№ 96
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в закрито заседание
на ****надесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росен Димитров
като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело №
20211100112807 по описа за 2021 година
Предявени са активно обективно съединени искове с правно основание чл.39 ЗН и
чл.124,ал.1 ГПК.
Ищцата С. А. Р.-П. твърди в исковата си молба,че е придобила по силата на саморъчно
завещание от М.Й.И. собствеността върху Апартамент № 22 находящ се в гр. София,
Столична община, район Слатина, ж.к. ****, ул. **** (****), блок № ***, етаж 7 (****),
представляващ имот с идентификатор 68134.703.1312.1.22.
Въпросното завещание е обявено с Протокол за обявяване на тайно завещание от
23.06.2020 г. с вх. per. № 62596, акт № 219, том XI, дело № 48177, имотна партида № 697951
по описа на С.В.- нотариус в Ихтимански съдебен район, като същото е съставено от
завещателката на 01.03.2019 г. и предадено за съхранение при нотариуса на 12.03.2019 год.,а
след обявяването му е било вписано на 29.10.2020 год.
След проверка в имотния регистър разбрала,че за горния имот е съставен
констативен нотариален акт от 2021 год. сочещ като собственик друго лице-ответника по
иска Л. П. К.. Последната се била снабдила с акта за собственост въз основа на саморъчно
завещание от 2017 год.
Ищцата твърди,че съставеното в нейна полза завещание е последващо това на
ответницата и го е отменило мълчаливо,тъй като предмет и на двете са идеални части от
един и същи апартамент и разпореждането в по-късно съставеното завещание /нейното/ е
несъвместимо с предхождащото го /това на ответницата/.
Във връзка с възраженията на ответника твърди,че второто завещание не
представлява завет,тъй като касае идеална част от имот ,а не реален такъв,но дори и това да
не е така,то очевидно логиката на Закона е завещателят да може да се разпореди
безпрепятствено с определена вещ,дори преди това да е завещал цялото си имущество на
друго лице.
Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника, че последващото завещание от 2019 год. е отменило като несъвместимо с
1
предходното от 2017 год. разпореждането с процесния апартамент и да признае ,че ищцата е
собственик на спорния имот по силата на саморъчно завещание. Моли на основание чл. 537,
ал 2 ГПК съдът да се отмени издадения в полза на ответника констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 123, том II, per. № дело № 281 от 09.09.2021 г. на
нотариус М.Д.С..
Претендира разноски.
Ответникът Л. П. К. е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който се оспорва
изцяло и двата иска.
Излага становище,че ищцата не е наследник по завещание,а заветник, тъй като предмет
на завещанието от 2019 год. е един единствен имот. При това положение според нея този
завет е недействителен,тъй като към датата на съставянето му завещателката не е била
собственик на имота предмет на завета, доколкото е установено, че през 2015 год. го е
прехвърлила на трето лице.
Оспорва вписването на саморъчното завещание от 01.03.2019г. като нищожно, така и
обявяването му, възразява се изобщо да е налице второ завещание.
Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни.Претендира разноски.
Доказателствата са писмени.
Съдът след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства приема за установено следното:
От представените от страните и приети по делото писмени доказателства в
хронологичен ред е установено следното:
Процесният имот е придобит през 1974 год. от съпрузите И.П.И. и М.Й.И. , като след
смъртта на първия през 2004 год. М. е станала собственик на ¾ от апартамента,а дъщерята
С.Д. на ¼ от него. За това страните не спорят.
С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №60,
том II, peг. №12182, дело №*** от 29.04.2015 г. ¾ ид. части от имота описан като
Апартамент № 22 , находящ се в гр. София, Столична община, район Слатина, ж.к. ****, в
дванадесететажна жилищна сграда- блок № ***, етаж 7 с площ от 90.78 кв.м. заедно с мазе
№ 3 с площ от 2 кв.м. и заедно с 2.693% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху земята УПИ VІІ в кв. 104 в гр.София,местност ****, е прехвърлен
на М. К.Д..
Въпреки горното на 15.11.2017 г. М.Й.И. е завещала на ответницата Л. П. „движимите и
недвижимите имоти,който ще останат след моята смърт“, като след този израз е посочен ¾
ид.части от недвижим имот находящ се в гр. София, община Столична, район Слатина, в
блок № ***, етаж 7 с площ от 90.78 кв.м. състоящ се от 2 стаи,кухня,баня,тоалетна заедно с
2.693% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята
УПИ VІІ от кв. 104 по плана на гр.София,местност ****….обективиран в както в
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №60, том II,
peг. №12182, дело №*** от 29.04.2015 г. С това завещание завещателката изрично е
отменила друго предходно завещание.Завещанието е депозирано на 10.08.2021 год. при
2
нотариус М.Д.С.- нотариус, регистриран под № 621 в регистъра на Нотариалната
камара,обявено е на същата дата .
Видно от саморъчно завещание от 01.03.2019 год. М.Й.И. е завещала на ищцата
конкретно посочен имот, а именно Апартамент № 22 на 7 етаж,състоящ се от 2
стаи,кухня,баня,клозет с квадратура 99.78 кв.м. построен на основа на отстъпено право на строеж
върху държавна земя в ж.к. ****,парцел 7 , описан в Нотариален акт № 112, том XXI, дело №
3530 от 25.09.1974 г. Това завещание е било депозирано при С.В.- нотариус в Ихтимански
съдебен район с per. № 13 в регистъра на Нотариалната камара на 12.03.2019 год. от
ищцата,обявено е на 23.06.2020 год. и е вписано на 29.10.2020 год.
От представеното Решение № 60144 постановено по гр.д.№3081/2020г. четвърто Г.О.
. ВКС /л.117-л.123/ и влязло в сила на 30.07.2021 г. се установява,че на основание чл.87 от
ЗЗД е развален договора обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане №60, том II, peг. №12182, дело №*** от 29.04.2015г.
На 09.09.2021 год. с Нотариален акт за признаване правото на собстгвеност върху
недвижим имот с № 125, том V, per. № 5078. дело № 241 от 09.09.2021 г. ответницата е
призната за собственик на ¾ ид.части от процесния апартамент по силата на саморъчно
завещание на М.Й.И. от 15.11.2017 г.
М.Й.И. е починала на 03.06.2020 год. в гр.София и като единствен наследник е оставила
дъщеря си С.И.Д..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Исковата претенция на ищцата с правно основание чл.39 от ЗН цели да установи
твърдението й, че изготвеното през 2019 год. в нейна полза завещание отменя предходното
такова от 2017 год. в полза на ответницата относно процесния имот,тъй като разпоредбите
на първото са несъвместими с тези на второто.
За успешното му провеждане ищецът следва да установи наличието на две действителни
, конкуриращи се завещания изготвени по различно време от едно и също лице като
завещател по отношение на различни правоимащи лица. Факт е, че М. Искрова е изготвила
две завещателни разпореждания - първото през 2017 год. в полза на ответницата и второто
от 2019 год. в полза на ищцата.
Няма спор,че въпреки различните описания и грешката в това от 2019 год. относно
квадратурата на апартамента и двете завещания касаят един и същ имот-апартамент № 22.
Установява се обаче,че първото завещание макар и общо/универсалное посочена дробна
част от апартамента,а в това от 2019 год. е посочен целия апартамент,така както е описан в
акта от 1074 год.,т.е. разпореждането не е с идеална част от имота,а с целия такъв.
На практика няма спор, че първото разпореждане е общо/универсално/ завещание по
смисъла на 16,ал.1 ЗН. Спорът е относно вида на второто завещателно разпореждане.
Според съда второто разпореждане от 2019 год. не е завещание, а завет съобразно
чл.16,ал.2 ЗН, тъй като предмет на същото е един определен имот.Очевидно при него волята
3
на завещателката е била да остави на ищцата само и единствено описания апартамент /и то
целия/, тъй като липсва израз както при предходното такова от 2017 год. касаещ цялото
движимо и недвижимо имущество.
При това положение и при наличен завет в разпореждането от 2017 год. възражението
на ответника, че този завет е недействителен е основателно. Установено е, че към датата на
разпореждането-01.03.2019 год. процесния апартамент не е бил собственост на
завещателката. На първо място,тя е била собственик само на 2/4 ид. части,а останалото е
било собственост на нейната дъщеря. На второ място М.Й.И. още през 2015 год. е
прехвърлила своята част на трето лице и по важното,че към датата на откриване на
наследството този имот не се е намирал в патримониума на завещателката.
За тази недействителност е без значение факта, че след около година договорът, с който
апартамента е бил прехвърлен е бил развален,а също и спора,кое разпореждане кога е
обявени или вписано,тъй като юридически има само едно единствено валидно такова.
Ето защо съдът приема,че заветът направен в полза на ищцата от страна на М.Й.И. е
недействителен и при това положение единствения действителен акт на завещателно
разпореждане към датата на откриването на наследството е този от 2017 год.
С оглед гореизложеното искът за установяване , че изготвеното през 2019 год. в полза
на С. Р. - П. завещание отменя предходното такова от 2017 год. в полза на ответницата Л. К.
относно процесния имот е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При това положение искът за установяване,че ищцата е собственик на този имот също
се явява не основателен и като такъв следва да се отпхвърли.
Предвид отхвърлянето на иска ищцата следва да се осъди да заплати на ответника
направените разноски в размер на 1000 лв.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. Р. - П., ЕГН ********** против Л. П. К., ЕГН
********** иск с правно основание чл.39 ЗН за установяване,че саморъчното завещание на
М.Й.И. от 15.11.2017 г. е отменено от последващо саморъчно такова от 01.03.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. Р. - П., ЕГН ********** против Л. П. К., ЕГН
********** иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване по отношение на
ответника,че С. А. Р. - П. е собственик по силата на завещанието от 01.03.2019 г. на
следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.703.1312.1.22 представляващ Апартамент № 22 , находящ се в гр. София, Столична
община, район Слатина, ж.к. ****, ул. ****, блок № ***, етаж 7 находящ се в сграда с
идентификатор 68134.703.1312.1 , разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.703.1312, с площ на апартамента от 90.78 кв.м. състящ се от: две стаи, хол, кухня,
баня и тоалетна, при граници: ул. “Калина Вескова”, ул. “Вл. Башев”, К.М. и стълбище, и
при съседни самостоятелни обекти в сграда, съгласно представената кадастрална схема: на
4
същият етаж- 68134.703.1312.1.23 , под обекта- 68134.703.1312.1.18 и над обекта-
68134.703.1312.1.26 , заедно с МАЗЕ № 3 без посочена площ в представените документи, а
декларирано в данъчната с, площ от 2,00 кв. м. , при съседи: С. и Г.А., Л.М. и коридор,
заедно с 2,693 % идеални части от общите части на сградата върху мястото, държавна земя,
съставляващо съгласно представените документи, парцел VII от кв. 104 в м. “****” по плана
на град София, при съседи: изток- ул. “Калина Вескова”, запад- етажна собственост ул.
“****” № 9 (****), север- зелена площ, юг- ул. “****”.
ОСЪЖДА С. А. Р. - П., ЕГН ********** да заплати на Л. П. К., ЕГН **********
сумата 1000 лв. разноски по делото
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в дву****чен срок от уведомяването
страните за него.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5