Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 01.09.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на двадесет и шести април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 1402 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 214542/11.09.2019г. по гр.д. № 16617 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 151-ви състав Агенция
„П.И.” Булстат ********, с адрес: гр.София, бул. „********№ 3 е осъдена да
заплати на ЗАД”Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, пл. ********на основание на чл. 410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на сумата
от 1475,96лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба-09.03.2018г.
до изплащането й, представляващи изплатено по застраховка „Каско” полица №
47041717219000040/06.06.2017г. за нанесени вреди по автомобил „Мазда”, рег. № ********,
настъпили при ПТП от 22.08.2017г. на републикански път Автомагистрала „Тракия“
- 14 км., посока София в следствие на изхвръкнал от съседна лента метален
предмет; сумата от 39,44лв.,
представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от
01.12.2017г. до 08.03.2018г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски от 766,03лв., като неоснователни са отхвърлени обратни искове на Агенция „П.И.” Булстат ********, с адрес: гр.София, бул. „********№
3 срещу „А.”ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** за
заплащане на суми и на основания, както следва: на основание на чл. 79 вр. с чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1475,96лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането й и сумата от 39,44лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на
главницата за периода от 01.12.2017г. до 08.03.2018г на основание на договор за
възлагане на обществена поръчка № РД-38-17/01.09.2015г., евентуално – за заплащане на тези суми на основание на чл. 54 и
чл. 86 от ЗЗД, като Агенция „П.И.”
Булстат ********, е осъдена да заплати
на „А.”ЕАД, ЕИК ******** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 150лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5171116/21.10.2019г. от ответника по главните искове и ищец по обратните искове - Агенция „П.И.” Булстат ******** в
частта, в която главните исковете са
уважени и в частта, в която са
отхвърлени обратните му искове. Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Не били представени ОУ към договора действащи
към 22.08.2017г., приети по делото били от 07.08.2017г., 12.12.2011г. Имало във
времето и други ОУ. Приетият по делото протокол за ПТП не
съдържал задължителните реквизити по чл. 179 от ЗДвП, записванията по него били
непълни, неточни и противоречиви, не съответствали на заявено по
застрахователната щета от водача. Протокол
бил съставен 50 минути след настъпването на ПТП, органи на КАТ не
възприели механизма на настъпването на ПТП
и на вредите, не описвал размер на препятствието, гласни доказателства
опровергавали изводите на СРС за същото. Това препятствие било очевидно видимо, не било възможно да е
обозначено, не ставало ясно как е повлияло на ПТП. Служители на КАТ не били
направени снимки. Не било установено дали препятствието е било предвидимо, не
било установено противоправно поведение.
Книжата по застрахователната преписка били частни документи, които
своевременно оспорил , посочените в тях обстоятелства не се установявали по
делото. Заключението по съдебно-автотехническата експертиза възпроизвело
протокола за ПТП и не следвало да се кредитира, възможно било вредата да е
настъпила по други причини. Застрахователят не бил изяснил механизъм на ПТП,
полицата не съдържала задължителни реквизити , опис на претенцията не бил
подписан от застрахования. Не било
доказано че вредите са настъпил застрахователен риск, че не е налице изключен
такъв – че водач не е бил под въздействие на алкохол или упойващи средства, че
не е отказал алкохолна проба, че не е извършил умишлени действия, не било
установено проведена процедура по раздел VІ от ОУ, че не са налице изключенията
по раздел І, част ІХ и част Х от ОУ – че МПС не се е движело по обичайни
пътища, по наводнени такива, затворени, забранени за движение и сигнализирани
за същото; че не са нарушени грубо технически и технологични правила за
експлоатация; овехтяване, конструктивен
дефект, скрита неизправност. Евентуално водачът допринесъл за вредите.
Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски
на насрещните страни.
Въззиваемият-ищец по главните искове ЗАД”Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ********е оспорило жалбата.
Изложило е съображения, че решението било правилно. Посочило е, че приетите
протокол за ПТП, заключение по техническа експертиза, гласни доказателства
установяват механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между вредите и ПТП
. Претендирало е разноски.
Въззиваемият – ответник по обратните искове и трето
лице помагач на страната на ответника по главните искове– А.”ЕАД, ЕИК ******** е оспорило
жалбата в частта по обратния евентуален иск, посочил е че жалбата е основателна
в частта по главния иск. Изложило е съображения, че по делото не се установило
настъпването на вредите по механизъм, посочен в исковата молба. Препятствието
не било с постоянно местонахождение, а било случайно попаднало на пътя, не било
възможно да бъде обезопасено незабавно.
Изхвърчането на елемент от движещо се МПС било случайно събитие и не
носели отговорност за него. Не бил установен размер на вредите. Представеният
протокол за ПТП не доказвал механизъм. . С договора от 01.09.2015г. му било
възложено да поддържа участък на магистрала „Тракия”, който обхващал и км. 14, където настъпило процесното ПТП. Конкретните дейности обаче се възлагали с
отделни задания съгласно чл. 5 от договора , като следвало да му се възложат по
отделно задание – месечно, годишно, допълнително и извънредно. Такова задание
не му било дадено за процесния участък и
период , поради което и правилно районният съд отхвърлил обратните искове.
Почистване на пътя от паднали от МПС предмети не било негово задължение. Поради
същите причини неоснователни били исковете на договорно основание и на
основание на чл. 54 от ЗЗД. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2006268/09.03.2018г.
на ЗАД”Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ********срещу Агенция „П.И.” Булстат ********,
с която е поискал съдът да осъди ответника на основание на чл. 410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на
сумата от 1475,96лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба-09.03.2018г.
до изплащането й, представляващи изплатено по застраховка „Каско” полица №
47041717219000040/06.06.2017г. за нанесени вреди по автомобил „Мазда”, рег. № ********,
настъпили при ПТП от 22.08.2017г. на републикански път Автомагистрала Тракия,
14 км. посока София в следствие на изхвръкнал от съседна лента метален предмет;
сумата от 39,44лв., представляващи
обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 01.12.2017г. до
08.03.2018г. Навело е твърдения, че към
22.08.2017г. бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка
„Каско” за автомобил „Мазда”, който се движел в лява лента на магистралата в
участък „14км” , в съседната дясна лента се движел неизвестен автомобил, който
преминал през метален предмет на пътно платно в дясна лента, този предмет отхвръкнал
и се забил в предно панорамно стъкло на Мазда” , ищецът определил обезщетението
на сумата от 1475,96лв. и я платил, поканил
ответника да му заплати сумата , но ответникът не го направил.
Ответникът - Агенция „П.И.” Булстат ********, в предоставения му срок е оспорил
исковете. Заявил е, че представеният протокол за ПТП не съдържал задължителните
реквизити по чл. 179 от ЗДвП, записванията по него не установявали начина на настъпване на
вредите, бил съставен 50 минути след настъпването на ПТП, органи на КАТ не
възприели механизма на настъпването на ПТП
и на вредите, не описвал размер на препятствието, не били направени
снимки. Не било установено дали препятствието е било предвидимо, не било установено
противоправно поведение. Застрахователят не бил изяснил механизъм на ПТП,
полицата нямала задължителни реквизити. Не било доказано, че вредите са
настъпил застрахователен риск, че не е налице изключен такъв – че водач не е
бил под въздействие на алкохол или упойващи средства, че не е отказал алкохолна
проба, че не е извършил умишлени действия, че не са налице изключенията по
раздел І, част ІХ и част Х от ОУ – че МПС не се е движело по обичайни пътища,
по наводнени такива, затворени, забранени за движение и сигнализирани за
същото; че не са нарушени грубо технически и технологични правила за
експлоатация; овехтяване, конструктивен
дефект, скрита неизправност, не било установено проведена процедура по ОУ. Увреденият бил допринесъл за настъпването на
вредите. Поискал е да се конституира на негова страна трето лице –помагач – А.”ЕАД и е предявил евентуални обратни искове с правно
основание чл. 79 вр. с чл. 82 и чл. 86
от ЗЗД срещу него за заплащане на сумите, за които били предявени исковете
по чл. 410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Посочил е, че с договор за обществена поръчка от 29.05.2015г. бил
възложил на „А.”ЕАД предприемане на всички необходими действия за опазване на
пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на безопасни условия за
движение, като започне незабавни действия
след поява на необходимост от това, поддържа републикански пътища на
договорено ниво, да поддържа екипи в готовност при аварии и др. извънредни
ситуации. Задълженията на изпълнителя по договора включвали надзор по смисъла
на чл. 50 от ЗЗД за състоянието на пътя в процесния участък, бездействието му
довело до настъпването на евентуалното ПТП и съгласно чл. 28 от договора
следвало да понесе отговорността за обезщетяване на вредите. Претендирало е разноски.
Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещните страни.
Ответникът по обратните евентуалните искове и трето лице помагач на
страната на ответника по главните искове – А.”ЕАД,
ЕИК ******** е оспорило исковете. Посочило е, че процесните вреди не са
настъпили по механизъм, посочен от застрахователя, размер бил прекомерен. Внезапно
изхвърчал метален предмет било случайно събитие. Протокол за ПТП не съдържал
възприятия на органи на КАТ за механизъм на настъпването на вреди и не
обвързвал съда, настъпването на ПТП било по вина на водача на автомобила, който
не спазил разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, имало съпричиняване. Дори да се
приемело, че главните искове са основателни не били такива евентуалните обратни
искове. Дейностите, които следвало да изпълнява по договора за обществена
поръчка не били предварително определени, а се възлагали с допълнителни
задания. Почистването на парчета метални
предмети от пътното платно на магистралата следвало да му се възложи изрично от
възложителя, а това не било направено. Претендирало е разноски.
По делото са приети
застрахователна полица по застраховка „Каско ”
№ 47041717219000040/06.06.2017г. носеща подпис за страните по нея, Общи
условия , преписка по щета № 470417171743251, съгласно които ЗАД Б.В.И.Г.” АД
на 06.06.2017г. е сключило с „Ф.Ф.”ООД договор за застраховка „Каско-Стандарт-Пълно
каско с клауза за ремонт на щети в официален сервиз” за период от 21.06.2017г.
до 21.06.2018г. за територия на Република България за МПС „Мазда”, рег. № *******
при застрахователна сума от 40 000лв., по искане на застрахования от 24.08.2017г. е образувана щета за
обезщетяване на вреди по това МПС по
челно стъкло и др. , настъпили на 22.08.2017г. на автомагистрала
„Тракия”, км. 14 в посока София когато от друго МПС изхвърчал предмет и се
забил в челното му стъкло, застраховател огледал автомобил и приел е че
разходите за отстраняване на вредите са 1475,96лв., която сума платил на
застрахования на 15.09.2017г., , на 30.11.2017г. ответникът получил покана от
ищеца за плащане на сумите.
По делото е приет протокол за ПТП
№ 1503896/22.08.2017г., съставен в 15,30ч. от органи на КАТ, посетили
местопроизшествие, съгласно който около
14,40ч. е настъпило ПТП на Автомагистрала Тракия”, км 14 в посока към
гр. София, при което водач на автомобил МПС „Мазда”, рег. № ******* –В.Д.В.се
движел в изпреварваща лента, друго МПС, движещо се в дясна лента настъпило
метален предмет на пътно платно, който отхвърча и се забива в предното стъкло
на „Мазда”.
Разпитан по делото св. В.В.е заявил, че през 2017г. при управление на ”Мазда” на
връщане от гр. Пловдив към гр. София , 15-20км. преди София се движел в лява
лента, пред него се движел друг автомобил , който започнал да изпреварва и
изведнъж изпреварвания автомобил настъпил нещо като метален полудиск-калобран
на ТИР, част от спирачка на ТИР и това нещо изхвръкнало и ударило предно челно
стъкло на управлявания от свидетеля автомобил като се забил в него. Успял да
овладее автомобила, спрял и водач на другия автомобил, момичето било много
уплашено и свидетелят му казал да си тръгва, а той останал да чака КАТ.
Металното парче си го запазил.
С приетото и
неоспорено от страните заключение по съдебно-авто-техническата експертиза,
което съдът кредитира като задълбочено и неопровергано от другите събрани по
делото доказателства, вещото лице е посочило, че процесните вреди могат да
настъпят от ПТП с механизъм по приетия по делото протокол за ПТП, автомобилът бил регистриран за първи път на 18.06.2014г.,
тоест 3 години и 2 месеца преди ПТП, стойността на уврежданията на
автомобила по средни пазарни цени към
ПТП е 942,90лв По фактура цената
била 1475,96лв., била издадена от
официалния вносител на автомобила, това също можело да се приеме за пазарна
стойност. а разликата с тези по фактура се дължи на стойността на труда, но и
стойността на подменената част.
По делото е приет
неоспорен от страните договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-17/01.09.2015г..,
носещ подпис за страните по него, съгласно който Агенция „П.И.” е възложила на
„А.”ЕАД поддържане – превантивно, текущо зимно и ремонтно-възстановителни
работи при аварийни ситуации на Автомагистрала Тракия, от км. 00 до км 208
+181, пътни съоръжения ни принадлежности в обхват на ОПУ София, ОПУ Пазарджик,
ОПУ Пловдив и ОПУ Стара Загора за срок от 48 месеца. Съгласно чл. 5 от договора
дейностите по договора се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни
и извънредни задания. Извънредното
задание съгласно т.8 и т.14, раздел І от договора е писмено възлагане на
работи, необходими за осигуряване проходимост на пътя и безопасно движение при
възникване на непредвидени обстоятелства – такива от извънреден характер,
възникнали след сключването на договора и които не е било възможно да се
предвидят. Допълнителното задание
съгласно т. 5 от Раздел І от договора е писмено изявление на възложителя за
работи, които не са включени в месечното задание, необходимостта от което е
възникнала след съставянето на месечното задание и е за работи, необходими с
оглед правилната експлоатация на пътя и безопасност на движението. Съгласно чл.
5, буква „в” от договора изпълнението на извънредното задание се възлага
от възложителя писмено, изпълнението следва да започне незабавно , а до 3 дни
от възникването на непредвиденото обстоятелство същото се оформя като
извънредно задание и се връчва на изпълнителя. Съгласно чл. 9, ал. 4 от
договора възложителят осъществява цялостен контрол върху качество на
изпълнение на работите. Съгласно чл. 12 от договора изпълнителят в рамките на
правата си по договора е длъжен да предприема действия по опазване на пътя с
оглед безопасност на движението, да изпълнява допълнителни разпореждания на
възложителя, да започва работа веднага след възникване на необходимост от
същото , поддържа в готовност аварийни екипи, които при необходимост да осигуряват
безопасност при движението. Съгласно чл. 28 от договора при причиняване на ПТП
и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение на задълженията на
изпълнителя по договора и на нормативни изисквания за същото, изпълнителят носи
пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинени вреди.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно.
Съдът приема, че решението в частта,
с която е отхвърлен евентуален обратен
иск с правно основание чл. 54 и чл. 86 от ЗЗД е недопустимо. Такъв
иск не е бил предявен пред районния съд.
Претенцията на Агенция „П.И.” срещу „А.”ЕАД
се основава на договорно правоотношение
между тях по договор за изработка. Твърденията на ищецът по този иск са били
последователни в частта за фактите, на които се основава иска. Не са направени
твърдения и искания, които да обосноват извод, че са предявени две отделни претенции
с различни правни основания за главниците, съединени при условията на
евентуалност и втората да е такава по чл. 54 от ЗЗД. Наведените твърдения са,
че страните са обвързани от договор от 01.09.2015г., съгласно който А.”ЕАД е
следвало да осигури безопасността на пътното платно. Така наведените твърдения
обосновават извод, че предявеният иск е такъв за ангажиране на договорната
отговорност на „А.„ЕАД към Агенция „П.И.” за неизпълнение на договорните му
задължения. Не са наведени твърдения, че отговорността му може да се ангажира и
на друго основание, разилно от договорното , съответно не е посочено и обстоятелство,
което ако се приеме че не е осъществено
и това е причина да се отхвърли иска по
чл. 79 от ЗЗЗД, то да се приеме за основателен иска по чл. 54 от ЗЗД. Твърденията, че
договорните задължения са за надзор по смисъла на чл. 50 от ЗЗД не обосновават
обратен извод. Това е така, защото отново се твърди, че задължението на А.“ЕАД
е по договора, сключен с Агенция „П.И.“. Наличието на договор между страните изключва възможността за ангажиране на деликтната отговорност тогава, когато се твърди, че вредата е настъпила от неизпълнение на
задължения по договора. В случая твърденията на Агенция „П.И.” са , че А.”ЕАД евентуално отговоря
за плащане на процесните суми поради неизпълнение на договорните си
задължения, поради което и неправилно
СРС е приел, че е сезиран освен с иск по чл. 79 от ЗЗД и с такъв по чл. 54 от ЗЗД.
При така възприетото решението на
СРС в частта, с която се е произнесъл по обратни искове с правно основание чл. 54 и чл. 86 от ЗЗД следва да бъде
обезсилено като недопустимо и производството по тези искове следва да бъде прекратено като
недопустимо.
В останалата обжалвана част решението на СРС е допустимо.
По правилността на решението :
По главните искове:
Доколкото
застрахователното събитие е настъпило през
2017г., договорът за застраховка е сключен през 2017г., съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането /в
сила от 01.01.2016г/.
Предявените главни
искове са с правно основание чл. 410 от КЗ
и чл. 86 от ЗЗД.
При този иск в
тежест на ищеца е да установи деликтна отговорност на ответника по отношение на
увредения-застрахован по смисъла на чл. 49 и чл. 45 и сл. от ЗЗД вр. с чл. чл.
30 и чл. 49, ал.1, т. 4 от Закона за
пътищата- неизпълнение на задължението й по закон, да поддържа републикански
пътища, в следствие на който деликт -
причиняване на застрахователно събитие, са настъпили вреди, последвало е плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя по валидно застрахователно правоотношение в
размер на пазарната им стойност към настъпване на събитието, за които
предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване..
Съгласно
разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу причинителят на
вредата до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 и
чл. 49, ал.1, т. 4 от Закона за пътищата
Агенция П.И.
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища, като от бюджета на агенцията се
финансират разходи за изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища.
Републикански път
съгласно чл. 3, ал.1 от ЗПътищата са автомагистралите, скоростните пътища и
пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Отделни републикански
пътища са включени в трансевропейската пътна мрежа.
Правото на
застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, след плащането на
застрахователното обезщетение, е регресно право, а встъпването в правата на
застрахования срещу третото лице е суброгационно право, поради което съдът приема,
че в случая се касае за особен самостоятелен регресен иск на застрахователя,
произтичащ по силата на закона, като основанието му е плащането на сумите на правоимащите лица по
силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес –
чл. 410 от КЗ, като именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в
правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования,
застрахователят не би могъл да получи повече права от тези, които има
застрахования срещу третото лице и
застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да направи
третото лице на застрахования.
За да възникне
право по чл.410 от КЗ на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо
кумулативно наличие на предпоставките: деликтна отговорност на ІІІ-то лице по
отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 45, чл. 49 и сл.
от ЗЗД, поради причиняване на застрахователно събитие, както и плащане
на застрахователно обезщетение от застрахователя в размер на пазарната им
стойност към настъпване на събитието, за които предпоставки ищецът следва да
проведе главно и пълно доказване.
Съдът приема, че в
конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства, заключение по
експертиза и гласни доказателства, които съдът кредитира като логични,
последователни, резултат от лични впечатления на свидетеля, неопровергани от
другите доказателства, по делото са установени
онези предпоставки, които обуславят наличието на основание за ангажиране
отговорността на ответника – деликт,
извършен от лица, на които ответник е възложил поддръжка и обезопасяване на
Автомагистрала „Тракия”, км. 14 в посока гр. София, представляващ неизпълнение
на задължението й да поддържа в безопасно състояние пътя, в следствие на който
деликт, представляващ и застрахователно събитие, на 22.08.2017г. застраховано при ищеца лице по
имуществена застраховка, е претърпяло имуществени вреди, за обезщетяването на
които ищец е заплатил обезщетение в размер на процесните суми, ищец е поканил
ответника да ги заплати, но това не е направено и така ответник е изпаднал в
забава на плащането на главницата за процесния период. Въззивната инстанция е
ограничена в проверката си за част от тези обстоятелства. Това е така,
защото оплакванията във въззивната жалба са рамката, в която съдът може да
провери правилността на изводите на районния съд. Въззивникът не е въвел като
предмет на въззивното производство
оплаквания, свързани с валидността на застрахователното
правоотношение, с плащането на обезщетението, с изпадането в забава
и с размер на обезщетение за забава, поради което и доколкото в случая
не е нарушена императивна материално-правна норма от районния съд при
обосноваване на изводи за тях, то за тези обстоятелства въззивния съд не
разполага с правомощие да изведе изводи за фактите, различни от тези, възприети
от районния съд и ги приема за установени по делото.
Съдът приема за установено
по делото, че на 22.08.2017г. на автомагистрала Тракия, км. 14 в посока към гр.
София застрахования при ищеца автомобил „Мазда” рег. № ******* е бил ударен от метален диск, който е
бил на пътно платно в дясна лента и който при преминаването през него на друг
автомобил в момент, в който автомобил „Мазда” го е изпреварвал, е отхвръкнал и е
ударил челно стъкло на автомобил „Мазда”, като се е забил в него. Тези
обстоятелства се установяват от приетия по делото протокол за ПТП и събрани
гласни доказателства, които са резултат от личните впечатления на свидетеля,
последователни и логични, неопровергани от другите доказателства по делото и
които съдът кредитира. Протоколът за ПТП е съставен само 50 минути след
настъпването на ПТП, носи подпис за органи на КАТ, посетили местопроизшествие,
като в частта за състоянието на пътя и да наличието на вредите по челното
стъкло –забило се в него метален предмет, закрепва личните впечатления на
органите на КАТ, тоест в тази част протокола за ПТП е официален удостоверителен
документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила. В случая, протокола
за ПТП сочи, че автомобил е бил увреден, като в челно стъкло се е забил метален
предмет, че вредите по автомобила съществуват, тези констатации са подкрепени
от събраните по делото гласни доказателства и съдът приема за установени тези
обстоятелства. Записванията по протокола за ПТП, по уведомлението за щета, събраните
гласни доказателства са еднозначни за тези обстоятелства и твърденията на въззивника,
че взаимно си противоречат са неоснователни. Обозначаването на металния диск от свидетеля с конкретни части от други
автомобили не може да обоснове друг извод. Това е така, защото и при разпита
свидетелят е посочил, че метален полудиск е изхвърчал , а обозначаването му
като калобран или част от спирачка на ТИР не обосновава извод за различен
материал и форма на този предмет.
По делото не са
установени твърденията на въззивника, че препятствието на пътя не е могло да
бъде обозначено и обезопасено. Не е установено то да се е появило
непосредствено или близко по време преди настъпването на процесното ПТП , а в
тежест на въззивника е било да установи тези си твърдения. При така възприето
съдът приема за неоснователни доводите на въззивника, че обективно не е имало
възможност за предприемане на своевременни
мерки за отстраняването му като опасност.
По делото ответниците не са ангажирали
доказателства , че водач на автомобил е провел противоправно поведение,
допринесло за настъпването на вредите, а в
тяхна тежест е било да го направят, поради което и възраженията за
съпричиняване са неоснователни.
Не е било в
доказателствена тежест на ищеца да доказва, че е не е налице изключен
застрахователен риск и оплакванията на въззивника основани на недоказване
на липсата на изключения са
неоснователни.
Съдът приема за
установено по делото, че така настъпилото ПТП е застрахователен риск по
сключена от ищеца с „Ф.Ф.”ООД валиден
договор за застраховка Каско. Приетата полица носи подпис на страните по нея,
съдържа задължителните реквизити на застрахователния договор, поради което и
съдът приема за установено че към 22.08.2017г. този договор е обвързвал страните и за ищеца е възникнало валидно задължения към
застрахования собственик на автомобила „Мазда,
рег. № ******* да му изплати застрахователно обезщетение за претърпените от
него вреди при процесното ПТП.
При така възприето
съдът приема, че по делото е установено, че причината за настъпването на
вредите е неизпълнение на задължението на ІІІ-ти лица, възложеното им от
ответника, да поддържат в безопасно състояние платно на участъка от
Автомагистрала Тракия”, км. 14 в посока към гр. София.
По делото не е установено
твърдението на ответника, че към сключване на договора за застраховка, съответно
към дата на ПТП страните са били обвързани от Общи условия различни от приетите
по делото и доводи на въззивника в този смисъл са неоснователни.
По размера на
обезщетението:
Застрахователното обезщетение,
което се дължи от застрахователя е равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната
стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
По делото се установи, че съглашението
по договора за застраховка е било да се отстранят вредите в официален
сервиз, че това е направено в случая и стойността на ремонта е в размер на
процесната главница от 1475,96лв.
Същевременно от приетото по делото заключение по съдебно-автотехническа експертиза
вещото лице е посочило, че автомобилът е претърпял увреждането 3г. и 2 месеца
след първата си регистрация, че пазарната стойност на вредите е в размер на 942, 90лв., че разликата с тези по
фактура се дължи на стойността на труда, но и стойността на подменената част в официалния сервиз. Съдът
кредитира заключението като неопровергано от останалите събрани по делото
доказателства, неоспорено от страните. При така посоченото от вещото лице
оплакванията на въззивника, че сумата от 1475,96лв. е по-висока от възстановителната
стойност на вредите съдът приема за основателни. Ищецът се е съобразил с
уговореното в договора за застраховка задължение вреди да се отстранят в официален
сервиз. Ответникът облаче не е
бовързан от този договор и отговаря за поправянето на вредите по общите правила
на чл. 45 и сл. от ЗЗД, тоест до размера на пазарната стойност на вредите към
дата на увреждането. Не се твърди и не се установява по делото застрахованият при
ищеца да е бил длъжен да отстрани вредите в официален сервиз, за да запази свои
права по други облигационни отношения, поради което и като съобрази
обстоятелството, че към дата на ПТП са минали повече от 3 години от регистрацията на автомобила, че това е
обичайния гаранционен срок за МПС, то съдът приема, че няма основание отговорността
на ответника да се ангажира за сумата над 942,
90лв.
При така възприето съдът приема, че решението на
СРС в частта в която е уважил иска за главница за горницата над 942, 90лв. до 1475,96лв. и акцесорния му иск за
обезщетение за забава на плащането на
тази горница в размер над 25,20лв. до
39,44лв / определен по размер от въззивния съд на основание на чл. 162 от ГПК/, следва да се отмени и исковете за
тези суми следва да се отхвърлят. В останалата част по главните искове
решението на СРС следва да се потвърди.
По евентуалните обратни искове:
Предявените евентуални
обратни искове са по чл. 79 вр. с чл. 82
и чл. 86 от ЗЗД - иск за обезщетение за вреди о, причинени от неизпълнение
на задължения по договор за изработка.
При така
предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са били
обвързани от валидно правоотношение по договор за изработка, по който
ответникът е следвало да изпълни конкретна работа, че неизпълнението на същата е причинило на
ищеца вреди, размер на същите, че
ответникът е изпаднал в забава на плащане на обезщетението за тях.
В тежест на
ответника по така депозирания отговор е
да докаже, че е изпълнил точно възложената му по договора работа, че
възлагането на конкретните работи по договора е било с отделно писмено задание.
Съдът приема за
установено по делото от приетия по делото неоспорен от страните договор за
възлагане на обществена поръчка, че на 01.09.2015г. Агенция „П.И.” е възложила
на „А.”ЕАД за срок от 48 месеца да поддържа Автомагистрала „Тракия” в района на
ОПУ София, ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ Стара Загора, от 00 ,00км до 208
км. +181 като извършва превантивно, текущо зимно и ремонтно-възстановителни
работи при аварийни ситуации. По делото не се спори, че в териториалния обхват
на договора попада и отсечката на автомагистрала Тракия, км. 14 в посока към
гр. София, че датата 22.08.2017г. попада
във времевия обхват на договора. Тези обстоятелства се установяват и от приетия
договор от 01.09.2015г. Съдът приема за установено по делото, че всяка работа
по договора се възлага от възложителя на изпълнителя с писмено задание, което е
месечно, допълнително или извънредно. Последното е за работи, които са
необходими за осигуряване проходимост на пътя и безопасно движение при
възникване на обстоятелства от
извънреден характер, възникнали след сключването на договора и които не е било
възможно да се предвидят, като изпълнение на същото е следвало да се извърши
незабавно. Този извод следва при тълкуване на договора при условията на чл. 20
от ЗЗД при съобразяване на изричните разпоредби на чл. 5 от договора.
Неоснователни са доводите на въззивника че изпълнителят е бил натоварен с
надзор върху състоянието на магистралата и че е следвало да предприема
незабавни действия по отстраняване опасности на пътно платно без за същото да е
необходимо изявление на възложителя. Разпоредбите на чл. 5 от договора
ограничават правомощията на изпълнителя до изпълнение на конкретно поставени
задачи, включително и при възникване на непредвидени обстоятелства – дори и в
тази хипотеза се изисква възлагане от възложителя на работи по отстраняване
на неизправности на пътя, създаващи
опасност за движението по него. Изключението по чл. 5, буква „в” от договора не отменя необходимостта от възлагане от
възложителя на конкретни работи при извънредни обстоятелства, а само отлагат
във времето на връчването на писменото задание за същото. Договора не съдържа
възлагане от възложителя на изпълнителя на надзор за изправността на пътното
платно на изпълнителя. Съгласно чл. 12 от договора изпълнителят в рамките на
правата си по договора е длъжен да предприема действия по опазване на пътя с
оглед безопасност на движението, да изпълнява допълнителни разпореждания на
възложителя, да започва работа веднага след възникване на необходимост от
същото , да поддържа в готовност аварийни екипи, които при необходимост да осигуряват
безопасност при движението. Тези правомощия изпълнителят има само в рамките на
дадените му по договора права, като тълкувайки разпоредбата на чл. 12 от
договора включително и с оглед на чл. 12 и на чл. 9 от договора се налага
извод, че той може да предприема действия по опазване на пътя с оглед
безопасност на движението само в изпълнение на конкретно разпореждане на
възложителя.
При така възприето
и като съобрази, че по делото не е установено възложителят да е възложил на
изпълнителя със задание или поне с устно разпореждане работи по поддръжка на
автомагистрала Тракия, км. 14 в посока към гр. София към 22.08.2017г., че тези работи са били свързани
с наличието на метален предмет на пътното
платно, то съдът приема, че отговорността на изпълнителя към възложителя за
обезщетяване на вреди от неизпълнение на това задължение не може да се
ангажира.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд в частта, с която е
отхвърлил евентуалните обратни искове е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на страните
съобразно уважената част от исковете, като на въззивника изцяло му се възложат
разноските по обратните евентуални искове, както и по главните искове до уважения им размер. На въззиваемия-ищец по главните искове
следва да се присъди сумата от 298,96лв. разноски за възнаграждение за
адвокат за производството пред СГС. Същото е определено с оглед на установения
по делото платен адвокатски хонорара с ДДС, размер на който съдът пирема че не
е прекомерен при съобразяване на броя на исковете , цената им и минималните
размери по наредба № 1/2004г. На въззиваемия
- ответник по обратните искове
следва да се присъди сумата от 100лв.
възнаграждение за юрисконсулт, определени съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 от ГПК вр. със Закона за правната помощ и
с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, при съобразяване
на сложността на делото, която в случая не обосновава по-висок размер на
възнаграждението.
Въззиваемият-ищец следва да бъде
осъден да заплати на въззизвника съдебни
разноски за производство пред СГС в размер на 19,69лв. разноски за държавна такса и 36,12лв. разноски за възнаграждение за юрисконсулт определени
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. със Закона за правната помощ
и с чл. 25 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, при съобразяване на сложността на делото, която в случая не
обосновава по-висок размер на възнаграждението. За производство пред СРС ищецът
по главните искове следва да бъде осъден да заплати на ответника по главните
искове сумата от 36,12лв. разноски
за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението на СРС в частта, с
която е осъдил ответника по главните искове да заплати на ищеца по главните
искове съдебни разноски от 276,69лв.
следва да се отмени.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 214542/11.09.2019г. по гр.д. № 16617 по описа за 2018г.
на Софийски
районен съд, 151-ви състав в частта, с която са отхвърлени обратни искове
на Агенция „П.И.” Булстат ********,
с адрес: гр.София, бул. „********№ 3 срещу
„А.”ЕАД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление:*** за заплащане на основание на чл. 54 и чл. 86 от ЗЗД на
сумата от 1475,96лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането представляващи платено
застрахователно обезщетение и сумата от 39,44лв., представляващи обезщетение за
забава за плащането на главницата за периода от 01.12.2017г. до 08.03.2018г, и ПРЕКРАТЯВА производството по тези искове.
ОТМЕНЯ Решение № 214542/11.09.2019г. по гр.д. № 16617 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 151-ви състав в частта с която Агенция „П.И.” Булстат ********, с адрес: гр.София, бул. „********№
3 е осъдена да заплати на ЗАД”Б.В.И.Г.”АД,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, пл. ********на
основание на чл. 410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 533,06лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба-09.03.2018г. до изплащането й, представляващи изплатено по
застраховка „Каско” полица № 47041717219000040/06.06.2017г. за нанесени вреди
по автомобил „Мазда”, рег. № ********, настъпили при ПТП от 22.08.2017г. на
републикански път Автомагистрала „Тракия“, 14 км. посока София в следствие на
изхвръкнал от съседна лента метален предмет; сумата от 14,24лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на
главницата за периода от 01.12.2017г. до 08.03.2018г.; на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК съдебни разноски от 276,69лв.
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени с искова молба вх.№
2006268/09.03.2018г. на ЗАД”Б.В.И.Г.”АД,
ЕИК ********срещу Агенция „П.И.”
Булстат ********, с която е поискал съдът да осъди ответника на основание на чл. 410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на сумата
от 533,06лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба-09.03.2018г.
до изплащането й, представляващи изплатено по застраховка „Каско” полица №
47041717219000040/06.06.2017г. за нанесени вреди по автомобил „Мазда”, рег. № ********,
настъпили при ПТП от 22.08.2017г. на републикански път Автомагистрала „Тракия“,
14 км. в посока към гр. София в следствие на изхвръкнал от съседна лента
метален предмет; сумата от 14,24лв.,
представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от
01.12.2017г. до 08.03.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 214542/11.09.2019г. по гр.д. № 16617 по описа за
2018г. на
Софийски районен съд, 151-ви състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.” Булстат ********, с
адрес: гр.София, бул. „********№ 3 да заплати на ЗАД”Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***,
пл. ********на основание на чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 298,96лв. /двеста
деветдесет и осем лева и 0,96лв/, представляващи
съдебни разноски, направени в производството пред СГС.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.” Булстат ********, с
адрес: гр.София, бул. „********№ 3 да заплати на А.”ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. (сто лева), представляващи възнаграждение за юрисконсулт в
производството пред СГС.
ОСЪЖДА ЗАД”Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, пл. ********да
заплати на Агенция „П.И.” Булстат ********,
с адрес: гр.София, бул. „********№ 3 на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от общо 91,93лв. / деветдесет
и един лева и 0,93лв/, представляващи съдебни разноски за производството пред СРС и
СГС.
Решението по главните искове е
постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника по главните исковете - А.”ЕАД,
ЕИК ********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.