Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град С., 27.02.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 3053 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

          Ищцата В.Н.А., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 02.10.2016 год., около 17.00 ч. в гр.С., на ул. „Хайдушка гора“, водачът И.С.С., при управление на автомобил „Опел” с ДК № СА *****, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие като я блъснал докато се намирала зад автомобила. Поддържа, че вследствие на произшествието й били причинени телесни увреди, довели до разстройство на здравето. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. Депозирала пред застрахователя на 23.11.2016 год. молба с искане за изплащане на обезщетение, по която била образувана щета, по която до предявяване на иска не последвал отговор и не било извършено плащане. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 35 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху тази суми от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по претенцията до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“, чрез процесуален представител оспорва исковата претенция, като твърди, че произшествието не е настъпило при посочения механизъм и искът е завишен с оглед получените увреди. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол № К-870 от 02.10.2016 год., изготвен от дежурен ПТП при О“ПП“-СДВР и от който се установява, че на същата дата, в гр.С., на ул. „Хайдушка гора“, в района на бл.30 е настъпило пътно-транспортно произшествие при което лек автомобил „Опел” с ДК № СА ***** управляван от И.С.С., при движение на задан ход е ударил намиращия се зад автомобила пешеходец В.Н.А..

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че причината за настъпване на произшествието е извършването на маневра заден ход от водача на автомобила, която не е била подсигурена от трето лице.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищцата вследствие на ПТП-то е получила счупване на дясната лъчева кост в долната част /в областта на китковата става/, което счупване е получено при удар на пострадалата от лек автомобил изпълняващ маневра „заден ход“. Пешеходката е загубила равновесие и е паднала на пътната настилка, подпирайки се на дясната длан. Китковата става е извършила прекомерно екстензионно движение и лъчевата кост е била счупена в долната част от съприкосновението и с ладиевидната кост. В този смисъл заявява, че е налице причинно-следствена връзка между получената удвреда и процесното произшествие. Спешна медицинска помощ и амбулаторно лечение пострадалата е получила в Спешния равматологичен кабинет на УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов“, където са били извършени рентгенови изследвания и консултация със специалист - ортопед. По спешност, под локална анестезия е било извършено наместване на счупената лъчева кост и обездвижване на същата с гипсова лонгета. След извършения преглед ищцата е била освободена от болницата и лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, подходящ режим и обезболяващи средства. Дава заключение, че счупената лъчева кост е зараснала за срок от 35 дни, след което пострадалата е започнала раздвижване с постепенно натоварване на дясната ръка. Лечебният и възстановител не период при ищцата е приключил за общ срок до 3 месеца. През този период пострадалата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 20 дни - непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация. Извън тези периоди ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки при преумора на дясната ръка, както и при рязка промяна на времето - при студено и влажно време, когато е била принудена да ползва седативни и обезболяващи средства. В заключението си заявява, че към настоящия момент счупената лъчева кост е зараснала с малка остатъчна деформация, но движенията на дясната киткова става вече са напълно възстановени.

Не се оспорва от ответната страна обстоятелството, че към момента на произшествието е била налице валидна застрахователна полица по риска гражданска отговорност досежно автомобил „Опел” с ДК № СА *****.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 02.10.2016 год., водачът И.С.С., при управление на автомобил „Опел” с ДК № СА ***** нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на В.Н.А. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила/ деяние.

Установи се от събраните доказателства, че лекия автомобил управляван от С. е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка „Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищцата е претърпяла телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпяните наранявания, пострадалата е търпяла болки и страдания за период от три месеца, като най-интензивни те са били през първите 20 дни - непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация. Следва да бъде отчетено, че към момента счупената лъчева кост е зараснала с малка остатъчна деформация, но движенията на дясната киткова става вече са напълно възстановени и не се очакват някакви негативни последствия или усложнения.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на пострадата /84 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 8 000 лева, за която сума искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния размер.

По отношение на лихвата съдът приема следното:

Съгласно чл.496, ал.1 от КЗ срокът за окончателното произнасяне по претенция по задължителна застраховка „ГО“ не може да бъде по-дълъг от три месеца, счетано от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя. В настоящия случай не се спори по делото, а това се установява и от представените доказаства, че претенцията е предявена на 23.11.2016 год., като до момента на постановяване на решението не се ангажираха доказателства за произнасяне или плащане. Следователно лихвата върху главницата е дължима от 23.02.2017 год. до окончателното изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3, от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 1 106 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 475 лева, съразмерно с уважения иск, като съдът уважава направеното възражение за прекомарност на заплатения хонорар с оглед правната и фактическа сложност на делото и го редуцира до сумата от 1 730 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а ответника на 1 581 лева, респективно съобразно отхвърлената част/. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 320 лева.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ с ЕИК ******* и адрес: гр.С., бул. „Г.М.Д.” № 1 да заплати на В.Н.А. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, чрез адв. Д., сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 02.10.2016 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.02.2017 год., до окончателното изплащане, като отхвърля искът до пълния предявен размер от 35 000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.Н.А. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“, на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1 106 /хиляда сто и шест/ лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 320 /триста и двадесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: