РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Тутракан, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20253430100332 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.
1. Предявен е установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК от „И. Ф.“ ЕООД, представлявано от юрк. Л. Г. (л. 41), за установяване вземането
на ищеца, предмет на Заповед № 37/26.02.2025 г. за изпълнение на парично вземане
въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 86/2025 г. на
Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на
ищеца:
1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 464304 –
880,01 лв. (осемстотин и осемдесет лева и една стотинка);
1.2. законната лихва по чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до в Районен съд – Тутракан на 07.02.2025 г. до окончателното изплащане
на задължението.
1.3. Твърди се, че между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № 464304 при условията на ЗПФУР в размер на 1 500,00 лв.
1.4. Сумата по кредита била преведена на длъжника по каса на „И.“ АД.
1.5. Ответникът се е задължил да върне отпуснатата сума съгласно условията на
сключения договор, като е следвало да направи 24 бр. месечни плащания, всяко в
1
размер на 62,50 лв., за периода от 31.12.2023 г. до 20.11.2025 г.
1.6. Ищецът признава, че ответникът е към 15.05.2025 г. направил плащания,
възлизащи общо на 619,99 лв.
1.7. Твърди се, че на 30.01.2025 г. кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем чрез изпращане на имейл на посочената от длъжника електронна поща.
2. Ответникът Д. В. К. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.
131 от ГПК. Видно от разписка към съобщение от 19.05.2025 г., съдебните книжа са му
връчени лично на 23.05.2025 г.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
3. На 01.12.2023 г. е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ 464304 между „И. Ф.с” ЕООД, в качеството му на кредитодател и ответника, в
качеството му на кредитополучател, за сумата от 1 500 лв. (л. 5).
4. На 02.12.2023 г. сумата е изплатена в брой на ответника съгласно
представената справка от „Изипей” АД (л. 57)
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
I. По допустимостта
5. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца
има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.
II.Основни положения
6. Налице е валидно сключен договор за потребителски кредит между страните
по делото. Установено е, че кредитодателя е изпълнил задължението си за
предоставяне на заетата сума – 1 500 лв. В тази връзка съдът приема, че е изпълнен
фактическия състав по сключването на реалната сделка.
2
7. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка относно действителността на
договорените клаузи, в частност и наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП са:
7.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;
7.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;
7.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на
изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;
7.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.
8. Позоваващото лице да има качеството на потребител.
8.1. Ответникът (кредитополучател) е физическо лице, което ползва услуга,
която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).
8.2. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от
ДР на ЗЗППТ (отм.).
9. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за
установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи
върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.).
Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.
10. Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата,
определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144
от ЗЗП.
I.Относно действителността на договора за кредит
1. Относно неустойката за непредставяне на обезпечение
10.1. Чл. 3 от договора за кредит предвижда, че при непредставяне от
кредитополучателя на уговореното обезпечение, същият дължи неустойка в размер на
580,38 лв.
10.2. Чл. 143, т. 5 от ЗЗП посочва като пример за такива клаузи, договорни
разпоредби, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
10.3. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката
3
се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното
неизпълнение - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС.
10.4. В конкретният случай стойността на предвидената неустойка стойността
НА възнаградителната лихва, поради което следва да се приеме, че неустойката излиза
извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
10.5. С уговорената неустойка върху потребителя се прехвърлят рисковете по
оценка на кредитоспособността по чл. 16 и сл. от ЗПК, като вместо да прецени
визираните в чл. 4, ал. 1 обстоятелства при сключването на кредита, кредиторът налага
неустойка в случай, че посочените събития не се сбъднат, което води до цялостно
изменение на условията на договора (вж. т. 8.2).
10.6. Не на последно място, неустойката се начислява и погасява и заедно с
погасителния план по договора за кредит, което обуславя извода, че тя представлява
скритото допълнително възнаграждение, което се цели заобикалянето на забраната по
чл. 19, ал. 4 от ГПК. (В този смисъл Определение № 1/02.01.2018 г. по ч. търг. д. №
190 по описа за 2017 г. на Окръжен съд гр. Силистра).
11. В тази връзка договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от
ЗПК, поради нарушаването на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като неточно е
посочен годишния процент на разходите - ГПР.
12. Съдът е преизчислил стойността на ГПР, отчитайки и стойността на
неустойката като допълнителен разход по кредита (580,38 лв.), като при тази хипотеза
ГПР нараства на 128,85%[1].
13. Последното налага извода, че посочения в договора за кредит ГПР – 48,30 %
съществено се различава от действителния такъв.
14. Това значително разминаване следва да бъде приравнено на непосочване на
ГПР, доколкото лишава потребителя от възможността да съпостави икономическите
ползи от договора, сравнявайки условията по кредита с други сходни финансови
продукти, предлагани на пазара.
15. В конкретният случай без значение е факта дали кредиторът е решил да се
възползва от правото си да начисли неустойката или не. Неточното посочване на ГПР
води до изначален порок на договора, който би могъл да бъде сключен единствено
посредством сключването на нов договор.
16. С оглед недействителността на договора за кредит съдът намира, че на осн.
чл. 23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита.
II. Относно основателността на иска
4
17. С оглед недействителността на договора за кредит съдът намира, че на осн.
чл. 23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита.
18. В тази връзка съдът още в заповедното производство е установил, че
усвоената сума по кредита е 1 500 лв., като длъжникът (с оглед признанията на ищеца)
е заплатил 619,99 лв. С оглед недействителността на договора за кредит с тях е
погасена главницата, като е останал непогасен остатък от 880,01 лв.
19. Именно тази сума се претендира в настоящото производство, поради което
искът се явява основателен.
Разноски
20. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва
да бъде присъден размера на разноските по делото и в двете му фази (заповедната и
исковата), доколкото и двете касаят едно производство по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК.
21. Дължимото юрисконсултско възнаграждение обаче следва да бъде
определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК на 150 лв., от които:
21.1. за заповедната фаза на осн чл. 26 от Наредба за заплащането на правната
помощ - 50 лв.;
21.2. за исковата фаза на осн чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ - 150 лв.
22. Дължимата ДТ за иска е 50 лв. (за исковата и заповедната фаза).
Надплатената такса от 26,25 лв. следа да се възстанови на ищеца.
23. В тази връзка общият размер на разноските, които ответника следва да
възстанови на ищец, възлизат на 250 лв.
24. Мотивиран от гореизложеното съдът
[1] Изчисленията са извършени с калкулатор публикуван на интернет - страницата на Министерството на
икономиката и индустрията с URL: https://www.mi.government.bg/general/izchislyavane-na-godishen-procent-na-
razhodite/ и интернет - страницата на Европейската комисия с URL: https://finance.ec.europa.eu/publications/annual-
percentage-rate-charge-calculator_en#description
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Д. В. К., с ЕГН
**********, с посочен по делото адрес: ***, че съществува вземането срещу него на
5
ищеца „И. Ф.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***, предмет
на Заповед № 37/26.02.2025 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на
документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 86/2025 г. на Районен съд - гр.
Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца равностойността
на заета сума (главница) по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
464304, в размер на 880,01 лв. (осемстотин и осемдесет лева и една стотинка);
законната лихва върху главницата от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до в Районен съд – Тутракан на 07.02.2025 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ответника Д. В. К., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „И. Ф.“
ЕООД, с ЕИК ***, направените по делото разноски в размер на 250 лв. (двеста и
петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено
или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния
съд.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ищеца след влизане в сила на решението
надвнесената държавна такса, в размер на 26,25 лв. по банковата сметка на л. 40 от
делото.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6