Решение по адм. дело №1640/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК, във връзка с чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК.

Образувано е по жалба от „Марс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 20, чрез адв. С. Е. от АК – Бургас, против решение № 75/26.08.2025 г. на директор на ТД НАП Бургас, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ Ж-02-273/22.08.2025 г. от дружеството – жалбоподател, срещу разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение изх.№ С250002-0286315/01.08.2025 г., издадено от публичен изпълнител при ТД НАП Бургас.

Жалбоподателят твърди, че оспореното разпореждане е незаконосъобразен акт, постановен в нарушение на материалноправните норми. Сочи, че част от посочените от приходната администрация постановления за налагане на обезпечителни мерки не представляват спираща давността обезпечителна мярка, а представляват действия по принудително изпълнение, прекъсващи погасителната давност. В тази връзка твърди, че погасени по давност са всички задължения, отразени в Ревизионен акт № Р-02000215003096-091 от 03.12.2015 г. Иска се отмяна на акта и връщане на преписката на приходната администрация за ново произнасяне. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. Излага подробни доводи за отмяна на акта, претендира разноски.

Ответникът – директор на ТД на НАП Бургас, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Факти:

Срещу „Марс“ ЕООД е образувано изпълнително дело № **********/2015 г. за просрочени и изискуеми публични задължения.

На задълженото лице са изпратени:

Съобщение за доброволно изпълнение с изх.№ 1471-000001/28.01.2015 г.

Покана за доброволно изпълнение с изх.№ ИТ 00-5096-01-1/04.04.2013 г., връчена на 31.10.2014 г.

Покана за доброволно изпълнение с изх.№ ИТ-00-12995-1-/29.09.2014 г., връчена на 24.10.2014 г.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № ИТ-00-12995-02-1/18.12.2014 г. връчена на 18.12.2014 г.

За обезпечаване и събиране на публичните задължения са наложени обезпечителни мерки:

С постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх.№ ИТ-00-12995/14.10.2014 г. е наложен запор на декларирани банкови сметки в УниКредит Булбанк АД, ЮроБанк И Еф Джи, Общинска банка АД. Било установено, че върху банковите сметки в Общинска банка АД има предходни запори, а банковите сметки в ЮроБанк И Еф Джи са с учреден залог по Закон за особените залози.

С ПНОМ изх.№ ИТ-00-14596/04.11.2014 г., ПНОМ № C190002-023-0000625/20.02.2019 г. и ПНОМ № С190002-139-0001035/15.05.2019 г. е наложен запор върху МПС Mercedes 811 Д, peг.№ [рег. номер].

С Постановление № ИТ-00-10063 от 20.08.2015 г., № ИТ-00-14522 от 26.11.2015 г., ПНОМ № С190002-023-0000625 от 20.02.2019 г., ПНОМ № С190002-139-0001035 от 15.05.2019 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите във всички ТБ на територията на РБългария.

По изпълнителното дело са наложени възбрани върху недвижими имоти собственост на дружеството с ПНОМ № С160002-022-0022089 от 10.09.2016 г., ПНОМ № C190002-023-0000625 от 20.02.2019 г., ПНОМ № С190002-139-0001035 от 15.05.2019 г., ПНОМ № С250002-022-0052207 от 16.05.2025 г., ПНОМ № С250002-022-0068266 от 12.06.2025 г.

Издадено е Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх.№ 190002-029-0006930/20.02.2019 г., Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх.№ С190002-029-0006933/20.02.2019 г.

Задълженията по РА № Р-02000219005190-091-001/17.02.2020 г. са присъединени към изпълнителното дело с Разпореждане № С200002-105-0122595/15.04.2020 г.

С постановление с изх.№ С250002-086-0000200/26.06.2025 г. е назначен оценител. Извършени са описи на възбранените имоти, собственост на дружеството. Съставен е протокол с изх.№ С250002-028-0002207/16.07.2025 г. и № C250002-028-0002210/16.07.2025 г., връчени с разписка на 21.08.2025 г.

На 21.07.2025 г. дружеството подало искане за погасяване по давност на задължения, подробно описани в искането (л. 49). След извършена проверка е издадено Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК № С250002-035-0286315/01.08.2025 г. (л. 45), връчено с разписка на 21.08.2025 г.

На 07.08.2025 г. дружеството подало жалба с вх. №Ж-02-226 (л. 42) срещу мълчалив отказ по възражение за погасяване на задължения по давност по искане вх.№ 55-02-75/21.07.2025 г.

По жалбата е постановено Решение № 71/13.08.2025 г., с което зам.директор на ТД НАП Бургас е оставил жалбата без разглеждане (л. 39). Изложени са мотиви, според които към датата на подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ е било постановено разпореждане № С250002-035-0286315/01.08.2025 г. на публичен изпълнител при ТД НАП Бургас (л. 45).

С жалба вх.№ Ж-02-273/22.08.2025 г. (л. 31) дружеството обжалвало по административен ред разпореждане № С250002-035-0286315/01.08.2025 г. на публичен изпълнител при ТД НАП Бургас.

В становище изх.№ С250002-180-0002514/25.08.2025 г. (л. 29, стр. 2) публичният изпълнител посочил, че жалбата е неоснователна, а действията на публичния изпълнител – правилни и законосъобразни. Позовал се на разпоредбите на чл.171, ал.1, чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК и посочил, че срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК спира да тече от 24.03.2020 г. (датата на влизане в сила на §29 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП), като изтеклата до момента на спирането част от давностния срок продължава да тече от 21.05.2020 г., предвид § 13 от ПЗР на ЗИД на Закон за здравето.

С процесното решение № 75/26.08.2025 г. на зам. директор на ТД НАП Бургас (л. 17) е оставена без уважение жалба с вх.№ Ж-02-273/22.08.2025 г. на дружеството – жалбоподател, срещу разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение изх.№ С250002-0286315/01.08.2025 г., издадено от публичен изпълнител при ТД НАП Бургас. Решаващият орган посочил разпоредбите на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК и §29 от ПЗР от ЗМДВИППП и приел, че действията на публичния изпълнител са правилни. Решението е връчено на 02.09.2025г. (л. 18, стр.2).

Правни изводи:

На основание чл. 266, ал. 1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител.

Съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6, длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението. Жалбата е подадена в срока за обжалване от лице, което е адресат на акта.

Обжалваното разпореждане е издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, който е компетентен съобразно чл.225, ал. 1 от ДОПК. Актът е издаден в изискуемата писмена форма, но при липса на мотиви. В разпореждането публичният изпълнител е приел, че за посочените в таблица 1 задължения е изтекъл абсолютният десетгодишен давностен срок и за тях е прекратил производството по принудителното изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК. На следващо място в разпореждането е прието, че „за посочените в таблица 2 срокът не е изтекъл“. Видно от съдържанието на оспорения акт в него няма таблица 2.

Разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК указва, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка, но видно от обстоятелствената част на разпореждането органът не е посочил такъв.

Действително публичният изпълнител е посочил правните основания за издаването на акта, но липсата на посочване за кои задължения се отнасят тези правни изводи, води до невъзможност за осъществяване на съдебния контрол. Съдът намира, че административният орган е длъжен да конкретизира ясно и разбираемо за кои точно задължения намира, че давностният срок не е изтекъл.

Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че е налице съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Това е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт.

Ето защо, обжалваният акт следва да се отмени, а на основание чл. 173, ал. 1 от АПК преписката да бъде върната за ново произнасяне

С оглед изхода от спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски. По делото такива са претендирани в размер на 50 лв. – платена държавна такса и 11 920 лв. адвокатски хонорар. В конкретния случай делото не е с материален интерес, доколко липсват данни за размера на отказаните да бъдат погасени по давност задължения и с оглед нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за адвокатската работа ответникът следва да бъде осъден да плати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

Предвид изложеното, Административен съд – Бургас, втори състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 75/26.08.2025 г. на директор на ТД НАП Бургас, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ Ж-02-273/22.08.2025 г. от „Марс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 20, срещу разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение изх.№ С250002-0286315/01.08.2025 г., издадено от публичен изпълнител при ТД НАП Бургас.

ВРЪЩА административната преписка на ТД на НАП – Бургас за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА НАП да плати на „Марс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 20, сума в размер на 1050 лв. – разноски по делото.

На основание чл.268, ал.2 от ДОПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.