Решение по дело №372/2023 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 158
Дата: 18 декември 2023 г.
Съдия: Мария Йорданова Дучева
Дело: 20232110200372
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. А., 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20232110200372 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Л. П. Л., ЕГН **********, с посочен
постоянен адрес: ***, чрез адв.В. против Наказателно постановление (НП) № 23-0237-
000195/01.09.2023 год. на Началник група към ОД на МВР – Б., РУ - А., с което за
нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) , на основание чл.182,
ал.5 вр. с ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя са наложени
наказания: глоба в размер на 600,00 (шестстотин) лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП и наложените с него наказания са
незаконосъобразни, поради което моли за отмяната им. Не изтъква конкретни съображение в
подкрепа на заявеното в жалбата становище. В съдебно заседание жалбоподателят Л. не се
явява лично, но изпраща упълномощен представител адв. В. – БАК. Същият моли за отмяна
на обжалваното НП, конкретизирайки че не е налице признака „системност.“ Претендира
заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Не представя доказателства.
Въззиваемата страна- Началник група към ОД на МВР – Б., РУ - А. не се явява и не
се представлява.
Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустима.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства, счита за установено
от фактическа страна следното: На 02.08.2022 г. в 20,07 часа в Община А., на път III-208, км
92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, вход/изход на гр.А., при ограничение на скоростта
за движение в извън населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В 26 и приспаднат
1
толеранс от 3 км/ч в полза на водача управлявал лек автомобил „***“, с рег. № ***.
Автомобилът се движел с наказуема скорост от 89 км/ч. Нарушението е установено и
заснето със стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400 с №1047F8A4010800E9, насочено
в посока измерване северозапад. Жалбоподателят – Л. П. Л. попълнил декларация по чл.188
от ЗДвП от дата 10.04.2023 г. (л.16 от делото), в която посочил, че лично той е управлявал
автомобила на процесните място и време.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
За констатираното св.Д. Р. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA, №
51864/05.05.2023г, като квалифицирал нарушението като такова по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от
ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него.
Актосъставителят констатирал, че в случая е налице системност, тъй като в рамките на
1(една) година жалбоподателят е наказван с влезли в сила Електронен фиш Серия К №
4312023, вpъчен на 18.04.2022 г. (влязъл в сила на 03.05.2022г.) и Електронен фиш Серия К
№ 4376619, връчен на 18.04.2022 г. (влязъл в сила на 03.05.2022г.) за същото по вид
нарушение. АУАН бил съставен при условията на чл.40, ал.2 ЗАНН в отсъствие на водача.
Въз основа на съставения АУАН на 01.09.2023 г. било издадено и процесното НП,
като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта. Ето защо и на основание
чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказания „глоба“ в размер на 600
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Техническото средство – стационарна система за контрол над скоростта АТС
SITRAFFIC LYNX ERS 400, към датата на заснемане на нарушението било годно и
калибрирано (видно от приложеният допълнение към Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 19.09.4823.1 и Протокол за проверка № 49-СГ-ИСИС/04.11. 2021 г.-
л.24-27).
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за
констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока
са и показанията на актосъставителя и разпитаните свидетели, които са еднопосочни и
безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15
ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката и в хода на съдебното следствие снимки (запис). При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: съдът намира, че жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал. 2 от този
текст, от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП) и при наличие на
правен интерес от обжалване, и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното
2
нарушение), поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице Н. С.С. – началник
група към ОДМВР-гр. Б., РУ - А., а АУАН е съставен от компетентен орган.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. По повод направеното
от жалбоподателя оплакване за съставяне на АУАН след изтичане на сроковете по чл.34
ЗАНН, съдът взе предвид следното: процесното нарушение е от дата 02.08.2022 година,
поради което и очевидно при изготвяне на акта на 05.05.2023г. предвиденият едногодишен
срок за съставянето му, считано от датата на извършване на нарушението не е бил изтекъл
(същият изтича на 02.08.2023г.).
От друга страна макар адм.нарушение да е от 02.08.2022., в конкретния случай
самоличността на нарушителя следва да се счита за известна едва от момента на подаване
на декларацията за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от
ЗДвП, в която именно се декларила дали автомобилът е управляван от собственик или от
друго лице. В конкретния случай това право е упражнено от собственика на МПС
жалбоподателя Л. на 10.04.2023г., видно от приложеното копие от декларация на л.16,
поради което именно този момент следва да се счита като меродавен досежно установяване
самоличността на нарушителя и съответно от него да тече тримесечния срок за съставяна на
АУАН. Доколкото АУАН е съставен на 05.05.2023г., т.е. 25 дни след подаване на
декларация от нарушителя, следва се счита, че не е допуснато нарушение на чл.34 ЗАНН,
относно цитираната разпоредба, съгласно която „Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението“. Жалбоподателят е подписал и е получил акта
лично на 08.06.2023г. , за което се е подписал.
Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими,
законови реквизити. На първо място, точно е посочено мястото на извършване на
нарушението, а именно: в Община А., на път III-208, км 92+577, до бензиностанция „Орел
2001“, вход/изход на гр.А.. Така посоченото място е описано по начин, даващ възможност да
се разбере, къде е извършено превишаването на скоростта от страна на жалбоподателя,
съответно правото на нарушителя да разбере обвинението не е била накърнена. В АУАН и
НП е посочено също така, че в този участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч. за
движение извън населено място (протокол от 28.09.2021г –л.28-29), както и наказуемата
скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. По делото е
приложена и снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредбата (на л.16). Към датата на нарушението АТС
е било преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за
измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики и параметри,
3
съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на
одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем
предназначението си. В конкретния случай жалбоподателят е подал декларация по чл.188 от
ЗДвП, в която е посочил, че именно той е управлявал автомобила, поради което и правилно
е бил санкциониран с издаденото постановление. След издаване на АУАН жалбоподателят
подал нова декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП (л.34,35,36), в която твърди, че автомобила е
управляван от друго лице –Ю.С.И. на 02.08.2022г и на 05.10.2022г, които декларации
правилно е преценено от АНО , че няма отношение към случая и не следва да се кредитират
с достоверност, макар че фактите са декларирани под страх от наказателна отговорност.
Жалбоподателят е попълнил декларация към 10.04.2023г и тя е която има отношение към
установяване на авторството на нарушението, след което АНО е пристъпил към издаване на
АУАН и НП. Чак след това- на 22.05.2023г жалбоподателят е подал оспорените от АНО
2бр.декларации. Поради изложените съображения съдът прецени, че доказателствата
относно авторството на нарушението са безспорни и сочат , че в процесния ден и час
автомобилът е бил управляван от жалбоподателя.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженията му по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на МПС, които задължения
обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, системно е това нарушение, което е извършено
три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение. В процесния акт за установяване на административното
нарушение и в обжалваното НП са посочени два електронни фиша, предшестващи
настоящото нарушение - Електронен фиш Серия К № 4312023, вpъчен на 18.04.2022 г.
(влязъл в сила на 03.05.2022г.) и Електронен фиш Серия К № 4376619, връчен на 18.04.2022
г. (влязъл в сила на 03.05.2022г.). Съдът споделя възражението на въззивника, че
квалифициращия признак „системност“ не е доказан от АНО. В настоящия случая деянието
по настоящото дело се явява трето от поредността , с което се покрива изискването за
системност, но все още не е достатъчно, за да обоснове наличие на квалифициращия
признак, т.к. преди неговото извършване въззивникът има издадени два ел.фиша , които са
влезли в сила. Разпоредбата на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, изисква „три или повече нарушения
в едногодишен срок“. Поради изложеното нарушението , следва да бъде квалифицирано по
основния състав на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, а не по чл.182, ал.5, вр.ал.2 ЗДвП , т.к. не се
установи квалифициращия признак системност.
Въз основа на изложеното по-горе и доколкото по делото от АНО се доказа
адм.нарушение и авторството на същото , съдът счита че на жалбоподателя разноски не се
дължат.
4
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23-0237-000195/01.09.2023 год. на Началник група към ОД на МВР –
Б., РУ - А., с което на Л. П. Л., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за нарушение на
чл.21, ал.2 ЗДвП на основание чл.182, ал.5 вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП, са наложени наказания:
глоба в размер на 600,00 (шестстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 (шест) месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл.182,
ал.5 вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП и намалява размера на наказанието
„Глоба“ от 600лв /шестотин лева / на 300лв/триста лева/ и отменя наказанието лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца;
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0237-000195/01.09.2023 год. на Началник група към ОД на
МВР – Б., РУ – А. в останалата част;
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните пред Б.кия административен съд по реда на Административно-процесуалния
кодекс.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5