№ 16096
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110169098 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от Д. В. Д., ЕГН **********, с която против „НЕОСАТ“
АД, ЕИК ********* са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове , с
правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 47 293,52 лева,
представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.10.2021 г. –
31.05.2022 г.,ведно със законната лихва от 20.12.2022год. до окончателното й заплащане ; с
правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата от 6 981,94 лева, представляваща
обезщетение за срока на предизвестието, ,ведно със законната лихва от 20.12.2022год. до
окончателното й заплащане; с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 2 204,82 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 6 работни дни за
2022 г.,ведно със законната лихва от 20.12.2022год. до окончателното й заплащане.
Предявени са и искове с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, както следва: за сумата
от 3 732,60 лева, представляваща обезщетение за забавени плащания на трудовите
възнаграждения от датата на съответния падеж, визиран в колона № 5 от таблица 1 в
исковата молба до 19.12.2022 г. вкл.; за сумата от 333,58 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ за периода
01.07.2022 г. – 19.12.2022 г. (визиран в колона № 4 от таблица 1 в ИМ); за сумата от 105,40
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1
КТ за периода 01.07.2022 г. – 19.12.2022 г. (визиран в колона № 4 от таблица 1 в ИМ).
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 27.06.2020 г., през периода от
29.06.2020 г. до 31.05.2022 г. е заемал длъжността „Главен счетоводител“ в ответното
дружество. Сочи, че с допълнително споразумение от 01.07.2021 г. основното му месечно
1
трудово възнаграждение е променено на 6 267,45 лева с допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит в размер на 676,88 лева. Посочва, че на 31.05.2021 г.,
поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение, на основание 327, ал. 1, т.2 от КТ
е прекратил едностранно трудовото си правоотношение с ответното дружество. Твърди, че
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение общия размер на неизплатените
му месечни трудови възнаграждения възлизал на 47 293,52 лева. Твърди, че съгласно т. 9.4
от процесния трудов договор, срокът за заплащане на месечното възнаграждение за всеки
отработен месец е до 25-то число на месеца следващ месеца, през който е положен трудът,
поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавени плащания на
трудовите възнаграждения за периода 01.10.2021 г. – 31.05.2022 г. Посочва, че във връзка с
изпратено от ищеца писмено Уведомление по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ за прекратяване на
трудовия договор с ответното дружество, последното издало Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, като видно от текста на същата признало, че дължи
претендираните обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.Претендира и
деловодни разноски,за които в с.з. представя списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответното
дружество „НЕОСАТ“ АД, с който оспорва изцяло по основание и размер исковите
претенции. Оспорва наличието на пълно и точно изпълнение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната
съвкупност и поотделно,приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото трудов договор от 27.06.2020год. и ДС към трудов
договор от 01.07.2021год. , неоспорени от ответника, се установява ,че между ищеца Д. В.
Д. и „НЕОСАТ“АД, е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът бил
назначен на длъжност „главен счетоводител“ в предприятието на ответното дружество.
Трудовото правоотношение е възникнало като безспорно ,,при пълно работно време
от осем часа ,като е уговорен срок на предизвестието за прекратяването му ,за двете страни
от 90 календарни дни.
Платените годишни отпуски за пълна календарна година се определят в работни дни
,като основния годишен отпуск на ищеца е 25 дни.
От допълнителното споразумение от 01.07.2021год. към трудовия договор се
установява, че било уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на
6267,45 лева и допълнително възнаграждение в размер на 10,80 % за всяка година трудов
стаж или 676,88лв. ,с периодичност на плащане ,ежемесечно до 25-то число на месеца,
следващ този, за който се отнася ,платимо по банкова сметка ,посочена от служителя
,съгласно т.9.4 от Трудов договор от 27.06.2020год.
Съдът кредитира както трудовия договор, така и допълнителното споразумение,
които не се оспорват от ответника. Фактът на налично трудово правоотношение не се
оспорва и от страните.
Следва да се приеме и че това трудово правоотношение е прекратено ,считано от
2
01.06.2022год.,предвид ,че от страна на Д. В. Д. е било подадено Уведомление по
чл.327,ал.1,т.2 от КТ ,достигнало до работодателя на 31.05.2022год.,за което свидетелства
поставения вх.№ 2022-002/31.05.2022год.
Със Заповед № 22-002/31.05.2022год. ,на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ и молба от
31.05.2022год. ,издадена от „Неосат „АД е прекратено трудовото правоотношение на ищеца
,на посоченото основание ,считано от 01.06.2022год.,като същата е връчена на лицето на
31.05.2022год.
С посочената заповед са определени на служителя да се заплатят следните
обезщетения :на основание чл.221,ал.1 от КТ в размер на 6981,94лв. ,за прекратяването на
трудовото правоотношение без предизвестие ; в размер на 2204,82лв. ,за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 6 дни за 2022год., на основание чл.224,ал.1 от КТ.
Съгласно представените от ищеца преводни нареждания от
18.01.2022год.,17.02.2022г.12.04.2022год.,09.05.2022год. и 30.05.2022год. се установява ,че
трудовото му възнаграждение за месеците : м.05.2021год. ,м.06.2021год.
,м.07.2021год.,м.08.2021год. и м.09.2021год. са заплащани по банков път ,като наредител е
бил посочен „Делтаком Инженеринг“ЕООД.
Съгласно преводно нареждане от 06.01.2023год. от наредител „Делтаком
Инженеринг“ЕООД е извършено плащане на сумата от 5 911,69лв.,с основание „превод
заплата за м.11.2021год. Неосат АД.“,а с преводно нареждане от 16.05.2023год. е извършен
превод на сумата от 2 204,82лв.,с основание „частичен превод на заплата м.05.22 Неосат
АД“.
Други доказателства за направено плащане от страна на ответника не са направени.
При така установената фактическа обстановка от правна страна ,съдът
съобрази следното :
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Релевантните факти по предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ са: наличието на валидно
трудово правоотношение през процесния период, полагането на труд от ищеца през същия,
размер на трудовото възнаграждение.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга,в случая своевременното плащане на трудовото
възнаграждение по посочените в чл.270 от КТ начини.
В случая съдът прие за установено ,че за процесния период между страните е било
налице валидно трудово правоотношение.
Наред с това, при липсата на други данни и съобразно установената в трудовото
законодателство, в частност нормата на чл. 8, ал. 2 КТ, презумпция за добросъвестност при
изпълнение на трудовите задължения следва да се приеме, че през исковия период
служителят е предоставил работната си сила в полза на работодателя.За последния е
3
възникнало задължението да заплаща уговореното трудово възнаграждение,за което няма
спор че възлиза на 6981,94лв. в брутен размер.
Фактът на изплащане на дължимото трудово възнаграждение,съобразно
уговореното – по банков път е в тежест на ответника, който не представя доказателства в
тази насока.
Въз основа на представените писмени доказателства ,съдът прие ,че неплатените
суми за трудово възнаграждение на ищеца /в нетен размер / за периода м.10.2021год. –
м.05.2022год. възлизат на сумата от 39 177,01лв. ,а именно :
-5911,69лв. – за м.10.2021год. ; -5911,69лв. – м.12.2021год. ; - 5911,69лв. –
м.01.2022год. ; - 5911,69лв. – м.02.2022год. ; -5911,69лв. – м.03.2022год.; - 5911,69лв. –
м.04.2022год. и – 3706,87лв. – м.05.2022год.
Претенцията на ищеца до пълния предявен размер от 47 293,52лв. ,неплатено
трудово възнаграждение /в нетен размер/ следва да се отхвърли ,тъй като на основание
чл.235 от ГПК съдът взе в предвид направените плащания на 06.01.2023год. и 16.05.2023год.
С последните на ищеца са заплатени дължимите трудови възнаграждения в нетен
размер за м.ноември 2021год. и частично за месец май 2022год. ,поради което поради
направеното плащане в хода на делото за посочените суми иска му по чл.128,т.2 от КТ
следва да се отхвърли.
Сумата от 39 177,01лв. се дължи ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда ,20.12.2022год. до окончателното й заплащане.
Следва на ищеца да се присъди и законната лихва върху платената сума от
5 911,69лв.,нетно трудово възнаграждение за м.11.2021год. за периода 20.12.2022год. до
датата на плащането – 06.01.2023год.,която възлиза на 31лв. ,както и законната последица
върху сумата от 2 204,82лв. за периода от 20.12.2022год. до 16.05.2023год./датата на
плащането/ в размер на 103лв.
По иска по чл.86 от ЗЗД вр. чл.245,ал.2 от КТ :
Върху така установените незаплатени трудови възнаграждения ,на основание
чл.245 ,ал.2 от КТ се дължи законна лихва.Съобразно уговореното в трудовия договор и
допълнителното споразумение към него ,работодателя заплаща дължимото трудово
възнаграждение с периодичност на плащане - ежемесечно до 25-то число на месеца,
следващ този, за който се отнася.Следователно ответникът е изпаднал в забава в плащането
на трудовото възнаграждение за м.10.2021год. на 25.11.2021год., за м.11.2021год. на
25.11.2021год. ,за м.12.2021год. на 25.01.2022год. ,за м.01.2022год. на 25.02.2022год. ,за
м.02.2022год. на 25.03.2022год.,за м.03.2022год. на 25.04.2022год. ,за м.04.2022год. на
25.05.2022год. и за м.05.2022год. на 25.06.2022год.
Съобразно представените с исковата молба справки за изчисление на законната
лихва върху дължимите суми , и при приложение на чл.162 ГПК съдът изчислява за
следните периоди обезщетение за забава в размера на законната лихва в общ размер от
4
3732,60лв. или в следните размери:
-сумата от 640,44лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото
възнаграждение за м.10.2021год. за периода от 25.11.2021год. до 19.12.2022год.
-сумата от 591,17лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото
възнаграждение за м.11.2021год. за периода от 25.12.2021год. до 19.12.2022год.
-сумата от 540,27лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото
възнаграждение за м.12.2021год. за периода от 25.01.2022год. до 19.12.2022год.
-сумата от 489,36лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото
възнаграждение за м.01.2022год. за периода от 25.02.2022год. до 19.12.2022год.
-сумата от 443,38лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото
възнаграждение за м.02.2022год. за периода от 25.03.2022год. до 19.12.2022год.
-сумата от 392,47лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото
възнаграждение за м.03.2022год. за периода от 25.04.2022год. до 19.12.2022год.
-сумата от 343,21лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото
възнаграждение за м.04.2022год. за периода от 25.05.2022год. до 19.12.2022год.
-сумата от 292,30лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото
възнаграждение за м.05.2022год. за периода от 25.06.2022год. до 19.12.2022год.
По иска по чл.221,ал.1 от КТ :
Съдът счита ,че основателен и доказан предявения иск ,с правно основание
чл.221,ал.1 от КТ ,за заплащане на сумата от 6981,94лв.Тя се дължи на основание
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца,поради основанието на чл.327,
ал.1, т.2 от КТ.
Трудовото правоотношение на ищеца е възникнало като безсрочно като съгласно
допълнително споразумение към трудовия договор от 01.07.2021год. се установява ,че
уговореното предизвестие е 90 календарни дни като в случая ищецът претендира за
обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение.
Размера му се определя ,съобразно чл.228,ал.1 от КТ и е този за месец май
2022год., като видно от Заповед от 31.05.2022год. ,издадена от ответника ,сумата
определена като обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ е 6 981,94лв.,поради което претенцията
му като изцяло основателна и доказана следва да бъде уважена.
Сумата от 6 981,94лв. се дължи ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда ,20.12.2022год. до окончателното й заплащане.
По иска по чл.224,ал.1 от КТ :
За посочения период следва да се приеме ,че между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което в полза на ищеца е възникнало правото на
ползване на платен годишен отпуск ,уговорен в размер на 25 работи дни ,за пълна
5
календарна година.
В случая със заповедта ,с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца
,считано от 01.06.2021год. е определено и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 6 работни дни за 2022год. в размер на 2204,82лв.
Няма доказателства ,че това обезщетение е заплатено от ответника ,поради което
искът е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.
Сумата от 2204,82лв. се дължи ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда ,20.12.2022год. до окончателното й заплащане.
По исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.228,ал.3 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.228,ал.3 от КТ ,обезщетенията ,дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение ,каквито са безспорно тези по чл.221,ал.2 от КТ
и чл.224,ал.1 от КТ се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца,
през който правоотношението е прекратено.
В случая трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на 31.05.2022год.,
считано от 01.06.2022год.,следователно дължимите му обезщетения при това прекратяване
е следвало да бъдат платени до 30.06.2022год.
След изтичане на този срок работодателят,а именно от 01.07.2022год. дължи
обезщетението заедно със законната лихва.
Съгласно представените справки с исковата молба ,при условията на чл.162 от ГПК
съдът възприе за дължима сумата от 333,58лв. ,представляваща обезщетение за забава в
плащането на обезщетението по чл.221,ал.2 от КТ в размер на 6981,94лв. за периода
01.07.2022гд. до 19.12.2022год. и сумата от 105,40лв.,представляваща обезщетение за забава
в плащането на обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ в размер на 2204,82лв. за периода
01.07.2022год. до 19.12.2022год.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта, в която са присъдени трудовите възнаграждения .
По разноските :
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция по правило разноски се
следват единствено на ищеца и то в пълен размер,въпреки частичното отхвърляне на
претенцията му по чл.128,т.2 от КТ ,предвид ,че заплащането на посочените трудови
възнаграждения за м.11.2021год. и частично за м.05.2022год. е настъпило в хода на
процеса,поради което и в тази част ответника е станал причина за образуването на делото и
съответната разноска.
Ищецът е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК като претендира сумата
от 5 500лв.,представляваща уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение
,съгласно договор за правна помощ и съдействие от 20.06.2023год.,които следва да се
възложат на ответника.
6
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на СРС сумата от 2 101,41лева, представляваща държавна такса, дължима върху уважената
част от исковете.
Водим от изложеното ,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НЕОСАТ“АД ,ЕИК : ********* ,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“Магнаурска школа“ 15,ет.3 да заплати на Д. В. Д. ,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ул.“Панайот Волов“ 16,ет.1 ,по предявените осъдителни искове следните суми:
- на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата в общ размер от 39 177,01 лева , представляваща
незаплатено нетно трудово възнаграждение ,дължимо за периода от месец 10.2021год. до
м.05.2022год. ,от която :
-5911,69лв. ,нетно трудово възнаграждение за м.10.2021год. ; -5911,69лв.,нетно трудово
възнаграждение м.12.2021год. ; - 5911,69лв.,нетно трудово възнаграждение за м.01.2022год. ;
- 5911,69лв. ,нетно трудово възнаграждение за м.02.2022год. ; -5911,69лв. ,нетно трудово
възнаграждение за м.03.2022год.; - 5911,69лв. ,нетно трудово възнаграждение за
м.04.2022год. и – 3706,87лв. ,нетно трудово възнаграждение за м.05.2022год. ,ведно със
законната лихва от 20.12.2022год. до окончателното й заплащане като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 39 177,01лева до пълния предявен
размер от 47 293,52 лева, както и за незаплатено нетно трудово възнаграждение за месец
ноември 2021год. и частично за месец май 2022год., като погасени поради плащане в хода
на делото.
-на основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 31лв. ,представляваща законната лихва
върху сумата от 5911,69лв.,платено в хода на процеса трудово възнаграждение за
м.11.2021год. за периода от 20.12.2022год. до 06.01.2023год.
-на основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 103лв. ,представляваща законната лихва
върху сумата от 2204,82лв.,платено в хода на процеса частично трудово възнаграждение за
м.05.2022год. за периода от 20.12.2022год. до 16.05.2023год.
-На основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.245,ал.2 от КТ сумата в общ размер от 3732,60лв.
представляваща лихва за забава върху незаплатените трудови възнаграждения, от която:
-сумата от 640,44лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото възнаграждение
за м.10.2021год. за периода от 25.11.2021год. до 19.12.2022год.
-сумата от 591,17лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото възнаграждение
за м.11.2021год. за периода от 25.12.2021год. до 19.12.2022год.
-сумата от 540,27лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото възнаграждение
за м.12.2021год. за периода от 25.01.2022год. до 19.12.2022год.
7
-сумата от 489,36лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото възнаграждение
за м.01.2022год. за периода от 25.02.2022год. до 19.12.2022год.
-сумата от 443,38лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото възнаграждение
за м.02.2022год. за периода от 25.03.2022год. до 19.12.2022год.
-сумата от 392,47лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото възнаграждение
за м.03.2022год. за периода от 25.04.2022год. до 19.12.2022год.
-сумата от 343,21лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото възнаграждение
за м.04.2022год. за периода от 25.05.2022год. до 19.12.2022год.
-сумата от 292,30лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото възнаграждение
за м.05.2022год. за периода от 25.06.2022год. до 19.12.2022год.
- на основание чл.221,ал.1 от КТ сумата в размер на 6981,94лв.,представляваща
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца без предизвестие , в
размер на брутното трудово възнаграждение ,ведно със законната лихва от 20.12.2022год.
до окончателното й заплащане.
-на основание чл.224,ал.1 от КТ сумата от 2 204,82лв.,представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 6 работни дни за 2022год. ,ведно със
законната лихва от 20.12.2022год. до окончателното й заплащане.
-на основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.228,ал.3 от КТ сумата в размер на 333,58лв.
,представляваща обезщетение за забава в плащането на обезщетението по чл.221,ал.1 от КТ
в размер на 6981,94лв. за периода 01.07.2022год. до 19.12.2022год.
-на основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.228,ал.3 от КТ сумата в размер на 105,40лв.
,представляваща обезщетение за забава в плащането на обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ
в размер на 2204,82лв. за периода 01.07.2022год. до 19.12.2022год.
-на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 5 500лв.,представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „НЕОСАТ“АД ,ЕИК : ********* ,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“Магнаурска школа“ 15,ет.3 да заплати по сметка на Софийския районен
съд сумата от 2 101,41лева, представляваща държавна такса, дължима върху уважената
част от исковете.
ДОПУСКА ,на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, в частта, в която е присъдено на основание чл.128,т.2 от КТ трудово
възнаграждение в размер на 39 177,01лева, дължимо за периода от месец 10.2021год. до
м.05.2022год.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, а в частта в която е допуснато предварително изпълнение – с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9