РЕШЕНИЕ
№ 260037
гр.
Велинград, 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИ.Т.-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 76, по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от К.Б.П.,
с ЕГН ********** и Н.А.П., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***,
срещу К.И.М., с ЕГН **********,***; С.Й.Й., с ЕГН **********, В.Ц.Й., с ЕГН **********
и Л.С.Й., с ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес: ***, с правно основание
чл.32, ал.2 от ЗС за определяне на реално ползване върху Поземлен имот с
идентификатор 10450.502.972, по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. на изп.директор на АГКК с площ от 861кв.м., при съседи
имоти с идентификатори: 10450.502.3410, 10450.502.971, 10450.502.992,
10450.502.991, 10450.502.973.
Ищецът твърди, че с ответниците
са съсобственици на следния поземлен имот: Дворно място с площ от 855кв.м.,
застроено и незастроено. съставляващо парцел IV за имот пл.№4177 в кв.71, при
граници и съседи: от изток - УПИ ХХV-4198 и УПИ ХХIV-4199; от запад -
бул."Съединение", от север - УПИ III-4178 и от юг-УПИ V-4176 "за
жилищно строителство и магазин" по плана на гр.Велинград, който е с
идентификатор 10450.502.972, по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. на изп.д-р на АГКК. Твърди, че в периода 2000г.-2003г.
за този имот било водено дело за определяне начин на реалното му ползване и с
решение от 05.06.2002г. по в.гр.д.№273/2001г., по описа на ПзОС, влязло в сила
на 6.11.2003г., било отменено решение от 14.12.2000г. по гр.д.№527/2000г. на
РС-Велинград и бил определен начин на реално ползване на поземления имот,
съгласно вариант IV от заключението на в.л. Д.Т., представляващо неразделна
част от решението както следва: 1. ищците К.Б.П., И.Г.М.и П.Г.М.с
обща квота от 690/855ид.ч. от имота, да ползват реално незастроена част от
дворното място, възлизаща на 640кв.м., оцветена със син цвят по скицата на в.л.
Д.Т.; 2. ответниците Л.А.А., А.Ц.И. и В.Ц.Й., притежаващи обща квота от
165/855ид.ч. от имота, да ползват реално незастроена част от дворното място,
възлизаща на 115кв.м., оцветена със син цвят по скицата на в.л. Д.Т.. Твърди
се, че към датата на решението на въззивния съд в поземления имот съществували
следните постройки: двуетажна жилищна сграда /къща/, със застроена площ от
100кв.м., долепени до нея на калкан стълбище и пристройка от две външни
тоалетни до него. В североизточната част на двора съществували два навеса и
паянтова сграда. Първият етаж на къщата бил собственост на ответниците с вход
от северната страна, а вторият на ищците по делото, с вход от южната страна.
Ищците били собственици и на всички останали изброени постройки, като
неизяснена според съда, била единствено собствеността върху северната от двете
външни тоалетни. По делото било установено и, че въз основа на проект, одобрен
на 04.06.2001г. и издадено разрешение за строеж ищците били реализирали
строителство-надстройка на санитарен възел, антре и тераса с изместване на две
колони, попадащи върху поземления имот. Определеният от съда начин на реално
ползване бил съобразен с изброените постройки и това чия собственост са те, с
изместените колони, както и с обстоятелството, че дворното място не е само обща
част на съществуващата етажна собственост, но задоволява и други стопански
нужди - за зеленчукова градина и др. Твърди се също, че след влизане в сила на
решението били налице нови обстоятелства, обуславящи необходимост и
допустимостта на нов иск за определяне начин на реално ползване на имота, а
именно: 1. На 15.01.2004г. между К.Б.П. и Л.А.А. - двете притежаващи заедно
повече от 1/2 от общия имот, бил подписан с Договор за реално ползване на
съсобствен недвижим имот на основание чл.32, ал.1 отЗС с нотариална заверка на
подписите, с който бил определен начин на реално ползване, различен от
посочения в съдебното решение. Съсобствениците ищци по гр.д.№527/2000г. на ВдРС
(в.гр.д.№273/2001 г. на ПзОС) И.Г.М.и П.Г.М.починали. Наследник на И.М.била
дъщеря му К.И.М., а и същата по силата на нотариален акт №89/18.05.2010г.
придобила чрез покупко-продажба от П.М.1/10 ид.ч. от 691.56/857 ид. части от
процесния съсобствен имот; 3. На 02.10.2013г. с нотариален акт №88, Л.А.А.
(ответница по гр.д.№527/2000г. на ВдРС/в.гр.д.№273/2001г. на ПзОС) прехвърлила
на дъщеря си В.Ц.Й., чрез продажба всички свои 4/6 ид.ч. от 139/720ид.ч. от
съсобствения поземлен имот. Към тази дата В.Й. била в граждански брак със С.Й.Й.,
поради което продадените идеални части били придобити от съпрузите в режим на
СИО. С Нотариален акт №145/26.11.2013г. В.Ц.Й. и съпругът й С.Й.Й. прехвърлили
чрез дарение на дъщеря си Л.С.Й. всички притежавани от тях 5/6 ид.ч. от 139/720
ид.ч. от общия поземлен имот; 5. С Нотариален акт №138/19.04.2018г., А.Ц.И.
(ответник по гр.д.№527/2000г. на ВдРС/в.гр.д.№273/2001г. на ПзОС) продал на С.Й.Й.
собствената си 1/6 ид.ч. от 139/720ид.ч. от процесния поземлен имот. Тези
идеални части отново били придобити от С.Й. в режим на СИО със съпругата му В.Ц.Й.;
6. Съгласно новоприетия през 2018г. КККР на гр.Велинград, площта на процесния
поземлен имот вече възлизала на 861кв.м., а не на 855кв.м., както било прието в
решението по в.гр.д.№273/2001г. на ПзОС. Това предполагало ново преизчисление
на собственическите квотите в поземления имот както следва: вместо 690/855ид.
части за собствениците на втория етаж и 165/855ид. части за собствениците на
първия - 695/861 ид. части за собствениците на втория и 166/861ид.ч. за
собствениците на първия етаж. Поддържа се, че се налагало преизчисление на незастроената
площ от поземления имот, която да се ползва от собствениците на втория и първия
етаж. При новопосочената площ собствениците на втория етаж следвало да ползват
645кв.м. от поземления имот, а собствениците на първия - 116кв.м.. Твърди се,
че било извършено ново строителство от К.П. и Н.П., които направили пристройка
на съществуваща тераса от южната страна на втори жилищен етаж на жилищната
сграда в имота, а към двете външни тоалетни от източната част на жилищната
сграда било изградено предверие с един общ вход. Поддържа следните
обстоятелства, които са съществували към датата на постановяването му, а
именно: От 28.05.1978г. К.П. била в граждански брак с Н.А.П., при което и
придобитите от нея по възмезден начин идеални части от поземления имот (3/10 от
670/830 ид.ч. закупени на 23.12.1997г. от М.И.Р.; 3/10 от 670/830 ид.ч.,
закупени на 16.10.1998г. от Н.И.Р.; 67/830ид.ч., закупени на 15.02.1999г. от К.Н.С.)
били придобити в режим на СИО. При което Н.П. се явявал задължителен необходим
другар в производството по гр.д.№527/2000г. на ВдРС/в.гр.д.№273/2001г. на ПзОС,
но не бил конституиран като страна по делото. А след влизане в сила на
решението по в.гр.д.№273/2001г. на ПзОС К.П. и Н.П. придобили в режим на СИО и
продадените на 18.05.2010г. от П.М.на К.П. 1/10 ид.ч. от 691.56/857 ид.части от
процесния съсобствен имот. Твърди се, че В.Ц.Й. се снабдила с изпълнителен лист
от 22.08.2018г., издаден въз основа на решението по в.гр.д. №273/2001 г. на
ПзОС, въз основа на който било образувано и.д.№20188880400678, по описа на ЧСИ
рег.№888, а предмет на изп.дело бил извършване на въвод на взискателите за
реализиране на начина на реално ползване върху имота, посочен в решението по
в.гр.д. №273/2001 г. на ПзОС. Към настоящия момент въводът все още не бил
извършен но това предстояло да бъде сторено. Считат, че този начин на реално ползване
бил неприложим с оглед новонастъпилите обстоятелства, както и поради
съществувалите, но не взети предвид по в.гр.д.№273/2001г. на ПзОС.
обстоятелства. Въз основа на така очертаната обстановка се иска съдът да постанови
решение с
което да определите начина на реално ползване на съсобствения им имот: при съобразяване следните квоти в
съсобствеността:за собственици на втори етаж от двуетажната къща, построена в
поземления имот: -1/10 от
695/861ид.ч. от имота- индивидуална собственост на К.П.; -8/10 от 695/861ид.ч. от имота - собственост
на К. Б.П. и Н.А.П. в режим на СИО; -1/10 от 695/861 ид.ч. от имота -
собственост на К.И.М.. За
собственици на първи етаж от двуетажната къща, построена в поземления имот:
-5/6 от 166/861 ид.ч. от имота -
собственост на Л.С.Й.; -1/6 от
166/861 ид.ч. от имота - собственост на В.Ц.Й. и съпругът й С.Й.Й. в режим на
СИО.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника В.Ц.Й., с който
оспорва предявения иск като недопустим по следните съображения: Първия жилищен
етаж, още от придобиването му от 1971 година бил с определен начин на реално
ползване на продадената им идеална част от процесното дворно място, което после
се е предавало по същия начин и във всички последващи нотариални актове, и по
този начин, чрез нотариалните актове, определения начин на ползване на ид.
части от дворното място, принадлежащо на първия жилищен етаж, се явявало обстоятелство
вписано в имотния регистър, което означавало, че то има вещноправен характер
между страните, а не облигационен и е задължителен за страните и за трети лица
правоприемници, съобразно РЕШЕНИЕ № 86 от 19.12.1975 г. по гр. д. 74/75 г. на
Върховен съд на НРБ, ОСГК. Това и обуславяло недопустимост на преуреждане на
отношенията между съсобствениците относно начина на ползване на незастроената
част от процесното дворно място. На второ място се поддържа, че не били налице
данни, освен частична смяна на собствеността, да има промяна на съществени
други обстоятелства, които да налагат преразглеждане на определения вече начин
на реално ползване на така очертаната съсобственост в дворното място. От
приложените документи било видно, че страните по нотариален акт № 30/1971 г.
изд. от Велинградски народен съд, по силата на който праводателите на ответника
са закупили първия жилищен етаж, с описаните ид. части от дворното място и с
определен начин на реално ползване, който още тогава е приложен на място и
същия начин на реално ползване е уточнен в Решение от 05.06.2002 г. постановено
по гр. дело № 273/2001 г. по описа на ПОС, влязло в законна сила. Същия начин
на реално ползване на дворното място, принадлежащо на първия жилищен етаж,
както е посочено по-горе, се е препредавал в последващите нотариални актове
касаещи собствеността на първия жилищен етаж. На трето място се поддържа, че не
отговаря на истината и на материалния закон, твърдението на ищците, че след
като съпруг Н.П. не бил страна в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС пред РС
Велинград по гр. дело № 527/2000 г. и по в. гр. дело № 273/2001 г. по описа на
ОС Пазарджик, относно процесния имот, а е бил задължителен необходим другар, то
е налице основание за произнасяне с ново решение. По същество на спора на алтернативно основание, счита, че предявения
иск е неоснователен. Твърди, че вече бил налице определен начин на реално
ползване за всеки от двата жилищни етажа, като за този на ответника Й. бил
обективиран в НА № 30/1971 г. изд. от Велинградски народен съд, както и във
всички последващи нот. актове, касаещи собствеността на първия жил. етаж. Така
определения начин на реално ползване на съсобственото дворно място, уточнен
допълнително с влязлото в законна сила Решение от 05.06.2002 г. постановено по
гр. дело № 273/2001 г. по описа на ПОС, напълно съответствал на фактическото
дългогодишно реално ползване на двора от етажните съсобственици, като всяка от
страните си ползвала определеното им място. Едва през лятото на 2017 г. ищците
самоволно нарушили определения начин на реално ползване и сега претендирали за
права, които нямат. Спорът, както преди, така и сега е основно за собствеността
на северната външна тоалетна, която според цитираното съдебно решение на ОС
Пазарджик била във владение на собствениците на първия жил. етаж и се е
ползвала от тях. За това и определения от съда начин на ползване, въпросната
северна тоалетна е включена в частта за ползване им. Твърди се, че от
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.04.1969 г.,
предшестващ НА № 30/1971 г. изд. от Велинградски народен съд, е видно, че
праводателите на ответницата са получили разрешение от тогавашните собственици
на дворното място да си построят именно тази северна тоалетна, което те
сторили, тъй като вече в нотариалния акт тази външна тоалетна се поставя в
тяхната част на реално ползване на двора. Оспорва Договор за реално ползване от
15.01.2004 г., като неистински, нищожен, поради невъзможен предмет. Твърди, че
ответницата Й., а и други лица не са го подписвали, а с него се създавали
задължения за тях, които те не са приемали. Нищожен бил и заради това, че
определения различен от съдебното решение начин на ползване е невъзможен, тъй
като пространствата от дворното място заключени между посочените главни букви
за всяка от договарящите страни е невъзможно и не може да се очертае. Оспорва
скицата, за която се твърди, че отразява уговорения в договора начин на реално
ползване. Поддържа се, че с този договор е направен опит да се прехвърли
собствеността на самостоятелен обект - северната тоалетна, но не е могъл и не е
породил правно действие. Оспорва твърдението на ищците, че са придобили
собствеността на северната външна тоалетна по давностно, като неоснователно.
Твърди, че тя била построена от праводателите на ответницата Й., по силата и
след сключването на Предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 26.04.1969 г., предшестващ НА № 30/1971 г. изд. от Велинградски народен съд
и винаги била ползвана от собствениците на първия жил. етаж. Тя била
единствената тоалетна за живеещите в първия жил. етаж до лятото на 2012 г.,
когато преградена част от коридора на първия етаж се приспособява за вътрешна
тоалетна, най-вече поради невъзможността възрастната тогава праводателка на Л.А.А.,
починала на 23.04.2016 г., да използва вече външната тоалетна, предвид
напредналата й възраст и заболяванията й. По тази причина нямало как външната
северна тоалетна да е придобита по давност от ищците, тъй като не е била в
тяхно владение от построяването й. Предвид гореизложеното, се иска отхвърляне
на исковата претенция на ищците, като недопустима, а на алтернативно основание
като неоснователна. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.Й.Й., действащ
лично за себе си и като пълномощник на дъщеря си Л.С.Й., с който оспорват
предявения иск по следните съображения: Разпределение на ползването на дворното
място било определено. със съдебно решение, влязло в сила от края на 2003
година на Пазарджишкия окръжен съд през 2003 г. Нищо в дворното място от тогава
до сега не се било променило След като прехвърлили притежаваните от тях идеални
части от първия етаж на къщата и от двора на дъщеря си Л., то отново описали в
нотариалния акт същия начин на реално ползване на собствените си идеални части
от имота и така се ползвал до сега. Те не пречели на Петричеви да си ползват
тяхната част от имота. Съпругът П. заявявал, че не бил участвал в делото при
което е определен начина на ползване на имота и за това съдебното решение не
важало срещу него. От своя страна С.Й. също, като съпруг на В.Й., не бил
участвал, но знаел, че определения в нотариалния акт и в съдебното решение
начин на ползване на дворното място е задължителен и за него, като това важало
и за П.. Твърди, че Петричеви целят да оправдаят действията си по завземането
на северната клетка на външната тоалетна, която била построена от родителите на
съпругата му приживе, още когато са се договорили да купят първия етаж от
къщата и част от двора. Това станало през 1969 година, а нотариалния им акт бил
от 1971 година. Дълго време тази външна тоалетна била единствената тоалетна за
собствениците на първия етаж от къщата и се ползвала по предназначение от тях.
Твърди се, че едва през лятото на 2012 година била приспособена част от
коридора от първия етаж за вътрешна тоалетна. Излага се, ищците използвали
отсъствието им и през лятото на 2017 година надстроили незаконно гаража и двете
тоалетни и завзели и северната клетка, като затворили достъпа им до нея с
телена мрежа, а до тогава свободно и без пречки я ползвали. След като това се
случило те потърсили правата си и поискали въвод във владение на тези идеални
части от дворното място, включително и северната външна тоалетна, от частния
съдебен изпълнител Г.З.с рег. № 888. Сочи, че всички извършени самостоятелно от
тях постройки са незаконосъобразни, тъй като не им било учредявано правото на
строеж за надстрояване и/или пристрояване, включително и за разширяване на
техни постройки, които сега използвали за жилище. Тъй като са ги построили без
тяхно знание, съгласие и разрешение, то счита, че те се явяват и тяхна
съсобственост. Оспорва се автентичността на представения Договор за реално
ползване от януари 2004 г.. Оспорват скицата, която се твърди, че отразява
написаното в договора. Оспорват твърдението на ищците, че ако по друг начин не
доказвали собствеността на северната клетка на външната тоалетна, то те я били
придобили по давностно владение, тъй като се искавало поне 10 години, а те го
заграбили едва от лятото на 2017 г. насам. На основание гореизложеното се моли
искът да бъде отхвърлен.
В
срок е постъпил писмен отговор от ответника К.М.. В него излага становищие, че
искът е допустим и основателен. Излага, че в искова молба били правилно
посочени квотите в съсобствеността на страните. Поради това и се иска уважаване
на иска по чл.32, ал.2 от ЗС , а тъй като не е дала повод за завеждане на
делото иска да не й се възлагат разноски, а те да останат в тежест на ищците.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В открито съдебно
заседание от 12.03.2020 г. ответниците са оттегли оспорването автентичността на
подписа на Л.А.А. върху процесния Договор за реално
ползване на съсобствен недвижим имот от 2004 г..
По възраженията на
ответниците досежно недопустимост на предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС – за
ново разпределение на реалното ползване на съсобственото дворно място, съдът ги
намира за неоснователни по следните съображения:
Този иск е спорна
съдебна администрация и като такъв не се ползва със сила на пресъдено нещо,
респективно постановеното съдебно решение по такъв иск, с което веднъж е
разпределено реалното ползване подлежи на ново разпределение при промяна на
обстоятелствата при които е било постановено.
Съобразно константната
практика на съдилищата, когато има влязло в сила съдебно решение за
разпределение на ползването на съсобствен имот по реда на чл.32, ал.2 ЗС, ново
разпределение на ползването е допустимо, само ако след влизане в сила на това
решение са настъпили нови обстоятелства, които правят невъзможно
самостоятелното ползване на разпределената на един от съсобствениците част от
имота или които са довели до промяна в площта и границите на съсобствения имот
или до промяна в квотите на собственост на отделните съсобственици, поради което
постановеният с влязлото в сила решение начин на разпределение на ползване вече
не съответства на правата на съсобствениците в съсобствеността. Такива нови
обстоятелства биха могли да бъдат: оставането на разпределената с предходното
решение по чл.32, ал.2 ЗС за ползване от един от съсобствениците част от имота
без изход към улица поради изменение на плана или поради нереализирането на
предвидена по проект такава улица; прехвърлянето на идеална част от
съсобствения имот, при което нови лица стават съсобственици или се променят
квотите в съсобствеността; намаляването на площта на съсобствения имот в
резултат на извършено отчуждаване и други подобни.
В случая са налице
променени обстоятелства изразяващи се в следното: на първо място, чрез промяна
в собствениците на имота и квотите им, на следващо е налице промяна в площта на
разпределение на съсобственшя поземлен имот, чрез влизането в сила на
кадастрална карта, според която площта е увеличена. Всичко това е достатъчно да
обоснове извод за допустимост на предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС – за ново
разпределение на реалното ползване на съсобственото дворно място. Отделно от
това следва да се посочи, че самият факт на оспорване на процесния Договор
за реално ползване на съсобствен недвижим имот от 2004 г. сочи на несъгласие на
всички съсобственици с уговорения в него начин на реално ползване, който е бил
променен и следователно навежда на доводи за допустимост на предявения иск.
Предвид изложеното съдът счита възражението на ответниците за недопустимост на иска е
неоснователно.
Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС представлява спорна
съдебна администрация и цели да предостави правна защита на съсобственици на
недвижими имоти, които не могат да постигнат съгласие как да ползват общата вещ
съобразно правата си в съсобствеността. Съдът замества мнозинството от
съсобствениците и преценява целесъобразността, както и възможностите съобразно
участието на страните в съсобствеността за разпределяне ползуването на общия
имот, т. е. съдът е компетентен да се произнесе само по тези въпроси, които са
от компетентността на мнозинството съсобственици. При разрешаване на спора
съдът съобразява правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и фактическото
положение до възникване на спора и предназначението на имота. Съдебната
администрация се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с
предназначението на вещта.
За да бъде уважено
отправеното до съда искане разпределяне на ползването е необходимо
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) няколко
лица да са носители на правото на собственост върху вещта, чието разпределяне
правото на ползване се иска; 2) невъзможност да се образува мнозинство за
взимане на решение за ползване на общата вещта; 3) възможност за разпределение
ползване на общата вещ съобразно фактическото състояние и с оглед
предназначението на вещта.
Безспорно между
страните е обстоятелството, че са съсобственици на процесните поземлен имот и етажи
от жилищна сграда, построена в него, на основание наследствено правоприемство и
разпоредителни сделки, при посочените в исковата молба квоти, а именно -1/10 от 695/861ид.ч. от поземления имот-
индивидуална собственост на К.П.; -8/10 от 695/861ид.ч. от поземления имот -
собственост на К. Б.П. и Н.А.П. в режим на СИО; -1/10 от 695/861 ид.ч. от
поземления имот - собственост на К.И.М.; -5/6 от 166/861 ид.ч. от поземления
имот - собственост на Л.С.Й.; -1/6
от 166/861 ид.ч. от поземления имот - собственост на В.Ц.Й. и съпругът й С.Й.Й.
в режим на СИО. Това се установява и от приетите и неоспорени писмени
доказателства по делото- нотариални актове, удостоверения за наследници,
раждане и граждански брак. От тях се установява, че ищците са индивидуални
собственици на втори жилищен етаж в построената двуетажна жилищна сграда, а
първия етаж е собственост на ответниците. Единствено спорно обстоятелство по
отношение на съсобствеността е досежно северна тоалетна, изградена в процесния
поземлен имот и представлява ли същата индивидуална собственост на някоя от
страните.
Свидетелят К.Н.С.излага,
че помагал за изграждането на процесните две тоалетни през 1962 г.. Твърди, че
със строителството им се занимавала едната от трите сестри- Н., която и платила
за строежа. Свидетелят към онзи момент живеел в процесната жилищна сграда на
втория етаж, заедно с трите сестри. Твърди, че по онова време на първия етаж
живеел Цено, който бил собственик, като етажът бил продаден към края на 60- те
години, а хората се нанесли да живеят в него около 1970 г., но не е сигурен,
тъй като от 65- та година вече бил студент и не живеел в къщата, а в гр. София.
От разпита на св. Д.Н.К.става
ясно, че е родена и живяла на първия етаж от процесната жилищна сграда до към
1966 г., където със семейството й били наематели. Свидетелката излага, че по
онова време в двора на къщата имало две външни тоалетни, които се ползвали от
живущите в сградата и били построени някъде около 1962 г..
От разпита на св. А.Г.КамБ.
става ясно, че през 2004 г. по поръчка на ищцата К.П. отишли в процесния имот и
изместили четири кола от металната мрежа, която била поставена в двора. От
показанията й става ясно, че към онзи момент в поземления имот имало външни
тоалетна с две отделения, като до нея и преди преместването и след на оградата
се минавало по пътека, тъй като оградата не стигала до тоалетните, а се
минавало до тях без тя да ги ограничава. Свидетелката твърди, че оттогава насам
оградата не е местена. От разпита й става ясно още, че през 2005/2006 г. ходила
при баба Л. да си купува фураж от нея и оттам знае, че по онова време на първия
етаж имало тоалетна в предверието, която бабата ползвала.
От разпита на св. Д.И.Б.
става ясно, че някъде преди 1995 г. по поръчка на ищците изготвил скица в
четири варианта за разпределяне на реално ползване на процесния поземлен имот.
От показанията му се установява, че приложената по делото скица от 2001 г. е
негово, но тя не отразява процесния договор за разпределение на реално
ползване. Свидетелят излага, че е ходил на място и там имало ограда, която е
паянтова, като тя почивала от средата на тоалетната. При повторен разпит на
свидетеля в открито съдебно заседание от.. 25.06.2020 г. свидетелят излага, че
и двете скици са издадени от него, като едната е от 200 г., а другата от 2001
г.. След като ги е изготвил ги е дал на К.П. като не знае къде и кога се е
спогаждала.
От приетата без
възражения съдебно- техническа експертиза се установява, че в
архива на Община Велинград не се открива като наличен проект за пристройката -
външен клозет и такъв не се представя по делото. При огледът на място вещото
лице е установило, че клозетът има две клетки - т.н. „северна“ и „южна“. Същите
представляват една обща структура - изградени са по едно и също време, с единна
конструкция, с общи основи, с обща покривна плоча и представляват една нова
постройка към съществуващата сграда. Външните ограждащи стени са изпълнени от
тухлен зид с дебелина 25 cm, а вътрешната преградна стена - от тухлен зид с
дебелина 12 cm. Вещото лице установява, че клозетът с две клетки - т.н.
„северна“ и „южна“, е построен в началото на 60-те години на миналия век, преди
27.V.1963 r. - датата на съставяне на „Констативен протокол за направа клозет
на Н. Радионова кв. Лъджене Велинград“ от технически ръководител при СП
„Комунални услуги11. Посочило е, че в архивът на Община Велинград не се открива
проект за преустройство, с който се обособява тоалетна в партерния етаж, а по
устни данни на ответника по делото, тоалетната в партерния етаж е построена
през 2012 г. и за нея не е изготвян проект.
От
приетата допълнителна съдебно- техническа експертиза се установява, че санитарният възел -
баня с тоалетна в първи жилищен етаж, с идентификатор 10450.502.972.1.1 по КК
на гр. Велинград, е изграден в периода 2001-2004 г., като във „ВКТВ“ ЕООД -
Велинград, с Договор за доставка на питейна вода №1425 от 28.02.2005 г., за
първи път е регистриран самостоятелен водомер за първия жилищен етаж, с идентификатор
10450.502.972.1.1 по КК на гр. Велинград. Тези изводи на вещото лице почиват на
обстоятелството, че отходния канал на санитарното помещение - баня с тоалетна,
от първия жилищен етаж, е изпълнен от PVC-тръба, която е заустена в
съществуващата дворна канализация. Технически, това е било възможно да се
изпълни преди изграждането на северната фасадна стена на преддверието пред
външния клозет. Северно от тази фасадна стена, преди заустването в
съществуващата дворна канализация, в PVC- тръбата е направен ревизионен отвор.
Съобразно
изслушаното заключение по приетата без възражения съдебно- техническа
експертиза на в.л. Б. се установява, че в действащата кадастрална карта на
гр.Велинград процесният имот, за който се иска определяне на реално ползване е
отразен като имот с идентификатор 10450.502.972, с площ от 861 m2. Имотът е
идентичен с УПИ IV-4177 в кв.71, по действащия регулационен
план на града от 2004 г.. По обезсиления план на гр.Велинград от 1957 г
настоящите: имот с идентификатор 10450.502.772 по КК и УПИ IV-4177 по
регулационния план отговарят на парцел IV-1604 в кв.71; площта на парцела е
била около 740 m2, изчислени графически от плана (по нотариалните актове
- 720 m2).Към парцела се е придавала част от съседните имоти пл.№№465 и
466 (от север), по отношение на които придаваеми места регулацията е
била приложена. От друга страна, част от имот пл.№1604 се е отчуждавала за
разширение на улица, която регулация, също. е била приложена, с изключение на
частта от жилищната сграда в имота, която се е запазила към имота и тази част
от нея е останала издадена в улица та.Процесният имот по КК и действащият
регулационен план отговаря на парцел IV-1604 в кв.71, по плана от 1957 г, но не
е идентични с него. Идентични е с парцел IV-4177, по плана, който е одобрен
през 1983 г и частично изменен. Изменен е през 1986 г, като дълбочината на
парцела е увеличена с 6.5 м, а южната регулационна линия леко е изместена
навътре в парцела.Регулацията е изменена още веднъж (няма данни кога е
станало изменението), като е възстановена южната регулационна линия, както
е била през 1983 г.С удължаването на дълбочината на парцела, площта му се е
увеличила с около 120 m2, в сравнение с парцела по плана от 1957 г, поради
което в настоящия момент площта на процесния имот е 861 m2.
Установява
се, че в имота е построена една сграда на основно застрояване, към нея ищците
са пристроили вътрешно стълбище за втори етаж, със ЗП 10 m2; до него са
разположени двете тоалетни, които са били външни, но впоследствие са затворени
с преградна стена от изток, с което се е обособил коридор за вход, общ за двете
тоалетни, с площ 13 м2. Ищците са собственици и на сграда на допълващото
застрояване в имота, със ЗП 51 m2. Ответниците са собственици на първи етаж на
сградата, със самостоятелен вход на северната фасада на сградата. Посочено е,
че на място ищците владеят южната и източната част на процесния имот,
включително двете пристройки към жилищната сграда, източната от тях - с двете
тоалетни, които в настоящия момент не се ползват като такива. Незастроената
площ от имота, която ползват, е в размер на 571 м2.. Общо ползваната от тях
площ е в размер на 695 m2. Ответниците владеят на място северозападната част на
процесния имот. Незастроената площ от имота, която ползват е в размер на 115
m2; общо ползваната от тях площ е в размер на 166 m2, в т.ч. - 50.50 m2 - 1/2
от застроената площ на жилищната сграда, разпределена към първи етаж.
Вещото
лице е изчислило, че при права върху собствеността на ответниците в размер на
139/720 ид.ч., и площ на процесния имот от 861 кв., квотите в съсобствеността
им са следните: 695/861 ид.ч. - за ищците и 166/861 ид.ч. за ответниците.
Първия вариант на експертиза отразява начина на реално ползване към настоящия
момент и се изразява в следното: Ищците владеят южната и източната част на
процесния имот, включително двете пристройки към жилищната сграда, източната от
тях - с двете тоалетни. Незастроената площ от имота, която ползват, е в размер
на 571 м2, Общо ползваната от тях площ е в размер на 695.50 m2, в т.ч. - 50.50
m2 - 1/2 от застроената площ на жилищната сграда, разпределена към втори етаж,
23 m2 - площ на двете пристройки, 51 m2 - площ на сградата на допълващото
застрояване и 571 m2 - свободна от застрояване площ; общата площ е закръглена
на 695 m2. Ответниците владеят северозападната част на процесния имот.
Незастроената площ от имота, която ползват, е в размер на 115 м2. 0бщо
ползваната от тях площ е в размер на 165.50 m2, в т.ч. - 50.50 m2 - 1/2 от
застроената площ на жилищната сграда, разпределена към първи етаж и 115 m2 -
свободна от застрояване площ; общата площ е закръглена на 166 m2.
Съобразно
втория вариант по приетото заключение по съдебно- техническа експертиза на в.л.
Б. е предложено спорната северна тоалетна, с площ 2 m2, да бъде включена в
ползването на ответниците. За да стигат до входа на източната фасада на
пристройката за достъп до тоалетната, е предвидена пътека с дължина 3 м и
ширина 1 м, площ 3 m2, която ще се ползва общо от ищците и ответниците.
Коридорът, с площ 5 m2, от който има достъп до входовете на двете тоалетни,
също, ще се ползва общо от ищците и ответниците. От площта на имота 861 m2 е
извадена общата площ от 8 m2 и за разпределяне остава площ от 853 m2. Правата
на ищците ще бъдат: 581/720 ид.ч. от 853 m2 е 688.50 m2 Закръглено; Правата на
ответниците ще бъдат: 139/720 ид.ч. от 853 m2 е 164.50 m2 (закръглено). Ползването
на ищците, в сравнение с първи вариант, върху площта от пристройките към
жилищната сграда, ще се намали от 23 m2 на 16 m2 (намалено с общата площ от
5 m2 на коридора и 2 m2 - северната тоалетна).Ползването на незастроената
площ ще се намали с 3 m2 - пътека за общо ползване и от 571 m2 ще остане 568
m2. Събрана ползваната от ищците площ: 50.50 m2 - 1/2 от застроената площ на
жилищната сграда, разпределена към втори етаж. 16 m2 - площ на двете
пристройки, 51 m2 — площ на сградата на допълващото застрояване и 568 m2 -
свободна от застрояване площ, ще бъде 685.5 m2 или с 3 m2 по-малко от
полагащата се на квотата им площ от 688.50 m2.. Ответниците ще ползват същата
площ както при първи вариант, намалена с 3 m2 и ще ползват: 50.50 m2 - /г
от застроената площ на жилищната сграда, 112 m2 - незастроена площ и 2 m2 -
спорната северна тоалетна: 50.50 m2 + 112 m2 + 2 m2 = 164.50 m2, равна на
полагащата се на квотата им площ.
Съобразно
третия вариант спорната северна тоалетна, с площ 2 m2, е оставена за общо
ползване на ищците и ответниците.За да стигат до входа на източната фасада на
пристройката за достъп до тоалетната е предвидена пътека с дължина 3 м и ширина
1 м, площ 3 m2, която ще се ползва общо от ищците и ответниците.Коридорът, с
площ 5 m2, от който има достъп до входовете на двете тоалетни, както и
северната тоалетна, ще се ползват общо от ищците и ответниците.В този случай
ищците следва да ползват 687 m2, а ответниците - 164 m2, поради което е
необходимо да бъде преместена съществуваща на място мрежа с 0.23 м в западна
посока, на разстояние 7.62 м от североизточния ъгъл на пристройката.
Договорът за
разпределение на ползването има установително, но не и вещно- прехвърлително
действие. Той може да бъде сключен самостоятелно между съсобствениците на една
вещ или да бъде включен като част от съдържанието на разпоредителна сделка, с
която се учредяват вещни права върху нея, с оглед избягване бъдещи спорове по
ползването й помежду им. Обикновено този договор касае ползването на
несамостоятелни обекти или прилежащи части към самостоятелни обекти и цели
единствено да въведе яснота в отношенията между страните без да се цели промяна
в квотите им в съсобствеността. Следователно той има установително действие, но
не и конститутивно. Допустимо е да са налице уговорки за ползване на по- малък
или по- голям дял от този, който съответства на правата на лицата в
съсобствеността, но това не води до промяна в тях, тъй като промяна в самите
идеални части не е налице при липса на такива уговорки.
Ако съсобственици,
които притежават заедно повече от 50% ид.ч. от веща сключат такъв договор, то
той следва да се разглежда като решение на мнозинството по отношение ползването
на съсобствената вещ по см. на чл. 32, ал. 1 ЗС, поради което и не се смята за
нищожен, поради неучастието на останалите съсобственици противно на твърдението
на ответниците. Само в случай, че такъв договор е сключен между лица, които
заедно притежават по- малко от половината идеални части от вещта, той би бил
непротивопоставим на останалите нейни съсобственици, какъвто обаче не е
процесния случай, видно от процесния договор от 2004 г., при съобразяване
правото на собственост на К.Б.П. и Л.А.А. по отношение на процесния поземлен
имот, които заедно притежават повече от ½ ид. части от него.
Съдебната практика и
теория безпротиворечиво приема, че второстепенните постройки в мястото са
предназначени да обслужват жилищната сграда и представляват принадлежност към
нея по смисъла на чл.98 ЗС. Съобразно последната разпоредба
принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.
От друга страна прехвърлянето на правото на собственост върху земята прави
приобретателят собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е
уговорено нещо различно при сключване на договора, т. е. ако постройките не са
изрично изключени от предмета на разпореждане. В случая видно от представения
нотариален акт № 30 от 1971 г., на който почиват правата на ответниците по
отношение на процесните поземлен имот и построената в него сграда съдържа в
себе си единствено уговорки за две избени помещения, таванско помещение,
входовете към етажите на сградата и инкорпорира договор за разпределение на
ползването на поземления имот.
При това положение по
отношение на въпроса съсобствен или не е спорния северен клозет е ирелевантно
кога и от кого е построен той, защото по силата на разпоредителната сделка от
1971 г. ответниците са станали негови собственици или на основание чл. 92 ЗС
/ако е построен след 71 г./, при липса на данни за учредено право на строеж или
на основание чл. 98 ЗС /в случай, че е построен преди 1971 г./, доколкото
безспорно външната тоалетна представлява по предназначението си принадлежност
към жилищната сграда и собствеността върху нея не е уговорена изрично по друг
начин в нотариалния акт за покупко- продажба на първия жилищния етаж. Единствено
това има значение за квотите на страните в съсобствеността по отношение на нея,
доколкото те са различи по отношение на поземления имот и по отношение на
сградата, построена в него.
От събраните гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите- К.Н.С.и Д.Н.К., които съдът
кредитира изцяло като първични, пълни, последователни, логични и кореспондиращи
си и с приетата по делото съдебно- техническа експертиза от 29.01.20 г.
безспорно се установява, че процесната северна тоалетна е построена преди 1971
г.. Следователно следва да се приеме, че ответниците се явяват съсобственици с
ищците по отношение на нея при равни права, тъй като същата на основание чл. 98
ЗС представлява второстепенните
постройки предназначена да обслужва жилищната сграда и в този смисъл представляват принадлежност към тази сграда и правото на
собственост по отношение на нея следва правата на собственост на страните по
отношение на сградата.
По отношение
възражението на ищците, че процесната северна тоалетна е придобита от тях на
основание осъществено давностно владение в периода юни 2004 г. и до настоящия
момент съдът счита, че същото е неосноватено по следните съображения:
Ако между
съсобствениците на недвижим имот е било постигната спогодба, съгласно която те
са разпределили ползването върху реално определени части от съсобствения имот,
то същата изразява волята на всеки един от тях за зачитане правата на другия
съсобственик чрез упражняване на държане върху притежаваната от него идеална
част от имота. Тази спогодба обвързва всички съсобственици, между които е
сключена, както и техните правоприемници, до настъпването на обективна промяна
в обстоятелствата, която да сочи на необходимост от привеждане на ползването в
съответствие с действителното положение. Ако пък е налице субективна промяна,
т. е. промяна в намерението на някой от съсобствениците, свързана с начина, по
който упражнява фактическата власт върху реално обособена част от съсобствения
имот, тази промяна трябва да достигне до знанието на останалите съсобственици,
участвали при постигането на спогодбата, за да им бъде противопоставена.
Съобразно константната
съдебна практика извършеното от един от съсобствениците фактическо действие
може да се възприеме като демонстриране на намерение за своене само ако с оглед
естеството си е насочено към отричане правата на другите съсобственици. Ако
обаче подобно действие може да бъде извършено от съсобственик в рамките на
правомощията му по чл. 31 ЗС по начин да не пречи и на другите
съсобственици да си служат със същия имот съобразно правата си, включително с
отделни, реално обособени части от него, за да се приеме, че това действие има
за последица установяване на самостоятелна фактическа власт върху имота, то
следва да бъде съпроводено с категорично и недвусмислено демонстриране на
промяна в намерението спрямо останалите съсобственици.
В случая от ищците не
бяха ангажирани никакви доказателства в насока, че са намерението си по
отношение на спорния северен клозет, а още по- малко да са демонстрирали тази
промяна пред останалите съсобственици. От обстоятелство, че е бил сключен
Договор от 2004 не следва извод за
промяна в анимуса, а напротив именно той манифестира, че ищците изявяват воля
да зачитат правата на ответниците по отношение на съсобствения поземлен имот.
От обстоятелството, че ответниците са изградили тоалетна на първия жилищен етаж
не следва автоматично извод, че пред тях ищците са манифестирали намерението си
за своене на северната тоалетна, тъй като по делото изобщо не бяха събрани
данни последните да са препятствали ползването й от ответниците, как и кога е
станало това или пък в какъв период е продължило. Житейски логично е през 21
век всеки да желае да има баня и тоалетна, които се намират вътре в жилището
му, а не отвън в двора, поради което само на основание изграждането им ищците
не могат да черпят права при липса на каквито и да е друга данни сочещи на
установяване на владение върху нея, а още по- малко то да е било явно,
необезпокоявано и продължило в законоустановения срок по 79 и сл. ЗС.
Разпределението на
ползването е временно решение при съсобствени имоти, предвидено, когато
съсобствениците не могат сами да стигнат до решение как общата вещ да се ползва
от всички, които имат право. В рамките на съдебната практика са изведени
няколко критерии,
които трябва да се съблюдават при извършването на преценката за целесъобразност. При разпределяне на ползването на дворно място
съдът следва да вземе предвид съществуващото в момента фактическо положение,
включително и извършените от съсобствениците подобрения.
Водещо при определянето
на това кой колко от вещта да ползва е първо, фактическото положение – кое лице
кой имот обитава, второ, кой каква част има право да ползва, и дали при някой
от вариантите някой от съсобствениците не е ощетен твърде много, въз основа
припадащите му се идеални части. Водещо е и разпределението да се извърши по
начин, че да не води до бъдещи съдебни спорове между страните, например защото
една от страните е ощетена с дяла си и има право на обезщетение, търсимо отново
по чл. 32, ал.2 ЗС. Разпределението на ползването, което извършва съдът по реда
на чл. 32, ал. 2 ЗС, следва да е съобразено не само с квадратурата на общия
имот и идеалните части на съсобствениците, а и с индивидуалните собственически права върху намиращите се в имота
постройки, които се изключват от разпределението, като за сметка на това на
останалите съсобственици се предоставя по-голям дял от незастроената част,
респ. притежаващият по-малка застроена площ получава в дял по-голяма свободна
площ.
В решение № 252 от 25.11.2014 г. по гр. д. № 933/2014
г. на ВКС, I г. о. се приема, че при наличието на сграда, изградена от един от
съсобствениците въз основа на учредено право на строеж, теренът под сградата не
следва да се разпределя по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като на разпределяне по този ред
подлежи ползването на незастроената част от съсобствения терен извън усвоената
за законно построената сграда. На приспадане подлежи площта, заета от
постройки, изградени и ползвани само от някой от съсобствениците, без в негова
полза да е учредено право на строеж - решение № 94 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 897/12 г.
на ВКС, II г. о., решение № 51 от 7.05.2013 г. по гр. д. № 764/12 г.
на ВКС, II г. о., решение № 99 от 23.05.2013 г. по гр. д. № 509/2012
г. на II г. о. и др. На разпределение на ползване полежи едниствено
незастроената част от имота в този смисъл - Решение № 195 от 6.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2141/2014 г., I г. о.,
ГК, Решение № 90 от 8.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6834/2014 г., I г. о., ГК,
Решение № 13 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2008 г., III г. о., ГК и
мн. други, всички постановени по реда на чл. 290 ГПК. В решение № 39 от 10.01.1977 г. по
гр. д. № 2401/1976 г. на I ГО на ВС
е прието, че при разпределяне ползуването на съсобствено дворно място между
съсобствениците постространството, заето от лична само на единия от тях
постройка в него следва да бъде съобразено, като на другия се предостави
съответно по-голямо пространство от незастроената част.
В случая по делото не е
изготвен нито един вариант, при който след приспадане на застроената част от
поземления имот да се разпредели незастроената част от него, а още по- малко
при съобразяване кой ползва по- голяма част от застроената, респ. незастроената
част от него. Изготвените варианти съобразяват частично правата на страните по
отношение на постройките в него. Съдът като съобрази, че имотът е застроен със
жилищна сграда с площ от 101 кв.м., и постройки от допълващо застрояване с обща
площ от 74
m2 /23 m2+51 m2=74 m2/, то следва изводът, че на разпределение подлежи
незастроената площ от него в размер на 686 m2 /861 m2-175 m2=686 m2/. От друга
страна, като съобрази, че ищците фактически ползват изцяло постройката от
допълващо застрояване в имота с площ от 51 m2, то това обстоятелство следва да бъде
отчетено, за да може и на останалите съсобственици да се определи за ползване
такава част от имота, която да съответства на техните права в съсобствеността.
Ползването на постройка на допълващо застрояване само от единия съсобственик не
може да обуслови извод за намаляване дела за ползване на другия съсобственик. Съдът при определяне начина на ползване
на съсобствен имот се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно
на правата на съсобствениците, да не засяга извършените от тях подобрения, на
най-целесъобразното ползване на имота от съсобствениците, и то по фактическото
положение на този имот към момента на разрешаването на спора - при наличието на
построените към този момент жилищни, стопански и други постройки.
Изхождайки от приетите
по делото съдебно-технически експертизи и изложеното по- горе съдът приема, че
единствено вторият вариант, определя подходящи дялове за страните, отговарящи
на фактическото положение, на квотите им в съсобствеността. Дяловете са
определени, като на всяка от страните се пада за ползване част от дворното
място, която в момента ползва, като е съобразено и частите, които обслужват
фактически ползваната от нея сграда.
Ако бъде избран първият
или третия вариант на разпределение на ползването е ясно, че ответниците ще
получат за ползване по- малка част от незастроената част от имота от следващото
им се съобразно квотата им в съсобственост и при съобразяване ползването от
ищците на изградените постройки, поради което тези варианти са неприемливи не
само защото не отговаря на дяловете в съсобствеността, а и защото не
съобразяват фактическото положение на този имот към момента на разрешаването на
спора и е твърде възможно да доведат до бъдещи съдебни спорове между страните. Ето защо съдът счита, че най- удачен,
като отговарящ на всички цели на производството, е вариант втори по приетата
съдебно- техническа експертиза на вл.л. Б., който предвижда незначително
преустройство, а именно преместване на телена ограда.
По разноските
С определение № 389 от
8.10.2010 г. по ч. гр. д. № 293/2010 г., ВКС, ІІ г. о., е прието, че в
производство по разпределение ползването на съсобствен имот, страните трябва да понесат
такава част от
разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда
технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а
относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да
останат за всяка страна в обема в който са направени. Това разрешение следва от
характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима
когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата
вещ или взетото решение е вредно за вещта.
Съдебното решение ползва и
двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят
разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските
за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в
съсобствеността. Поради изложеното и разноските за адвокатско възнаграждение не
следва да бъдат присъждани в полза на ищеца.
Останалите разноски, направени
от ищците в производството в размер на 830 следва да следва да се разпределят
между страните, като ответниците бъдат осъдени да им заплатят сумата от 138,33
лв., представляваща сторени разноски за държавна такса и възнаграждение за вещи
лица.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС ПОЛЗВАНЕТО между К.Б.П., с ЕГН **********
и Н.А.П., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***, срещу К.И.М., с
ЕГН **********,***; С.Й.Й., с ЕГН **********, В.Ц.Й., с ЕГН ********** и Л.С.Й.,
с ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес: ***, на недвижим имот с идентификатор 10450.502.972, по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на изп.директор на АГКК с площ от 861кв.м.,
при съседи имоти с идентификатори: 10450.502.3410, 10450.502.971,
10450.502.992, 10450.502.991, 10450.502.973, по начина, отразен в СКИЦАТА на лист 229 от делото към заключението
на вещо лице инж. С.Б., представляваща неразделна част от настоящото решение и приподписана от съдията докладчик, а
именно:
ПОСТАНОВЯВА ищците К.Б.П., с ЕГН ********** и Н.А.П., с ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес: *** ДА ПОЛЗВАТ южната и източната част на имот идентификатор 10450.502.972, по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. на изп.директор на АГКК с площ от 861кв.м., при съседи
имоти с идентификатори: 10450.502.3410, 10450.502.971, 10450.502.992,
10450.502.991, 10450.502.973, по вариант втори от
заключението на вещото лице С.Г.Б., с обща площ от 688.50 кв.
м. и повдигнат с контур оцветен в зелен цвят на скицата на лист 229 от делото,
приподписана от съдия- докладчика.
ПОСТАНОВЯВА ответниците К.И.М., с ЕГН **********,***; С.Й.Й., с ЕГН **********, В.Ц.Й.,
с ЕГН ********** и Л.С.Й., с ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес: *** ДА ПОЛЗВАТ северозападната част на имот с
идентификатор 10450.502.972, по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. на изп.директор на АГКК с площ от 861кв.м., при съседи
имоти с идентификатори: 10450.502.3410, 10450.502.971, 10450.502.992,
10450.502.991, 10450.502.973, по вариант втори от заключението на вещото лице С.Г.Бурова,
с обща площ от 164.50 кв. м. и повдигнат с контур оцветен в жълт цвят на
скицата на лист 229 от делото, приподписана от
съдия- докладчика.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К.И.М., с ЕГН **********,***; С.Й.Й., с ЕГН **********,
В.Ц.Й., с ЕГН ********** и Л.С.Й., с ЕГН ********** и тримата с постоянен
адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на К.Б.П., с
ЕГН ********** и Н.А.П., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***,
сумата от 138,33 лева – разноски за съдебни такси – държавна такса и депозит за
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН
СЪДИЯ:
ЛИ.Т.- ВЛАДИМИРОВА