РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Велико Търново, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, касационен състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при секретаря С.Ф.и с участието на прокурора НЕВЕНА ОРМАНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.д. № 10 186/2021г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, в редакцията
на ДВ бр. 94 от 2019 г.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 292/28.05.2021 г., постановено по а.н.д. № 1544/2020 г. по описа на ВТРС.
Петнадесети наказателен състав на същия съд е потвърдил като законосъобразно
Наказателно постановление /НП/ № 20-1739-000127/16.09.2020 г., издадено от началник
РУ В. Търново към ОД на МВР – Велико Търново, с което на Д.И.Д. с ЕГН ********** за извършено нарушение по чл.104б,
т.2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.175а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
Така постановеното решение е обжалвано в
законния срок от името на наказаното лице, действащо чрез упълномощения
адвокат. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради
допуснато нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. ПП на
касатора счита, че районният съдия превратно тълкувал събраните доказателства,
поради което стигнал до погрешни правни изводи. Обвинителната теза се подкрепяла
само от показанията на полицейските служители, които били противоречиви. Същите
противоречали и на обясненията на неговия подзащитен, който твърдял, че не
форсирал двигателя. Тъй като последният има заглушители, то технически било
невъзможно да се възприеме форсиране на двигателя. Освен това между полицейския автомобил и този на Д. имало
няколко автомобила. Нямало доказателства да е проверяван автомобила за наличие
на заглушители. Неправилно РС изградил предположение, че шумът от форсиране е
свързан с двигателя, а не от системата за изпускане на изгорели газове. РС
нямал специални занния в тази връзка. Освен това, свидетелите И. и А. били
категорични, че подзащитният му не е форсирал умишлено автомобила и не го е
поднасял в една или друга посока. ПИ не си спомняли обстоятелствата по случая.
Липсвали данни от видеонаблюдението. Не били констатирани материални следи в района на кръстовището от твърдените да са
се случили действия. Немотивиран бил изводът на РС, че не приемал показанията
на св. И. и А., защото били в приятелски отношения с Д.. Тази логика можело да
се пренесе и върху показанията на ПИ, които може също да са приятели, освен
колеги. Липсвал анализ на РС дали действията ан наказаното лице са умишлени и
защо. По изложените съображения упълномощеният адвокат моли съда да отмени
Решението на ВТРС и самото НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощения адвокат, който пледир
КЖ да бъде уважена. Представя ПЗ в укзан от съда срок, в която детайлизира
развитите в КЖ възражения, посочени по-горе. Обръща вниманието на съда върху
повторния разпит на полицейските служители, проведен от РС, който не е изяснил
противоречията, а показанията на другите двама свидетели съвпадали напълно с
обясненията на неговия подзащитен. АНО не бил извършил разследване на
обстоятелствата във връзка с нарушението. Не били изискани видеозаписите от
камерите на кръстовището, които се съхранявали за срок от 90 дни. Свиренето на
гуми и превъртането на колела, както се твърди от ПИ е щяло да остави следи
върху пътното платно, което не е удостоверено. Следователно се касае до
предположения, които не се подкрепят от останалите доказателства. Освен това,
РС не бил проверил по реда на ЗАНН, респ. НПК наличието на заглушители в
двигателя на автомобила. Преди приключване на съдебното следствие следвало да
бъде назначена съдебно-техническа експертиза. Тежестта ан доказване била за
АНО, а той бездействал в рамките на съдебния процес.
Ответникът по касационната жалба, РУ -
Велико Търново при ОД на МВР Велико Търново, не изпраща представител и не взема
становище.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на РС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Същото е
постановено при изяснена фактическа обстановка и доказаност на вмененото
административно нарушение както от обоективна, така и от субективна страна. По
тези съображения предлага на АСВТ да остави Решението в сила.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за неправилно приложение на закона и съществено нарушение на
процесуални правила. Предвид това, ВТАС извърши проверка за наличие на
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във връзка с чл.348,
ал.2 и ал.3 от НПК. Твърдяната необоснованост на съдебното решение не е
касационно основание по чл.348 от НПК, във връцка с чл.63, ал.1, изречение
второ ото ЗАНН/в редакцията на ДВ бр.94 от 2019г./.
Съдът в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата и доводите на страните, съдът приема за установено
следното:
Касаторът е бил страна в производството
пред РС, като за него съдебното решение е неблагоприятно по резултата си.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против съдебен акт,
подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения:
РС установил, че НП е издадено срещу Д.Д.
за това, че на 02.09.2020г. в 21:15 часа в гр. Велико Търново на ул. „Никола Габровски“ в посока на
кръстовище с кръгово движение с ул.
„Краков” в посока бул. „България”, управлявал собствения си лек автомобил БМВ
330 Д с рег. № ***, като използва
пътищата, отворени за обществено ползване не в съответствие с тяхното предназначение
като проявната форма на това поведение се изразила в превъртане на задните
задвижващи колела и поднасяне на задната дясна част на МПС по посоката на
движение като с тези си действия застрашава останалите участници в движението.
РС е установил фактическа обстановка,
съответна на посочената в НП. За да потвърди НП, РС е приел на първо място, че АУАН
и НП са съставени от материално компетентни лица, в законоустановените срокове
и притежават необходимите реквизити – чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съставът на съда е
посочил, че в съдържанието на наказателното постановление наказващият орган е
индивидуализирал както словесно, като точно е посочил фактическите признаци
нарушението, така и неговата правна квалификация. Анализирайки всички писмени и
гласни доказателства въззивният съд е достигнал до извода, че е безспорно
установено извършването на визираното в НП нарушение и неговото авторство. Посочено
е, че наказанието е правилно и законосъобразно определено по вид и размер. Кумулативно
предвидените наказания са абсолютно определени по вид и размер, поради което не
подлежат на индивидуализация. Изложени са подробни мотиви защо не са налице
предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
При проведения контрол, настоящата
инстанция не намери основания за касиране на решението на РС. АСВТ в този състав намира, че фактическите
констатации на въззивния съд са основани на достатъчно годни и допустими
доказателствени средства, приети по предвидения процесуален ред – писмени и
гласни такива. Действителните факти по случая са изяснени обективно, всестранно
и пълно след задълбочен анализ на доказателствата по отделно и в тяхната
съвкупност. Върху фактите, чието осъществяване е доказано, въззивният съд е
основал правните си изводи, които съответстват на приложимия материален закон.
Изложени са ясни и адекватни мотиви, във връзка с предмета на доказване и
заявените възражения. При това, изводите на въззивния съд по фактите и по
правото се споделят изцяло от настоящата инстанция, и не е необходимо да се
преповтарят. В тази връзка на основание чл.221, ал.2, изреч.2-ро от АПК
настоящата инстанция препраща към мотивите на РС.
Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването, че районният съдия
превратно тълкувал събраните доказателства, поради което стигнал до погрешни правни
изводи. Конкретно наведените в КЖ доводи за нарушения при преценката на
доказателствата, т.е. съществени процесуални нарушения, за които настоящата
инстанция не следи служебно, а само докалката са заявени, не се
установиха. Формирането на вътрешното убеждение у съдията
е аналитичен процес, който има субективна
страна/част от съзнанието на съдията/ и обективна страна, която подлежи на
законова регламентация и наблюдение от касационната инстанция върху мотивите на
съдебния акт. Последната проверява как е протекъл процеса по събиране и
преценка на доказателствата. Освен това следи дали констатациите на РС са в
съответствие с правилата на логиката и опитните правила. В тази връзка се наблюдава, че РС е сторил
зависещото от него да установи правно значимите факти. Доказателствените
средства, които е приел са допустими от приложимия процесуален закон и са
носители на информация, свързана с деянието и дееца. Същите са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. РС при това е изложил мотиви кои доказателствени средства кредитира
и кои не, като са налични мотиви защо е имал тези съображения. Действително тезата
на обвинението се подкрепя само от показанията на полицейските служители. Същите
са логични, не си противоречат помежду си и са дадени при липса на заинтересованост,
след изясняване на въпроса за
отговорността по чл.290 от НК. На пракитка няма други доказателства за
нарушението освен свидетелските показания. Защото записи от видеонаблюдение в
района на кръстовището не са предоставени, т.к. е постъпила официална
информация от Община В. Търново, че се съхраняват само 120 часа/вж. л.35 от
делото/, а не 90 дни както твърди ПП на Д..
Освен това не отговаря на истината, че показанията на ПИ били
противоречиви. Същите са по-скоро непълни и са дадени много време след
съставяне на АУАН. Когато при повторния разпит същият е предявен,
актосъставителят потвърждава посоченото в него. Между показанията на свидетеля
по акта и актосъставителя няма съществено разминаване по отношение на описание
на деянието. Категорично се установява, че водачът умишлено е управлявал
автомобила с подаване на повече газ, което е
довело до превъртане на задвижващите задни колела и завъртане на задната
част на автомобила около предницата му по посока на движение. Този маниер на управление
на автомобила е придобил гражданственост под името „дрифт”. Действителното време на извършване
на нарушението е това посочено в АУАН и липсата на точен спомен за това 8
месеца по-късно е обяснимо. От друга страна не е основание да се дискредитират
показанията на служителите на МВР. Противоречието межу тях и защитната теза на Д.Д.
е обяснимо, защото тя е именно това – защитна теза. Дори самопризнанието не е
абсолютно доказателство, съгласно чл.116 от НПК, а още по-малко обясненията на
лицето пред съда. Негово право е да говори това, което прецени като не носи наказателна
отговорност за това. Тезата му обаче, не е подкрепена с годни доказателства. На
първо място простата житейска логика сочи, че наличието на заглушители на
автомобила/за звука/ не препятства форсирането на двигателя. Просто това е
мощен автомобил, чийто двигател работи шумно, което е наложило използването на заглушители. Форсирането на двигателя на движещ се
автомобил е обстоятелство, което освен чрез звук може да се възприеме и
визуално, както в случая поведението на колата сочи, че умишлено е подадена
повече газ. В този ред на мисли не е била необходима съдебно-техническа
експертиза за изясняване на това обстоятелство, защото не е свързано пряко с предмета на доказване.
Шумен ли е бил автомобила или не е без значение. Важното е, че в района на
кръстовището при наличието и на други участници в движението автомобилът е
поднасял, т.е. е бил отчасти неуправляем, с което действително е създал
опасност за останалите участници в движението. За техния живот и здраве. В случая става
въпрос за кръгово кръстовище при което полицейският автомобил е имал изглед под
ъгъл от 90 градуса, т.е. колата между
тях не е била пречка да се възриеме маневрата. При това ПИ са възприели цялостното
движение на автомобила. Не се твърди и
не се доказва неопитност на водача или пътната обстановка да е причината за
това поведение на автомобила. Макар да е подписал акта с възражението „не съм
съгласен”, водачът не е подал допълнителни възражения в 3-днвения срок. Поради
което АНО не е имал конкретни възражения, които да изследва. Поради това не са
приложени данни от видеонаблюдението. Липсата или наличието на следи от гуми по
кръстовището е обстоятелство без съществено значение, доколкото е имало и други
коли и не би могло предвид установяване на нарушителя извън кръстовището да
бъдат запазени или свързани само и единствено с това нарушение. Нито е
задължително да се получат. Относно „категоричността” на свидетелите И. и А..
Същите са от приятелския кръг на Д. и въпреки това, А./този, който е бил в
автомобила с Д./ се явява пред съда след призовка и с предупреждение за
принудително довеждане. Пресъздава тезата на Д. в 5-то поред откито с.з. по
делото. Посоченият свидетел е упорит правонарушител по ЗДвП с отненто СУМПС.
Обстоятелство, което успоредно с близкото им познанство с нарушителя е
действителен повод да не се кредитират
показанията му, че Д. не е форсирал
умишлено автомобила и не го е поднасял в една или друга посока. В заключение
следва да се отбележи, че действително съобразно правилата на наказателния
процес тежестта на доказване на обвинението е за АНО и той не е бездействал, вклч. в рамките на съдебния
процес е ангажирал доказателства, които подкрепят обвинението.
Неоснователен е и доводът на касатора за
нарушение на материалния закон. Безспорно установените факти покриват
обективния състав на нарушение правилно квалифицирано по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Използването на
кръгово кръстовище в градска среда за
прилагане на прийоми, използвани при автомобилно рали е противно на целта на
ЗДвП. Такова девиантно поведение е сериозен бич за съвременното общество и
поради това законодателят като е отчел високата
степен на обществената му опасност е предвидил висок размер на
наказанието и то в кумулация между глоба и лишаване от права. Това следва да
има превъзпитателен ефект върху нарушителя и въприращ по отношение на дрегите
членове на обществото.
АСВТ установи, че делото пред въззивната
инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав, действащ в
границите на вменената му компетентност, като за заседанието на въззивната
инстанция е съставен протокол. Не се установява при постановяването на
обжалваното решение да е нарушена тайната на съвещанието. Процесуалните права
на страните не са ограничени. В заключение настоящата инстанция намира, че РС е
постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт. При постановяването му не
са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което решението
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът
в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 292/28.05.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 1544/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Велико
Търново.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: