РЕШЕНИЕ
№ 9757
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110105528 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от АСС ЕООД,
ЕИК ******, против Т ЕООД, ЕИК ***********“, кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ ЗЗД, и
чл. 86 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сума в размер на 5 265.70 лева с ДДС, представляваща стойността на
извършени услуги/СМР и мораторната лихва в размер на 646.53 лева, за
периода 13.03.2024г. до 29.01.2025 г. Претендира разноски.
Твърди се, че ответното дружество възложили на ищеца да извърши
множество СМР, за обект-********, за което бил сключен договор.
Сочи се, че възложените дейности, били извършени, като на 12.03.2024г.
бил подписан между страните Протокол №4 от същата дата за извършените
СМР, а именно: услуга с комбиниран багер, услуга с мини багер, извозване на
земни маси, доставка на фракция 0/63 мм и 0/4мм.,срещу възнаграждение.
Ответника приел изготвената от ищцовото дружество Количествено-
стойностна сметка, като за извършените дейности била издадена Фактура №
**********/ 12.03.2024г., за сумата от 4 388.08 лева/ без ДДС/ или 5 265.70
лева /с ДДС/, със срок за плащане 13.03.2024г. Последната била и получена от
ответното дружество в деня на издаването и, но ответникът не извършил
плащане, поради което се твърди че същият дължи и мораторна лихва за
периода 13.03.2024г. до датата на депозиране на иска в съда в размер на 646.53
лева. С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени в
пълен размер. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор.
1
В открито съдебно заседание, провело се на 21.05.2025г. ответникът
депозира с молба с вх. № 176108/20.05.2025г., с която посочва че е изплатил
вземането за главница в размер на 5265,70 лв.
Ищецът, чрез процесуалният си представител заявява в о.с.з., че
ответникът в хода на образуваното производство е възстановил сумата в
размер на 5265,70 лв., представляваща претендираната главница. Поддържа
искането си за осъждане ответника да заплати мораторна лихва в размер на
646.53 лева, за периода 13.03.2024г. до 29.01.2025г.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание по чл. 79, ал.1 ЗЗД:
В конкретния случай безспорно е, че страните по делото са били в
търговски отношения по повод извършване на СМР, а именно: услуга с
комбиниран багер, услуга с мини багер, извозване на земни маси, доставка на
фракция 0/63 мм. и 0/4мм., срещу възнаграждение, за което ищецът издал
Фактура № **********/ 12.03.2024г., за сумата от 4 388.08 лева /без ДДС/ или
5 265.70 лева /с ДДС/, със срок за плащане 13.03.2024г., която била и получена
от ответното дружество в деня на издаването й.
Безспорно е обстоятелството, че с платежно нареждане от 19.05.2025 г.,
ответникът в хода на процеса е погасил задължението за главница в размер на
5265,70 лв. с ДДС.
Доколкото липсва спор между страните, че всички предпоставки,
обуславящи основателността на исковите претенции, са се осъществили, както
и предвид извършеното плащане на претендираните суми, извършено в хода
на настоящото производство, което съдът съобрази на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК, се налага извод, че в полза на ищеца са възникнали вземания срещу
ответниците за стойност 5265,70 лв. за извършени услуги, за които е издадена
Фактура № **********/ 12.03.2024г. за извършени СМР.
Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват
– ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на
иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
При това положение исковата претенция за главница следва да бъде
отхвърлена като неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане
(факт настъпил след предявяване на исковата молба и преди приключване на
съдебното дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
2
По иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
периода на забавата. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По делото ответникът не спори, че е получил фактура на № **********/
12.03.2024г., издадена въз основа на Протокол № 4 от същата датата, която
съдържа подписа на страните. В този смисъл ответникът следва да се счита за
поставен в забава от 12.03.2024г., като акцесорния иск се явява основателен за
периода от 13.03.2024г. до 29.01.2025 г. и за сумата от 646,53 лв.
По отношение на разноските:
Независимо от отхвърлянето на част от исковите претенция поради
плащане в хода на производството, то същите са дължими от ответника,
доколкото същият е станал повод за завеждане на иска - доколкото не се е
издължил своевременно и не е заплатил дължимата цена на извършена услуга.
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца за
присъждане на деловодните разноски от общо 1815,48 лева – сбор от
платените държавна такса и адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 във вр. с
чл. 80, ГПК) по настоящото производство, както и такси и разноски в
обезпечителното произовдство, дължими съгласно т.5 от ТР № 6/2013г.ОСГТК
на ВКС.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца АСС ЕООД, ЕИК ****** против Т
ЕООД, ЕИК ***********, иск с правно основание чл. 79, ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1
ТЗ ЗЗД, за сумата от 5 265.70 лева с ДДС, представляваща стойността на
извършени услуги/СМР, за която е била издадена Фактура № **********/
12.03.2024г., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА Т ЕООД, ЕИК *********** да заплати на АСС ЕООД, ЕИК
******, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата от 646.53 лева, представляваща
мораторна лихва изчислена върху главницата от 5 265.70 лева с ДДС, за
периода 13.03.2024г. до 29.01.2025 г.
ОСЪЖДА "Т“ ЕООД, ЕИК *********** да заплати на АСС ЕООД,
ЕИК ******, деловодни разноски в размер на 1815,48 лв.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
СГС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4