Р Е Ш
Е Н И Е
№
Град Варна, 28 февруари 2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание проведено на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕВИН
ШАКИРОВА
Мл. съдия НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев,
в.гр.дело
№ 611 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXXIX
от ГПК и е образувано по жалба, подадена от Длъжника
в изпълнителния процес – ЕТ „Терра – Лекс – Г.С.“, ЕИК ********* срещу Постановление за разноски
от 27.09.2019 година по изпълнително дело № 7116/2019 година на СИС при ВРС и
район на действие района на Окръжен съд - Варна, с което е постановен отказ на
съдебния изпълнител да намали размера на приетите разноски, сторени от Взискателите А.Н.К. и С.Т.К., съставляващи заплатено
възнаграждение за един адвокат до установения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум.
Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразно
обжалваното постановление с аргумент, че претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение от 600 /шестотин/ лева е прекомерно и същото следва
да бъде редуцирано до размер от 200 лева, изчислен по реда на чл. 10, т.1 и ал.4,
вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като изхожда от обстоятелството, че изпълнителното
производство е в началната си фаза и този хонорар не съответства на извършеното
до момента.По същество претендира отмяна на обжалваното постановление, с което
е отказано намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение от Взискателя
до нормативно установения минимум.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено
възражение от страна на Взискателите, с което те настояват съдът да потвърди
Постановлението.
В писмени мотиви по обжалваните действия Съдия
изпълнителя изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като се запозна с оплакванията на
страните и представените от тях доказателства, както и с данните в
изпълнителното дело, намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано на 26.06.2019
година по молба на Взискателите А.Н.К. и С.Т.К. въз
основа на приложен изпълнителен лист, с който Длъжника е осъден да премахне
определени помещения в сочения парцел.
В приложение към молбата е представен договор за
правна защита и съдействие от 26.06.2019 година, сключен между Взискателите и адв.Фичева, в който е уговорено
адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело срещу Длъжника,
в размер на 600 лева.С Възражение Длъжникът е отправил искане за намаляване на
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение поради прекомерност до
сумата от 200 лева, дължима за образуване на изпълнителното дело.
С постановление (разпореждане) от 27.09.2019 година
ДСИ е отказал да намали размера на приетите разноски в размер на 200 лева,
сторени от Взискателите, съставляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.
Постановлението е връчено на длъжника на 04.11.2019 година, като той го обжалва
в установения от закона, срок.От приложеното копие от изпълнителното дело се
установява, че към настоящия момент същото е висящо.Данни за последващи
действия по изпълнителното дело не са налице.
Съдът съобрази, че жалбата е подадена в законоустановения
едноседмичен срок, от легитимирано лице – Длъжник в изпълнителния процес, и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е
регламентирана възможност за намаляване на заплатено от насрещната страна в
процеса адвокатското възнаграждение, ако същото е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на
делото, като намаляването е до минималните размери, определени в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – агр. от чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК.Преценката за прекомерност на претендираното възнаграждение се извършва с
оглед фактическата и правна сложност на делото, като се вземат предвид и
конкретните действия, осъществени от процесуалния представител, за защита
правата на доверителя в производството.Представеният договор за правна
защита и съдействие от 26.06.2019 година е сключен между Взискателите и адв.Фичева, като в предмета на договора изрично е отбелязано,
че възнаграждението се касае за представителство по изпълнителното
производство.От материалите по изпълнителното дело се установява, че
пълномощникът на Взискателите не е извършил други действия за защита по
изпълнението, освен подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело.
Задължението на длъжника за разноски е изрично
уредено в чл. 79, ал. 1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма от тази
част. Затова съдът приема, че произнасянето на Съдия -изпълнителя за разноските
на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително
действие.Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на
насрещната страна, когато е прекомерен е уреден в чл. 78, ал. 5 от новия ГПК и
е свързан с нарочно искане, което е налице в хода на (тогава) висящите
изпълнителни дела.От материалите по делото е видно, че за изпълнителното
производство взискателя е уговорил и
заплатил адвокатски хонорар в размер на 600 лева, като в Договора за правна
помощ- вж.л.6-7, е отразено, че се
касае, както за ОБРАЗУВАНЕ, така и за ВОДЕНЕ на изпълнителното дело, до
неговото приключване във всички инстанции или т.нар. процесуално
представителство. Съобразно Наредба
№ 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
чл.10 за защита по изпълнително дело възнаграждението е: За образуване на
изпълнително дело – сумата от 200 лева.След като се съобрази нормата на чл.10
т.1 от Наредбата, съдът приема, на адв.Фичева следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 200
/двеста/ лева, доколкото към този момент няма данни, освен образуването на
производството, да са предприети други действия по изпълнението.Това
обстоятелство налага размера на възнаграждението да бъде редуциран към
минималния размер от 200 лева.
Редно е обаче да се добави и друго - към настоящия
момент изпълнителното дело е висящо, поради което е налице възможност за
предприемане на последващи действия от страна на процесуалния представител на Взискателите,
за които на същия да се дължи уговореното в договора възнаграждение за водене
на делото. Доколкото изпълнението по договора за правна защита и съдействие не
е приключило, не може да бъде извършена преценка за съответствието между
претендираното адвокатско възнаграждение и реално престирания
труд от страна на упълномощения адвокат като критерий за прекомерност на
извършените разноски по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, освен към момента на настоящото произнасяне.Длъжникът би могъл да
осъществи правото си на защита срещу заявените от взискателя разноски, като релевира последващо възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК при промяна в
обстоятелствата, така както и Взискателите могат да уговорят друг размер на
хонорар, с оглед предприетите по делото действия.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Разпореждането на ДСИ Христина Калчева от 27.07.2019
година, по жалба от 11.11.2019 година на ЕТ „Терра – Лекс – Г.С.“, ЕИК *********, по изп.дело № 7116/2019 година по описа на СИС при ВРС, като НАМАЛЯ адвокатския
хонорар на адв.Емилия Фичева, като процесуален
представител на А.Н.К. и С. Тодоровяа К., по изп.дело
№ 7116/2019 година на СИС при ВРС Варна от 600 /шестотин/ лева на 200 (двеста).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал.
4 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Захари
Димитров с рег. № 808 на КЧСИ и район на действие района на Окръжен съд - Варна
за прилагане към изпълнителното дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: