№ 23290
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110169424 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ, вр.
чл. 45 ЗЗД от „**************“ ЕАД, ЕИК *********** за осъждане на
„*************“ АД, ЕИК ************ да заплати сумата в размер на 1
977,68 лева (хиляда деветстотин седемдесет и седем лева и шейсет и осем
стотинки) за застрахователно обезщетение в размер на 1 962,68 (хиляда
деветстотин шейсет и два лева и шейсет и осем стотинки) и сторени
ликвидационни разноски за определяне на обезщетение в размер на 15
(петнайсет) лева, представляваща регресно вземане по заплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ във връзка с щета №
**************, заедно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществената застраховка „Каско“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил
„Ауди“, мод. „Q /Кю/ 7“ с рег. *** **********. Поддържа, че на 09.10.2021 г. в
гр. София, на ул. „*********“ водачът на автомобил „Ситроен“, мод.
„Джъмпът“ с рег. № ******* при маневра на заден ход удря паркирания
автомобил „Ауди“, застрахован при ищеца, като му нанася материални щети,
описани в ДКП за ПТП от 09.10.2021 г. Поддържа, че към датата на ПТП
1
водачът, виновен за произшествието, е имал сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което в полза на
ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и
разноските по определянето му. Поддържа, че е заплатил на сервиза,
извършил ремонта на увредения автомобил сума в размер на 1 962,68 лева
(хиляда деветстотин шейсет и два лева и шейсет и осем стотинки), което след
отправена покана не била възстановена от ответното дружество. Претендира и
заплащане на законна лихва от деня на депозиране на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и по размер. Оспорва посочения
механизъм на произшествие, както и размера на обезщетението. Твърди
наличие на съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил. Твърди, че ДКП не е относим, защото водачът на автомобил
„Ситроен“, застрахован при него, не е подписал протокола. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и приетият по делото доклад, по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, установи следното от фактическа и
правна страна:
По осъдителния иск по чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
В доказателствената тежест на ответника, при доказване на горните
факти, е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи
доказателства. В тежест на ответника е да установи правоизключващите и
правопогасяващите си възражения.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезпечение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят за доказани следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил,
в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
На основание чл. 153 ГПК с протоколно определение № 30533 от
29.07.2024 г. за безспорни в производството са обявени обстоятелствата
относно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца
и собственика на МПС марка „Ауди“, мод. „Q /Кю/ 7“ с рег. *** ********** по
силата на Застрахователна полица по имуществена застраховка „Каско“,
валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика на
МПС марка „Ситроен“, мод. „Джъмпът“ с рег. № ******* и за извършеното
плащане от ищеца към сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС.
От представените ДКП за ПТП (лист № 11 от делото), обстоятелствата и
причините, при които е настъпило произшествието, отразени в Протокол за
ПТП и описани в Уведомление за щета (лист № 9 от делото), както и
показанията на свидетелите се установява, че на 09.10.2021 г., около 16:15часа,
в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил „Ауди“, мод. „Q /Кю/ 7“ с
рег. *** ********** и МПС „Ситроен“, мод. „Джъмпът“ с рег. № *******.
Установено и в заключението на съдебно автотехническата експертиза е,
че МПС „Ситроен“, мод. „Джъмпът“ с рег. № ******* се движи по ул.
„*********“, където водачът предприема маневра за движение на заден ход,
при която реализира ПТП с паркирания зад него лек автомобил „Ауди“, мод.
„Q /Кю/ 7“ с рег. *** **********.
При така установения механизъм на ПТП в заключението по изготвената
съдебно - автотехническа експертиза /САТЕ/, вещото лице възприема , че
3
щетите по процесния автомобил, обезщетение от ищеца, са в причинна връзка
с така описания в протокола механизъм на произшествието. Този извод се
подкрепя и от показанията на свидетелите.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените
доказателства, гласните доказателствени средства и заключението САТЕ
съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправното
поведение единствено на водача на застрахованото при ответника МПС, от
което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при
ищеца лек автомобил (опис на увредените детайли по щета №
************** от 11.10.2021 г. /лист № 12 по делото/).
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За
отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната
практика, в постановено по реда на касационния контрол – Решение №
52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, I-во ТО, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на
вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на
горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност по
чл. 45 ЗЗД е насочена към обезщетение на негативния интерес /увреденото
лица да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази
цел увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
деликвентът/застрахователят на гражданската отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б.“ от Постановление № 7/1978 г.
на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на
щетите за възстановяване на МПС без овехтяване възлиза на 3 410,76 (три
хиляди четиристотин и десет лева и седемдесет и шест стотинки) лева,
4
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП-то. Регресното
вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните
вреди и на извършеното плащане, а в случая – в размера на плащането, което,
съгласно приложената към делото Фактура № **********/21.01.2022 г. (лист
№ 16 и № 17 по делото), издадена от „************“ ЕООД, доверен на
ищеца сервиз, към датата на ПТП е 1 962,68 лева (хиляда деветстотин шейсет
и два лева и шейсет и осем стотинки). Предвид заключението на САТЕ съдът
приема, че сумата от 15 (петнайсет) лева, претендирана като разноски,
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по
смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия
размер на дължимата от ответника сума. Общият размер на дълга възлиза на 1
977,68 лева (хиляда деветстотин седемдесет и седем лева и шейсет и осем
стотинки). Ответникът не доказва погасяване, поради което искът следва да
бъде изцяло уважен, като върху вземането следва да се присъди и законната
лихва от подаване на исковата молба до погасяване на вземането.
Вземането за лихва според чл. 86, ал. 1 ЗЗД има акцесорен характер и за
дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг,
така и забава в погасяването на същия за процесния период. Съдът формира
правни изводи за наличие на главен дълг. Доколкото е поискана законната
лихва за забава от датата на исковата молба, същата следва да се присъди.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид
цялостното уважаване на исковите претенции , ищецът има право на
направените от него разноски в производството, като е доказал разноски в
размер 79,11 лева за заплатена държавна такса, 442,13 лева с ДДС-
заплатено адвокатско възнаграждение, 60,00 лева, депозит за свидетел и
300,00 лева, депозит за САТЕ. Съответно на ищеца предвид изхода на делото
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски, които възлизат
на 881,24 (осемстотин осемдесет и един лева и двадесет и четири стотинки)
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „*************“ АД, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ на
„**************“ ЕАД, ЕИК *********** на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45
ЗЗД сумата от общо 1 977,68 лева (хиляда деветстотин седемдесет и седем
лева и шейсет и осем стотинки) – за застрахователно обезщетение в размер на
1 962,68 лева (хиляда деветстотин шейсет и два лева и шейсет и осем
стотинки) и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетение в
размер на 15 (петнайсет) лева, представляваща регресно вземане по заплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ във връзка с щета №
**************, за увреждания , причинени на лек автомобил „Ауди“, мод.
„Q /Кю/ 7“ с рег. *** ********** от ПТП, настъпили на 09.10.2021 г., в гр.
София, заедно със законна лихва от датата на исковата молба /19.12.2023
г./ до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА „*************“ АД, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ на
„**************“ ЕАД, ЕИК *********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 881,24 (осемстотин осемдесет и един лева и двадесет и четири
стотинки) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6