Присъда по дело №97/2024 на Районен съд - Раднево

МОТИВИ към Присъда №2/24.02.2025г. по НЧХД №97 /2024 година на Районен съд
Раднево.
Районен съд Раднево е сезиран с тъжба от Г.С.Г., с ЕГН **********, от гр*****
против К.М.К. с ЕГН ********** от с. ****, за това, че: в това, че на 13.10.2023 г. около
10:30 часа в с. **** причинил на частния тъжител Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес ****, лека
телесна повреда, изразяваща се в охлузвания на предната повърхност на лявата подбедрица
в средната й трета, по външната повърхност на лявата гривнена става, травма на лявата
раменна става, затруднени движения, наличие на болка по предната страна на рамото,
ограничено отвеждане встрани, контузия на раменния пояс и мишница – престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание упълномощеният повереник на частния тъжител поддържа
обвинението. Намира, че от съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства по категоричен
начин се доказва извършено престъпление от частен характер и неговото авторство в лицето
на подсъдимия. Пред съда се излагат подробни съображения в подкрепа на обвинителната
теза. Предлага на съда да признае подведеното под наказателна отговорност чрез частното
обвинение лице за виновно като му наложи съответното наказание. Претендира разноски.
Защитникът на подсъдимия и самият подсъдим се явяват лично в съдебно заседание.
В своята пледоария защитникът счита, че описаната в тъжбата фактическа обстановка
коренно се различава от установената в хода на производството. Според защитата
доказателствата по делото разколебават обвинението, повдигнато с тъжбата и по-скоро
водят до извод в обратна насока, а именно че подзащитният му К. не е извършил деянието,
което му се вменява във вина. Счита обвинението за изцяло несъставомерно и недоказано.
Развива подробни съображения в тази насока като предлага на съда да оправдае неговия
доверител по повдигнатото обвинение. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дава подробни обяснения, в които отрича
факта, да е причинявал каквато и да било телесна повреда на пострадалия. В предоставената
му последна дума същият моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Подсъдимият К.М.К. е роден на **** г., в гр. Раднево, с постоянен адрес с. ****, бълг.
гражданин, вдовец, работи като охранител, неосъждан, ЕГН: **********.
Видно от справката за съдимост с рег. №240704005000288126, подсъдимия К.М.К. е
неосъждан.
От приетата характеристика на подсъдимия, изготвена от РУ-Раднево, се установява,
че същият няма криминална регистрация, поддържа връзка със своите роднини и познати от
селото, интересува се от декоративни птици и животни, трудолюбив и неконфликтен, не
употребява алкохол. Ползва се с добро име в селото, общителен и отзивчив към останалите.
От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по
НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Частният тъжител живеел в гр. Раднево, но редовно посещавал дворното си място в с.
Даскал Атанасово, община Раднево, което се намирало в съседство с къщата на подсъдимия
К.М.К.. На 13.10.2023 г., около 10:30 часа частният тъжител, заедно с жената, с която живеел
на семейни начала, посетили двора и забелязали, че липсва част от оградната мрежа,
външната тоалетна била съборена и били отрязани три орехови дървета, намиращи се в
двора в близост до дворното място на съседа им К.М.К.. По този повод тъжителят и
1

неговата съжителка решили да попитат подсъдимия какво знае за отрязаните дървета,
липсващата ограда и съборената тоалетна. Според фактическата обстановка описана в
тъжбата и поддържана като фактология в процеса, на 13.10.2023 г. частният тъжител влязъл
в двора на подсъдимия и го попитал какво знае за липсващата ограда, отрязаните дървета и
съборената тоалетна. Според тъжителя, подсъдимият не му отговорил, а започнал да го
гони, обижда и псува, хванал го за лявата ръка и започнал силно да го дърпа и да я извива.
След това, отново според описаното в тъжбата, същият започнал да го рита в левия крак и
му нанесъл удар с юмрук в областта на лявото рамо и по двете ръце, с които се опитвал да се
предпази от ударите, като преди да успее да се отдръпне подс. К. го ударил и няколко пъти с
шамар в лицето. Съжителката на частния тъжител започнала да вика да не го бие и да го
пусне, като се опитала да му помогне и да го издърпа от ударите. След случилото се
отправили към автомобила си, за да се махнат по най – бързия начин. В това време според
твърденията в тъжбата, подс. К. бил излязъл пред входната врата на къщата си и
продължавал да го псува и обижда. Минавайки покрай него с колата частния тъжител решил
да спре и да го попита защо го напада, подсъдимият обаче се приближил до отворения
прозорец на колата и неочаквано го хванал за лявата ръка, започнал силно да го дърпа, а със
свободната си ръка му нанесъл удари с юмрук в областта на главата и тялото и отново с
помощта на съжителката си успял да се отскубне и да потегли.
В предвид установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка
установена от показанията на свидетелите и приложените писмени доказателства съдът
намира, че същата не кореспондира изцяло с фактите относно инцидента, изложени в
тъжбата и то именно по отношение на основните съставомерни характеристики на
описаното и вменено във вина на подсъдимия деяние.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите – Р.А.К. - съжителка на
частния тъжител и М.К.М. – дъщеря на подсъдимия и двете се твърди да са очевидци на
случилото се между страните по делото.
В показанията си св. Р.К. първоначално заяви, че след като видели отрязаните дървета
и срязаната мрежа в двора си, частният тъжител отишъл да попита съседа – подсъдимия К.
какво се е случило, а тя останала до самото дворно място и го чакала да се върне и след като
той се върнал й казал, че са го били, след което се качили в колата и спрели пред двора на
подсъдимия, за да му поискат отново обяснение за отрязаните дървета и там отново на
частния тъжител от подсъдимия били нанесени удари. След това свидетелката заяви, че
непосредствено е възприела първоначално нанесените удари от подсъдимия на тъжителя,
като била на разстояние от 5-6 метра и това се случило пред портата на къщата на
подсъдимия, а тя била пред техния двор, но не може да обясни конкретно как са нанесени
ударите. Свидетелства че краката на тъжителя били обелени и сини.
Тук се открива първото противоречие между показанията на свидетелката и
описаната в тъжбата фактическа обстановка. В депозираната тъжба частният тъжител
твърди, че след като видял отрязаните дървета, съборената тоалетна и мрежа, отишъл в
двора на подсъдимия, където последният започнал да го обижда, псува и рита, т.е.
описаното се е случило в двора на къщата на подсъдимия. В показанията си св. К.а,
категорично заявява че след като видяла, че подс. К. нанася удари на съжителя й, не се
намесила по никакъв начин, за да предотврати случващото се, а в тъжбата се посочва, че
именно тя се е опитала да му помогне, като го издърпа от ударите.
В показанията си другата разпитана свидетелка М.К.М. – дъщеря на подсъдимия,
заявява, че не си спомня конкретна дата, но през месец октомври 2023 г., докато чистели
листа на двора на къщата им частния тъжител влязъл в двора им с пистолет в ръка и
попитал баща й защо е отрязал акациите му. Според нейните показания подсъдимият
отговорил, че нищо не е рязал и му казал да си тръгва, след което тъжителят излязъл от
двора, качил се на колата си и тръгнал. По – късно на същия ден, около 12 ч. на обяд в
2

къщата им дошъл полицай, за да провери документите на баща й и тогава тъжителят отново
се върнал и започнал да обижда полицая, че е корумпиран. Според нейните показания през
цялото време, през което тъжителят и баща й са разговаряли, съжителката на последния е
била в колата, която се намирала пред къщата. Заявява, че не е имало „бой“ и нищо не се е
случило. Показанията на тази свидетелка напълно кореспондират с обясненията на
подсъдимия. Последният също заявява, че частния тъжител е влязъл в двора му с пистолет в
ръката, като това обстоятелство се потвърждава и от свидетелските показания на св. К.а в
дадените от нея показания в проведеното открито съдебно заседание на 20.09.2024 г. и от
направената очна ставка между нея и св. М.. След като частния тъжител напуснал двора му,
по – късно на същия ден отново се върнал, докато в двора му бил дошъл полицай, за да
извърши проверка на документите на притежаваното от него оръжие, както и кмета на
селото. Според обясненията на подсъдимия К., частния тъжител започнал да обижда кмета и
полицая, че били корумпирани, полицаят го подканил да си ходи и той си тръгнал.
В хода на съдебното следствие бяха допуснати и двама свидетели на частния тъжител
при режим на довеждане, които да свидетелстват за възникналата конфликтна ситуация
между страните по повод отрязаните дървета, но такива не бяха доведени от частния
тъжител за разпит в съдебно заседание.
На следващо място, съдът следва да обърне внимание и на приобщените към
доказателствата по делото медицински документи, а именно съдебно медицинско
удостоверение №200/19.10. 2023 г. издадено от д –р Р.М., специалист по медицина, вещо
лице към Окръжен съд Стара Загора /л.6 от делото/, както и амбулаторен лист от 23.10.2023
г. /л.7 от делото/. От представеното съдебно – медицинско удостоверение се установява, че
частният тъжител е имал охлузване по предната повърхност на лявата подбедрица в
средната й трета покрито с кафеникава коричка над нивото на околната кожа с размери 2/1
см., охлузване по външната повърхност на лявата гривнена става, покрито с червеникаво
кафеникава коричка над нивото на околната кожа с размери 1/0,5 см., както и силни болки в
лявата раменна и лакетна става, които според вещото лице са причинени от действието на
твърди и тъпи предмети и добре отговарят да са получени по време и начин съобщен от
пострадалия. Следва да се подчертае обаче, че липсват категорични гласни доказателства,
които да установяват, че подс. К. е нанасял удари на тъжителя Г.. Действително частният
тъжител е получил травматични увреждания, но не са налице категорични и безспорни
доказателства, че това е вследствие на нанесени удари от страна на подсъдимия.
Действително налице е относимост между твърдяното от пострадалия и съдебно
медицинското удостоверение относно начин на причиняване, но това касае единствено
механизма, но не и авторството, именно за което липсват категорични и безспорни
доказателства. Още повече, че същите са констатирани близо седмица след датата, на която
се твърди да са получени и предвид влошеното здравословно състояние на тъжителя не
може с категоричност да се твърди, че са били получени по описания в тъжбата начин.
Анализът на доказателствата показва, че на първо място изобщо липсват
доказателства, които да установяват, че подсъдимият К.М.К. е извършил изпълнителното
деяние на твърдяното престъпление, като изобщо е извършил действията описани в тъжбата.
Единственият свидетел, който твърди, че описаното в тъжбата изпълнително деяние и било
осъществено от подсъдимия е съжителката на частния тъжител Г. - Р.А.К.. Същата обаче не
може да се възприема като обективен и незаинтересован свидетел, доколкото е съжителка на
тъжителя. Независимо от това, дори и извън тази му заинтересованост от изхода на делото,
показанията на този свидетел не са годни да уличат подсъдимия К. в извършването на
престъплението, тъй като същите са хаотични, противоречиви и със съществено
противоречие с описаната в тъжбата фактическа обстановка. На отделно основание същите
са недостоверни от гледна точка на твърдения резултат от деянието, а именно, че на частния
тъжител краката му били с охлузвания, олющени и със синини, доколкото от съдебно
медицинското удостоверение се установява едно единствено охлузване по предната
3

повърхност на лявата подбедрица в средната й трета покрито с кафеникава коричка над
нивото на околната кожа с размери 2/1 см., другото охлузване описано в удостоверението е
било констатирано по лявата гривнена става /китката/.
Нито едно от събраните доказателства не установи еднозначно, недвусмислено и
категорично че подс. К. е нанесъл удари на тъжителя, в резултат на което да му е причинил
разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК.
При така установената фактическа обстановка и при така събраните доказателства
съдът намира, че обвинителната теза, изложена в тъжбата и поддържана в процеса е
разколебана и обвинението не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.
303, ал. 2 от НПК. Причинноследствената връзка между твърдените действия на подсъдимия
в контекста и при обстановката описана в тъжбата и констатирания по–късно съставомерен
резултат е разкъсана до степен на предположение по отношение на главния факт. Ето защо
като взе в предвид правилото на чл. 303, ал. 1 от НПК, че присъдата не може да почива на
предположения и изискването по ал. 2 на същия текст за несъмнена доказаност на
обвинението, съдът счита, че е налице една от хипотезите на чл. 304 от НПК, а именно, че
подсъдимия К.М.К. не е извършил деянието, предмет на обвинението повдигнато с тъжбата,
поради което съдът го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му с тъжбата
обвинение.
По разноските:
В предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът възложи
направените по делото разноски от подсъдимия К.М.К. в размер на 3600,00 /три хиляди и
шестстотин/ лева за адвокатско възнаграждение на упълномощения му защитник на частния
тъжител Г.С.Г..
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	2
Дата:	24 февруари 2025 г. (в сила от 7 юли 2025 г.)
Съдия:	Ростислава Петкова

Дело:	20245520200097
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	16 април 2024 г.

Присъда по дело №97/2024 на Районен съд - Раднево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите