Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260055
гр.
Русе, 10.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на тринадесети април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря Маня Пейнова като разгледа
докладваното от съдията ТАРАЛАНСКА търг.
дело № 269 по описа за 2020 год. за да
се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Делото е образувано по иск на „О.Ф.“ ЕООД
ЕИК ***чрез адвокат Т.Б. *** срещу „А.С.“
ЕООД ЕИК ***гр. Русе за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца на
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 318 и сл. ТЗ сумата от 140 638,43 лв, представляваща
вземане за главница по прехвърлени му от
„Б.Р.К.“ ЕООД, ЕИК ***по Договор за факторинг №
А00239/26.04.2018 г. вземания от „А.С.“ ЕООД ЕИК ***гр. Русе по фактура №
**********/26.10.2018 г., № **********/23.11.2018 г. и № **********/30.11.2018
г. Твърди, че ответникът „А.С.“ ЕООД ЕИК ***гр. Русе е получил визираната във
фактурите стока – гориво, доставена му от „Б.Р.К.“ ЕООД,за което са издадени приемо-предаветелни протоколи, но не я е заплатил. Претендира направените
разноски по делото.
Препис
от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства е връчен на
ответната страна с указание да подаде писмен отговор в двуседмичен срок,
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. В срок
е депозиран отговор, в който са развити доводи за неоснователност на
претенцията. Ответникът заявява, че няма задължения и не дължи плащане към
ищеца „О.Ф.“ ЕООД по цитираните фактури, тъй като по тях реално не е получена
стока, поради което и по всяка една фактура е издадено и кредитно известие,
както следва: КИ № ********** от 22.02.2019 г. към фактура №
**********/26.10.2018 г., КИ № ********** от 22.02.2019 г. към фактура №
**********/23.11.2018 г. и КИ №
********** от 22.02.2019 г. към фактура № **********/30.11.2018 г. за анулиране
на фактурите. Счита, че ако факторът „О.Ф.“ ЕООД е платил на доставчика „Б.Р.К.“ ЕООД някакви суми по тези фактури
авансово, то след като доставката не е осъществена, плащането следва да се
възстанови именно от „Б.Р.К.“ ЕООД и не са налице основания да се търси плащане
от „А.С.“ ЕООД ЕИК ***гр. Русе.
Депозирана е допълнителна искова молба, в
която са развити доводи за незаконосъобразност на наведените в отговора
възражения относно липсата на доставка по процесните
фактури. Счита извършеното анулиране на фактурите за нищожно и поддържа
искането си за заплащане на визираната във фактурите стока – гориво.
В
допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответното дружество отново
акцентира върху обстоятелството, че никога не е потвърждавало и не е получавало
извършени доставки от „Б.Р.К.“ ЕООД по процесните
фактури, както и не е получило приложените в доказателствата уведомления за
прехвърляне на вземанията по тях. Моли съда да отхвърли изцяло заявената
претенция като неоснователна.
С оглед на редовно разменените книжа и
направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с
определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
Русенски окръжен съд, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното:
Ищецът в производството „О.Ф.” ЕООД в
качеството си на фактор е сключил на 26.04.2018 г. с трето за производството дружество - „Б.Р.К.“
ЕООД в качеството му на доставчик (по договора за факторинг)
договор за факторинг №А00239, по силата на който са
прехвърлени на фактора чрез цесия (по чл.99 от ЗЗД) настоящи и бъдещи вземания
на доставчика по фактури с отложено плащане, издадени срещу платци, посочени в
приложения, неразделна част от договора – чл.1 от Договора. Според приложение №
7 към договора като платец е посочен и ответника „А.С.“ ЕООД ЕИК ***гр. Русе. В
това приложение изрично е записано, че платеца се ползва с 30 дни гратисен период, както и 90 дни период на отложено плащане.
С писмо от 30.04.2018 г. платецът и ответник в производството„А.С.“ ЕООД гр.
Русе е посочил, че ще се ползва от услугите на фактора и ищец в производството
„О.Ф.” ЕООД, като се прави изрично изявление за това, че всички плащания, за да
бъдат действителни и с погасителен ефект, трябва да бъдат извършени единствено
в полза на „О.Ф.” ЕООД чрез безкасов
банков превод по конкретно посочени левова и еврова
банкови сметки при о.б.б.АД гр. София, като в платежния документ бъде изрично
посочен номера на фактурата и наименованието ва
издателя й. Изрично е посочено, че началната дата е 30.04.2018 г. и е относно
доставки на стоки и/или услуги, редовно извършени от платеца при спазване на
договорните условия, като се декларира, че към тази дата платецът „А.С.“ ЕООД
гр. Русе няма насрещни вземания от доставчика „Б.Р.К.“ ЕООД гр. София.
По делото са представени преписи от 3 бр.
фактури, както следва: фактура № **********/26.10.2018 г. за сумата от
56 647,60 лв, фактура № **********/23.11.2018 г.
за сумата от 45 135,80 лв и фактура №
**********/30.11.2018 г. за сумата от 60 362,50 лв,
като към всяка има издадени и приемо – предавателни
протоколи, както следва: Приемо-предавателен протокол
№ **********/23.11.2018 г. към фактура № **********/23.11.2018 г. г. за
доставка на петролни продукти – бензин и дизел общо на стойност 45 135,80 лв с ДДС; Приемо-предавателен
протокол № **********/26.10.2018 г. към фактура № **********/26.10.2018 г. за
доставка на петролни продукти – бензин и дизел общо на стойност 56 647,60 лв с ДДС; Приемо-предавателен
протокол № **********/30.11.2018 г. към фактура № **********/30.11.2018 г. за доставка на петролни продукти – бензин и
дизел общо на стойност 60 362,50 лв с ДДС.
Както
фактурите, така и приемо-предавателните протоколи са
двустранно подписани, като носят подпис за доставчика - „Б.Р.К.“ ЕООД гр. София
и за получателя - „А.С.“ ЕООД гр. Русе ЕООД.
Представени
са и едностранни известия от доставчика до платеца, касаещи всяка от процесните три фактури, с които доставчикът „Б.Р.К.“ ЕООД гр. София
изрично уведомява платеца „А.С.“ ЕООД гр. Русе за това, че съгласно
съществуващите взаимоотношения, произтичащи от договора за факторинг
възникналите по всяка от фактурите вземания са прехвърлени на „О.Ф.“ ЕООД като
всички плащания за да бъдат действителни и с погасителен ефект трябва да бъдат
извършени единствено в полза на „О.Ф.“ ЕООД. И трите известия са с изписани
дати, съвпадащи с датите на издаване на фактурите. С нарочно писмо от
30.04.2018 г. „А.С.“ ЕООД гр. Русе потвърждава получаването на уведомлението за
цесията и се съгласява да извършва плащанията директно към „О.Ф.“ ЕООД.
Представено
е извлечение от разменена кореспонденция
по имейл, видно от която обслужващата
ответника счетоводна фирма потвърждава към дата 30.01.2019 г. дължимостта и платимостта на
трите фактури с фактура № **********/26.10.2018 г., № **********/23.11.2018 г.
и № **********/30.11.2018 г.
Видно
от приложена „Телепоща“ от 18.07.2019 г. „А. С.“ ЕООД
гр. Русе е поканено от „О.Ф.“ ЕООД в
14-дневен срок да заплати дължимите суми по трите фактури в общ размер на
140 638,43 лв. Представен е отговор от „А. С.“ ЕООД гр. Русе, съдържащ
възражение за това, че не дължи плащане, тъй като процесните
фактури са издадени във връзка с договор за зареждане от бензиностанции
„Ромпетрол“ с карти за безналично плащане от
26.01.2018 г., сключен между „Б.Р.К.“
ЕООД гр. София като доставчик – оператор и „А. С.“ ЕООД гр. Русе като клиент,
по силата на който договор, операторът се е задължил да предостави на „А. С.“
ЕООД гр. Русе услугата – възможност за зареждане на горива чрез карти за безналично плащане с определен лимит и посочените фактури
са издадени за предоставените лимити и не обективират
сделки по продажба на горива. По тези фактури „А. С.“ ЕООД гр. Русе не е
ползвал лимитите и не е получил стоки –
не е зареждал гориво. Акцентира се върху
обстоятелството, че издадените фактури са с отложено плащане за срок от 90 дни,
считано от датата на издаването им, като в срока на отложеното плащане /преди
настъпване на падежа за плащане/ страните са прекратили сключения между тях
договор за зареждане от бензиностанции „Ромпетрол“ с карти безналично
плащане от 26.01.2018 г., считано от
22.02.2019 г. и предвид това, че посочените във фактурите лимити не са били
ползвани – т.е. не е получена реално стока/услуга от „А. С.“ ЕООД гр. Русе, по
всяка една от фактурите са издадени кредитни известия както следва: КИ № **********
от 22.02.2019 г. към фактура № **********/26.10.2018 г., КИ № ********** от
22.02.2019 г. към фактура № **********/23.11.2018 г. и КИ № ********** от 22.02.2019 г. към
фактура № **********/30.11.2018 г. за анулиране на фактурите.
По
делото е приета и съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице по която дава
заключение за това, че всяка от трите фактури е надлежно осчетоводена при
ответното дружество „А.С.“ ЕООД, като реално гориво е доставено само частично –
615,64 литра на обща стойност 1 303,93 лв по
фактура № **********/26.10.2018 г., което е 2,5% от отразеното количество в
нея. По фактура № **********/23.11.2018 г. и фактура № **********/30.11.2018 г.
дружеството не е получавало доставки. С издаването на фактурите в
действителност се запазва определено количество гориво, което на база сключения
Договор за зареждане от бензиностанции „Ромпетрол“ с карти за безналични плащания от 26.01.2018 г., „Б.Р.К.“ ЕООД следва
да му достави /предостави/. Установена е организация на работа, при която с
издаването на фактурата няма реална доставка на гориво, а след това, в края на
всеки месец „Б.Р.К.“ ЕООД издава на „А.С.“ ЕООД нова фактура с нулева стойност,
която съдържа данни за реалното доставено гориво за месеца по видове и
договорената търговска отстъпка. След прекратяването на 22.02.2019 г.на
договора между тях, от страна на „А.С.“ ЕООД са издадени кредитни известия,
които са надлежно осчетоводени. От извършената проверка в счетоводството на „О.Ф.“
ЕООД се установява, че е налице извършено авансирано плащане от тях към „Б.Р.К.“ ЕООД на 85 % от
стойността на две от фактурите, както
следва: 48 150,46 лв по фактура №
**********/26.10.2018 г., 38 365,43 лв по
фактура № **********/23.11.2018 г. и
частично 14 598,83 лв от третата фактура № **********/30.11.2018 г.
Издадените от доставчика „Б.Р.К.“ ЕООД кредитни известия не са осчетоводени при
„О.Ф.“ ЕООД.
Предвид
извършеното оспорване на подписите на лицата, сключили Договор за зареждане на
бензиностанции „Ромпетрол“ с карти за безналично
плащане от 26.01.2018 г. е изготвена и приета почеркова
експертиза, вещото лице по която дава заключение, че същите са изпълнени от
посочените в същия лица - С.Т.С.за „А.С.“
ЕООД и Д.П.С.за „Б.Р.К.“ ЕООД.
Съдът като обсъди доказателствата по делото в
тяхната съвкупност и взаимна връзка и като взе предвид становищата и
възраженията са страните, направи следните изводи:
Налице е правен спор относно изпълнението на
парични задължения от ответника по вземания прехвърлени от кредитора му на
ищеца. Предявения иск срещу ответното дружество е с правно основание чл.79,
ал.1, предл.1 във вр. с
чл.99 ЗЗД.
Налице е валидно сключен договор за факторинг между „О.Ф.” ЕООД в качеството му на фактор и „Б.Р.К.“
ЕООД, което е трето за производството лице, в качеството му на доставчик по
силата на който доставчикът се е задължил да цедира
на фактора своите вземания срещу трети лица – платци, какъвто е и ответника „А.С.“
ЕООД гр. Русе.
Правната уредба на договора за факторинг по сега действащото българско законодателство е
лаконична. За целите на данъчното облагане, в ЗКПО е дадено легално определение
на факторинга. Съгл. §1, т.11 от ДР на ЗПКО факторингът е сделка по прехвърляне на еднократни или
периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне
на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска
от събирането на тези вземания срещу възнаграждение. Към това определение
препраща и разпоредбата на §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ. В чл.2, ал.2, т.12 от ЗКИ, факторингът е определен като придобиване на вземания по
кредити. Т.е това е форма на кредитиране. Въз основа на посочените разпоредби
договорът за факторинг може да се определи като
двустранен възмезден договор за покупка на вземания, произтичащи от доставки на
стоки или услуги. Предмет на договора са парични вземания, произтичащи от
сключени между доставчика и трети лица договори за продажба или осъществяване
на услуги. С оглед на това налице е подобие между факторинга
и цесията, тъй като и при двата договора предмет е вземане на една от страните
по тях към трето лице, което е длъжник на прехвърлителя.
Следователно, предвид оскъдната регламентация на договора за факторинг, относно правните последици на договора за факторинт, съгл. чл.46, ал. 2, предл.1
от ЗНА, трябва да се приложат по аналогия разпоредбите на ЗЗД, уреждащи
цесията.
В
конкретния случай предмет на договора за факторинг,
сключен между ищеца „О.Ф.“ ЕООД и „Б.Р.К.“ ЕООД, са вземанията на третото лице - „Б.Р.К.“ към ответника – „А.С.“ ЕООД. Особеното в
настоящия случай произтича от договорените търговски отношения в сключения
между ответника – платец „А.С.“ ЕООД и третото лице – доставчик „Б.Р.К.“ ЕООД
Договор за зареждане на бензиностанции „Ромпетрол“ с карти за безналично плащане, съгласно който покупко-продажбата на
горива се осъществява при условията на разсрочено плащане чрез финансиране от факторингово дружество към доставчика на картите и
получател на стоките – купувач по
договора. За тази цел доставчикът – оператор издава фактура към клиента за
лимита предоставен с приемо – предавателен протокол
по карти за зареждане със срок на заплащане към факторинговото
дружество 90 дни от датата на издаване на фактурата и приемо-предавателния
протокол. Използваните от клиента горива се фактурират по конкретните цени и
отстъпки в края на всеки месец. Стойността им се покрива от платения лимит,
като фактурата е нулева по стойност и се отнася към последният неразходван
предаден лимит в стоки. Заплащането на действително зареденото гориво се
осъществява като на всяко 30-31-во число на месеца заедно с фактура се изготвя
и изпраща съпровождаща справка с точните количества и цени на заредените
горива. В чл. 11 от договора е уговорено, че при предсрочно прекратяване на
договора правото на купувача за ползване на стоки отпада от датата на
получаване на известието, като за това доставчикът – оператор издава кредитно
известие по стойност за неизползваните до момента на получаване на съобщението
стоки.
Видно
от представеното по делото съобщение за прекратяване /л.48/ представляващия ответното дружество уведомява
доставчика, че за него отпада
необходимостта от зареждане, регламентирано
по Договора за зареждане на бензиностанции „Ромпетрол“ с карти за безналично плащане от 26.01.2018 г. и на основание чл. 7 от същия отправя
предизвестие за прекратяването му. Съобщението е надлежно връчено на доставчика
„Б.Р.К.“ ЕООД на 22.02.2019 г., от която дата се преустановяват търговските им
отношения.
Съгласно чл.115, ал.1 и ал.3 от ЗДДС при
намаление на данъчната основа при доставка или при развалянето на доставка, за
която е издадена фактура, какъвто е
настоящият случай, доставчикът е длъжен да издаде кредитно известие към
фактурата. Именно в изпълнение на това законово задължение и доколкото процесните
фактури са издадени за предоставените лимити и не обективират
реални сделки по продажба на горива, т.е. ответното дружество не е ползвало
лимитите и не е получило стоките – не е зареждало гориво, за всяка от трите
фактури са издадени кредитни известия: КИ № ********** от 22.02.2019 г. към
фактура № **********/26.10.2018 г., КИ № ********** от 22.02.2019 г. към
фактура № **********/23.11.2018 г. и КИ
№ ********** от 22.02.2019 г. към фактура № **********/30.11.2018 г. за
анулиране на фактурите. Същите са надлежно осчетоводени.
Споразумението
за прекратяването на Договора за зареждане на бензиностанции „Ромпетрол“ с
карти за безналично плащане от 26.01.2018 г. и издадените кредитни известия към всяка от
фактурите за предоставени в аванс лимити за зареждане с горива, дават основание
на съда да приеме, че договорите за търговска продажба, обективирани
в процесните фактури са развалени и по тях не се
дължи плащане. Причината за това е прекратяването на доставките на гориво преди
използването на фактурираните лимити, с което и отпада задължението на купувача
да заплати цената по процесните фактури. Следователно
липсва предмет на цесията, основаваща се на договора за факторинг.
При
отпадане на облигационната свързаност между доставчика и получателя трябва да
се приеме, че ищецът няма вземане на основанието, на което е предявил иска и
ответникът не дължи заплащане на цената на стоката на цесионера.
От дефиницията за вземане, възприета в договора за факторинг
също става ясно, че се касае за такова бъдещо вземане на доставчика към
платеца, което се прехвърля на фактора, произтичащо от доставени на купувача
стоки. Такова успешно и убедително доказване на реално извършени доставки по процесните фактури от ищеца не е проведено по делото. Друг
е въпросът, че след като видно от заключението на вещото лице доставчикът „Б.Р.К.“
ЕООД е усвоил авансово средства по тези бъдещи доставки, които доставки след
като не са се случили, е трябвало да върне сумите по същите, обратно на
фактора. От тези обстоятелства може да се предположи наличие на недобросъвестно
поведение от страна на „Б.Р.К.“ ЕООД, за което обаче не следва да отговаря
ответника.
По
изложените съображения претенцията срещу „А.С.“ ЕООД трябва да се отхвърли като
неоснователна.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника направените в настоящото производство разноски съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „О.Ф."
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, чрез пълномощник
адвокат Т.Б. от САК иск срещу „А.С.“
ЕООД, ЕИК ***гр. Русе, със седалище и адрес на управление: гр. Р., *** за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 140 638,43 лева,
представляваща главница по неплатени авансови доставки на горива, за които са
издадени фактури: фактура № **********/26.10.2018 г., № **********/23.11.2018
г. и № **********/30.11.2018 г., вземанията по които са били прехвърлени на
ищеца от продавача „Б.Р.К.“ ЕООД гр. София, в изпълнение на сключен между
тях Договор за факторинг № А00239/26.04.2018 г.
ОСЪЖДА „О.Ф." ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., *** да заплати на „А.С.“ ЕООД, ЕИК ***гр.
Русе, със седалище и адрес на управление: гр. Р., **** сумата от 3 550,00 /три
хиляди седемстотин и деветдесет/ лева, направени разноски по делото за заплатен
адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд гр. Велико Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: