Р Е Ш Е Н
И Е
№
16
28.01.2022г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 352 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Димо
Иванов Чопков като изпълнителен директор на „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** обжалва решението по а.н.д. №684/2021г. на
РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението
на закона свързва с твърдения за неправилна квалификация на нарушеното правило
за поведение, неспазване на срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН, нарушение на чл.34 от ЗАНН, липса на единство между описанието на деянието и нарушената правна норма,
отсъствие на посочен извършител и евентуално маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП. Претендира деловодни
разноски.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Допълва възраженията с
твърдение, че водохващането е във вододайна зона, която дружеството не
контролира пряко.
В
писмена молба пълномощникът на ответната Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район” – Благоевград оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не е налице
релевираното касационно основание за отмяна на въззивното решение, което намира
за правилно и обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с оспорването и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в срока
по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №ПО-02-84/17.06.2021г. на директора на Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район” - Благоевград, с което на „Н.с.“ ЕАД за
нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ на основание чл.200, ал.1, т.2, пр.2 от ЗВ
е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.
От
фактическата страна на спора районният съд е установил, че при извършена
проверка на 01.04.2021г. от служители на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“ на водохващане на „Н.с.“ ЕАД, изградено на р.Бистрица на посочените в НП
географски координати в землището на с.Бистрица, община Дупница е установено, че се извършва водовземане
посредством описаното водохващане, като водите от р.Бистрица постъпват в
стоманобетонов открит канал. Двете савачни врати, монтирани в началото на
канала са вдигнати и водата постъпвала в канала. Промивният савак, монтиран
между масивния аз на водохващането и стената на открития канал, посредством
който следва да се осигуряват минималните водни количества, необходими за
нормалното функциониране на екосистемите в речното легло на реката е спуснат
напълно, с което не е осигурен минимално допустимия отток в реката след
водохващането, съгласно условието по т.2 от Разрешително за водоползване
№003595/29.03.2005г., издадено на дружеството от министъра на околната среда и
водите. За извършената проверка е съставен КП №КД-01-460/01.04.2021г. Констатациите
от проверката са потвърдени от разпита на свидетелите по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за
компетентност на АНО, спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, липса на
нарушения на процедурата и доказано противоправно деяние при правилно
приложение на относимия санкционен състав със законосъобразност на наложената
санкция в минимален размер по правилото на чл.27, ал.2 от ЗАНН без маловажност
по чл.28 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:
При
постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр.
с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по делото. От събраните
доказателства е формирал правилен извод за отсъствие на нарушения на
процедурата по ЗАНН и за съставомерност на поведението на дружеството по
санкционния състав на чл.200, ал.1, т.2, пр.2 от ЗВ.
Формулираното
в НП фактическо обвинение срещу касатора е за това, че на 01.04.2021г. не е
осигурил минимални водни количества в р.Бистрица за нормалното функциониране на
екосистемите в речното русло след водохващането в отклонение от заложеното в
т.2 от раздел „Условия на водоползването“ на Разрешително за водоползване
№003595/29.03.20.5, издадено на „Н.с.“ ЕАД от министъра на околната среда и
водите. Описанието на нарушението се отнася към задължение на дружеството като
водоползвател – титуляр на разрешително по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ да изпълнява
условие от това разрешително, поради което е налице правилна квалификация на
нарушеното правило за поведение, противно на твърдението на касатора.
Изтичането на срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН не преклудира право на АНО да издаде
НП, т.к. срокът е инструктивен. Правилен е извода на районния съд за спазване
на сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Неоснователно касаторът твърди за липса на посочен в НП извършител на деянието,
т.к. такъв извършител по правилото на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ е титуляра на
разрешителното за водоползване, който ясно е посочен в АУАН и НП в лицето на
санкционираното дружество.
Правилна
е преценката на районния съд за доказаност на деянието. Приложеното по делото
Разрешително за водоползване №003595/29.03.2005г. на МОСВ, продължено, последно
с решение №83/10.05.2021г. на МОСВ с краен срок 29.03.2031г. е издадено на
основание чл.44, ал.1 и чл.52, ал.1, т.2 от ЗВ на името на санкционираното
дружество и касае водоползване на водни обекти, между които приток от
р.Бистрица посредством водохващане, изградено на реката. В т.2 от „Условия за
водоползването“ от Разрешителното досежно това водохващане дружеството е
задължено да осигурява целогодишно подаване на минимални водни количества,
необходими за нормалното функциониране на екосистемите в речното русло с
посочен минимален воден обем от 60.0л/сек. Видно от КП от проверката, на
01.04.2021г. дружеството не е изпълнило посоченото условие, т.к. масивният
савак за осигуряване на миниманите водни количества, необходими за нормалното
функциониране на екосистемите в речното легло на реката е бил спуснат напълно,
с което не е осигурен минимално допустимия отток в реката след водохващането. Дружеството
е нарушило задължението по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, което се санкционира по
реда на чл.200, ал.1, т.2, пр.2 от ЗВ. Касае се за юридическо лице, което
ползва воден обект в отклонение от предвиденото условие в разрешителното.
Обстоятелството, че водохващането е във вододайна зона не изключва съставомерността,
т.к. дружеството има достъп до водохващането, независимо, че не контролира пряко
зоната, в каквато насока са показанията на св.Горелски и св.М.а. Безспорен
доказателствен факт е, че проверката е извършена на място на водохващането в
присъствие на представители на дружеството, които сами са осигурили достъпа до
водния обект.
Обоснован
от доказателствата по делото е и извода на районния съд за законосъобразност и
справедливост на наложения минимален размер на имуществената санкция по
критериите на чл.27, ал.2-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН.
Правилен
е извода на съда за немаловажност на случая. Деянието не покрива дефиницията за
маловажен случай по чл.93, т.9 от НК /приложима към момента на постановяване на
съдебното решение/ и по §1, т.4 от ДР на ЗАНН, обн. ДВ, бр.109/22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Районният
съд е постановил правилно решение, което ще остави в сила.
Поради
изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.
На
основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН касаторът дължи заплащане на ответника на
юрисконсулско възнаграждение пред касационния съд в размер на 80лв. по чл.27е
от Наредба за заплащането на правната помощ. Участието на ответника в съдебното
производство е посредством упълномощен юрисконсулт с депозиране на писмено
становище по съществото на спора.
Мотивиран от горното и на основание
чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№83/11.10.2021г. по а.н.д.№684/2021г. на РС - Дупница.
ОСЪЖДА „Н.С.“ ЕАД /с посочени данни/ да заплати на БАСЕЙНОВА
ДИРЕКЦИЯ „ЗАПАДНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“ – ГР.БЛАГОЕВГРАД деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната
инстанция в размер на 80лв. /осемдесет лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.