Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                        № 165      

                     Ботевград, 05.11.2020г.

           

            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****

при секретаря-*****,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  *****

гражданско дело № 887 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

              С Определение № 94914 от 20.05.2020г. по гр.д.№ 216/2020г. по описа на Софийски районен съд е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС-Ботевград.

             Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.410, ал. 1, т. 2 от Кодекс за застраховането/КЗ/.*****”, със седалище и адрес на управление: гр.*****, пл.”*****”№5, с ЕИК:*****, чрез пълномощник адв. А.Н. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Агенция „*****“ с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, бул. ***** №3,  Областно Пътно Управление-***** с адрес: гр.*****, бул.*****на съществуване на вземането му,  за което е  издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.09.2019г. по ч.гр.д.№ 45853/2019г. по описа на РС-*****, както следва: за сумата-главница от 103.12лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, назована „щета № 470418191924962“ за вреди, причинени на застрахован лек автомобил Мерцедес с рег. № *****, при ПТП, настъпило на 11.05.2019г. на главен път І-1 194 км, за което е съставен Протокол за ПТП № 1692193 от 11.05.2019г. от мл. авт-р в РУ Ботевград,  ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 06.08.2019г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното заплащане. Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в настоящето и заповедното производство.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв.А.Н. от САК /пълномощно на л.31 от гр.д.№ 216/2020г. по описа на СРС/, е депозирал молба-становище с вх.№265321 от 28.09.2020г., с което заявява, че поддържа така предявения иск, моли да се уважи и се присъдят направените по делото разноските съгласно приложен списък за разноски по чл.80 от ГПК-л.18/.

               Ответникът-Агенция „*****“, Областно Пътно Управление-*****, чрез  пълномощник юрисконсулт *****/пълномощно от 08.08.2019г.-л.44 от гр.д.№ 216/2020г. по описа на СРС / е направил възражения по иска и е представил в РС-***** писмен отговор с вх.№ 5048702 от 26.03.2020г.,  в предвидения в закона срок.

              В писмения отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва материалната доказателствена сила на Протокола за ПТП. Прави възражение, че не са представени актуални/действащи/ към датата на евентуалното ПТП на 11.05.2019г. Общи условия за застраховка „Каско Стандарт“ на ищцовото застрахователно дружество. Представеният Протокол за ПТП № 1692193 от 11.05.2019г., съставен от полицай в РУ Ботевград  е в противоречие с чл.179, ал.2 от ГПК във вр. с чл.183 от ГПК, тъй като е непълен, неточен и противоречив. В него липсва пълно и ясно описание на механизма на ПТП, на цялата пътна обстановка. Същият е съставен 2 часа и 20 минути след настъпване на ПТП като отразеното не е възприето лично от лицето, което е съставило протокола. Същият не е подписан от представител на ответника, за да се ползва с материална доказателствена сила за неизгодни факти. В Протокола за ПТП не е описан размера на препятствието, което е причина за настъпване на ПТП, както и местонахождението му. Също така няма снимков материал, на който да е отразено ПТП. Няма описание на скоростта, с която се е движел водача на МПС. Няма данни последният да е тестван за употреба на алкохол или други упойващи  вещества при реализиране на ПТП. Не са събрани доказателства за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на водача на лекия автомобил, както и при настъпили обстоятелства, довели до изключение застрахователя да заплаща обезщетение. Не е установено дали сключеното застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС покрива евентуално щетата, отразена в Протокола за ПТП, както и че ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това изпълнение. Правят възражение за съпричиняване, т.е. увреденият е допринесъл за настъпването на вредите съгласно чл.51 и чл.55 от ЗЗД. Молят да им се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Правят възражение за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.

              В с.з. ответникът, чрез пълномощник юрк.*****/пълномощно на л.15 от делото/ оспорва иска и поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли да се отхвърли  иска като неоснователен и недоказан.

              От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

              ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

              Видно от представените писмени доказателства-оригинал на ч.гр.дело №45853/2019г. по описа на РС-*****, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 26.09.2019г. е разпоредено по искане на ищеца със Заявление с вх.№ 3057094 от 06.08.2019г., е разпоредено издаване на Заповед от 26.09.2019. по ч.гр.д.№45853/2019г. по описа на РС-***** за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 103.12лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, назована „щета № 470418191924962“ за вреди, причинени на застрахован лек автомобил Мерцедес с рег. № *****, при ПТП, настъпило на 11.05.2019г. на главен път І-1 194 км, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 06.08.2019г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното заплащане.

            Описаната по-горе заповед по ч.гр.д.№45853/2019г. по описа на РС-***** за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника на 30.09.2019г. В срок с възражение с вх.№ 3072918 от 07.10.2019г. ответникът, чрез пълномощник *****е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

            Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК със съобщение, връчено му на 07.01.2020г.

           Исковата молба, по която е образувано гр.дело № 216/2020г. по описа на РС-*****  с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 06.01.2020г. в РС-*****, т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.

            На 11.05.2019г.  около 12.40 часа на главен път І-1, 194 км. в района на община Ботевград, при движение  по платното  на описания път при 194 км. в посока гр.Враца, лек автомобил Мерцедес с рег. № *****, управляван от св.В.В.К. ***, който е отдаден на лизинг и собственост на *****ЕАД, реализира пътнотранспортно произшествие/ПТП/ като преминава през необезопасена и необозначена пътна неравност /дупка/ на платното за движение, при което е получено увреждане на предно дясно колело-срязване на гумата.

            Описаната по-горе дупка е представлявала налична повреда-пътна неравност/дупка/, която е огромна, около 10-15 см. дълбока. Целият път от главния път с посока от с.Врачеш към Ботевград е бил  в дупки, т.е. и в двете ленти за движение, почти е нямало място, което да е нормално асфалтирано, нямало е възможност същите да се заобиколят, както не е имало сигнализация, че има дупки. Автомобилът е преминал с предно дясно колело през дупката и е срязал предна дясна гума.  Св. В.К.-***** видяла, че има индикация на таблото на автомобила, спряла, установила, че гумата е срязана и уведомила по телефон полицията. На място дошъл полицай, видял дупката и срязаната гума и съставил протокол за ПТП, който св.В.К. подписала.     

              Горните факти се установяват от приложените по делото писмени доказателства-официално заверено копие от Протокол за ПТП № 1692193 от 11.05.2019г., съставен в 13.30 часа, от регистрационен талон, от свидетелство за управление на МПС и от контролен талон, както и от събраните гласни доказателства-показанията на св. В.К.-*****, която е управлявала МПС,  както и от приетата съдебно-автотехническа експертиза/САТЕ/, изготвена от вещото лице-инж.В.Т.П..

              От приетата по делото САТЕ, изготвена от в.л. инж.П., оспорена от ответника, е отразено, че при анализ на механизма на ПТП и нанесените материални щети, същите могат да се получат при описаното в Протокола ПТП № 1692193 от 11.05.2019г. С оглед на механизма на ПТП и щетите, които са настъпили в резултат на него, които са само в предната дясна част на лекия автомобил и липсата на други повреди и увреждания по детайлите и механизмите на лекия автомобил означава, че преминаването през необезопасената пътна неравност /дупка/ е причина за настъпилото ПТП. Налице е причинно-следствена връзка между причинените имуществени вреди на автомобила и процесното ПТП, така както е описано от св. В.К.-***** и в приложения Протокол за ПТП. 

              Възраженията на ответника, че причина за ПТП е неправомерното поведение на водача на МПС, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 от ЗДвП, тъй като неправилно е преценил пътната обстановка и не се е съобразил, са неоснователни като недоказани.

              Видно от приложените по делото писмени доказателства-копия от застраховка „*****“ от 23.05.2017г. и от Специални условия към застраховка „Каско Стандарт“ за застраховане на автомобили /ПС и МПС/, отдавани на лизинг, се установява, че за описаният по-горе автомобил има сключена застраховка „*****”, застрахователна полица № *****, със срок на валидност от 25.05.2017г. до 25.05.2021, ведно с Добавък 3, сключена между собственика *****ЕАД, застрахования лизингополучател В.В. Костава, от една страна и от друга страна-ищеца.  От приложените Специални условия към застраховка „Каско Стандарт“ за застраховане на автомобили /ПС и МПС/, отдавани на лизинг, се установява, че по тези Специални условия ищецът застрахова МПС и ПС, предмет на Договори за финансов и оперативен лизинг, по раздел „Каско“ и пътуващите в МПС по раздел „Злополука на лицата“.  От същите се установява, че  при частични повреди и невъзможност възлагането на ремонта в официален или доверен сервиз, застрахователното обезщетение се изплаща на лизингополучателя при определени условия.  От останалите приложени писмени доказателства-копия от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди, от застраховка „*****“ от 23.05.2017г., от застрахователна сума и застрахователна премия ***** от 23.05.2017г., от Специални условия към застраховка „Каско Стандарт“ за застраховане на автомобили /ПС и МПС/, отдавани на лизинг, от свидетелство за регистрация част ІІ за лек автомобил Мерцедес ЦЛА 220 ЦДИ, от свидетелство за управление на МПС на В.В.К.-*****, от контролен талон на В.В.К.-*****, от свидетелство за регистрация част ІІ, от опис на претенция №50-01600-7471/19/15.05.2019г., фотоалбум, от доклад по щета №470418191924962 от 27.05.2019г. на ЗАД „*****“, от Общи положения, Общи условия Асистанс за чужбина и платежно нареждане от 29.05.2019г. за сумата от 103.12лв.,   се установява, че ищецът на основание договор за застраховка „*****“ е възстановил претърпените вреди като е превел по банковата сметка на св. В.В.К. сумата от 103.12лв.

           Приложено е копие от регресна покана, изпратена от ищеца до ответника  за заплащане на сумата от 103.12лв.

           Съгласно приетата САТЕ, изготвена от в.л. инж. П., се установява, че средната пазарна стойност по възстановяване на нанесените вследствие на ПТП на 11.05.2019г. щети на увреденото МПС е в размер на 103.12лв.

           Ответникът не е представил доказателства за плащане на горната сума, предмет на иска до момента.

         ОТ ПРАВНА СТРАНА:

         От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.410, ал. 1, т. 2 от Кодекс за застраховането е допустим, тъй като е предявен в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.

       Разгледан по същество искът за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 103.12лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, назована „щета № 470418191924962“ за вреди, причинени на застрахован лек автомобил Мерцедес с рег. № *****, при ПТП, настъпило на 11.05.2019г. на главен път І-1 194 км., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на подаване на заявлението на 06.08.2019г. до окончателното заплащане, е  основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:

         Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата-до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Отговорността на Агенция „*****“ следва да бъде ангажирана по реда на чл.49 от ЗЗД, тъй като ищецът-застраховател е възстановил причинените в резултат на настъпилото ПТП имуществени вреди-повреди на МПС във връзка с ПТП на 11.05.2019г. на главен път І-1 194 км., в района на община Ботевград, настъпило при преминаването с предно дясно колело на МПС през необозначена пътна неравност /дупка/ на платното за движение, поради неизпълнение на задължения на служителите, на които ответникът е възложил работа за поддържане и ремонт на пътя и за съответната сигнализация.

        Касае се до ПТП, възникнало на републикански път по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за пътищата/ЗП/, поради което и на основание чл.19, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1 от ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответника Агенция "*****". Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл.30, ал.1 от ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието, изразяващо се в наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, която е част от много такива по цялото платното при движение главен път І-1 194 км. в близост до Ботевград и вземе мерки по отстраняването им от пътното платно, е довело до неизпълнение на задължението по чл.30, ал.1 от ЗП, поради което и на основание чл.49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл.49 от ЗЗД на застрахованата при него собственик на увреденото МПС срещу ответника причина за ПТП е попадането на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно.

     Нормата на чл.167, ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според параграф 1, т.19 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Нормата на чл.52, ал.1 от ППЗДвП предвижда, че пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си.

       В конкретния случай установената на мястото на ПТП дупка е налична повреда-пътна неравност /дупка/, която според показанията на св.В.К.-***** и приетата САТЕ на в.л. инж.П. е разположена на платното за движение, което е било цялото с дупки. Съдът приема, че същата е представлявала препятствие по смисъла на посочената по-горе разпоредба, което е създало опасност за движението с оглед липсата на сигнализация съобразно изискванията на цитираните норми.

            С оглед на горното е налице неизпълнение на задълженията на служителите на ответната агенция за своевременно отстраняване на препятствието чрез съответния ремонт, за сигнализиране на препятствието и организиране на движението по начин, осигуряващ безопасността му.

            От приложения Протокол за ПТП № 1692193 от 11.05.2019г., който представлява официален свидетелстващ документ с обвързваща съда материална доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, която ответникът не е оборил по делото, не се установява да е имало сигнализация, тъй като логичното съждение, че ако е била налице такава, същата ще бъде отразена в протокола. В този смисъл са и показанията на св. В.К.-*****, които съдът кредитира, тъй като същата е свидетел-очевидец на ПТП.

             Направените от ответника възражения в писмения отговор и поддържани в открито съдебно заседание са изцяло неоснователни като недоказани. В този смисъл възражението на ответника, че ищецът е заплатил без основание застрахователно обезщетение, тъй като не е налице покрит риск. И това е така, тъй като настъпването в резултат на ПТП на пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, в т. ч. на гумите му, е уговорена като покрит от застраховката риск, изрично посочени в приложените от ищеца Общи условия на *****, които са приложими към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съдът приема, че в подкрепа на твърденията си, че е налице изключен от застрахователния договор риск ответникът не е ангажирал каквито и да е данни, а доказателствената тежест в тази насока е била негова. Възражението на ответника относно часа на съставяне на Протокола за ПТП от служител при РУ Ботевград, а именно около един час след увреждането на МПС и липса на снимков материал на дупката, придружаващ Протокола за ПТП, не водят до недоказаност на иска с оглед на останалите събрани и преценени от съда доказателства.

          Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача на МПС. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. В частност по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената тежест е била на ответника, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, свързани със скоростта /както и на други правила, установени в нормативен акт/, поради което при приложението на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав е приема, че няма съпричиняване на вредоносния резултат.

       Съгласно установеното по делото водачът на увреденото МПС е управлявал автомобила с допустима скорост, като липсват данни същата да не е била съобразена с релефа на местността и пътните условия. Горното се установява от отразеното в Протокола за ПТП, който представлява официален документ съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му-по установените форма и ред. С оглед липсата на данни за сигнализирането на препятствието-съществуващата на пътя неравност и установената от вещото лице по САТЕ невъзможност за адекватна реакция-заобикаляне или спиране, съдът приема, че водачът на увреденото МПС не е бил длъжен да се съобрази със съществуващата на пътя дупка и съответно не е могъл да я избегне.

        От събраните по делото доказателства се установи, че уврежданията, които ищецът е възстановил и са в размер на сумата от 103.12лв. като съдът взе предвид заключението на САТЕ на в.л. инж.П. и обясненията му в с.з., са настъпили от преминаването на застрахования автомобил в дупка на платното за движение и срязване на предна дясна гума. Събраните по делото писмени доказателства, гласни

           Съгласно установеното по делото водачът на увреденото МПС е управлявал автомобила с допустима скорост, като липсват данни същата да не е била съобразена с релефа на местността и пътните условия. Горното се установява от отразеното в Протокола за ПТП, който представлява официален документ съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му-по установените форма и ред. С оглед липсата на данни за сигнализирането на препятствието-съществуващата на пътя неравност и установената от вещото лице по САТЕ невъзможност за адекватна реакция-заобикаляне или спиране, съдът приема, че водачът на увреденото МПС не е бил длъжен да се съобрази със съществуващата на пътя дупка и съответно не е могъл да я избегне.

             По всички изложени съображения съдът приема, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответната агенция по чл.49 от ЗЗД за причинените имуществени вреди на застрахования автомобил.

             Не е спорно обстоятелството, че настоящият иск е установителен иск за признаване на съществуване на парично вземане, произтичащо от регресно правоотношение.

             Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на застрахована вещ след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице-суброгационно право. Следователно в случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес-чл.410, ал.1, т.2 от КЗ. Именно  поради правото, произтичащо от закона, застрахователят/ в случая ищеца/ встъпва в правата на застрахования/увреденото лице/ след плащането, като упражнява тези права от свое име. В този смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на договора-застрахователен, макар да има връзка с тях и да е обусловен от тях.

          Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се уважи изцяло предявения от ищеца против ответника иск за установяване на вземането му за сумата-главница от 103.12лв., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението на 06.08.2019г. до окончателното заплащане.

    ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

    С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 385лв. за направени разноски в хода на заповедното производство / по ч.гр.д.№ 45853/2019г.  по описа на СРС/, както и сумата от 175лв. за направени разноски по настоящето дело, включващи платена държавна такса /25лв./ и платен депозит за вещо лице /150лв./.

               Водим от горното съдът

                          Р   Е   Ш   И:

              ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на Агенция „*****“ с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, бул. ***** №3,  Областно Пътно Управление-***** с адрес: гр.*****, бул.*****на съществуване на вземането  на*****”, със седалище и адрес на управление: гр.*****, пл.”*****”№5, с ЕИК:*****, за което е  издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.09.2019г. по ч.гр.д.№ 45853/2019г. по описа на РС-*****, както следва: за сумата-главница от 103.12лв./сто и три лева и 12 стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, назована „щета № 470418191924962“ за вреди, причинени на застрахован лек автомобил Мерцедес с рег. № *****, при ПТП, настъпило на 11.05.2019г. на главен път І-1 194 км., за което е съставен Протокол за ПТП № 1692193 от 11.05.2019г. от мл. авт-р в РУ-Ботевград,  ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 06.08.2019г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното заплащане.

                ОСЪЖДА Агенция „*****“ с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, бул. ***** №3,  Областно Пътно Управление-***** с адрес: гр.*****, бул.*****да заплати  на*****”, със седалище и адрес на управление: гр.*****, пл.”*****”№5, с ЕИК:***** сумата от 385лв./триста осемдесет и пет лева/ за направени разноски в хода на заповедното производство / по ч.гр.д.№ 45853/2019г. по описа на РС-*****/, както да заплати и сумата от 175лв./сто седемдесет и пет лева/ за направени разноски по настоящето дело.

               РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-***** в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:        

                                            /*****/