О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../……….11.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
търговско
дело №1683 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Т.Я.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, к.к.“Св.св.Константин
и Елена“ №75, чрез адвокат Кремена Джамбазова, с адрес: гр.Варна, ул.“Княз
Александър Батенберг“ №17, ет.4, против Решение №3699 от 13.08.2018г.
постановено по гр.д.№2399/2018г. на PC Варна, с което е уважен предявения от
“ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от Коста Чолаков и
Геерт Де Кегел, действащи чрез адв.Петя Петкова-Димитрова, със съдебен адрес:***,
против жалбоподателя, иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.213 КЗ /отм./ и §
22 от КЗ, и чл.86 от ЗЗД, за
осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия сумата от
8420.87лв., представляваща сбор от изплатено застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди на л.а.“Ауди А4 кабриолет“, с рег.№ В 6444 РК, по
силата на договор за застраховка “Каско+“ в размер на 8405.87лв. и разноски по
ликвидация на щета в размер на 15лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението-12.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 3389.21лв., представляваща лихва за забава върху главницата
от 8420.87лв., за периода от 26.09.2013г. до 11.09.2017г., за които суми има
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№13717/2017г.
по описа на РС Варна.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи относно приложението
на института на давността по отношение на претендираната от застрахователя
сума. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че по отношение на исковата
претенция не се прилага специалната тригодишна погасителна давност, а общата пет
годишна такава. Твърди се, че по смисъла на Раздел 1, т.13 от Общите условия за
Автомобилна застраховка “Каско +“ на ищцовото дружество, всички права
произтичащи от застрахователен договор /включително и при суброгация-т.12 от ОУ/,
се погасяват с изтичане на 3 години от датата на настъпване на
застрахователното събитие. Сочи се, че според изложеното в исковата молба,
датата на настъпване на застрахователното събитие е 05.09.2011г., поради което
погасителната давността е изтекла на 05.09.2014г. Поддържа се, че съгласно
чл.111, б.б, пр.1 от ЗЗД, с изтичане на три годишна давност се погасяват
вземанията за обезщетения, като основанието за изплащане на обезщетение е
налице с настъпване на застрахователното събитие. Сочи се, че застрахователното
събитие е настъпило на 05.09.2011г., съответно давността е изтекла на
05.09.2014г., а исковата молба е подадена в съда на 16.02.2018г., т.е. след
погасяване на вземането по давност. В условията на евентуалност се поддържа, че
дори в случая да е приложима предвидената в чл.110 от ЗЗД обща петгодишна
погасителна давност, то тя е изтекла на 05.09.2016г., т.е. отново преди
завеждане на иска. Ето защо се моли за отмяна на атакуваното решение и
отхвърляне на предявеният иск, както и за присъждане в полза на въззивника на
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че в хода на
съдебното производство са установени всички предпоставки за уважаване на
предявеният иск. Сочи се, че с плащането на застрахователно обезщетение на
пострадалото лице, застрахователят се е суброгирал в правата да иска репариране
на причинените вреди от деликвента. Поддържа се, че регресните суброгационни
искове на застрахователя не произтичат от застрахователното правоотношение, а
от фактът на изплащане на обезщетение на правоимащото лице. Поддържа се, че
след като се е суброгирал в правата на застрахования, които той има срещу
виновното лице и при съблюдаване на общата петгодишна давност, застрахователят
може да предяви иска си пред съда. Поддържа се, че началният момент, от който
суброгиралият се в правата на увреденото лице застраховател може да насочи
претенциите си срещу деликвента, е плащането на застрахователно обезщетение, а
не настъпването на застрахователно събитие. Поддържа се, че в случая считано от
изплащането на обезщетението на 08.01.2013г. до предявяване на претенцията в
съда на 12.09.2017г. по смисъла на чл.422 от ГПК /датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/, погасителната давност не е изтекла. Ето
защо се моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебни
разноски за въззивната инстанция.
Страните не са обективирали искания по
доказателствата.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260
от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са и
доказателства за внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА разглеждане въззивната
жалба на Т.Я.Я., против Решение №3699 от 13.08.2018г. постановено по
гр.д.№2399/2018г. на PC Варна, с което е уважен предявения от “ДЗИ-Общо
Застраховане“ ЕАД, против жалбоподателя,
иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.213 КЗ /отм./ и § 22 от КЗ, и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 8420.87лв., представляваща сбор от изплатено застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а.“Ауди А4 кабриолет“, с рег.№
В 6444 РК, по силата на Договор за застраховка “Каско+“ в размер на 8405.87лв.
и разноски по ликвидация на щета в размер на 15лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението-12.09.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 3389.21лв., представляваща лихва за забава върху
главницата от 8420.87лв., за периода от 26.09.2013г. до 11.09.2017г., за които
суми има издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№13717/2017г. по описа на РС Варна.
НАСРОЧВА производството по
в.т.д.№1683/2018г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 28.11.2018г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.