Р Е Ш
Е Н И Е
№ 503
гр. Плевен, 04.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 412 по описа на
Административен съд Плевен за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона
за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от Ц.И.М. с ЕГН **********, чрез адв.Д.П. ***
със съдебен адрес ***, оф.7, против Заповед №УРИ 256з-53/22.03.2019 год. на
Началника на РУ-Долна Митрополия, с която на М.
е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 12(дванадесет) месеца, за нарушения на
служебната дисциплина .
С жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта.
Жалбоподателят твърди, че се полага приоритетно нощен труд и липсва възможност
за адекватна почивка, както и възможност за отдих в устроени за целта
помещения. Сочи, че в нормативната уредба са налице пропуски и с това се
нарушават трудовите права на държавните служители, работещи в МВР, които са
поставени в по-неблагоприятно положение спрямо други служители. Твърди, че
липсата на конкретно посочена регламентирана почивка по Наредба
№8121з-776/29.07.2016 год. за реда за организацията и разпределянето работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР и неспазване разпоредбата на чл.9 от същата, е довело до
констатациите, установени от Комисията, извършила проверката. Счита, че е
изпълнил служебните си задължения и констатираното затваряне на очи, възприето
от всеки един от служителите за моментно, но продължително, следва да се отнесе
в рамките на следващата се на служителите, но недавана никога по силата на цитираната Наредба почивка-както за всяка
смяна, така и междусменна или седмична. В заключение моли за отмяна на
заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от адв.П. с надлежно пълномощно на л. 6 от делото, който поддържа
жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за нейната отмяна.
Представя писмени бележки, в които развива подробни съображения по съществото
на спора. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът-Началник РУ-Долна
Митрополия, се представлява от юрисконсулт Ф., упълномощена по реда на чл.33,
изречение последно от ГПК, обективирано в протокола от проведеното на 6.06.2019
год. съдебно заседание-л.220 от делото. Същата
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, излага подробни
съображения по съществото на спора, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Като
съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия
закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за
валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
В ОД на МВР-Плевен са постъпили
писма с per №7855р- 7706/17.09.2018г., рег.№ 7855р-7707/17.09.2018г., рег.№
7855р-8079/01.10.2018г., рег.№ 7855р-8265/08.10.2018г., рег.№
7855р-8266/08.10.2018г., рег.№ 7855р-8268/08.10.2018г., per.№
7855р-8269/08.10.2018г., по описа на дирекция „ВЗътрешна сигурност” - МВР и
докладни записки рег.№ 31 бр-31148/20.09.2018г. описа на ОД МВР - Плевен и
рег.№ 270р - 9055/04.10.2018г., по описа на РУ - Гулянци, за извършени
дисциплинарни нарушения от страна на неизяснени служители от състава на
РУ-Гулянци при ОД на МВР-Плевен.
Във връзка с постъпилите писма е
издадена приложената на л.73 и сл. от делото Заповед №270з-188/10.10.2018
год.от гл.инспектор Б.М., с която е
разпоредено да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни и/или
установяване на извършителите на дисциплинарни нарушения, както и за откриване
на други нарушения на служебната дисциплина. Със същата заповед е определен
поименен състав на комисия, която да извърши проверка и е разпоредено за
резултатите да се изготви писмена справка. С писмо
рег.№270р-10455/16.11.2018 год. е поискано от Началника на РУ-Гулянци удължаване на срока за извършване
на проверката, като видно от поставената върху писмото резолюция, същият е
удължен.
По делото са приобщени Протоколите
за запознаване на жалбоподателя с
видеофайлове-част от АИС „Видеозаснемане на пътен контрол“, в които са
заснети фактите и обстоятелствата във връзка с констатираните
нарушения-№№270р-11252, 270р-11245, 270р-11255, 270р-11254, 270р-11249, 270р-11250,
270р-11248, 270р-11240, всичките от дата 12.12.2018 год., приложени на л.161,
119, 178, 131, 194, 105, 88 и 145 от делото.
Приложени са и изпратените до жалбоподателя въпросници
относно факта какви действия по служба на процесните дати са извършвали
жалбоподателя и съответният служител от наряда, с рег.№№270р-11271, 270р-11274,
270р-11269, 270р-11270, 270р-11273, 270р-11272, 270р-11275, 270р-11276,
всичките от дата 13.12.2018 год. , както и обяснения на жалбоподателя, даващи
отговор на поставените във въпросниците въпроси, приложени на л.159-160,
117-118, 176-177, 129-130, 191-193, 102-103, 86-87 и 143-144 от делото.
Приложени са и часовите графици за съответните дни за
работата на служителите от пътен контрол, докладни записки за резултатите от
дейността по пътен контрол на пътното движение, ежедневните форми на отчет,
разпореждане за разстановка на силите и средствата, изпълняващи ППД,
информационна карта на наряда и докладни записки относно участие в СПО.
Изготвена е обобщена справка рег.№270р-659/23.01.2019
год. за резултатите от проверката, в която са описани подробно за всеки един от
служителите и съответните дни,
констатираните нарушения на служебната дисциплина. Направен е извод от
Комисията, че са налице законовите
предпоставки за реализиране на дисциплинарна отговорност на длъжностните лица.
Жалбоподателят е запознат със справката
срещу подпис на 18.03.2019 год.
На 18.03.2019 год. до жалбоподателя е изпратена покана
за даване на писмени обяснения с рег.№256р-1939, връчена на М. лично на
18.03.2019 год.
Издадена е и оспорената в настоящото производство
Заповед №УРИ 256з-53/22.03.2019 год. на Началника на РУ-Долна Митрополия, с
която на М. е наложено едно общо
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от
12(дванадесет) месеца, за нарушения на служебната дисциплина. В заповедта са описани няколко идентични по
същността си извършени от М. нарушения, изразяващи се в това, че на посочените от
т.1 до т.8 пунктове в описаните часови интервали, различни полицейски
служители, които в съответните дни са били на служба в наряд с жалбоподателя, и
не са управлявали полицейския автомобил, а са стояли в същия на предна дясна
седалка, са били със затворени очи и/или
нахлупена шапка и/или завити с дреха и
не са изпълнявали служебните си
задължения, като основно задължение на наряда е било работа и безопасност на движението и охрана на
обществения ред на територията на РУ – Гулянци
съгласно проведен инструктаж. Прието е, че другият служител от наряда е извършил нарушение на служебната дисциплина,
а именно, определен в наряд, изпълняващ патрулно постова дейност и дейност по
пътен контрол по утвърден график, в
часови график по пътен контрол, съгласно разпореждане за разстановка на сили и средства, изпълняващи
патрулно постова дейност и информационна
карта, спрямо която е зададен и маршрута на движение в продължение на описания
по всеки пункт времеви период, не изпълнява вменените му служебни задължения,
което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,
ал.2, т.2 от ЗМВР, като деянието на служителя от наряда е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.200,
ал.1, предложение първо от закона за МВР - „ неизпълнение на служебни
задължения или на заповеди…“, за което
се предвижда налагане на дисциплинарно наказание по чл.197 ал.1 закона за МВР -
„порицание” за срок от 6 месеца до 1 година. Жалбоподателят М., в качеството му на старши
на наряда съгласно вменените му правомощия от своя страна е извършил описаните по всички
пунктове нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в укриване на
извършеното от другия служител на наряда , като М. не е докладвал по
установения ред на прекия си ръководител относно бездействие, извършено от другия
служител в посочения часови интервал на съответния ден , които бездействия са
му станали достояние непосредствено по време на съвместния им наряд. Действията
на М. по всички осем пункта са квалифицирани като нарушения на служебната дисциплина по смисъла
на чл.194 т. 1 от закона за МВР, съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.200,
ал.1, т. 8, предложение първо от З МВР -
„ укриване или омаловажаване на
дисциплинарни нарушения“, за което се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание по чл. 197 ал. 1 т.З от закона за МВР - „порицание“ за
срок от 6 месеца до 1 година. За всички случаи на укриване на извършените от другия служител на наряда
дисциплинарни нарушения, на М. е наложено едно общо наказание „Порицание" за срок от
!2/дванадесет/ месеца. Заповедта е връчена на М. на 22.03.2019 год. Жалбата
против оспорената заповед е подадена на 5.04.2019 год. и е заведена с вх.№256000-1182.
При така установените факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна
страна-адресат на заповедта, пред компетентния съд и против подлежащ на
обжалване административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от
Удостоверение на л.243 и от кадрова
справка на л.80 от делото, към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят
е заемал младша изпълнителска длъжност
старши полицай група „Охранителна
полиция“ към РУ-Долна Митрополия, на която е преназначен , считано от
21.12.2018 год. За периода 23.02.2018 год.- 20.12.2018 год. служителят е заемал длъжността младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ-Гулянци, а
ДНО в качеството си на Началник на
РУ-Долна Митрополия е заемал ръководна
длъжност и съгласно чл.204, т.4 от ЗМВР последният в качеството си на ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР е
бил компетентен да налага наказания по чл. 197,
ал.1, т.1-3 от ЗМВР, в т.ч. и „порицание” за служителите на младши изпълнителски
длъжности, каквато заема жалбоподателят. Следователно, заповедта е издадена от
компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената
писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени
нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за
извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "порицание"
дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този
случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване
на нарушението. В случая дисциплинарното производство е започнало с докладни
записки рег.№ 31 бр-31148/20.09.201 8г. по описа на ОД МВР - Плевен, рег.№270р
- 9095/04.10.2018 г. по описа на РУ гр.Гулянци при ОД на МВР гр.Плевен и
постъпили писма от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР с рег.№
7855р-7706/17.09.2018 г., рег.№7855р-7707/17.09.2018 г.,рег.№7855р-8079/01.10.2018
г., рег.№7855р-8265/08.10.2018 г., рег.№ 7855р-8266/08.10.2018 г., рег.№
7855р-8268/08.10.2018 г. и рег.№ 7855р- 8269/08.10.2018 г.
Спазени са сроковете по чл. 195 ал.1 от ЗМВР за
налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението
и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 ал.1 и ал.2
от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което
е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1
от ЗМВР на датата 23.01.2019 год., на която обобщената справка с
рег.№270р-659 е постъпила при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. Именно в този документ се съдържат
ясни данни относно извършените от М. деяния
и дееца. Оспорената заповед е издадена на 22.03.2019 год. и считано от
датата на постъпване на обобщената справка при Началника на РУ-Гулянци до
датата на издаване на оспорената заповед е изминал период, по-кратък от два месеца При това положение оспорената
заповед е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението,
като същевременно към датата на издаването й – 22.03.2019 г. не е изтекъл и
едногодишният срок от извършването на всички описани в осемте пункта на
заповедта дисциплинарни простъпки
Спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган
преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване
на справката, жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на същата, видно
от отбелязването върху самата справка, до М. е отправена писмена покана за
даване на обяснения във връзка с вменените нарушения, като в определения срок
служителят не е депозирал такива.
Настоящият състав на съда намира, че заповедта е
издадена и в съответствие с приложимия
закон.
В заповедта са описани няколко идентични по същността
си извършени от М. нарушения, изразяващи се в това, че на посочените от т.1 до
т.8 пунктове в описаните часови интервали различни полицейски служители, които
в съответните дни са били на служба в наряд с жалбоподателя, и не са
управлявали полицейския автомобил, а са стояли в същия на предна дясна седалка,
са били със затворени очи и/или нахлупена шапка и/или завити с дреха и не са
изпълнявали служебните си задължения,
като основно задължение на наряда е било работа и безопасност на движението и охрана на
обществения ред на територията на РУ – Гулянци
съгласно проведен инструктаж. Според настоящия състав на съда другите служители от наряда на
съответните дати- Л.П. по т.1, т.2, т.4, Е.М. по т.3, т.6, т.7 и т.8, К.В. по
т.5, действително не са изпълнявали служебните си задължения в посочените в
съответните пунктове часови интервали на процесните дни, които като част от
наряда , седнали в служебния автомобил, обичайно на предна дясна седалка до
водача на служебния автомобил, са били отпуснати на седалката и/или със
затворени очи и/или нахлупена шапка. По
този начин другият служител, определен в наряд, изпълняващ
патрулно постова дейност и дейност по пътен контрол по утвърден график , в часовия график по пътен
контрол, съгласно разпореждане за
разстановка на сили и средства, изпълняващи патрулно постова дейност. и
информационна карта, спрямо която е зададен и маршрута на движение в продължение
на описания по всеки пункт времеви
период, не е изпълнявал вменените му служебни задължения. Неизпълнението на
служебните задължения от другия служител на наряда представлява нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР-неизпълнение на служебни
задължения, което от своя страна се квалифицира като дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.200, ал.1, предложение първо от закона за МВР - „ неизпълнение на
служебни задължения или на заповеди…“
Отговорността на жалбоподателя М. е ангажирана затова, че в качеството
му на старши на наряда съгласно вменените му правомощия е укрил
извършеното от другия служител на наряда
дисциплинарно нарушение , като М. не е докладвал по установения ред на прекия
си ръководител относно бездействие, извършено от другия служител в посочения
часови интервал на съответния ден , които бездействия са му станали достояние
непосредствено по време на съвместния им наряд. Според настоящия състав на съда
правилно е ангажирана отговорността на М. за този вид нарушения. Укриването
представлява действие, с което едно деяние, което представлява дисциплинарно
нарушение, се прикрива или скрива от ръководството на МВР или обществеността,
за извършването му не се съобщава. Затова, за да бъде укрито, това нарушение
следва да е възприето от лицето, което го укрива. В случая, в хода на самото
дисциплинарно производство са събрани писмени доказателства, от които се
установява по безспорен начин, че М. е възприел поведението на другия служител
на наряда на съответните описани в заповедта дати, квалифицирано като
бездействие. Видно е от отправените до жалбоподателя въпросници относно факта
какви действия по служба на процесните дати са извършвали жалбоподателят и
съответният служител от наряда, с рег.№№270р-11271, 270р-11274, 270р-11269, 270р-11270,
270р-11273, 270р-11272, 270р-11275, 270р-11276, всичките от дата 13.12.2018
год. , както и от обясненията на
жалбоподателя, даващи отговор на поставените във въпросниците въпроси,
приложени на л.159-160, 117-118, 176-177, 129-130, 191-193, 102-103, 86-87 и
143-144, че М. обективно е възприел неизпълнението на служебните задължения на
служителите. Например в обяснението на л.160 от делото, на отговора на въпрос
№5 М. съобщава относно Л.П., че последният „притваряше от време на време очи,
провеждахме разговори“. В обяснението на л.118 относно Л.П. съобщава:“беше със
затворени очи и от време на време провеждахме разговор“. В обяснението на л.177
от делото относно Е.М. пише: „стоеше със затворени очи, провеждахме разговор от
време на време, на л.130 относно Л.П.-„стоеше със затворени очи и от време на
време провеждахме разговор“, на л.193 относно К.В.-„притваряше от време на
време очи, провеждахме разговори..“, на л.104 относно Е.М.-„стоеше със
затворени очи и от време на време провеждахме разговори“, на л.87 относно Е.М. -„стоеше със затворени очи и от време на време
провеждахме разговори“, на л.144 относно Е.М.--„стоеше със затворени очи и от
време на време провеждахме разговори“. Т.е. М. е възприел затварянето на очите
на своите спътници на процесните дати, което сочи, че обективно е имал
съзнание и възприятия относно факта, че не през цялото време тези
служители са извършвали вменените им задължения по служба. Този факт не се
опровергава и от данните, които се установиха при огледа на част от
видеофайловете, извършен в откритото съдебно заседание от съда с участие на
страните. Макар при огледа да се установи, че в част от прегледаните периоди М.
е управлявал служебния автомобил и е извършвал и други свои служебни
задължения, това не променя факта, имащ значение на признание на фактите в
дадените писмени обяснения, че той обективно е видял притворените, затворените
очи на своите колеги на процесните дати, което сочи на извод, че е възприел, че
през това време, докато са били със затворени, притворени очи, те обективно не
са могли да изпълняват своите задължения. И не е докладвал затова по
установения ред. Ето защо съдът намира деянието за доказано.
Неоснователно е
възражението, направено в писмената защита от пълномощника на
жалбоподателя, че М. не може да бъде определян за старши на наряда, тъй като
съобразно длъжностната му характеристика той няма подчинени нему служители и
поради това не може да му се търси дисциплинарна отговорност за недокладване на
подчинени му служители. Действително, установява се от приложената на л.245 и
сл. от делото типова длъжностна характеристика за длъжността „младши автоконтрольор II-I степен“ в сектор
/група „Охранителна полиция“/група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна
полиция“/участък към районно управление на ОД на МВР, каквато длъжност М. е
заемал на датите на извършване на вменените нарушения, че се касае за младша
изпълнителска длъжност и на тази длъжност служителят няма подчинени нему
служители. В конкретния случай обаче не става въпрос за организационна
подчиненост, връзки и взаимоотношения, каквато йерархическа зависимост има
между началника на съответното
структурно звено и подчинените му служители. В случая се касае за извършването
на работа по осъществяване на дейности по пътен контрол от йерархически
равнопоставени служители, които обаче извършват дейността съвместно. В тези
случаи и на основание чл.33 от Наредба № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение,
пътният контрол се извършва от т.нар.“наряди“. Нарядът е състав, включващ един или повече
служители, осъществяващи задачите по пътен контрол на съответната територия.
Когато нарядът е в състав от двама и повече служители, провеждащият инструктажа
определя старши на наряда. Видно е например от
информационна карта на наряда
А680299 на л.100, че за смяната на 13/14/.09.2018 год. от 20,30 до 8,30
часа, жалбоподателят е вписан като старши на наряда. М. обаче не е наказан за
това, че е укрил извършено от подчинен нему служител дисциплинарно нарушение, а
че е укрил извършено нарушение от друг служител, като в случая е бил старши на
съвместен с този служител наряд. Ето защо, по мнение на настоящия състав на
съда деянието му би било съставомерно не само в случаите, в които М. е бил
старши на наряда, но и в случаите, когато не е бил такъв, но е възприел
извършено от другия служител в наряда нарушение и не е съобщил за същото.
Направено е
възражение, че е описано в оспорената заповед по т.1, т.2 и т.4, че мл.инспектор Л.П. е водач на патрулен
автомобил и едновременно с това е бил отпуснат на предна дясна седалка със
затворени очи, което е вътрешно противоречиво, защото в този случай автомобилът
следва да е с десен волан. Възражението е неоснователно. В случая според съда,
изразът „водач на патрулен автомобил в РУ-Гулянци“ съставлява посочване на
длъжността, която заема Л.П.в системата на
МВР, както е посочена например длъжността на Е.М. по т.3, т.6 и т.8-„командир
на отделение“. Което не налага извод, че на датите и в часовите интервали,
описани в т.1, т.2 и т.4 от заповедта П. е управлявал служебния автомобил.
Неоснователно и недоказано се явява и следващото
възражение. Твърди се, че Е.М. в
качеството си на командир на отделение в РУ-Гулянци е пряк ръководител на
жалбоподателя, и М. , който е следвало
да съобщи за неговото бездействие в случаите по т.3, т.6 и т.8 от заповедта, не
е имало как да „го прескочи“, за да докладва на по-горестоящ началник за
неговото поведение. На първо място не е изяснена йерархическата подчиненост
между М. и М. и дали последният е пряк ръководител на жалбоподателя, и на второ
място, дори да е доказано, че има такава, това не води до отпадане на
задължението на М. , при наличие на данни за извършено от друг служител на МВР дисциплинарно нарушение, да съобщи за
него на орган в системата на МВР, който може да вземе пряко отношение или дори
само да придвижи съответния сигнал до компетентния орган.
Не се отразява на съставомерността на вменените деяния
и издадената и приложена по делото Заповед №316з-1431/20.04.2018 год. на
Директора на ОД на МВР-Плевен, според т.2.1.12 от която в РУ-Гулянци, за
служителите, заемащи младши изпълнителски длъжности, осъществяващи ППД и ПК с
продължителност на смените 12 часа, се установява организация на работното
време на смени : от 8,30 до 20,30 часа с почивка за хранене
от 12,30 до 13,00 часа и време за отдих от 15,30 до 16,00 часа, както и
от 20,30 до 8,30 часа, с почивка за хранене от 22,00 до 22,30 часа и време за
отдих от 3,30 до 4,00 часа. Вярно е , че с изключение на нарушенията,
описани в т.3 и т.5, всички останали са
извършени в часови интервали, в които е включена и регламентираната в т.2.1.12
от цитираната заповед почивка за отдих от 3,30 до 4,00 часа, като същата е
описана като време, през което са осъществени нарушения. Допуснатото нарушение
обаче е несъществено, предвид, че констатираното неизпълнение на служебните
задължения на служителите от наряда и съответното неуведомяване на
ръководството от страна на жалбоподателя за тези нарушения са започнали много
преди 3,30 часа и/или са приключили значително
време след 4,00 часа, както следва: от 2,10 до 3,44 на 25.08.2018; от 2,53 до
6,26 часа на 2.09.2018; от 2,03 до 3,18 часа на 3.09.2018 ; от 2,02 до 6,34
часа на 6.09.2018; от 1,22 до 1,56, от 2,05 до 2,32 часа, 3,10 до 3,24, 4,00 до
4,43, 6,49 до 7,00 на 10.09.2018; от 1,30 до 4,15 часа на 11.09.2018; от 0,00
до 5,24 часа на 14.09.2018; от 0,00 до 5,24 часа на 14.09.2018. Т.е. установено
е неизпълнение на задължения на другия служител на наряда и извън регламентираното време за
почивка, за отдих.
Вярно е, че описаните в т.7 и т.8 от оспорената заповед нарушения на служебната
дисциплина се отнасят за един и същи ден и часови интервал-от 00,00 до 5,24
часа на 14.09.2018 год. При преглед на приобщените по делото доказателства
съдът констатира, че описаните по т.8 от заповедта нарушения, установени
посредством запознаване с описаните по този пункт видеофайлове от т.1 до т.7,
са относими за дата 18.09.2018 год. за часовия интервал от 2,41 до 4,32 часа,
на която дата е установено, че служителят Е.Ж.М. е отпуснат на предна дясна
седалка в патрулния автомобил със затворени очи и не изпълнява служебните си
задължения в качеството си на назначен в наряд за осъществяване на дейност по
ПК и ППД-Протокол №УРИ 270р-10851/29.11.2018 год. , Протокол №УРИ
270р-11240/12.12.2018 год., въпросник рег.№270р-11276/13.12.2018 год. и
обяснение, разпореждане и часови приложени на л.143- график150 от делото. Тъй
като датата на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са от
съществени значение за ангажиране на съответната отговорност, а те в случая са
описани погрешно-по т.8 нито датата , нито часовия интервал са описани
съответно на събраните по делото доказателства, установяващи, че описаните в
този пункт обстоятелства са извършени на друга дата, в друг часови интервал, а
не в описаните в т.8, то така описаното нарушение неправилно е взето предвид от
ДНО при преценката му да наложи дисциплинарно наказание на жалбоподателя. В
случая обаче, изключвайки описаните в т.8 обстоятелства при преценката дали да
се ангажира отговорността на М., останалите описани по седемте предходни пункта
на заповедта съставомерни и доказани нарушения също се явяват достатъчно
основание за преценка, че на служителя следва да се наложи едно общо за всички
нарушения наказание-порицание за най-дългия предвиден в закона срок-12 месеца.
Последното е и допустимо от закона , по аргумент от разпоредбата на чл.197,
ал.3, т.2 от ЗМВР.
Ето защо действията на М. правилно са квалифицирани от
ДНО като нарушения на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194 т. 1 от закона за МВР и съставляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.200,
ал.1, т. 8, предложение първо от З МВР -
„укриване или омаловажаване на
дисциплинарни нарушения “, за което се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197 ал. 1 т.З от закона за
МВР - „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.
На тези основания съдът намира оспорената заповед за
законосъобразна, поради което подадената против нея жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на делото и с оглед направеното в съдебно заседание искане от
пълномощника на ответника, на последния следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, на основание чл. 144 АПК
вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Това е минималния
предвиден в Наредбата размер и именно той следва да бъде присъден, предвид, че
делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в две съдебни
заседания.
Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Ц.И.М. с ЕГН **********, чрез адв.Д.П.
*** със съдебен адрес ***, оф.7, против Заповед №УРИ 256з-53/22.03.2019 год. на
Началника на РУ-Долна Митрополия, с която на М.
е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 12(дванадесет) месеца, за нарушения на
служебната дисциплина .
ОСЪЖДА Ц.И.М. с
ЕГН ********** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Плевен, гр.Плевен
, ул „Сан Стефано“ №3, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по
аргумент от чл.211, изр.последно от ЗМВР.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
С Ъ Д И Я : /п/