Решение по адм. дело №1143/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 225а, ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от Национална спортна база ЕАД, представлявана от изпълнителен директор П. М., против заповед № 8-Z-540 от 20.05.2024 г., издадена от кмета на Община Созопол, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено на жалбоподателя да премахне следния незаконен строеж: „Едноетажна промишлена сграда“, находяща се в ПИ 67800.502.602, урегулиран ПИ ХХІІ, кв.87 по плана на [населено място].

В жалбата заповедта се оспорва като незаконосъобразна и необоснована, постановена в нарушение на процесуалните правила. Посочва се, че в констативния акт има непълноти и грешки, тъй като сградата не е изградена от НСБ ЕАД, а към 1987г. не е било възможно изграждането на сграда без строителни книжа, по-скоро са изгубени, не е спазена нормативната уредба за промяна на ПУП, сградата е построена, когато цялата територия е отредена за спорт и атракции. Твърди че, сградата е търпим строеж по смисъла на §16 от ЗУТ, тъй като е изградена преди 1987г. В заключение иска отмяна на оспорения административен акт.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно уведомен, не се явява. Представлява се от юк Х.. Ангажира доказателства. Претендира разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - кмет на Община Созопол, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й от съда. Ангажира доказателства. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от лице което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

Производството е образувано със съставянето на констативен акт № 1/01.04.2024г. от специалисти в отдел „Строителство“ в дирекция „УТИПЕ“, Община Созопол. В акта е описан обектът, предмет на проверката – „едноетажна промишлена сграда“ с площ 315 кв.м. с метална конструкция, находяща се в поземлен имот с идентификатор 67800.503.602. За участник в строителството и собственик е посочен „Национална спортна база“ ЕАД. Посочено е в акта, че обектът е изграден без одобрени проекти, без разрешение за строеж в нарушение на чл.148 от ЗУТ. Видно от отбелязване /л.13/, констативният акт е връчен на дружеството на 04.04.2024г.

На 11.04.2024г. в Община Созопол е постъпило възражение с вх.№ 26-00-578/11.04.2024г. от жалбоподателя срещу констативния акт, в което е посочил, че при съставяне на констативния акт не е присъствал представител на „НСБ“ ЕАД, сградата не е изградена от „НСБ“ ЕАД, а е апортирана в капитала на дружеството, построена е преди 1989г., когато Държавата не е допускала незаконно строителство, а „НСБ“ ЕАД не е съществувало. Поискано е да се отмени констативния акт и да се прекрати процедурата за премахване на обекта по реда на чл.225а от ЗУТ.

Със заповед № 8-Z-529/29.04.2024г. на кмета на Община Созопол, на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е разпоредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж: „едноетажна промишлена сграда“, находящ се в 67800.502.602, урегулиран поземлен имот ХХІІ, кв.87 по плана на [населено място]. Прието е със заповедта, че е изградена едноетажна промишлена сграда с площ 315 кв.м. с метална конструкция, захранена с ел. енергия и вода, ползва се за автосервиз. За сградата не са налични строителни книжа- разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. За територията е одобрен ПУП със заповед № 8- Z -529/29.04.2015г. на Кмета на Община Созопол, с която ПИ 67800.502.602 е отреден за жилищно строителство и представлява частна общинска собственост. Строежът е V-та категория. Собственост на „НСБ“ ЕАД. Прието е, че констативния акт е съобщен и е постъпило възражение, но с него не са представени данни за наличие на строителни книжа. Заповедта е връчена на 06.06.2024 г.

По делото е представен Акт №3605/01.12.2015г., от който се установява, че ПИ с идентификатор 67800.502.602 е частна общинска собственост, с площ 588 кв.м., с трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Ниско застрояване“ до 10м.

В хода на съдебното производство от ответната страна са представени Заповед № 8- Z -529/29.04.2015г. на Кмета на Община Созопол, с която е одобрен ПУП-план за регулация и застрояване, като в т.6 за ПИ 67800.503.49, 67800.503.583, 67800.503.48 се обособява един нов урегулиран имот с номер ХХІІ /с идентификатор 67800.503.602/, в кв.87, с площ 589 кв.м., като в него се ситуира на застроителен обем за изграждане на жилищна сграда при параметри за застрояване:плътност 60%, Кинт 1,5, Нмакс10,00м, Озеленяване 40% и се обособява нов УПИ ХХІІІ, с идентификатор 67800.503.602, като същият се отрежда за трафопост. По заповедта не са постъпили възражения, видно от констативен акт от 25.05.2015г. Приложена е графична част, в която не е отразена процесната сграда.

В хода на съдебното производство е изготвена съдебно-техническа експертиза от заключението по която се установява, че процесната сграда се намира в ПИ с идентификатор 67800.503.602, УПИ ХХІІ, кв.87 по плана на [населено място] и представлява правоъгълна едноетажна постройка със застроена площ от 316кв.м. , с височина на фасадните стени Н- 6м. и носеща метална конструкция, състояща се от 10бр. метални колони и 5 бр. метални греди, с плосък покрив от термопанели. Стенните ограждения от външна страна не са в добро състояние, с корозирало външно покритие, но сградата не е рушаща се или опасна за ползване. В архива на Община Бургас не са открити строителни книжа, вкл. и разрешение по чл.120 ППЗТСУ. Според вещото лице сградата е построена преди 1989г. За първи път процесната сграда е отразена като местоположение и застрояване в кадастралния, застроителен и регулационен план на [населено място] одобрен със Заповед №РД-02-14-73 от 09.03.1989г. издадена от Комитет по териториално и селищно устройство към Министерски съвет, обозначена с МсбЖ / едноетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда/, в територия отредена за спортно- оздравителна база и стадион. В предходния план за допълване на кадастър и нова регулация от 1965г. сградата е била извън регулация. Със Заповед №8-Z-14/03.01.2013r. издадена от кмета на Община Созопол е одобрено изменение на ПУП, като процесната сграда е отбелязана МС(масивна сграда) в поземлен имот с идентификатори 503.49 и 503.48, а територията урегулирана като УПИ III е отредена за спортно оздравителна база и стадион. С последващото изменение със Заповед №8-Z-529/29.04.2015г. на кмета на Община Созопол е одобрен ПУП - план за регулация и застрояване за част от урбанизирана територия за ПИ 67800.503.545, 67800.503.581, 67800.503.543, 67800.503.583, 67800.503.578, 67800.503.48, 67800.503.49, 67800.503.580, 67800.503.573 в кв.78 на [населено място], като се предвиждат следните изменения касаещи процесния имот- за поземлен имот 67800.503.48, 67800.503.49 и 67800.503.583 се обособява един нов урегулиран поземлен имот с номер XXII, с идентификатор по КК 67800.503.602 в кв.87 с площ 589м2, като в него се ситуира нов застроителен обем за изграждане на жилищна сграда с параметри на застрояване : плътност 60%, Кинт=1,5, Нмакс=10,00м, озеленяване 40% и се обособява нов урегулиран поземлен имот с номер XXIII, с идентификатор по КК 67800.503.603-за трафопост. Процесната сграда е построена на поземлен имот със стари номера 67800.503.49 и 67800.503.583 и нов номер 67800.503.602 и 4 кв.м. в имот с 67800.503.603. Сградата има характеристиките на строеж от пета категория.Не са внасяни документи за узаконяване. Вещото лице, след като е приело, че изграждането на процесната сграда е около 1967год. е взело предвид, че към онзи момент са действали Строителни правила и норми за изграждане на населени места, според която в чл.103 от посочените правила се разрешава изграждането на самостоятелни постройки само към игрища, басейни и други физкултурни съоръжения, когато те са извън строителните части на градовете, в зоната до 1км., за което било необходимо строително разрешение, издадено въз основа на типов проект, като разположението на постройките в имотите се определя от техническите служби при народните съвети. Съгласно чл.106 за такива строежи важат останалите разпоредби на тези Строителни правила и норми, както и всички други разпоредби по приложение на Закона за планово изграждане на населените места в сила от 1950г. Според вещото лице без наличието на строителни книжа не може да определи дали за обекта са спазени правилата на действащата тогава нормативна уредба.

Приема, че процесната сграда с предназначение тренировъчна зала за обща физическа подготовка (борба и бокс) по одобрения със Заповед №РД-02-14-73/19.03.1989г. попада в територия отредена за спортно оздравителна база и стадион, поради което е в съответствие с действащите към момента правила и норми от ЗТСУ. Към настоящия момент сградата се използва за автосервиз, но според вещото лице не съответства изцяло на действащия в момента ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №8-Z- 529/29.04.2015г. и съответно не съответства и на действащите правила и норми на ЗУТ, тъй като предназначението на поземления имот, в който попада сградата, е отреден за жилищно строителство, не е спазено отстояние - 3м от уличната регулационна граница на северозапад, не е спазено отстояние — 5м от югоизточната регулационна граница, не е спазено отстояние - 3м от североизточната регулационна граница, граничещ с имота отреден за трафопост, строежът съответства само относно предвиденото ниско застрояване, защото построената сграда е с височина Н=6м.

По делото е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза, като за изготвянето й вещото лице е извършило допълнителни проверки в Община Созопол, Областна Администрация Бургас, Общинска служба по земеделие [населено място], Министерство на младежта и спорта и Агенция по геодезия и кадастър [населено място]. На зададените въпроси във връзка с предходното заключение вещото лице посочва, че процесният обект е изграден в зоната до един километър извън строителните граници на [населено място], в парцел отреден за спортна олимпийска база „Спартак“, в непосредствена близост до градския стадион и на отстояние от 150м до 200м от шест открити спортни игрища. Вещото лице е разгледало предоставянето на имотите на Държавата и изменението на парцелите през годините, посочило е, че през 1969г. Комитетът за стопанска координация към МС в НРБ издава разпореждане №320, с което ДЗС- [населено място] предоставя на ЦС на БСФС до 70дка земи от кв.Харманите на [населено място] за безвъзмездно ползване. През 1975г. със Заповед №1195 от тези земи е обособен парцел II кв.71, който се отрежда за олимпийска база на ЦС на БСФС. През 1989г. с въвеждането на Кадастрален и регулационен план на [населено място], п.ІІ кв.71, се разделя на п.ІІ кв.87 за олимпийска база Спартак и п.ІІІ кв.87 за Спортен комплекс на ОбНС, която към настоящия момент в местността „Мисаря“. С акт за държавна собственост №175 , п.ІІ кв.87, заедно с построените в него сгради е включена в активите на НСБ ЕАД, а с Акт за общинска частна собственост №88 Община Созопол придобива п.ІІІ кв.87 с построените на него през 1963г. стадион с футболно игрище, спортни съоръжения и две двуетажни масивни сгради. Единственият План на застрояване, предоставен от общинската администрация за местността Мисаря, е Частичен застроителен и регулационен план е изготвен и одобрен със Заповед №653/29.12.2001 г. В посочения план процесната сграда не е предвидена, а е отбелязана с черен цвят като съществуваща сграда елемент от кадастъра, а на мястото й се е предвиждало изграждането на административна сграда и трафопост. От предоставената от АГКК-Бургас едроплощна топографска карта от 1983г. вещото лице е установило наличието на процесната сграда, последната е налична и в Кадастрален план на [населено място] от 1981г. В заключението вещото лице е посочило, че залата с предназначение за вдигане на тежести към момента на изграждането й, а днес функционираща като автосервиз, е построена през 1978г. и трябва да е имала нужните строителни книжа, за да бъде вписана в инвентарните книги като дълготраен материален актив.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че предполага, че земята е била земеделска до постановление № 320/1969г., с което се отчуждават и предават земи за държавни и обществени нужди и тъй като сградата е построена през 1978г., вече е имало заповед за отчуждаване, със заповед № 1195/1975г. представлява урегулиран имот и не е възможно да е построена върху земеделска земя към датата си на строеж.

Посочва, че в първия кадастрален план от 1981г. сградата е отразена, поради което счита, че е построена между 1975г. и 1981г.. В счетоводните документи- протокол за оценка на материалните дълготрайни активи в Приложение № 14 е описано, че е сграда за щанги, в Приложение № 13- салон за вдигане на тежести и е обявена годината за строеж 1978г. Изразява несъгласие с първоначалните документи на ищеца, където се предполага, че сградата е построена 1965 година, но тогава е следвало да се отбележи в скицата от 1975г. Посочва, че единственото на което не отговаря сградата под №6 в Приложение № 13 -салон за вдигане на тежести е застроената площ от 244 кв.м., която сега е 315кв.м. всичко друго отговаря етажност, конструкция и според нея предвид конструкцията на сградата не е възможно дострояване, тъй като самата конструкция е формова конструкция. В плана от 1989г.няма отстояния, които да противоречат на нормите. Не може да отговори съответства ли сградата на ЗТСУ. Предполага, че има строителни книжа предвид периодът на изграждане.

Предвид новопосочените от вещото лице обстоятелства и необходимостта да бъде нанесена сградата на скицата от 1975г., за което определеното вещо лице посочва, че няма необходимата техника, по делото е изготвена комплексна съдебно –техническа експертиза от архитект и геодезист, която посочва, че строежът попада върху новообразуван УПИ XXII отреден за жилищно строителство и частично върху новообразуван УПИ XXIII- отреден за трафопост на кв. 87 /бивш кв. 71/ по сега действащия план. Според плана сградата с идентификатор № 67800.503.602.1 не се запазва като елемент на застрояването и спрямо същата не са осигурени нормативни отстояния от регулационните граници. Към 1978 год. е действал план, одобрен със Заповед № 1195/21.12.1975г., нормативната уредба- Закон за териториално и селищно устройство/ЗТСУ/, Правилник за неговото приложение-ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство издадена от министъра на строежите и архитектурата / ДВ бр.69 от 02.09.1977 год. и бр. 70 от 06.09.1977 год./. Процесната сграда е с размери ширина 12.63 м.и дължина 24.93 м., представлява едноетажна нежилищна сграда; начин на застрояване-свободно стояща, характер на застрояване- нискоетажна до 8.5 м., с предходно предназначение - зала за физическа подготовка, а към настоящия момент – автосервиз, в кадастралната карта е отбелязана като “Промишлена сграда“. Сградата е разположена спрямо североизточната регулационна линия на 12.95 м., спрямо югоизточната регулационна линия на 10.48 м. и на 17.77 м, при изискване от минимум 3.00м. съгласно чл. 10, ал.1, т.1 от Наредба № 5, а спрямо уличната регулация от север на повече от 255м. В заключение е посочено, че строежът „Сграда с нежилищни функции“ отговаря на строителните правила и норми залегнали в действащите към 1978 година нормативни актове по отношение изискванията за разположението на сградите в парцелите. Съдът счита, че след назначаването от съда на вещото лице-геодезист и извършването на експертизата като комплексна не са допуснати нарушения при изготвянето й. Обстоятелството, че измерването е направено в по-ранен момент не опорочава съществено изготвянето на заключението, тъй като последното е изготвено и подписано от двете вещи лица след назначаването им за такива и не би могло да има динамика при извършването на визираните в заключението измервания, поради което да се приеме че не съответства на действителното положение. Експертизата не е оспорена по същество, а на чисто формално основание.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно-производствените правила за нейното издаване. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В този смисъл, оспорената заповед, доколкото е издадена от кмета на община Созопол и процесният строеж представлява такъв от V-та категория, е постановена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

Заповедта е в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съдът намира, че в заповедта, както и в констативния акт, се съдържат достатъчно данни във връзка с индивидуализацията на обекта, по отношение на който е постановено премахване.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт. С издаване на констативния акт жалбоподателят е бил уведомен, че започва процедура по реда на чл. 225а от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от лицата по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. От приложения констативен акт № 1/01.04.2024 г., изготвен от служители в община Созопол, съответно специалисти „Строителство“ в дирекция „УТИПЕ“, се установява, че така указаният ред е спазен. С връчването на констативния акт е предоставена възможност на жалбоподателя да направи своите възражения, от което право същият се е възползвал. Въз основа на така съставения констативен акт е постановена и оспорената заповед.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

На първо място за приложението на нормата на чл.225а от ЗУТ изисква процесният обект да представлява „строеж“. Легалната дефиниция на понятието строеж е дадена в §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, съгласно която: „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Съгласно нормата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ незаконни са строежи, изградени без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж (т.2) и изградени в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (т.1).

Не е спорно между страните, а и се установява от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, че процесният обект, представлява „едноетажна промишлена сграда“, с площ 315 кв.м., с метална конструкция, захранен с ел. енергия и вода, ползва се за автосервиз. Намира се ПИ с идентификатор 67800.502.602, урегулиран поземлен имот ХХІІ, кв.87 по плана на [населено място], който съгласно Акт №3605/01.12.2015г. е частна общинска собственост.

Посоченото описание на обекта квалифицира същият като строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Според изготвената съдебно-техническа експертиза строежът е V-та категория съобразно номенклатурата за видовете строежи.

В оспорената заповед е прието, че строежът масивна едноетажна сграда е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

От доказателствата по делото, в т. ч. изготвения констативен акт № 1/01.04.2024г., ведно с приложените извадки от действащия в момента ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №8-Z- 529/29.04.2015г. строежът попада в парцел, частна общинска собственост, отреден за жилищно строителство, а сградата представлява „едноетажна промишлена сграда“-автосервиз. В този смисъл безспорно се установява, че процесният строеж не съответства на предвижданията на сега действащият ПУП на [населено място], поради което и съдът намира, че е налице първата посочена от административния орган предпоставка, а именно чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

По делото категорично се установява наличието и на втората предпоставка, въз основа на която е прието, че строежът е незаконен – чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – липсата на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. От характера на извършения строеж – сграда от V категория, в урбанизирана територия, се установява, че по отношение на него не могат да бъдат приложени правилата, предвидени в чл. 151 и сл. от ЗУТ, изключващи разрешителния режим за извършване на строежи определен с общото правило на чл. 148 от ЗУТ. По делото не е представена документация, включваща проекти и разрешение за строеж, удостоверяващи начина на реализиране на строежа, такива не са установени в Общината. Жалбоподателят не е оборил твърдението на административния орган за липса на одобрени проекти и разрешение за строеж, с представяне на изискуемите документи или предоставяне на други данни, водещи до противоположен извод. С оглед на така установеното, съдът приема, че процесният строеж е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Липсата на документация за съответния строеж, води до задължение от страна на административния орган, а при оспорване на заповедта, и съдът, да се произнесат относно наличието на материалноправните предпоставки на § 16 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Това задължение произтича от обстоятелството, че при констатиране на търпим строеж при условията на цитираните разпоредби, същият не подлежи на премахване. В оспорената заповед липсват мотиви, но доколкото такива могат да бъдат изложени от съда в настоящото производство, липсата им в заповедта не я правят незаконосъобразна.

От приобщените по делото писмени доказателства- техническа характеристика на сградите при НСБ“Спартак“-клон Созопол под № 6 е посочен „Салон за вдигане на тежести“-година на строеж 1978г., в Протокол за оценка на материалните дълготрайни активи „Сгради“, по сметка 203, към 31.12.1992г. на МОБ „Спартак“ Созопол, където под № 7 е вписан „Салон за обща физическа подготовка“ и Извлечение от счетоводна сметка 203 към 25.06.1999г., под №8 „Салон за о. ф. п.“ в графа дата на въвеждане е посочено 01.1978г., Съдът установява, че годината на построяване на процесната сграда е 1978г. Действително е налице разлика в площта отразена в посочените доказателства от 244кв.м., а при измерването към настоящия момент е отразено 316кв.м., но доколкото от експертизата се установява, че предвид конструкцията на сградата не е възможно дострояване, тъй като е формова конструкция, съдът счита, че се касае за грешка при измерването при записването на сградата, а не за различна сграда от първоначално построената.

Предвид годината на построяване търпимостта на строежа следва да се разгледа в хипотезата на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ където е предвидено, че търпими са строежите, които са изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон.

Към момента на изграждане на строежа през 1978 г. са действали разпоредбите на ЗТСУ (редакция ДВ, бр.102 от 30.12.1977 г.), ППЗТСУ (ДВ, бр. 87 от 2.11.1976 г.), както и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. С нормата на чл. 55 от ЗТСУ (отн.редакция) е било предвидено, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение. В чл. 224, ал. 1 ППЗТСУ (приложимата редакция ДВ, бр. 62/1973 г.) е предвидено, че строежи на държавата, кооперации, обществени организации и граждани се извършват въз основа на разрешение, издадено от органите на народните съвети. Няма законова норма, която да изключва процесната сграда от задължението да бъде изпълнена въз основа разрешение за строеж, както към момента на изграждането й, така и към настоящия момент на основание чл.148 от ЗУТ, поради което същата безспорно е незаконен строеж по смисъла на чл.225а, ал.1, т.2 от ЗУТ, поради липса на строителни книжа.

В нормата на чл. 173, ал. 1 от ЗТСУ е било предвидено, строежи или части от строежи, извършени без утвърдени (одобрени) строителни книжа, съответно без за тях да е издадено разрешение, но са допустими по действуващите разпоредби и застроителните планове и могат да се използуват самостоятелно, да не се премахват. От цитираните разпоредби се налага извода, че за да е законен извършеният строеж – спортна зала, през 1978 г. е следвало за същия да има издадено разрешение за строеж, одобрен инвестиционен проект, а в случай че такива липсват, за да не бъде премахнат е било необходимо строежът да съответства на допустимите и действащи разпоредби. В настоящия случай за обекта не се установява наличието на издадено разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. При тези констатации настоящият съдебен състав намира, че процесния строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, но в този случай е необходимо изследване на въпроса за търпимостта на сградата, което с оглед годината на построяване 1978г. попада в хипотезата на на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съгласно посочената норма строежи, изградени до 7 април 1987 г., какъвто е настоящия, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

За територията, в която е изградена постройката със Заповед № 1195/22.12.1975г. на Председателя на ОНС-Бургас, на основание чл.75 от ППЗТСУ /отм.,/ е одобрено създаването на парцел ІІ от кв.71 по плана на [населено място] и отреждането му за олимпийска база на ЦС на БСФС, съгласно приложената към заповедта скица. В Приложение №11 от допълнителната експертиза по приложената към заповедта скица е отразено местоположението на процесната сграда, която е в границите на обособения парцел ІІ от кв.71 по плана на [населено място]. С посочения план са очертани границите на имота, няма предвиждания за застрояване. От изготвената комплексна съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната сграда е с размери ширина 12.63 м.и дължина 24.93 м., представлява едноетажна нежилищна сграда; начин на застрояване-свободно стояща, характер на застрояване- нискоетажна до 8.5 м., с предходно предназначение - зала за физическа подготовка, а към настоящия момент – автосервиз, разположена спрямо североизточната регулационна линия на 12.95 м., спрямо югоизточната регулационна линия на 10.48 м. и на 17.77 м, и спрямо уличната регулация от север на повече от 255м. Съгласно чл. 10, ал.1,т.1 от НАРЕДБА № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), издадена от министъра на строежите и архитектурата, обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г. и бр. 70 от 6.09.1977г. действала към момента на изграждането на сградата при свободно застрояване с височина на сградата до 8,5 м (до 2 етажа) трябва да бъде на разстояние от страничните регулационни линии най-малко 3 м, което безспорно е спазено при изграждането на постройката. В този смисъл е и заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, а именно, че „строежът „Сграда с нежилищни функции“ отговаря на строителните правила и норми залегнали в действащите към 1978 година нормативни актове по отношение изискванията за разположението на сградите в парцелите.“

В този смисъл постройката предмет на заповедта, не е противоречала на действалият план от 1975 г. и е била допустима по правилата и нормативите, действали по време на изграждането й през 1978г. Следователно същата е търпим строеж и не следва да бъде премахвана.

Следва да се отбележи, че двете хипотези на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ /1.допустима сграда към момента на изграждането и 2. допустима към момента на установяването на незаконността/ са в условията на алтернативност, а не на кумулативност. Не е необходимо строежът да е допустим по планове и правила, както към момента на извършването му така и към момента на установяването на незаконността му. Достатъчно е сградата да бъде допустима към един от тези два момента, за да бъде възприета за търпим строеж. В този смисъл Решение № 4939 от 25.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12185/2021 г., II о., Решение № 10777 от 7.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 701/2018 г., II о., Решение № 9698 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2847/2017 г., II о., Решение № 15581 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10482/2012 г., II о. и други. Следователно след като е установена допустимостта на процесната сграда по градоустройствените планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването, при извършената служебна проверка, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, при което са налице отменителните основания по чл. 146, т. 4 от АПК. С оглед на горното доводите на ответника за законосъобразност на заповедта са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.

При този изход на делото и с оглед правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК направеното искане за присъждане на разноски, включително и на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на жалбоподателя. Претенцията е заявена своевременно и се явява основателно, поради което искането за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено в размер от 300 лева, определено по реда на чл.37 от ЗПП, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и разноските в размер на 50лв.-държавна такса, 2167лв. /400лв. за съдебно-техническа експертиза, 300лв. за допълнителна съдебно-техническа експертиза и 1467лв. за комплексна съдебно-техническа експертиза/ общо разноски за експертизи.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Национална спортна база ЕАД, представлявана от изпълнителен директор П. М., ЗАПОВЕД № 8-Z-540 от 20.05.2024 г., издадена от кмета на Община Созопол.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СОЗОПОЛ да заплати на Национална спортна база ЕАД разноски в размер на 2517 лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.