О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№  68/ 28.ІI.2018 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                  Председател : Анна Петкова

Членове:1.Георги Гочев

2.Ирена Аврамова

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

         С решение №738/28.ХI.2017 г. постановено по гр.дело №1332/2017 г. Районен съд-Хасково отхвърля предявените от К.И.П.,ЕГН:********** и Е.Х.П.,ЕГН:**********,*** против П.И.П., ЕГН:********** *** субективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.I пр.2 от ЗЗД-ответникът да заплати на всеки от ищците от по 15 797,95 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, дължими им поради неосъществено основание -прехвърлянето им от негова страна, чрез изповядване на нотариална сделка, на негов собствен недвижим имот, представляващ ¹/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.722.107 по КК на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК - София, с адрес в гр. Хасково, ул. „Македония" № 1, с площ от 189 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор кв.522 № 5031041, при съседи - 77195.722.94, 77195.722.96, 77195.722.106 и 77195.722.108, ведно с ¹/2 ид.ч. от сграда с идентификатор 77195.722.107.1, със застроена площ от 75 кв.м., етаж един, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна; сграда с идентификатор 77195.722.107.2, със застроена площ от 16 кв.м., етаж един, с предназначение - складова база, склад; сграда с идентификатор 77195.722.107.3, със застроена площ от 20 кв.м., етаж един, с предназначение -склад за търговия.

Обстоятества по въззива

 

         К.И.П.,ЕГН:********** и Е.Х.П.,ЕГН:**********,*** са останали недоволни от горното решение и искат отмяната му като незаконосъобразно и необосновано,и осъждане на насрещната страна да заплати претендираните суми.

         Ответникът в първата инстанция бил собственик на процесния имот по силата на възлагане в рамките на съдебно изпълнителна процедура от 08.III.2010 г. вкл. и по време на последния превод на пари,извършен на 19.IХ.2014 г.Същевременно именно П. плащал данъците за него и съответните консумативи в продължение на повече от седем години.По този начин ответникът поддържал заблуждението у въззивниците за характера на извършваните плащания.Съдът безкритично приел,че плащаните от К.П. суми от 31 595.90 лв. били покриване на задължението му към П.П. по изп.дело 20098750400130 на ЧСИ №875 с обща дължима сума 99 385.74 лв.,което не се подкрепяло от събраните доказателства.Следвало да се има предвид и че всички преводи на пари били извършени от Е.П.,а не от К.П.,поради което се позовава жалбата на чл.24 от СК.

         Представеното становище по делото на П.И.П., ЕГН:********** *** извежда неоснователност на въззивната жалба.Нямало доказателства,че П. е получил преведените суми,както и че страните по делото са постигнали съгласие за прехвърляне на недвижимия имот.Следвало да се съобрази и обстоятелството,че процесния имот никога не е бил съпружеска имуществена общност на ищците.Ето защо се претендира потвърждавана на обжалваното решение.

 

Правни съображения

 

В рамките на задължителната съдебна проверка по чл.269 от ГПК,въззивната инстанция установи,че атакуваното решение е валидно и допустимо.В тази насока няма изложени и доводи от страните. Предвид на това,следва да премине към обсъждане на въпросите относно правилността на същото,каквито е основната теза,застъпена във въззивната жалба и становището на въззиваемия.

Правилно първата инстанция е възприела,че фактическия състав на  чл.55 ал.I пр.2 от ЗЗД,квалифициращ осъдителните претенции по делото- за връщане на нещо, получено на неосъществено основание изисква двамата ищци да установят факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото. В хода на проведеното доказване от страните безспорно се налага извода,че отправените възражения от страна на ответника са основателни-действително твърдяното право от ищците не е възникнало и самият П. е титуляр на субективно право,което се противопоставя успешно на заявените права от П**. Установено е в хода на съдебното П..Съобразно представените документи в тази насока и неоспорването им от П. се извежда,че именно той е получил направените парични преводи.В хода на производството обаче не се установява тезата на ищците че с ответника постигнали съгласие, да му преведат сумата от 31 595,90 лева на части, срещу задължението му да прехвърли надлежно собствеността на неговия собствен недвижим имот, представляващ една втора ид.ч. от процесния поземлен имот и от трите сгради в него,придобити по силата на постановление от 08.III.2010 г. на ЧСИ, с което на П. се възлагат тези имоти, бивша собственост на ищеца, Същата недвижимост е изнесена на публична продан и с протокол от 18.IХ.2009 г. за неин купувач е обявен ответникът в настоящото производство.В тази насока няма сключено писмено съглашение,като не се установява и устно такова с конкретни параметри като обект,цена,срокове и т.н. Правилно първата инстанция е съобразила и обстоятелството ,че ищците са били наясно с водените две производства по съдебна делба на същите имоти,поради което им било известен  надлежния ред за постигане действието на сочената от тях уговорка. РС-Хасково законосъборазно е извел и ,че твърдяната от ищците за договорена с ответника цена на процесния имот от 31 595,90 лева не е равна на платената от него през 2009 г. цена на публичната продан,с която придобива недвижимостта от 24 520 лв. за едната втора,нито  с общата цена на изнасяне на целият имот на публична продан от 96 510 лв.
От друга страна самото заплащането на данъци,такси и др. по отношение на процесния имот също не може да установи процесната уговорка,твърдяна от ищците.

За изпращаните суми се извежда друго основание-изпълнително дело на ЧСИ №875,по което длъжник е ищеца П.,а взискател е П.,като вземането възлиза към 06.VII.2016 г. на сумата 99 385.74 лв.Доброволните плащания на длъжника по съдебно изпълнение са възможни и  с оглед на спестяване на съответните разноски ако се осъществят в рамките на делото.

Съобразно изложеното няма установени отношения от естеството на твърдените от страна ищците по пътя на пълното и главно доказване.Ето защо фактическия състав на предявените осъдителни претенции не е осъществен и заявените от ищците,респ. въззивниците,субективна права не съществуват.В тази насока мотивите и постановените последици от РС-Хасково са правилни и законосъобразни,като са изцяло обективен отговор на установените факти.Изложеното във въззивната жалба не намира подкрепа в доказаното по делото,поради което същата се явява неоснователна. Първата инстанция е достигнала до адекватни на доказателствата изводи,приложила е правилно относимия материален и процесуален закон,поради което решението следва да се потвърди,като настоящата инстанция на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите му.

Ще следва предвид изхода от делото,представения списък и договори за правна защита в полза на въззиваемата страна да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 1 400 лв. адвокатски хонорар.                   Водим от горното и на основание чл.271 ал.І и чл.280 ал.ІІ от ГПК,Окръжен съд-Хасково,въззивен граждански състав

 

 

 

Р       Е       Ш     И

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №738/28.ХI.2017 г. постановено по гр.дело №1332/2017 г. на Районен съд-Хасково.

ОСЪЖДА „К.И.П.,ЕГН:********** и Е.Х.П.,ЕГН:**********,*** да заплатят на П.И.П., ЕГН:********** ***  сумата от 1 400 лв. разноски пред въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщаването му.

 

 

Председател:              

 

 

 

 

 

 

 Членове : 1.                                   2.