Решение по адм. дело №587/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. 220, ал. 2 от Закона за митниците.

Административното дело е образувано по жалба на Ц. М. И., гр.Плевен , [улица], ет. 3, ап. 5 срещу решение № 32-185375/18.06.2025 година на директора на ТД Митница Русе.

В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е определен размер на мито и ДДС на употребяван лек автомобил [Марка]. Посочва се, че е нарушена процедурата, тъй като не е информирана за последващата проверка на подадената от нея митническа декларация на 19.03.2024 година и намира , че за допуснатото за свободно обръщение употребявано лично имущество не следва да бъде опредeлен данък и мито в тези размери. Посочва, че с решението за допускане за свободно обръщение на лекия автомобил е уведомена за задължението си да не се разпорежда с него през следващите 12 месеца.

Счита, че неправилно е определена митническата стойност на автомобила и по този начин неправилно се определя дължимото мито и ДДС, тъй като е следвало да се установи митническата стойност към датата на дарението - 27.05.2024 година, а не да се вземе предвид декларираната в митническата декларация към 19.03.2024 година. Счита , че не са изложени мотиви относно начин на определяне на митническата стойност и автомобилът при закупуването през 2019 година не е бил предназначен за износ на територията на Съюза.

Посочва, че не са изложени мотиви относно начин на формиране на данъчната основа за определяне на дължимия ДДС, тъй като при приета от органа митническа стайност в размер на 37579,55 лева и като се добави дължимо мито от 3 757,96 лева то се получава сумата от 41 337,51 лева , а не приетата от органа данъчна основа от 42 037, 51 лева. Не се посочва законовата разпоредба въз основа на която се определя мито в размер на 10 %. Посочва, че решението ,с което е разрешено допускане за свободно обръщение с освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество , не е отменено. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващата- Ц. М. И., гр.Плевен , [улица], ет. 3, ап. 5, не се явява, представлява се от адв. И., който поддържа жалбата и намира решението за незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставки за последващ контрол на декларираното в митническата декларация, няма мотиви относно определяне на митническа стойност и данъчна основа, нито на размер на дължимото мито и ДДС. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски. Представя се в срок защита, в която се посочва, че в решението липсват мотиви относно определяне на митническата стойност в размер на 37 579,55 лева и какво се включва в нея, както и по отношение на данъчната основа. Твърди се, че липсва посочване на разпоредбата, въз основа на която се прилага данъчна ставка в размер на 10 % и не може да се установи начисляването на мито и данък, дали са съобразени със закона, а е налице задължение по чл. 22, пар. 7 от МКС и чл. 8, пар. 1, б. а от Регламент за изпълнение 2015/2477 на Съюза да се сочат документи, които са взети предвид. Посочва се, че процедурата по последваща проверка е опорочена и това води до незаконосъобразност на решението. Излага доводи, че митническата стойност следва да бъде определена към датата на промяна на собствеността на стоката, а не да бъде взета от митническата декларация. Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание ответникът – директора на ТД Митница Русе, не се явява, представлява се от юрк Я., който намира жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Представя писмена защита , в която посочва, че по отношение на лекият автомобил е постановено решение № 32-772320 на основание членове 3-10 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания (Регламент (ЕО) № 1186/2009) и член 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013, с което на Ц. М. И. се разрешава допускане за свободно обръщение с освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество, състоящо се от употребяван лек автомобил [Марка], ***; употребяван автомобил марка *** и употребявано домакинско имущество.

Решението е съобщено на лицето и в него е посочено, че не следва да се разпорежда с имуществото, като на 19.03.2024 година оспорващата подава митническа декларация, в която е посочен автомобила [Марка].

Административният орган изисква информация от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –Плевен и след получаване на такава , че на 25.07.2024 година е извършена промяна на регистрация на процесния автомобил, то митническите органи квалифицират това действие като неизпълнение на член 79, параграф 1, от Регламент (ЕС) № 952/2013 и възниква митническо задължение във връзка с член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета, като е налице неизпълнение на условие, свързано с поставянето на несъюзни стоки под митнически режим с освобождаване от мита.

Посочва, че лицето е уведомено за започналото производство с писмо от 02.05.2025 година, получено на 07.05.2025 година и възможността за представяне на документи, но такива не са представени и и е издадено процесното решение, с което се определят задължения за мито и ДДС.

Посочва, че е неоснователно твърдението на оспорващата за нарушена процедура, тъй като за контрол на декларираните данни в МД по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ не е необходима изрична заповед.

Счита, че правилно е определена митническата стойност , тъй като МД № MRN 24BG004303040818R5/19.03.2024 г.. жалбоподателката сама и лично е декларирала пред митническите органи равностойността на внасяното лично имущество, което се е ползвало с привилегирован безмитен внос по смисъла на Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета. Митническата стойност към момента на вноса е определена на базата на деклариран от лицето размер, който впоследствие е възприет от митническите органи, доколкото изрично е налице позоваване на обстоятелството, че автомобилът не е претърпял никакви изменения, които да водят до промяна на стойността, като съгласно чл. 70, пар. 1 от Регламент № 952/2013 митническата стойност е договорната стойност т.е действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажба за износ с местоназначение в митническа територия на съюза. Намира, че правилно е определен и размер на данъчна основа към 25.07.2024 година. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение рег. № 32-772320/12.03.2024г. на директора на Териториална дирекция Митница Русе на основание членове 3-10 от Регламент (ЕО) № 1 186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания (Регламент (ЕО) № 1186/2009) и член 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013, на Ц. М. И. се разрешава допускане за свободно обръщение с освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество, състоящо се от употребяван лек автомобил [Марка], ***, употребяван автомобил марка Ford, модел F-150, шаси 1FTFW1EV6AFB211 16 и употребявано домакинско имущество, като се разрешава това имущество да бъде декларирано в срок до 12 месеца от 02.07.2023 година, датата на установяване на М. на територията на Съюза.

Посочва се, че задължението по чл. 8 от Регламент /ЕО/№1186/2009 до изтичане на 12 месеца от датата, на която бъде приета декларацията за допускане за свободно обръщение, че стоката не може да бъде обект на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне безвъзмездно или възмездно. Решението е връчено на лицето и същата е запозната с него, тъй като е приложено и към жалбата.

На 19.03.2024 година от И. е подадена декларация MRN 24BG004303040818R5/19.03.2024г. за допускане за свободно обръщение с освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество - включващо процесния автомобил, като е декларирана стойност – 37 579,65 лева.

С писмо от 18.02.2025 г. на л. 88 по делото от директор на ТД Митница Русе е изисква информация от директор на ОД МВР Плевен относно лекия автомобил [Марка], ***.

С писмо от 05.03.2025 година от ОДМВР Плевен е предоставена информация за промяна на собственост на автомобила на 26.07.2024 г.

Изискани са копия на документи за промяна на собственост от административния орган от ОДМВР Плевен и на 17.04.2025 година – л. 113 по делото, са представени такива.

На 02.05.2025 година от органа е изпратено писмо до И., че с оглед промяна на собственост на освободен от вносно мито и данък върху добавената стойност автомобил [Марка], *** поради разпореждане с него в 12-месечен срок от подаване на МД, ще се определи мито и ДДС, като се посочват размери на митническа стойност и данъчна основа, както и размер на мито и ДДС. Уведомлението е връчено на 07.05.2025 година, като в 30-дневени срок , посочен в писмото, не са представени от лицето документи.

На 16.06.2025 година е издадено процесното решение, с което е определен размер на дължими държавни вземания за стока 1/3 в митническа декларация с референтен номер 24BG004303040818R5/19.03.2024г. - употребявам лек автомобил [Марка], ***, допуснат за свободно обръщение от Ц. М. И. - мито в размер на 3 757,96 лева и ДДС в размер на 8 407,50 лева, като лицето е задължено да ги внесе в 10 дневен срок от получаване на решението.

В решението се посочва, че лицето се е разпоредило в 12 -месечния срок с освободено от мито и данък лично имущество – лек автомобил и е налице нарушение на задължението в член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година – да не се разпорежда със стоката, което изрично е упоменато и в Решение рег. № 32-772320/12.03.2024г. на директора на Териториална дирекция Митница Русе.

Посочва се, че е налице неизпълнение съгласно член 79, параграф 1, от Регламент (ЕС) № 952/2013 на задължението и възниква митническо задължение във връзка с член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета, като поставени несъюзни стоки под митнически режим с освобождаване от мита следва да бъдат обмитени и да се заплати данък. Посочва се, че съгласно член 54, алинея 1 от ЗДДС, данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула, като за дата на възникване на задължението, за целите на член 79, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013, се приема датата на промяна на собствеността, дарението - 25.07.2024г. и за митническата стойност се приема декларираната от лицето - 37 579, 55 лева и към същата е приложена ставка на митото към трети страни от 10% на основание на чл. 79, пар. 1 вр. чл. 85, пар. 1 от Регламент /ЕС/952/20213 година и е определено мито в размер на 3 757,96 лв..

Излагат се мотиви и относно определяне на данъчната основа като се цитира чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчната основа е митническата стойност и в нея се включват мито и други разходи за транспорт на стоката и е в размер на 42 037,51 лева и дължимият данък е 8 407,50 лева.

По делото съдът допусна и изслуша съдебно-оценителна експертиза за определяне на митническа стойност на процесния автомобил и данъчната му основа, но съдът не кредитира заключението, тъй като намира, че ползвания нормативен акт Наредба №Н-9 от 14.08.2006 година за реда и начините на прилагане на методите за определяне на пазарните цени при сделки между свързани лица е неприложим и ползваните методи не следва да бъдат използвани за определяне на митническа стойност и данъчна основа.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 220, ал.1 от ЗМ, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 19, ал. 7 от ЗМ – директора на ТД митница Русе, тъй като съгласно цитираната разпоредба за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго.

Съдът намира, че решението е постановено в установената писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, тъй като с писмо от 2.05.2025 година лицето е уведомено, че ще бъде издадено решение, с което ще се определи мито и данък добавена стойност за автомобила [Марка] поради факта, че с него е извършено разпореждане в 12 месечния срок от подаване на митническата декларация и е предоставен 30-дневен срок за изслушване, представяне на документи и възражения, но лицето не е представило такива, нито е изразило становище и след изтичане на срока е издадено процесното решение. В случая това уведомяване е в изпълнение на чл. 19б, ал. 1 от ЗМ, съгласно който уведомяването на длъжника за размера на задължението се извършва с връчването на решението.

Неоснователен е доводът на оспорващата, че е налице предприета последваща проверка без да е налице издадена нарочна заповед и това е в нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗМ.

Съгласно цитираната норма за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи, а съгласно чл. 48 от от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.

В случая е налице именно такъв последващ контрол на митническата декларация от 19.03.2024 година по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, т. е. проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи и за този вид проверка не е предвидено издаване на нарочна заповед за възлагане. Такава заповед според разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ се издава, съответно - връчва на декларатора при извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, където не попада настоящият случай./Решение № 1127 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7963/2024 г., I о./.

Съдът намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон, като са изложени фактически и правни основания за издаването му.

В случая не се спори по делото, че лицето е подало митническа декларация на 19.03.2024 година и в същата е деклариран процесния автомобил с посочена митническа стойност от 37 579,55 лева , както и обстоятелството, че на 25.07.2024 година е дарен автомобилът на друго лице и е налице разпореждане с него.

Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания внасяното от физически лица лично имущество при преместването на обичайното им място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността се освобождава от вносни мита при условията на членове 4—11. Налице е решение от 12.03.2024 година на директора на ТД митница Русе, с което се разрешава допускане за свободно обръщение с освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество и процесният автомобил е сред това имущество.

Съгласно чл. 8 Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година от изтичане на 12 месеца от датата, на която е приета декларацията за свободно обръщение, допуснатото безмитно лично имущество не може да бъде давано на заем, да се залага като обезпечение, отдава под наем или прехвърля възмездно или безвъзмездно, без компетентните органи да бъдат предварително уведомени за това, като съгласно пар. 2 извършени действия преди изтичане на срока посочен в параграф 1, води до възникване на задължение за заплащане на съответните вносни мита върху съответното имущество съгласно ставката прилагана към датата на заемането, залагането като обезпечение, отдаването под наем или прехвърлянето, в зависимост от вида на имуществото и въз основа на митническата стойност, установена или призната към тази дата от компетентните органи.

В случая е налице именно дарение на автомобила на 25.07.2024 година в 12-месечния срок, който започва от 19.03.2024 година и следва по отношение на тази стока да бъдат заплатени мито и ДДС.

В чл. 70, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза е посочен метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност и съгласно параграф 1 базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.

В случая договорната стойност на автомобила е посочена от лицето в МД на 19.03.2024 година – 37 579,55 лв. и към датата на промяна на собствеността митническата стойност е именно тази стойност, тъй като в случая договорната стойност, посочена от И. е митническата стойност и тя не е променена към датата на прехвърляне на собствеността, тъй като към датата на разпореждане с вещта се определя митническа стойност по правилата на чл. 70, ал. 1 от Регламент № 952/2013, където договорната стойност е митническата стойност.

Доводът на оспорващата, че автомобилът не е внесен с цел продажба на територията на Съюза и не следва по този ред да се определя митническа стойност е неоснователен, тъй като в случая за освободеното имущество въобще не се следва заплащане на мито и данък в случай, че не бъде прехвърлено в рамките на 12 месеца, но при нарушаване на тази забрана е приложим именно ред за определяне на мито и данък при внос на стоки от трети за Съюза страни и то при надлежно уведомяване на И. за тези неблагоприятни последици, които ще понесе при разпореждане с имуществото.

Правилно е прието от административния орган ,че с разпореждането с автомобила И. е нарушила чл. 8 от Регламент 1186/2009 и чл. 79, пар. 1 , буква „ а“ от Регламент 952/2013, съгласно който митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, възниква при неизпълнение на едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, тяхното отклоняване от митнически надзор или движението, усъвършенстването, складирането, временното складиране, временния внос или разпореждането с тези стоки на тази територия.

Съдът намира, че правилно е определена митническата стойност в размер на 37 579,55 лева и към същата съгласно тарифното класиране – код по Тарик 8703 2490 00, произход „Европейски съюз –за употребявани автомобили и по този код митото е в размер на 10 % съгласно Комбинирана номенклатура глава 87 Автомобилни превозни средства, трактори, мотоциклети и велосипеди и други сухопътни превозни средства, техните части и принадлежности от комбинирана номенклатура 2008 (глава 43 - 98) от Приложение 1 към Регламент (ЕО) № 1214/2007 на комисията от 20.09.2007 г. за изменение на приложение 1 към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и общата митническа тарифа, в сила от 1.01.2008 г.или правилно е определено в размер на 3 759,96 лева.

Неоснователни са доводи на оспорващата, че следва да се намали митническата стойност на автомобила, тъй като е налице изхабяване, тъй като митническата стойност се определя по чл. 70 от Регламент 952/ 2013 година като това е посочената договорна стойност и в случай, че има основателни съмнения, то се пристъпва към определяне на митническа стойност по реда на чл. 73 и сл. от Регламента, но в случая договорната стойност е декларирана от И. като митническа стойност и именно върху нея следва да се начисли мито според код по ТАРИК, който не е оспорен от лицето.

Съдът намира, че правилно е приложен и материалният закон при определяне на данъчна основа за облагане с ДДС и размер на данъка.

Съгласно чл. 54 от ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.

В случая на 25.07.2024 година , когато е налице разпореждане с автомобила, дарение на друго лице, възниква и задължението на внасяне на ДДС.

В чл. 55 от ЗДД се посочва механизъм за определяне на данъчна основа и тя се формира при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната и свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

В случая в данъчната основа се включва митническата стойност, определеното мито и разходите, свързани с вноса или данъчната основа се формира като сбор от митническата стойност на автомобила 37 579,55 лева , мито от 3 759,96 лева и 700 лева, декларирани от И. в МД от 19.03.2024 година разходи – транспортни и застрахователни разходи в раздел Добавяния и приспадания“ – 14 04 008-Код на л. 82 по делото или правилно е определена данъчна основа в размер на 42 037, 51 лева и спрямо тази основа е начислен ДДС в размер на 20% или - 8 407,52 лева. Както съдът посочи по-горе не кредитира заключението на вещото лице по изготвената експертиза, тъй като използваните нормативни актове и методи са неотносими за определяне на митническата стойност и данъчна основа.

Неоснователни са доводи на оспорващата, че в решението липсва посочване на законовите разпоредби за определяне на митническа стойност и данъчна основа, което прави същото незаконосъобразно. В решението са посочените относимите разпоредби от Регламентите и от ЗДДС, като непосочването на разпоредбата относно митническата ставка не се отразява на законосъобразността на акта, тъй като тя зависи от код по ТАРИК, който е посочен в решението и не е оспорен от страната.

Предвид горепосоченото съдът намира, че решението като постановено от компетентен орган, в установената форма, при липса на нарушение на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона – митнически контрол на превозни средства и стоки на територията на ЕС, е законосъобразно и следва да бъде отхвърлено оспорването.

С оглед изход на делото и искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК съдът намира, че следва Ц. М. И., гр.Плевен , [улица], ет. 3, ап. 5 да заплати на Агенция „Митници“ разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отхвърля жалба на Ц. М. И., гр.Плевен , [улица], ет. 3, ап. 5 срещу решение № 32-185375/18.06.2025 година на директора на ТД Митница Русе.

Осъжда Ц. М. И., гр.Плевен , [улица], ет. 3, ап. 5 да заплати на Агенция „Митници“ разноски в размер на 200 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.