РЕШЕНИЕ
№ 2718
гр. София, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110203265 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Б. П. Ц. против Наказателно постановление № 24-4332-
030007/11.12.2024 г., издадено от началник на група при ОПП – СДВР, с което, на основание чл.
179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДП, както и, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на 50
лева и лишаване от правоуправление, за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в”
ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за недоказаност на административното
обвинение, касателно пункт първи и за субективна несъставомерност, касателно пункт втори.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява.
поддържа жалбата, по изложените в нея аргументи, подлагайки на критичен анализ показанията на
разпитания очевидец и позовавайки се на протокол за оглед на ВД. Моли атакуваното НП да бъде
отменено. Претендира деловодни разноски
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. С
писмено заявление развива съображения за неоснователност на жалбата. Претендира деловодни
разноски. Прави възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 09.10.2024 г., около 17:15 ч. жалбоподателят Ц. управлявала лек автомобил „Р.М.С.“,
ДК № ... в гр. С., по бул. „О.к.” с посока на движение от ул. „К.“ към бул. „Ц. Б.”.
1
В района на автогара „О.к.“ платното за движение включвало две активни ленти за
движение на автомобилисти, едната от които – и с трамвайно трасе. Трафикът бил натоварен.
По същото време там се намирал и св. М. Г., който управлявал л.а. „Ф.П.“, ДК № ..... Той
се движел в посоката на движение на Ц., в лявата лента за движение и малко по-напред от нея.
Ц. предприела маневра по престрояване в лява лента, в опит да се включи в колоната,
след автомобила на Г., в резултат на което настъпило ПТП между двата автомобила - предна дясна
част на реното натиснала задницата на фолксвагена и били причинени имуществени вреди по
облицовка на задна бриня с отвори за датчици за парктроник и хромирана лайсна.
Двамата водачи спрели. Г. слязъл от автомобила и приканил Ц. да съставят двустранен
протокол. Тя отказала, с аргумент – че бърза, предоставила служебния си номер на Г. и напуснала
местопроизшествието, което мотивирало свидетеля да регистрира сигнал на спешен телефон 112,
предоставяйки данни за инцидента и другия участник.
На следващия ден Г. и Ц., които работели в ДФЗ, осъществили среща, при която
жалбоподателят отново отказала да бъде попълнен двустранен протокол и първоначално отрекла
наличие на ПТП, а после омаловажила резултата от него.
За причинените по лекия автомобил на Г. щети била заведена преписка пред
застраховател.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите М. Г. и С. Д.; АУАН; НП; сведение; декларация; скица на ПТП; протокол за ПТП;
справка за собственост на МПС; опис на щета; картон на водач; докладна записка; заповеди за
компетентност; ВД – дискове; справка от застраховател с приложения; справка от 06 РУ-СДВР;
справка от ОПП-СДВР; справка от МВР – 112; протокол за оглед на ВД
Доказателствената съвкупност е еднопосочна, по отношение предмета на доказване, като
описаните в протокола за ПТП и скицата обстоятелства, във връзка с инцидента, кореспондират с
разказа на св. Г., който съдът намира за последователен, логичен и непредубеден (нещо повече –
макар да нямат доказателствена стойност, самите доводи в жалбата, очертаващи предмета на
спора, са в насока – причинен от Ц. при престрояване инцидент). Едновременно с това, от
показанията на разпитания очевидец се извличат данни за липса на попълнен протокол за ПТП и
напуснато местопроизшествие, от страна на другия участник. В този смисъл, възражението за
недоказаност на административното обвинение се явява фрапантно необосновано.
За пълнота на изложението, огледът на ВД в съдебно заседание позволява да бъде изграден
извод за проведена среща между двамата, но липсата на директна видимост към мястото, отнесена
към липсата на аудиозапис, не позволява да бъде споделена една от двете диаметрални версии за
хода на срещата – на Г. и на Ц. (при всички случаи, водеща е хронологията от предходния ден, а не
– от 10.10.2024 г.).
Сведения за предходни нарушения по ЗДП съдът черпи от приложената по делото справка
от ОПП-СДВР.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
2
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените дата, час и място, жалбоподателят, в
качеството си на участник в движението, е предприел маневра по включване в съседна лента на
движение, без да се убеди, че това е безопасно, като в резултат на това е настъпило ПТП, след което
той е напуснал мястото, без да обективира съгласие с другия водач по обстоятелствата в двустранен
протокол за ПТП или да изчака компетентните органи да вземат отношение.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че Ц. не е
изпълнила задължението по чл. 25, ал. 1 ЗДП – да не предприема маневри, застрашаващи
останалите участници в движението, както и по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДП, а именно - ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да
напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените
им указания.
Съставът и на двете нарушения урежда изпълнителни деяния, които ги определят като
нарушение на просто извършване, осъществявани чрез противоправно действие, тъй като водачът
на МПС предприема неправомерна маневра и напуска местопроизшествие с причинени
имуществени вреди, без да уведоми или изчака компетентните органи.
Законът не поставя в изискване деянието по чл. 25, ал. 1 ЗДП да е извършено, при
3
условията на пряк, евентуален, алтернативен или друга форма на умисъл.
От субективна страна деянието по чл. 123, ал. 1, т. 3 е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал наличието на ПТП и необходимостта от уведомяване
/общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно,
че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но се е отнасял
безразлично към настъпването на общественоопасните последици при пряката си цел да остане
неизяснена обстановката по ПТП-то, което е и сторил.
Тук е мястото да бъдат обсъдени основните възражения на жалбоподателя. Съставянето
на двустранен протокол за ПТП е само опция за участниците в инцидента – облекчена процедура за
доказване на релевантни обстоятелства. Доколкото се касае за опция, никой не би могъл да търпи
неблагоприятни последици от отказа си да се възползва от нея (Ц. е манифестирала изричен отказ,
макар и с житейски аргументи). Липсата на такъв протокол, в който по ясен и недвусмислен начин
да е обективирана волята на участниците, се приравнява на липса на съгласие по фактите (за
каквото разказва и разпитаният актосъставител и каквото е манифестирано и на следващия ден –
при срещата между Г. и Ц.), респективно – възниква задължението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДП,
от което жалбоподателят се е отклонил, особено в контекста на вината си за инцидента. Тук е
мястото да се отбележи, че последващото съставяне ан двустранен протокол за ПТП (каквото няма
данни да се е състояло) би могло да се коментира, само и единствено, в светлината на чл. 28 ЗАНН,
но не и на съставомерността, доколкото задълженията по чл. 123 ЗДП са обвързано с дължимо
поведение, непосредствено след инцидента, а не – в неконкретизиран последващ момент и имат за
пряка и непосредствена цел – обезпечаване на здравето, живота и собствеността на гражданите и
възможността на контролните органи да изяснят въпроса с причините за събитията. В този смисъл
и правно релевантно е поведението на водачите, непосредствено след инцидента, а не толкова –
през следващите дни.
Случаят не следва да се квалифицира, като маловажен, доколкото касае класически
изпълнителни деяния от двете категории, а и предвид наличието на пътен инцидент. Липсата на
критичност към извършеното е допълнителен аргумент в тази насока.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДП, който поради неспазване на
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление. Доколкото санкцията е във фиксиран размер, подробни
разсъждения по индивидуализацията й се явяват безпредметни.
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, едно от които, безспорно, е това
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДП. И двете санкции са отмерени към предвидения специален
минимум. Предвид липсата на данни за предходни нарушения на ЗДП на Ц., наложените наказания
са съобразени със степента на обществена опасност на деянието и дееца.
4
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед отсъствието на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-030007/11.12.2024 г., издадено
от началник на група при ОПП – СДВР, с което, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДП, на Б.
П. Ц. била наложена глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДП, както и, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на 50 лева и лишаване от правоуправление, за
срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Б. П. Ц., ЕГН ********** да заплати на
СДВР сумата от 100 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5