Решение по дело №874/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2391
Дата: 21 май 2024 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20241110200874
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2391
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110200874 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на лицето Г. А. А., с ЕГН **********,
чрез процесуалния му представител адв. К. М., срещу Заповед за задържане
на лице № 229зз-14/06.01.2024 г., издадена от М. Мутафов, на длъжност
„старши полицай“ при 05 РУ СДВР.
В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че
процесното задържане не било законосъобразно, като се твърди, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна, нецелесъобразна и издадена при
неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се още, че издадената
заповед не съдържала всички изискуеми от закона реквизити и се иска
отмяната й. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но
се представлява от адв. М., който иска от съда да отмени процесната заповед,
като сочи, че поддържа жалбата и аргументите в нея. Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се и представлява, като
последният не е взел отношение по подадената жалба.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, намира следното:
От събраните по делото доказателства е видно, че на 06.01.2024 г., около
18:30 часа, в гр. София, служители на 05 РУ СДВР били изпратени в кв.
„Сухата река“, ул. „549-а“, № 40 по сигнал за разпространение на наркотични
вещества. Пристигналите на място полицейски служители установили в
междублоковото пространство на посочения адрес четири лица, като
осъществили проверка на всички тях. В нито едно от лицата не било
1
установено наличието на наркотични вещества, но такива били намерени в
тревните площи до изоставена жилищна кооперация, където се е
осъществявала проверката на четиримата обискирани. В тревната площ били
намерени плик с тревиста маса, електронна везна, както и остатък от
саморъчно свита цигара. Била осъществена беседа с всяко от четирите лица,
проверени на място – Г. А., Денис Станчев, Даниел Иванов и Алекс Христов,
но нито един от тях не е посочил, че посочените вещи са негови. Поради това
на мястото на произшествието бил осъществен оглед, като били иззети и
веществени доказателства. Три от лицата били отведени в районното
управление на МВР (5-РУ), а лицето Г. А. и полицейски служители отишли в
дома на А., където било осъществено претърсване, по време на което не са
намерени вещи, които да са относими към разследването. А. бил задържан с
процесната заповед за задържане на лице с № 229зз-14/06.01.2024 г., издадена
от М. Мутафов, на длъжност „старши полицай“ при 05 РУ СДВР. Посоченото
в нея основание за задържането му е „във връзка с чл. 354а от НК
притежание на НВ гр. София ж.к. „Сухата река“ ул. „549“ 40 А“.
Заповедта е връчена на лицето срещу подпис, а към заповедта е
приложена декларация от 06.01.2024 г., с която задържаният е декларирал, че
е запознат с правата си.

При установените факти съдебният състав намира следното от
правна страна:
Предмет на това производство е законосъобразността на издадената
заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на
индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от
посочения закон.
За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата
следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в
определената за това форма, при спазване на правилата на
административното производство, при правилно прилагане на материалния
закон и в съответствие с целта на закона.
В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна
полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа,
съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.
От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената
форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този
закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа
реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.
Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на
въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено
какво е основанието, заради което лицето е задържано.
2
Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде
мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо
именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането
му, както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата
на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена
форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите,
посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на
служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва
и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на
задържането на лицето, както и къде същият следва да изтърпи това
задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за
самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и
адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени
правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията
обстоятелство.
Съдебният състав обаче намира, че заповедта е незаконосъобразна. Това
е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява
целта на закона, тъй като така посочено, то не е достатъчно. Словесното
формулиране на основанието не изпълнява целта на закона, защото
задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от
властите. Освен това, в самата заповед липсват каквито и да било фактически
основания за задържането на лицето, а те задължително следва да бъдат част
от нейното съдържание, за да се приеме, че тя е законосъобразна от външна
страна.
Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което
обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно
ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено
нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до
единствена последица - нейната отмяна.
В заключение на изложеното, съдът намира, че от материалите по
преписката изобщо не може да се установи какви са били действията на
жалбоподателя, които са дали повод той да бъде задържан – тук следва да се
отбележи, че към момента на огледа не е имало никакви индиции, че А. има
нещо общо с намерените наркотични вещества, а още повече след
претърсването в неговия дом е установено, че и там не се намират никакви
забранени за притежание наркотични субстанции. От доказателствата по
делото е видно, че към момента на задържането – около 18:30 на 06.01.2024 г.
органите на полицията не са имали основание да предполагат обосновано, че
А. е съпричастен към осъществяването на деянието. Поради това,
задържането му е било неоправдано от законова гледна точка.
Доколкото са претендирани разноски от жалбоподателя, съдът намира,
че следва да ги присъди в претендирания размер, защото не е налице
възражение за прекомерност.
3
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 172 от
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на лицето Г. А. А., с ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител адв. К. М., Заповед за задържане на лице №
229зз-14/06.01.2024 г., издадена от М. Мутафов, на длъжност „старши
полицай“ при 05 РУ СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в
полза на Г. А. А., с ЕГН **********, сумата от 1000 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в
полза на Г. А. А. сумата от 10 лева, представляваща държавна такса за
разглеждане на жалбата, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред АССГ в 14-
дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4