Р Е Ш Е Н И Е
№ 78 / 03.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети юни двехиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Петя Делчева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 203 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Х.Г.П. ***" АД иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
сумата от 150 000 лв. за всеки един от тях.
Ищецът
твърди, че е син на Г.Р. П., който е починал на 29.09.2016 г.
вследствие на ПТП, настъпило в гр. Л.. Ответникът ЗД „Бул инс“
АД е сключил застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобил „Фиат“, модел „Брава“, с рег. № ***** със
застрахователно покритие от 05.06.2016 г. до 04.03.2017 г. На 31.08.2016 г.
около 7:50 – 8:00 часа в гр. Л. водачката на застрахования автомобил Т.Г.Г. поради нарушение на правилата за движение и по
непредпазливост причинила смъртта на Г.А. П., за което с влязла сила присъда по НОХД №
268/2018 г. на Окръжен съд – Хасково е призната за виновна за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1, вр. с чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. С починалия си баща живели в едно домакинство, били са в добри отношения и
преживял много тежко неговата смърт. Ищецът е поискал от застрахователя на 10.10.2016 г. да му изплати застрахователно обезщетение по
щета № **********, като е представил необходимите документи, но в тримесечен
срок от получаване на искането ответникът не се е произнесъл по същото. Предвид
изложеното иска на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 150 000 лв. представляващата обезщетение за
неимуществени вред, изразяващи се в болки страдания, вследствие на смъртта
на неговия баща Г.А. П., ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането - 29.09.2016 г.
Ответникът „Бул инс" АД прави
възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение и за съпричиняване от страна на
пострадалия.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният от Х.Г.П. ***"
АД иск е с правно основание чл. 432 ,
ал. 1 КЗ, който регламентира
правото на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на
застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй като
произтича от сключения между
него и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност ", с който е застрахована деликтната
отговорност на водача на моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
От приложеното по делото
НОХД № 268/ 2018 г. на ОС - Хасково е видно,
че с Присъда № 27 от 15.06.2018 г., влязла в законна сила на 03.07.2018
г., Т.Г.Г. е призната за виновна за това, че на 31.08.2016
г. в гр. Л. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фиат“, модел
„Брава“, с рег. № *****, нарушила правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2 ЗДП) и
по непредпазливост причинила смъртта на Г.А. П., настъпила на 29.09.2016 г.
С оглед
разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, съдът намира за
доказан по несъмнен начин фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, което обуславя деликтната отговорност на водача на лекия автомобил.
По
делото е представена Застрахователна полица № BG /02/116001580020 на „Бул инс" АД за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил „Фиат“, модел „Брава“, с рег. № ***** за периода 05.06.2016 г. до 04.06.2017 г.
Видно
от Удостоверение за наследници № 522/ 03.10.2016 г. е, че ищецът Х.Г.П. е син на починалия от ПТП Г.А. П., който имат качеството на увредени лица по смисъла на
чл. 478, ал. 2 КЗ.
Предвид
така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя „Бул инс" АД за претърпените от ищеца неимуществени вреди
от смъртта на неговия баща Г.А. П..
Що се отнася до
границите на отговорността на застрахователя, важи принципът за тъждественост на застрахователното
обезщетение с обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно ППВС №
4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само
се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на
вредите. Става въпрос за конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, тъй
като понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно. При причиняване на смърт
за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение е
най-вече личната и емоционална връзката между починалия от деликт
и претендиращия обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са също конкретно
установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във връзка с
настъпването на смъртта на увредения, възрастта на лицата, отношенията между
пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други обстоятелства. При определяне на
дължимото обезщетение следва да се отчетат в пълна степен и конкретните
икономически условия.
По
настоящето дело от събраните гласни доказателства (показанията на свидетелите Т.П. и З.А. ) по категоричен начин се
установи, че починалият Г.А. П. заедно
съпругата си и семейството на ищеца са живели в едно домакинство до неговата
смърт. Били много задружно и сплотено семейство,
заедно отбелязвали празниците. Между ищеца и баща му съществувала силна емоционална
връзка, основана на
привързаност, обич и доверие и винаги разчитали един на друг. Ищецът преживял изключително
тежко изненадващата смърт на своя баща, от която още не можел да се възстанови.
Ето защо предвид неочакваната смърт на своя
баща, загубата на морална опора, каквато е представлявал за него, и дълго
непреодоляната тъга съдът намира, че по справедливост паричното обезщетение на ищеца
за претърпените неимуществени вреди следва да се определи на 100 000 лв., като
в тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че ищецът е създал отделно
семейство, което в крайна сметка се отразява на интензитета на претърпените от
него болки и страдания, който е по – малък в сравнение с преживените от
съпругата болки и страдания.
Възраженията на ответника за съпричиняване от страна на починалия поради неползване на каска
към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие са неоснователни.
В тази връзка от заключението по назначената комплексна автотехническа
и медицинска експертиза и устните обяснения на в. л. Хр. Е. се установи, че конкретна
причина за настъпване на смъртта са не причинените мозъчно – черепни
увреждания, а причинената травма на гръбнака, изразяваща се в счупване на 5 и 6
шийни прешлени с отделен костен отломък и дискова
херния към гръбначния канал. Посочената травма е получена от рязкото прегъване
на шията, настъпването на която не е можело да се предотврати дори и починалият
да е носел предпазна каска. Вещото лице е категорично, че дори и да е носил
каска тя не би предотвратила смъртта на водача на мотоциклета, причина за която
е причинената шийна, а не мозъчно – черепната травма.
По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи за сумата от 100 000
лв., а за разликата до 150 000 лв. да се отхвърли.
Върху посочената сума застрахователят
дължи законна лихва, началният момент за която следва да се определи съобразно
разпоредбата на чл. 497 КЗ и чл. 380, ал. 3 КЗ. Възникването на правото на
застрахователно обезщетение е обусловено освен от представяне на всички
документи относно основанието и размера на същото съгласно 106, ал. 3 КЗ, но и
от представяне на банковата сметка на застрахователя, непредставянето на която
съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409.
По настоящето дело се установи, че с Молба
вх. № ОК – 291143/ 06.06.2017 г. ищецът е представил всички
относими и необходими документи относно
застрахователното обезщетение с изключение на банковата сметка, която е
представил на 03.12.2018 г. с Молба вх. № ОК – 848152. При това положение
предвид изричната разпоредба на чл. 380, ал. 3 КЗ законната лихва върху
застрахователното обезщетение следва да се присъди от датата на посочване на
банковата сметка - 03.12.2018 г., поради което искането за присъждане на такава
от датата на увреждането - 29.09.2016 г. до 02.12.2018 г. включително следва да
се остави без уважение.
С оглед изхода на делото на основание чл.
38, ал. 2 ЗА ответникът „Бул инс" АД следва да
заплати на пълномощника на ищеца – адв. А.Г.Г. възнаграждение за адвокат в размер на 3530 лв. съобразно
уважената част от предявените искове.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Бул инс"
АД следва да заплати по сметка на ОС -
Хасково ДТ в размер на 4000 лв. съобразно
уважената част на предявения иск.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бул инс" АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д. Б. " № **, ЕИК **** да заплати
на Х.Г.П. с ЕГН ********** *** сумата
от 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
Г.А. П.,
настъпила на 29.09.2016 г. вследствие на ПТП, станало 31.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.12.2018
г. до окончателното й изплащане,
като предявеният иск за разликата до
150 000 лв. и искането за присъждане на законна лихва от датата на увреждането
– 29.09.2016 г. до 02.12.2018 г. включително като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„Бул инс" АД да заплати по
сметка на ОС - Хасково ДТ в размер на 4000 лв.
ОСЪЖДА
„Бул инс" АД да заплати на адв. А.Г.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 3530 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: