РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Берковица, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100145 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХV от ГПК.
Образувано е по предявен от Т. М. П. против К. Т. П. иск с правна
квалификация чл. 144 СК – за присъждане на издръжка в размер на 350
лева на пълнолетен учащ, който учи редовно в средно учебно заведение за
предвидения срок на обучение до навършване на двадесетгодишна възраст.
Ищцата Т. М. П. твърди в исковата си молба , че ответницата К. Т. П.
е нейна майка, която е била осъдена да й заплаща издръжка в размер на 220
лева, която е превеждала доброволно до 11.01.2024 г., когато е получила
пощенски запис за половината от дължимата месечна издръжка – 110 лева.
Заявява, че на 12.12.2023 г. е навършила 18 години.
Твърди, че учи редовно в средно учебно заведение в профилирана
гимназия „Д-р Иван Панов“ – гр. Берковица в дневна форма на обучение.
Не може да работи и да получава доходи, за да се издържа.
Няма никакви доходи и разчита единствено на финансовата подкрепа от
своя баща.
Поддържа, че ответницата без особени затруднения може да я издържа.
1
Моли съда да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена
да й заплаща месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на промяна на обстоятелствата.
Ответницата К. Т. П. е подала отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предяения иск в дадения й по чл. 131 от
ГПК едномесечен срок.
Оспорва иска.
Не спори, че е майка на ищцата и е заплащала издръжка до месец
януари 2024 г. Не оспорва факта, че ищцата е ученичка до юни 2024 г.
Оспорва, че има възможност да заплаща издръжка без особени
затруднения и заявява, че ищцата няма морално право да претендира такава
издръжка.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата Т. М. П. носи доказателствената тежест да докаже
изложените в исковата молба факти относно:
- учи редовно в средно заведение за учебната 2023/2024 г.;
- размерът на издръжката, от която има нужда и че не може да се
издържа от доходите си или от използване на имуществото си и
- майка й има възможност да дава претендираната от нея издръжка в
размер на 350 лева без особени затруднения.
С Определение № 106 от 02.04.2024 г. съдът е отделил като безспорно
и ненуждаещо се от доказване следните факти:
Ответницата К. Т. П. е майка на ищцата Т. М. П. /което се потвърждава и
от приложеното по делото удостоверение за раждане на л. 3/;
Ищцата Т. М. П. е навършила пълнолетие /което е видно от ЕГН-то й/ и
все още е ученичка.
От представеното Удостоверение на л. 4 е видно, че ищцата е ученичка в
12 клас в ПГ „Д-р Иван Панов“ – гр. Берковица дневна форма на обучение за
учебната 2023/2024 г. и посещава редовно занятия.
2
Липсват доказателства същата да има доходи или имущество, от които да
може да се издържа, като се установи, че същата живее в едно домакинство с
баща си, който я издържа. Показания за тези факти даде баща й М.П., който
беше разпитан като свидетел по делото и заяви, че реализира доходи в размер
на минималната за страната заплата, с които издържа дъщеря си и се грижи за
болния си баща /ТЕЛК на л. 23/. Същият даде показания, че ищцата има
нужда от допълнителни средства, тъй като й предстои абитуриентски бал,
шофьорски курсове и кандидатстване в университет. Видно от съдържанието
на социалния доклад /л. 28-29/ разходите на Т. са свързани със заплащане на
албум на класа – 120 лева, абитуриентска рокля – 250 лева, чанта и
допълнителни аксесоари, лекарства при необходимост при настинка или
вирус – около 50-60 лева, за учебни материали, помагала – 100 лева, тетрадки,
джобни за училище.
В социалния доклад е посочено, че издръжката на Т. е поета освен от
баща й и от нейния пълнолетен брат, който живее в същото домакинство.
Установи се, че ответницата притежава 1/3 идеална част от недвижим
имот в с. Г. / удостоверение за декларирани данни на л. 27/. С отговора на
исковата молба ответницата е заявила, че работи почасово в Германия и
реализира средно около 350-400 евро месечно. От изготвения по делото
социален доклад /л. 28-29/ се потвърждава, че по данни на кмета на село Г.,
където е адреса на ответницата, същата се е установила да живее и да работи
в Германия.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 144 СК предвижда, че родителите дължат издръжка
на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установи, че
ищцата е дете на ответницата и към датата на подаване на исковата молба е
навършила пълнолетите /на 12.12.2023 г./, като не е навършил двадесет
години към датата на устните състезания по делото.
3
Т. е ученичка в 12 клас в средно училище редовна форма на обучение за
учебната 2023/2024 г. / Удостоверение на л. 4/.
Липсват доказателства да има доходи или имущество, от което да може
да се издържа, но по делото се установи, че издръжката й е поета от баща й и
нейния пълнолетен брат /показания за свидетеля Мариян Принов и социалния
доклад/.
По делото не се установи обаче същата да има нужда от издръжка по-
голяма от тази, която й е осигурена от баща й и брат й. Не се установиха
конкретни ежемесечни нужди на ищцата, за които да не й достигат средства и
които да не са задоволени от баща й и брат й. Още повече, че се доказа, че тя
живее с тях в едно домакинство и не се установи, а и не се твърди да плаща
наем, консумативи и да има каквито и да е разходи за жилището. Разходите
посочени в социалния доклад в общ размер на около 530 лева не са
ежемесечни, а извънредни и са свързани основно с предстоящия
абитуриентки бал на момичето, които нямат характер на належащ разход,
свързан със задоволяване на нейните месечни нужди, а разходите при
настинка или вирус в размер на около 50-60 лева са свързани с бъдещо
несигурно събитие, предвид факта, че не е ясно дали ищцата изобщо ще се
разболее, респективно колко често ще боледува
Съдът намира, че ищцата не успя да докаже и, че майка й може да й дава
издръжка без особени затруднения.
В случая не е налице пълна безусловност на задължението за
заплащане на издръжка – като даването на издръжката в никакъв случай не
трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че
родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволят без особено затруднение да отделя средства
и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги
конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното
положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото
лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че
възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се
определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При
присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и
обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за
4
родителите /В този смисъл Решение № 170/24.07.2013 на ВКС по гр.д. №
1339/2012 г., ІІІ г.о., Решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на
ВКС, ІІІ г.о., Решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС,
ІІІ г.о., Решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011 г. на ВКС, ІV г.о.,
Решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г. на ВКС, ІV г.о./
Майката е заявила, че реализира доход в размер на около 350-400 евро
месечно, което е много под минималната работна заплата в Германия /която
по данни на Евростат е в размер на 2054 евро/, където майката живее и
стандартът на живот е по-висок от този в България. По делото липсват
доказателства майката да реализира други доходи – трудови или от друг
източник. Няма данни да притежава друго имущество освен декларираната от
нея 1/3 от имот в село Г., който притежава в съсобственост с други лица и от
който няма данни да реализира доходи. Предвид което съдът намира, че
майката няма възможност да отделя средства за издръжката на ищцата без
особени затруднения, тъй като предвид така реализирания от нея доход
същият се явява крайно недостатъчен за собствената й издръжка в Германия,
където същата се е установила да живее. Поради което по разбиране на съда
даването на издръжка би създало особено затруднение на ответницата и би я
поставило в положение да няма средства за собствената си издръжка.
Предвид изложеното съдът намира, че така предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като изцяло недоказан и неоснователен.
Разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се
дължат направените от нея разноски за настоящото производство. В случая
обаче същата чрез своя процесуален представител изрично заяви, че не
претендира такива.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 144 СК от Т. М.
П. с ЕГН ********** от гр. Б. против К. Т. П. с ЕГН ********** от с. Г., за
заплащане на 350 лева месечна издръжка, считано от датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
5
настъпване на промяна на обстоятелствата.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок, считано от 02.05.2024 г.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6