Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 05.03.2021 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 03.02. 2021 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1588 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано
е решение №708/29.06.20250г.,
постановено по гр.д. №2593/2014г. по описа на Районен съд – гр.Стара
Загора, с което е отхвърлен предявеният от „Е. С. 5“ ЕООД против „Т. Т.– С. З.“
ЕООД иск за установяване по отношение на „Т. Т. – С.З.“ ЕООД, че дължи на „Е.
С. 5“ ЕООД сумата от 16 500 лв., представляваща неплатено задължение по
Договор от 08.05.2009 г. за консултантски услуги, ведно със законната лихва,
считано от 24.03.2014 г. до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена Заповед № 667 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.03.2014 г. по ч. гр. дело № 1193/2014 г., по
описа на СтРС, като неоснователен и недоказан и са присъдени разноските по
делото.
Във
въззивната жалба „Е. С. 5“ ЕООД излага доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение, като са изложени подробни съображения. Направено е искане
да се отмени решението на районния съд и да се постанови друго, с което да се
уважат исковете. Претендира разноските по делото.
В
законния срок е постъпил писмен отговор от „Т. Т. – С.З.“ ЕООД, с което е взето
становище, че жалбата е необоснована, а обжалваното решение - законосъобразно и
правилно. Изложени са съображения в тази връзка. Претендират се разноските по
делото.
Окръжен
съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание с чл.422 от ГПК, във
вр. с чл.266 от ЗЗД, вр. с чл.79 ЗЗД.
Ищецът
„Е. С. 5“ ЕООД моли съдът да признае за установено, че „Т. Т. – С.З.“ ЕООД му
дължи сумата от 16 500 лв., представляваща цена с вкл. ДДС на извършени
консултантски услуги по договор от 08.05.2009 г., ведно със законната лихва от
24.03.2014 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендира
за направените разноски.
Ответникът
„Т. Т. – С.З.“ ЕООД, гр. С. З., в депозирания чрез пълномощника си писмен
отговор заявява, че
оспорва изцяло претенцията на ищеца, като излага съображения. Претендира
разноските по делото.
От представения
договор от 08.05.2009 г. се установява, че
„Т. Т. – С.З.“ ЕООД е възложило на ищеца „Е. С. 5“ ЕООД, в качеството на
изпълнител, извършването на консултантски услуги за възможностите Възложителят
да кандидатства по грандови проекти на ЕС, във връзка с изграждането на
енергийно независими и екологично чисти източници върху покривните пространства
на сградата; изготвянето на необходимата документация, в това число проектно -
сметната и конструктивна документация, необходима за саниране на покривните
площи, както и изпълнителят да направи за своя сметка необходимите замервания
за товароносимост на покрива на административната сграда на площ около 2000
кв.м. и шивашки цех около 600 кв.м. площ; изготвянето на съответните инженерни
становища във връзка с проектите, съгласно Техническата оферта, неразделна част
от договора. Крайният срок за изпълнение е до 20.08.2009 г. Договорената цена е
в размер на 50 000 лева, без вкл. ДДС, като в чл.3 от договора са посочени
начините на плащане: до 25.05.2009г. – 12 000 лв., без ДДС, авансово; до
20.06.2009г. – 12 000 лв., без ДДС, авансово; до 10.07.2009г. –
12 000 лв., без ДДС, авансово; до 20.08.2009г. – 14 000 лв., без ДДС,
след приемане на всички разработки, планове, чертежи, ПСД и информации от
страна на възложителя. Посочено е, че плащанията се разрешават и правят от
управителя и счетоводството на „Т. Т. – С.З.“ ЕООД, като за да получи плащане, доставчикът е длъжен да
изпрати подписана фактура и приемо – предавателен протокол. В чл. 4 от договора
е уговорено, че до 25.05.2009г. следва да се извърши оглед на място и
извършване на замервания на сградния фонд на „Т. Т. – С.З.“ ЕООД; до
20.06.2009г. – да се изготви писмено становище относно необходими СМР; до
10.07.2009г. – да се изготви заснемане на сградния фонд; до 20.08.2009г. –
окончателно да се предаде проекта.
С оглед изложените твърдения от страна на
ищеца, че е изпълнил задълженията си в посочените в чл. 4 от договора срокове по
делото са представени следните приемо – предавателни протоколи:
Приемо -
предавателен протокол от 10.07.2009г., подписан за предал и приел, относно
предадени проекти по заснемане на сграден фонд на „Т. Т. – С.З.“ ЕООД.
С приемо -
предавателен протокол от 03.08.2009г. ищецът предал, а ответникът е приел
проектите за изграждане на покривна конструкция на сградата на „Т. Т. – С.З.“
ЕООД, като е приета и разработката за изграждане на енергийно независима
система на сградата чрез изграждане на енергийни източници на територията на
предприятието.
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 1193/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора на
основание чл. 410 ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение № 667/25.03.2014г.,
с която е разпоредил ответното дружество „Т. Т. – С.З.“ ЕООД, гр. Стара Загора,
да заплати на „Е. С. 5“ ЕООД, сумата от 16 500 лв., представляваща главница по
неизплатено задължение по Договор от 08.05.2009г. за консултантски услуги,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2014г. до
окончателното й изплащане. В полза на заявителя – ищец в настоящото
производство, са присъдени и разноски в размер на 630 лв.
В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено
възражение от длъжника. На осн. чл. 415, ал.1 от ГПК заявителят – ищец по
настоящото дело, е предявил срещу длъжника – ответник по делото, иск по реда на
чл.422 от ГПК за вземането си.
По делото е
приложен Правилник за взаимоотношенията между съюза на глухите в България и
търговските му дружества, както и между отделните дружества. В същия се
посочват конкретни сделки и действия на управителя, за които е нужно съгласието
на Съюза на глухите в България /СГБ/. В чл. 23 от правилника се посочва, че без
съгласие на СГБ, управителят няма право от свое или чуждо име да извършва
търговска сделка.
Видно от
материалите, съдържащи се в приложеното към делото досъдебно производство №
206/2010г. по описа на ОД на МВР, пр.пр.
№1944/2010г., по описа на ОП – Стара Загора, образуваното срещу К. А. за
престъпление по чл. 220, ал.1 от НК наказателно производство е прекратено. В
мотивите се посочва, че събраните доказателства не налагат извод за осъществен
състав на престъпление по чл. 220, ал.1 от НК, като освен това е налице и
погасителна давност за наказателното преследване.
С оглед изясняване
на фактическите обстоятелства по делото е назначена и приета съдебно-техническа
експертиза. От заключението й се установява, че към датата на сключване на
процесния договор фирмата изпълнител не е имала нужния лиценз за извършване на
консултантски услуги – упражняване на строителен надзор по време на проектиране
и/или строителство. Не е наличен и т.нар. технически паспорт на съществуващия
обект, съгл. изискванията на чл. 176, ал.2 от ЗУТ, който се прави след
обследване на строежа, извършено от консултант, получил лиценз от Министъра на
регионалното развитие и благоустройство, или от проектанти с различни
специалности с пълна проектантска правоспособност. Вещото лице посочва, че
очертаният предмет на договора – консултантски услуги, предопределя наличието
на т.нар. техническа оферта, каквато в случая липсва. Липсата на такава оферта
– с разбивка на видовете дейности и фази, въз основа на която се сключва
договора, възпрепятства определянето на всички части и специалности, които
трябва да участват в инвестиционното проектиране. Съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвеното заключение.
Видно от съдебно
икономическата експертиза, неоспорена от страните и възприета от съда, по
процесния договор са издадени следните фактури – ф-ра
№00000000005/21.05.2009г., ф-ра №00000000006/15.06.2009г., ф-ра №
00000000008/07.07.2009г., ф-ра №000000000010/15.08.2009г., на обща стойност 60 000
лв., като ответникът частично е заплатил 43 400 лв. По издадените фактури
е ползван данъчен кредит. По информация на ответника, остатъкът по вземането,
предмет на настоящото дело, е било отразено към 31.12.2009г. в счетоводството
на „Т. Т. – С.З.“ ЕООД, но към 2014г. е било отписано.
По делото са
събрани и гласни доказателства. Двамата свидетели Й. И. и Г. Н. през 2009г./по
време на сключване на процесния договор/ са работили в ответното дружество.
Първият свидетел от 1980 г. и до настоящия момент работи като завеждащ
административна служба и инспектор за безопасност на труда. Твърди, че не е
виждала процесния договор, същият „не е
минавал през деловодството“. За всеки договор е нужно и съответно искано
съгласие от управлението. Едва след получаване на разрешение, „управителят има
право да действа“. В задълженията на св. И. се включва и завеждането на
документи, вкл. и искане за съгласие до управлението. Такова съгласие за процесния договор не е било искано, респ.
входирано. Именно поради тази причина бил освободен от длъжност и временно
изпълняващият длъжността управител на дружеството К. А... Твърди още, че ремонт
не е бил реализиран.
Св. Новачков
твърди, че през 2009г. работил като „шлосер монтьор и бригадир на стругаря и на
другия техник“. Спомня си, че заедно с
управителя А. и още един човек, са премерили с ролетка покрива.
Свидетелят останал с убеждение, че ще се прави ремонт на покрива, но в тази
връзка не знае нищо.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Страните по
дело не спорят, че между тях е сключен договор за консултански услуги от
08.05.2009 г., който има правната характеристика на договор за изработка по чл.
258 от ЗЗД. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи дадена вещ, съгласно поръчката на другата страна, а възложителят
следва му заплати възнаграждение. Следователно
в тежест на ищеца по делото е установяването чрез пълно и главно доказване
изпълнението на договорните задължения, тъй като изпълнението на възложената
работа и нейното предаване на възложителя обуславя правото на ищеца да
претендира съответното договорено възнаграждение /чл. 266, ал.1 от ЗЗД/.
Във връзка с
изпълнение на сключения договор, ответното дружество е изложило възражение
срещу плащането на остатъка от дължимата цена, като излага доводи за
неизпълнение на възложената работа, тъй като изпълнителят не е отговарял на
съответните стандарти по изпълнението.
Въззивният съд
намира, че с оглед предмета на договора, по делото не е представено нито едно
доказателство, че ищецът е изготвил проектно- сметната и конструктивна
документация, необходима за саниране на покривните площи, за товароносимост на
покрива на административна сграда и на шивашки цех; изготвяне на съответните
инженерни становища във връзка с проектите, съгласно Техническата оферта, за
която е посочено, че е неразделна част от договора, но която не е представена
по делото.
Действително, вещото
лице, изготвило съдебно-техническата експертиза категорично заявява, че към
момента на сключване на договора изпълнителят не е разполагал с нужния лиценз,
издаван от Дирекция за национален строителен контрол и не е разполагал с
необходимите специалисти – проектанти, за да изготви технически и работни
проекти, съгласно предмета на договора.
Видно от съдържанието
на чл.4 от договора, изпълнителят има следните задължения: до 25.05.2009г. да извърши
оглед на място и извършване на замервания на сградния фонд на „Т. Т. – С.З.“
ЕООД; до 20.06.2009г. – да изготви писмено становище относно необходими СМР; до
10.07.2009г. – да изготви заснемане на сградния фонд; до 20.08.2009г.
окончателно да се предаде проекта. Приложените приемо - предавателни протоколи
установяват, че на 10.07.2009 г. ищецът е предал, а ответникът е приел проекти
по заснемане на сграден фонд на „Т. Т. – С.З.“ ЕООД, а на 03.08.2009 г. –
проекти за изграждане на покривна конструкция на сградата на „Т. Т. – С.З.“
ЕООД и разработката за изграждане на енергийно независима система на сградата. По
делото не е установено, че „Е. С. 5“ ЕООД е изпълнил останалите задълженията,
предвидени в чл. 4 от договора. Не на последно място следва да се отбележи, че
и посочената като приета работа не може да се установи дали в действителност е
извършена, тъй като така посочените предадени документ не са представени по
делото.
С оглед гореизложените
съображения, следва да се приеме, че не е налице доказано изпълнение на възложената
работа – реално извършени консултации, нито предаване на резултата от работата
и приемането му от възложителя, за да възникне задължение за последния да
заплати остатъка от уговореното възнаграждение.
По отношение на възражението, че управителят на
дружеството „Т. Т. – С.З.“ ЕООД, към момента на сключване на договора е
действал извън правомощията си, въззивният съд намира следното:
Видно от чл. 23
от Правилника за взаимоотношенията между съюза на глухите в България и
търговските му дружества, както и между отделните дружества, управителят няма
право от свое или чуждо име да извършва търговска сделка. В случая, процесният
договор, безспорно, е търговска сделка, поради което, за да бъде сключен от
управителя, е било необходимо предварително съгласие от Съюза на глухите в
България, за което не са представени доказателства. Ето защо, К. А.А., който е
бил управител на ищцовото дружество към момента на сключване на договора не е
имал представителна власт да го сключва, поради което следва да се приеме, че е
сключен извън правомощията му.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото „Е. С. 5“ ЕООД следва да
заплати на „Т. Т. – С.З.“ ЕООД направените в настоящото производство разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №708/29.06.2020г., постановено по гр.д. № 2593/2014г. по описа
на Районен съд – гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА „Е. С. 5“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., ул. „Е. Ч.“ № ** да заплати на „Т. Т. – С.З.“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. З., ул. „Г. Б.“ № *
направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.