№ 82
гр. С., 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симеон Ст. Стойчев
при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова
като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Гражданско дело №
20211870101366 по описа за 2021 година
Производството е по исковата молба на „И.С.“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „К.“ бл. 4, ет. 3, ап. 36 срещу
„Ф. 83“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес: гр. С., п.к. ****, ул. „Н.К.“
№ 54, с която се твърди, че между страните бил сключен неформален Договор
за доставка и транспорт на асфалтови смеси. По силата на сключения договор
за периодични доставки, ищецът доставил и транспортирал до посочено от
ответника място заявени количества асфалт през месец декември 2020 г. и
месец януари 2021 г., които доставки били надлежно приети от ответника и
фактурирани, както следва: 1. Фактура № ********** от 15.12.2020 г. на
стойност 15 709,10 лв. без ДДС или 18 850,92 лв. с ДДС; 2. Фактура №
********** от 15.01.2021 г. на стойност 701,40 лв. без ДДС или 841.68 лв. с
ДДС; Ответникът извършил частично плащане на 04.03.2021 г. по Фактура №
********** от 15.12.2020 г. в размер на 7 136,30 лв. Дължимия остатък по
описаните по-горе доставки, отразени в съответните фактури бил в размер: по
Фактура № ********** от 15.12.2020 г. - 11 714,62 лв. с ДДС; по Фактура №
********** от 15.01.2021 г. - 841,68 лв. с ДДС. Ищецът изпратил Покана за
доброволно изпълнение за дължимите суми, получена на адреса на
дружеството-ответник на 28.07.2021 г. В предоставения срок за доброволно
плащане, такова не е постъпило. От 05.08.2021 г., ответната страна е в забава
1
на длъжника, което обосновава и претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в размер
на законната лихва за забава, която към датата 24.11.2021 г. е в размер на
390,64 лева. Допуснато било обезпечение на бъдещ иск и е издадена
обезпечителна заповед за допускане налагането на запор на банковите сметки
на длъжника, по което е и образувано изпълнително дело № 401 /2021 год.
пред ЧСИ Н.Д. с рег.№ 793 в гр. С.. Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД за заплащане от ответника на главница: 12556,30
лева с ДДС, дължима за извършените доставки от ищеца към ответника на
заявени количества асфалт; иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва от 390,64 лева, дължима за забава на длъжника
до 24.11.2021 г.; законна лихва от подаване на иска до окончателното
изплащане на сумата, претендират се разноските - 440 лева разноски
направени в обезпечително производство № 20211720105866 по чл. 390, ал. 1
от ГПК пред РС-П.; 580,91 лева направени разноски в производство пред
частен съдебен изпълнител, както и разноските по исковото производство. От
ответника не е постъпил отговор. С писмено становище от 13.04.2022 г.
процесуален представител на ищеца е поискал постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът констатира, че ответникът по делото е редовно уведомен, връчени
са му преписи от исковата молба и доказателствата, не е подал в срок отговор
до съда на исковата молба, не е заявил становище по определението на съда, с
което е съобщен проектът за доклад по делото, не се представлява в съдебно
заседание, за което е редовно призован и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие.
Като взе в предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание,
както и че предявеният иск, предмет на делото е вероятно основателен,
поради което са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК. Ето защо
съдът следва да постанови неприсъствено решение с което да уважи
предявените искове.
При този изход на делото съдът следва да осъди на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответника да заплати на ищеца сумата от 1517,88 лева – разноски по
2
делото, от които 1000 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
и 517,88 лв. разноски за заплатена държавна такса. Следва да осъди ответника
да заплати на ищеца и сумата от 440 лв. – разноски по обезпечителното
производство по ч.гр. д. № 5866/2021 г. на РС П., в т.ч. 400 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение и 40 лв. държавна такса. По отношение
претендираните разноски от 580,91 лв. в производството пред частен съдебен
изпълнител, съдът намира, че съгласно формираната съдебна практика на
ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство,
докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/
това са разноски, направени по изпълнителното дело, които следва да се
съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл определение № 845 от
05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876
от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и
Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о.,
ТК/. Ето защо посочените разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 239 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79 от ЗЗД, „Ф. 83“ ООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес: гр. С., п.к. ****, ул. „Н.К.“ № 54 ДА ЗАПЛАТИ на „И.С.“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „К.“
бл. 4, ет. 3, ап. 36, сумата от 12556,30 лева с ДДС - главница, дължима за
извършените доставки от ищеца към ответника на заявени количества асфалт;
да заплати основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 390,64 лева, мораторна лихва,
дължима за забава на длъжника от 05.08.2021 г. до 24.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 22.12.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Ф. 83“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес: гр. С., п.к.
****, ул. „Н.К.“ № 54 ДА ЗАПЛАТИ на „И.С.“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „К.“ бл. 4, ет. 3, ап. 36 на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1517,88 лева – разноски по исковото
производство /от които 1000 лв. – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение и 517,88 лв. разноски за заплатена държавна такса/, както и
3
сумата от 440 лв. – разноски по обезпечителното производство по ч.гр. д. №
5866/2021 г. на РС П. /в т.ч. 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и
40 лв. държавна такса/.
РЕШЕНИЕТО се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4