№ 150
гр. Севлиево, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Р. Хубенова
при участието на секретаря С.а М. Цонева
като разгледа докладваното от Д. Р. Хубенова Гражданско дело №
20244230100101 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от Д. К. Д., искова
молба, насочена против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с която е предявена искова
претенция с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането КЗ), във
вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), за сумата от 10 000
лева /изменение на иска от о.с.з. от 09.05.2025 г./, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в
резултат на ПТП от 02.09.2023 г., причинено от М. Р. Б., с ЕГН **********,
като водач на лек автомобил марка „Волво В 50”, с рег. № ****, който риск е
покрит със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключена с ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.09.2023 г. - датата на предявяване на претенцията до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 60 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2023 г. -
датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
02.09.2023 г. около 10:10 часа, на път II-44, км. 20+800, в района на община
Габрово, водачът М. Р. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„Стръмнина” № 13, ет. 4, ап. 7, при управление на лек автомобил марка
„Волво В 50”, с рег.№ ****, навлязъл в лентата за насрещно движение и
реализирал удар с движещия се в неговата пътна лента лек автомобил „Хонда
ХР-В”, с peг. № ****, управляван от В.Ц. И., с ЕГН **********, с адрес: с. гр.
Севлиево, ул. „Никола Д. Петков” № 34, вследствие на което се реализирало
1
ПТП. Твърди се, че в резултат на ПТП-то пострадала ищцата, която била
пътничка на задна лява седалка в лек автомобил марка „Хонда ХР-В”, с peг. №
****. След настъпването на пътния инцидент ищцата била откарана в Спешно
отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД, гр. Габрово.
В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП-то ищцата получила
следните увреждания - оток с кръвонасядане и малка разкъсно-контузна
раничка от вътрешната страна на горната устна; болезнени и разклатени
първи горен десен и първи горен ляв зъби /резци/; контузия на дясното рамо и
мишница със слабо кръвонасядане на мишницата; масивно кръвонасядане и
болезненост странично на дясното бедро; кръвонасядане вътрешно на лявото
коляно. След претърпяното ПТП ищцата имала оплаквания от постоянен
световъртеж, нарушена координация; „причерняване”, затруднено движение
на дясната ръка. Описаните травматични увреждания причинили на ищцата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка
и страдания по време на възстановително - оздравителния процес. Твърди се,
че към момента на подаване на исковата молба ищцата не е възстановена и
продължавала медикаментозно лечение.
Твърди се, че наред с физическите травми ищцата преживяла и душевни
такива. Почувствала е основателен страх за живота си, често сънувала
кошмари и до момента избягвала да се вози в лек автомобил, за да не бъде
ударена отново. Не можела да спи, често си припомняла за случилото се и
изпитвала постоянна тревога.
Във връзка с удостоверяване на получените при ПТП-то телесни
увреждания ищцата сторила разноски за издаване на съдебно-медицинско
удостоверение в размер на 60 лева.
Въз основа на изложеното на 26.09.2023 г. е депозирана до ответника
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди с посочване на банкова сметка, с което
били спазени изискванията на чл. 380, ал. 1 КЗ. Ответното дружество завело
щета № 0411-160-0008-2023 г. С писмо, с изх. № 21-451 от 28.12.2023 г.,
ответното дружество отказало изплащането на застрахователно обезщетение.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се
осъди ответника да заплати на ищцата сумата от сумата в размер на 8000 лева,
който размер е увеличен в о.с.з. от 09.05.2025 г. - в размер на 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2023 г.
- датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 60 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2023 г. -
датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на
задължението.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата
молба, с който предявените искови претенции се оспорват по основание и
2
размер. Ответното дружество оспорва механизма на произшествието, вината
на водача на МПС-то, застраховано при ответника, като се навеждат доводи за
съпричиняване, при твърдения, че ишцата се е возила в лекия автомобил без
предпазен колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП. Оспорва се причинно-
следствена връзка между претърпените неимуществени вреди от ищцата и
процесното ПТП. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по
делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП от 02.09.2023 г.,
причинено от М. Р. Б., с ЕГН **********, като водач на лек автомобил марка
„Волво В 50”, с рег. № ****, който риск е покрит със застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключена с ответника, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 26.09.2023 г. - датата на предявяване на
претенцията до окончателното изплащане на задължението и сумата от 60
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 26.09.2023 г. - датата на предявяване на
претенцията до окончателното изплащане на задължението.
Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 от КЗ урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща
следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и застрахователя – ответник.
По делото не е спорно между страните, че към момента на настъпване на
процесното ПТП 02.09.2023 г. между ответното дружество и собственика на
лек автомобил „Волво V50”, с рег. № ЕВ 8391BM е бил налице договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото са разпитани свидетелите Т.В. Д. /майка на ищцата/ и М. Р. Б..
От разпита на свидетелката Т.В. Д. /майка на ищцата/ се установява, че
на 02.09.2023 г. е пътувала зад автомобила, в който е била ищцата, като
свидетелката не е видяла самата катастрофа, но видяла катастрофирал личния
си автомобил, който била предоставила на съпруга на ищцата, за да шофира.
3
Свидетелката посочва, че стигнала на мястото на катастрофата, спряла,
излязла от колата, като колата нямала предница. Дъщеря й и зет й казали, че са
добре. Впоследствие видяла, че устната на ищцата била сцепена, като после
свидетелката чула, че ищцата си търси бебето, а бебето се намирало пред нея,
като ищцата не го виждала. След това дошла линейка, ищцата Д. К. Д. и
бебето били откарани в спешното в гр. Габрово и там се установило, че
ищцата е с комоцио, имала хематом на десния крак, наранявания на дясна
ръка, като не можела да движи същата и наранявания на лявото коляно.
Бебето било прегледано от спешното отделение и го откарали на детски лекар.
Впоследствие ищцата ходила на личен лекар, който я изпратил на невролог, а
неврологът установил също комоцио, изписани й били лекарства и за мазане
на крака и ръката. Свидетелката сочи, че ищцата не искала да шофира повече.
Сочи, че към онзи момент ищцата постоянно шофирала, имала си автомобил.
Свидетелката разказва за случка, при която ищцата се притеснявала когато
друг шофира.
Свидетелката Т.В. Д. дава показания, че след ПТП-то ищцата не можела
да се грижи за бебето, тъй като не можела да си движи ръката, което било за
период 2-3 седмици. Посочва се още, че ищцата била с разклатени горни зъби
и разцепена горна устна, като посещавала зъболекар, като впоследствие си
зараснала устната и зъбите.
Свидетелката посочва, че ищцата ставала нощно време, имала
нарушения в съня, като към момента на разпита ищцата не шофирала, като
физически била възстановена, но психически – не - изпитвала страх да се качи
при някой в колата.
По делото се събраха гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля М. Р. Б. – водач на автомобила, застрахован при ответното
дружество - „Волво” В50, и участник в ПТП. Съгласно показанията на
свидетеля, същият си спомня да е участвал в ПТП на 02.09.2023 г., около 10:00
ч. сутринта, като мястото било между град Габрово и град Севлиево, в посока
гр. Севлиево, преди с. Враниловци. Времето било ясно. Свидетелят отивал
към с. Враниловци, като на първото кръстовище към селото, от посока гр.
Габрово към гр. Севлиево, предприел маневра да навлезе в селото, завой
наляво. Преди маневрата свидетелят шофирал в ограничението 50 км/ч, имал
видимост, нямало насрещни коли. При започване на маневрата бил в
срещуположната лента и в този момент видял автомобил /„Хонда”/, който се
движел срещу него.Свидетелят свил максимално наляво волана и дал газ, за
да избегне сблъсъка. Отсрещният автомобил, в този момент, завил надясно, в
посока на неговото движение и настъпил сблъсък между двата автомобила.
Ударът бил страничен, при което колата на свидетеля била изместена в
банкета.
Свидетелят дава показания, че от другия автомобил слезли мъж и жена,
като имало и малко дете. След въпрос от свидетеля, мъжът отговорил, че са
добре. Свидетелят позвънил на телефон 112, дошла линейка, откарали жената
4
и детето към болницата, след което ги върнали и казали, че са добре и нищо
им няма.
Свидетелят посочва, че ударът между частите на автомобила били:
преден десен калник и предна дясна врата на неговия автомобил, а на другия
автомобил - челен, централен.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, при преценката им по
реда на чл. 172 ГПК, като последователни хронологично издържани и
кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
В настоящото производство се събраха данни, че спрямо М. Р. Б. е било
образувано НОХД № 688/2024 г. по описа на Районен съд – Габрово за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК,
което производство е прекратено на основание чл. 343, ал. 2 от НК, във вр. с
чл. 24, ал. 1, т. 7 от НПК.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, съдът изведе следния механизъм на процесното ПТП, а именно:
на 02.09.2023 г. около 10:10 часа, в светлата част на денонощието, при добра
видимост на път II-44, км. 20+800, в района на община Габрово в южната
лента на пътя, лентата за движещите се в посока гр. Габрово се движи лек
автомобил марка „Хонда ХР-В”, с peг. № ****, управляван от В.Ц. И., със
скорост от около 83 км/ч. Пътният участък, в зоната на произшествието, е лек
ляв завой с наклон при изкачване за пътуващите в посока гр. Габрово 2,8 %.
Платното за движение е суха асфалтова настилка, без неравности и
разрушаване. Платното за движение е с двупосочна организация на
движението, с по една лента за движение във всяка посока, разделено с
единична непрекъсната разделителна линия, тип „М1”. Ширината на платното
за движение в зоната на произшествието е 7,2 м. Южно от пътното платно
започва отбивка за излизащите от с. Враниловци. Южно от пътното платно до
него е разположена площ забранена за движение на МПС, обозначена с пътна
маркировка и южно от нея улица за излизащите от с. Враниловци. Пред
улицата за излизащите от с. Враниловци пътната маркировка е прекъсната
линия. За излизащите от с. Враниловци върху метален кол са поставени пътни
знаци един над друг като най отгоре е Б2 „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство” и под него Г2 „Движение само надясно след знака”, които
са приети за ориентир. На разстояние 19,0 м западно от ориентира, в
затревената площ южно от пътното платно и площта, забранена за движение
на МПС, обозначена с пътна маркировка върху метален кол един над друг се
намират пътни знаци както следва – най-отгоре пътен знак В1 „Забранено е
влизането на пътните превозни средтва” за влизащите в с. Враниловци, под
него пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост по-висока от
означената - 60 км/ч” за движещите се в посока гр. Габрово и най отдолу
допълнителна табела Т17 „Не важи за автомобили на ОТПП”. На разстояние
136,50 м източно от ориентира и северно от пътното платно в банкета върху
метален кол един над друг се намират пътни знаци, както следва – най-отгоре
5
пътен знак В24 „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с
изключение на мотопеди и мотоциклети без кош” и под него пътен знак В26
„Забранено е движение със скорост по-висока от означената - 60 км/ч” за
движещите се в посока гр. Севлиево. На разстояние 38,30 м източно от
ориентира и северно от пътното платно в банкета върху метален кол един над
друг се намират пътни знаци както следва – най-отгоре пътен знак Г1
„Движение само направо след знака” и под него допълнителна табела Т17 „Не
важи за автомобили на ОТПП” за движещите се в посока гр. Севлиево. На
разстояние 24,00 м източно от ориентира и северно от пътното платно в
банкета върху метален кол един над друг се намират пътни знаци както следва
– най-отгоре пътен знак В24 „Забранено е изпреварването на моторни
превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош” и под
него пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост по-висока от
означената - 60 км/ч” за движещите се в посока гр. Севлиево. Лек автомобил
марка „Волво В 50”, с рег. № ****, с водач М. Р. Б., се движи в северната лента
на пътното платно в посока гр. Севлиево със скорост от около 67 км/ч.
Водачът на лек автомобил марка „Волво” предприема ляв завой към отбивката
за с. Враниловци, при което навлиза в лентата за насрещно движещи се
автомобили. В момента на навлизане на л.а. „Волво” в насрещната лента л.а.
„Хонда” отстои от мястото на удара на разстояние 11,0 м. В южната лента на
пътното платно се пресичат траекториите на движещите се автомобили,
където настъпва удар между предната дясна част на л.а. „Волво” с предната
дясна част на л.а. „Хонда”. Л.а. „Волво” до мястото на удара изминава
разстояние от около 9,0 м за време 0,48 сек. Скоростта на автомобилите в
момента на удара е скоростта им на движение. Мястото на удара е със
следните координати 25,9 - 26,1 м на Изток и 3,9 - 4,1 м на Север спрямо
Ориентир 1 от скицата на местопроизшествието, който е на разстояние 0,8 -
0,9 м северно от южния край на пътното платно, което е в насрещната лента за
движение на л.а. „Волво”. След удара л.а. „Волво” продължава движението си
напред отлагайки следа от задиране. След удара л.а. „Хонда” продължава
движението си напред завъртайки се надясно спрямо вертикалната ос
минаваща през масовия му център.
Вещото лице прави заключение, че на база гореизложеното, като
причина за настъпване на произшествието, може да се посочи навлизане на
л.а. „Волво” в насрещната лента за движение, където се движи л.а. „Хонда”
при предприетото навлизане на разстояние на което водачът му няма
техническа възможност да предотврати удара.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и
компетентно изготвено и съответстващо на приложените по делото писмени
доказателства, включително на приложения протокол за ПТП, съставен от
длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с обвързваща съда
6
материална доказателствена сила относно самото удостоверено изявление
относно установените от актосъставителя причинно-следствени връзки между
фактите и явленията в обективната действителност, свързани с настъпването
на съответното ПТП - в този смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на
ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и
Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г, I т.о, ТК.
С оглед изложеното, съдът намира, че действията на водача на МПС
„Волво В 50”, с рег.№ **** съставляват граждански деликт.
Съгласно заключението на допусната и изготвена по делото съдебно-
медицинска експертиза, вследствие на произшествието ищцата Д. К. Д. е
получила следните травматични увреждания: травма на устната кухина с
кръвонасядане и разкъсно-контузна раничка по вътрешната повърхност на
горната устна, с разклащане на горните централни резци, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 3-4 седмици;
травмата на главата е причинила мозъчно сътресение протекло без загуба на
съзнание, което представлява временно разстройство на здравето, неопасно за
живота за срок от около 1 месец; контузия на дясната раменна става с
болезнени и затруднени движения при вдигане на ръката встрани и нагоре,
като травмата е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за
живота за срок от около 3 седмици; масивно кървонясядане по външната
повърхност на дясното бедро което е довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота за срок от около 2-3 седмици; травмата на
лявото коляно е причинила болка и страдания за срок от около 1 седмица.
Вещото лице е посочило, че по механизмът на получените увреждания е
следният: травмата на устната кухина, респективно разклащането на
централните горни резци може да се получи при удар на устата/горна устна и
горни централни резци/ в предната облегалка на лекият автомобил, като
същият е механизмът и на претърпяното мозъчно сътресение. Травмата на
дясната раменна става и външната повърхност на дясното бедро могат да се
причинят при удар в стоящото вдясно от ищцата детско столче, а травмата на
лявото коляно може да се получи при удар в предната седалка на автомобила.
В експертизата изрично се посочва, че по тялото на ищцата не са
описани белези /наранявания/ характерни за поставен обезопасителен колан.
Вещото лице изрично посочва, че най-продължителното
неразположение за ищцата били главоболие и световъртеж, които отшумели
за около 4 седмици, като към момента на прегледа ищцата била без наличие на
остатъчни последици от претърпените при ПТП травматични увреждания.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата съебно-
медицинска експертиза като пълно и компетентно изготвено, същото
съответства и на събраните гласни доказателства.
По делото са представени фискален бон и фактура за сумата в размер на
60 лева, като е отбелязано, че сумата съставлява такса за издаване на
7
удостоверение за нанесена телесна повреда или сексуално насилие след
седебномедицински прегледи и/или проучване на документация.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова
презумпция / чл. 45, ал. 2 от ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно
доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като
е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД,
предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за
цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление
№ 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС,
съдебната практика по сходни случаи (решение № 154/09.10.2017 г. по т. д. №
374/2017 г. на ВКС, I ТО, определение № 597 от 01.12.2017 г. по т. д. №
1330/2017 г. на ВКС, I ТО ТК, решение № 2251/02.11.2017 г. по гр. д. №
2129/2017 г. на САС) и отчете вида и характера на доказаните по делото
увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, прогнозата за възстановяването на
ищцата, възрастта на ищцата към датата на ПТП - 29 г., начинът, по който
ПТП се е отразило на психиката на ищцата, както и социалноикономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Настоящият състав взе предвид, че вследствие на уврежданията,
получени от пострадалата на 02.09.2023 г., същата е претърпяла травма на
устната кухина с кръвонасядане и разкъсно-контузна раничка по вътрешната
повърхност на горната устна, с разклащане на горните централни резци,
довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от
около 3-4 седмици; травмата на главата е причинила мозъчно сътресение
протекло без загуба на съзнание, което представлява временно разстройство
на здравето, неопасно за живота за срок от около 1 месец; контузия на дясната
раменна става с болезнени и затруднени движения при вдигане на ръката
встрани и нагоре, като травмата е причинила временно разстройство на
здравето, неопасно за живота за срок от около 3 седмици; масивно
8
кървонясядане по външната повърхност на дясното бедро което е довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 2-3
седмици; травмата на лявото коляно е причинила болка и страдания за срок от
около 1 седмица. Т.е. всички неудобства са продължили около 1 месец, видно
от заключението на вещото лице. Към провеждане на медицинския преглед от
вещото лице в края на 2024 г. не се установяват текущи физически
оплаквания, като същата се е възстановила напълно от преживяната травма.
Определянето на обезщетението следва да обезщети претърпените болки,
страдания от ищцата, към момента на възникването им, като обезщетение
следва да съответства на социалната справедливост, за да може размерът на
обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги
компенсира. Предвид всички взети от съда обстоятелства по настъпването на
вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания
от Д. К. Д., които са леки по своя характер и краткотрайни с оглед времето,
което е било необходимо за възстановяването му, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза в
размер на 5000 лева.
Тук е систематичното място съдът да разгледа релевираното от
ответника възражение за съпричиняване на уврежданията от ПТП-то в
резултат от поведението на ищеца, изразяващо се в пътуване без поставен
обезопасителен колан.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и
вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен /така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г.,
ОСТК на ВКС/.
Съдът намира, че по делото безспорно се установява от неоспореното
заключение на вещото лице по допуснатата експертиза, а и по правилата на
формалната логика, с оглед на нараняванията й, които са получени от удар в
предната седалка и в детското столче, което е било до нея, че ищцата не е била
с предпазен колан, с което е нарушила и разпоредбата на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП.
С Решение № 350 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2010 г., IV г.
о., ГК, е прието, че винаги когато пострадалият създава реална възможност за
настъпване на вредата, той съпричинява същата. От друга страна съдебната
практика последователно приема, че не всяко нарушение на установените в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение. За да е налице принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния
действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
9
поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл са
изискванията на ППВС 17/1963 г., ППВС 4/1975 г., както и Решение № 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 98 от
24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 54 от
22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 316/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 66 от
1.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 650/2016 г., I т. о., ТК и др.
Съдът, в настоящия си състав намира, че неизползването на предпазния
колан в случая, се намира в причинно - следствена връзка с настъпването на
увреждането, което обосновава извод за принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД на пострадалата за това увреждане.
С оглед така изложеното, настоящият състав на съда намира, че
процентът на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице следва да бъде определен на 25%. Предвид
гореизложеното, обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лв.,
определено от настоящият състав на съда на основание чл. 52 от ЗЗД, следва
да бъде намалено с определеният процент на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, т. е. обезщетението за неимуществени вреди,
което се следва на ищеца, е в размер на 3750 лева. Предвид гореизложеното
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
уважен до размера от 3750 лева и да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 10 000 лева.
Съдът намира, че искът за имуществени вреди се явява основателен в
претендирания размер от 60 лева, като сумата следва да бъде намалена с
определения процент за съпричнияване, като се определи обезщетение за
имуществените вреди, в размер на 45 лева. Предвид гореизложеното
предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен
до размера от 45 лева и да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 60 лева.
Според чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, считано от по-
ранната дата от:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 2 КЗ, и
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен в случаите когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ срокът за окончателното произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя.
10
В конкретния случай по делото не е спорно, а и е доказано чрез
представеното с исковата молба заверено копие от претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата
до ответното дружество, че претенцията по чл. 380 от КЗ е предявена на
26.09.2023 г., като застрахователят изрично е отказал изплащане по така
предявената претенция, с писмо, изх. № 21-451/28.12.2023 г.
С формираната практика на ВКС в решение №5 0102/20.10.2022 г. по
описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение № 72/29.06.2022 г. по т. д. №1191/2021 г.
по описа на ВКС, Т. К., I т. о., решение №167 от 30.01.2020 г. по т. д.
№2273/2018 г. по описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение №128 от 04.02.2020 г.
по т. д. №2466/2018 г. по описа на ВКС, Т. К., I т. о., решение №50106 от
03.11.2022 г. по т. д. №1865/2021 г. по описа на ВКС, Т. К., I т. о., и решение
№50001/03.02.2023 г. по т. д. №2530/2021 г. по описа на ВКС, Т. К., I т. о.,
категорично е утвърдено, че Кодексът за застраховането (в сила от 01.01.2016
г.), изрично диференцира отговорността на застрахователя за собствената му
забава – чл. 497 КЗ, от отговорността му за забава, като функционално
обусловена от отговорността на делинквента – чл. 494, т. 10 КЗ, чл. 493, ал. 1,
т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3, вр. с чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ.
Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие, или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, която от двете дати е най-ранна - чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 3
КЗ - т.е. в конкретния случай от 26.09.2023 г. – датата, на която е предявена
претенцията от ищеца пред ответника.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да заплати
по сметката на Районен съд - Севлиево, сумата от 151,80 лева – държавна
такса.
На основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата
ответникът следва да заплати възнаграждение на адв. Ж. Д. Димова.
Въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер, без възможност на съда да
прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава
изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на
участниците в гражданския процес и представлява нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е
даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Нормата на чл. 38,
ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери,
11
подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като
от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. Настоящият състав на намира, че в полза на адв. Ж. Д. Димова следва
да се определи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ищцата в размер на 1000 лева, като следва да се осъди ответното
дружество да заплати сумата от 377,20 лева за оказаната безплатна правна
помощ по настоящото дело, съобразно уважената част от иска.
С определение от 29.01.2024 г., ищцата е освободена от заплащане на
държавни такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, като
на същото основание, при отхвърляне на иска не дължи направените разходи в
размер на държавната такса и разноски /за вещи лица, свидетели и др./, с
изключение на разноските, които насрещната страната е направила,
включително ако е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.
В настоящия случай ответното дружество се представлява от
юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК има право на
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото,
следва да се определи възнаграждение в размер на 250 лева и съответно да се
осъди ищцата да заплати на ответното дружество сумата от общо 227,62 лева,
съразмерно с отхвърлената част от иска /71,92 лева за платения от ответника
депозит за вещи лица и 155,70 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪДЖА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Възраждане”, ул. „Света София” № 7, ет. 5, да
заплати на Д. К. Д., с ЕГН **********, с адрес:
***************************, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, сумата от 3750 лева - представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в
резултат на настъпило на 02.09.2023 г., около 10:10 часа, на път II-44, км.
20+800, в района на община Габрово ПТП, причинено от действията на водача
на МПС „Волво В 50”, с рег.№ ****, който риск е покрит със застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответника, ведно
със законна лихва от 26.09.2023 г. до окончателно изплащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 3750 лева до
пълния предявен размер от 10 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪДЖА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, да заплати на Д. К. Д., с
ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането,
12
сумата от 45 лева - представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат на настъпило на 02.09.2023 г., около 10:10 часа, на път
II-44, км. 20+800, в района на община Габрово ПТП, причинено от действията
на водача на МПС „Волво В 50”, с рег.№ ****, който риск е покрит със
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с
ответника, ведно със законна лихва от 26.09.2023 г. до окончателно
изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата
над 45 лева до пълния предявен размер от 60 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪДЖА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, да заплати по сметката на Районен съд - Севлиево сумата от 151,80
лева - държавна такса, съобразно уважената част от иска.
ОСЪДЖА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 2
във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, да заплати на адв. Ж. Д.
Димова, адвокатско възнаграждение в размер на 377,20 лева, за оказана
безплатна правна помощ, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д. К. Д., с ЕГН
**********, да заплати на „„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, сумата от
227,62 лева, от които - 71,92 лева за депозит за вещи лица и 155,70 лева –
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
13