Присъда по дело №4252/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 183/06.11.2024 година по НОХД №4252/2024г. на
БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство
№257/2024г. по описа на Пето РУ-Бургас, пр. пр. №7744/2024г. по описа на Районна
прокуратура - град Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Х. А. Т., ЕГН
**********, роден на ***************, за това че на 27.05.2024г. в къща, находяща се в
гр.Бургас, ****, в условията на домашно насилие се заканил с престъпление против
личността на А. Б. С. - с убийство, крещейки на висок глас думите: „ще те убия, ще те
наръгам, ще си отмъстя, но ще видиш след делото“, „ти ще видиш, ще си отмъстя, няма да
останеш така“ и това заканване би могло да възбуди у нея основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, т.1 и т.3, вр. ал.1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда
на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт. Счита, че подсъдимият следа да
бъде признат за виновен за извършване на деянието, във връзка с което му е повдигнато
обвинение, като на същия се наложи наказание при приложение на чл.54 НК, което след
редукцията по чл.58а НК се определи в размер на 1 година „Лишаване от свобода“.
Защитникът - адв.Д. също излага доводи за доказаност на повдигнатото обвинение,
като моли спрямо подзащитния й да се наложи наказание “Лишаване от свобода” в размер
около 1 година, което да се редуцира с 1/3 на основание чл.58а НК.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият Х. А. Т., ЕГН: **********, е роден на ***************. Същият живее
на адрес: гр.Бургас, ****, като е български гражданин, *******.
Пострадалата А. Б. С. живеела заедно с баща си - А. Х.ов Т., баба си - А. Р. Т.а,
съпруга си - М. Р. И., децата им и двамата си братя - А. А. Т. и подсъдимия Х. А. Т., в къща,
находяща се в гр.Бургас, ****. Х. Т. употребявал наркотични вещества и често бил
агресивен спрямо всички членове на семейството си, като преди години дори бил наръгал с
нож по-малкия си брат - А..
В началото на месец май 2024г. М. И. и А. Т. заминали за гр.София, за да работят.
Тогава Х. станал още по-агресивен спрямо сестра си, като постоянно я обиждал и се държал
заплашително. Такова отношение демонстрирал и спрямо баща си. По тази причина, те се
опитвали да го изгонят от къщата, но опитите им били неуспешни. А. С. подавала
многократно жалби до компетентите органи, което допълнително провокирало агресивано
поведение от страна на подсъдимия.
През сутринта на 27.05.2024г. пострадалата слязла на първия етаж на къщата им,
където по това време се намирал и подсъдимият Т.. В момента, в който я видял, той
безпричинно започнал да крещи, като я заплашвал с думите: „Ще те убия, ще те наръгам, ще
1

си отмъстя, но ще видиш след делото“ и „Ти ще видиш, ще си отмъстя, няма да останеш
така“. С. много се притеснила, понеже знаела, че брат й визирал, че ще си отмъсти за
съдебното производство, което се водило против него по НОХД №1335/2024г. по описа на
PC-Бургас за извършено спрямо нея престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК. Тъй като
знаела на какво бил способен, пострадалата веднага се качила на втория етаж на къщата и не
излизала оттам, като дори не завела детето си на детска градина. Няколко часа по-късно,
когато се успокоила, С. отишла заедно с баба си до районното полицейско управление,
където подала жалба във връзка със случая.

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
свидетелските показания на А. Б. С. /л.36-38 и л.39-40 от ДП/, А. Р. Т.а /л.42-43 и л.44 от
ДП/, А. Х.ов Т. /л.45, 46 и 47 от ДП/ и Д. И. В. /л.48 от ДП/, от писмени доказателства по
делото: протокол за оглед на веществени доказателства /л.49-70 от ДП/, протокол за
доброволно предаване /л.71 от ДП/, справка за съдимост, както и всички други писмени
доказателства, събрани в хода на наказателното производство.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Т. се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият Т. с деянието си е осъществил
състава на престъплението по чл.144, ал.3, т.1 и т.3, вр. ал.1 от НК, тъй като на 27.05.2024г. в
къща, находяща се в гр.Бургас, ****, в условията на домашно насилие се заканил с
престъпление против личността на А. Б. С. - с убийство, крещейки на висок глас думите „ще
те убия, ще те наръгам, ще си отмъстя, но ще видиш след делото“, „ти ще видиш, ще си
отмъстя, няма да останеш така“ и това заканване би могло да възбуди у нея основателен
страх за осъществяването му.
Заканата с престъпление е особена форма на неправомерно въздействие върху
свободното протичане на психичните процеси, при които се формира волята на човека и
изпълнителното й деяние се изразява в обективиране на намерение за извършване на
посегателство срещу човешката личност или имуществото на пострадалия и негови ближни,
от естество да възбуди основателен страх за реализирането му.
За осъществяване на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК от обективна страна се
изисква: 1/ обективиране с думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице,
2/ която да е възприета от него и 3/ би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да
2

съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Във връзка със заканата за
убийство, нейното възприемане и основателния страх, която може да възбуди, законодателят
е възприел обективни, общоприети критерии, а не субективни, свързани с индивидуални
особености на пострадалия като физическо или психическо развитие, специална подготовка,
упражняване на професия в рискови ситуации и др. Необходимо е той единствено да е в
състояние да възприеме заканата. По - нататък, за извършване на престъплението не се
изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши
убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално
може да настъпи. Без значение е продължителността на действието, обстановката, предходно
познанство между участниците или отношенията между тях, законно ли е оръжието,
послужило за извършване на деянието, или какви други действия или реплики са извършени
или изречени /Решение № 421 от 18.01.2012 г. на ВКС по н.д. № 1970/2011 г., III н.о., НК,
докладчик съдията и Решение № 118 от 14.04.2015 г. на ВКС по н.д. № 95/2015 г., III н.о.,
НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова/.
При установената по - горе фактология законосъобразно е лимитирана
квалификацията на неправомерната дейност по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК.
На първо място, в тази връзка безспорно се установява, че подсъдимият Т. е
обективирал с думи закана с убийство спрямо пострадалата, като същите се изразяват в
отправяне към свидетелката С. на реплика със следното съдържание: „Ще те убия, ще те
наръгам, ще си отмъстя, но ще видиш след делото“ и „Ти ще видиш, ще си отмъстя, няма да
останеш така“. Така описаната закана е отправена към определено лице - А. Б. С., което я е
възприело пряко. Освен това, отправените реплики съобразно конкретната обстановка
/отправени са насаме, спрямо лице от женски пол и то не за първи път/ са от такова естество,
че биха могли да възбуди основателен страх за осъществяването на заканата. На последно
място, фактът, че отправената заплаха е с причиняване на убийство обосновава
квалификацията на престъпната деятелност като такава именно по на ал.3, т.1 на чл.144 НК.
От своя страна обстоятелството, че деянието е извършено спрямо лице, с което подсъдимият
живее в общо домакинство /сестра му/ предопределя и квалифицитрането му по ал.3, т.3 на
чл.144 НК, а именно като извършено в условията на домашно насилие. Аргумент в тази
насока е дефиницията на израза „престъплението да е извършено в условията на домашно
насилие“, дадена в т.31 на чл.93 НК, предвиждаща съставомерност, ако деянието е
извършено чрез упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в
икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице,
от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство. В конкретно
разглеждания случай е налице осъществено психологическо насилие спрямо лице, с което
подсъдимият живее в едно домакинство, запълващо състава на престъплението по чл.144,
ал.3, т.3 НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
„пряк умисъл“ по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като Т. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведение. Той е съзнавал, че ще възбуди
основателен страх у пострадалата от евентуално изпълнение на заканата му, но въпреки това
е отправил такава.
Причина за извършване на деянието е незачитането от страна на подсъдимия на
установения в страната правов ред.
С оглед горното съдът счита, че на основание чл.303 НПК следва да признае
подсъдимия за виновен по обвинението – извършването на престъпление по чл.144, ал.3, т.1
и т.3, вр. ал.1 от НК.
3

По наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до 6 години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл.55 НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия Т. обстоятелство, съдът отчете
обремененото му съдебно минало. Видно от приложената по делото Справка за съдимост на
подсъдимия - л.37 - 41 от делото, същия е осъждан многократно за престъпления от общ
характер /12 пъти/. Поради това, съдът отчете, че степента на обществена опасност на дееца
е висока, тъй като е с наложено престъпно поведение. Въпреки, че спрямо Т. многократно са
налагани респ. от него са търпени наказания, те не са спомогнали за реализиране целите на
индивидуалната превенция, не са коригирали поведението му и не са оказали възпиращ
ефект спрямо същия да осъществява престъпна деятелност. Като взе предвид това, както и
фактът, че изтърпяното до момента наказания „Лишаване от свобода“ не е постигнало своя
превъзпитателен ефект спрямо лицето, БРС намери, че на същото следва да се определи по –
голямо по размер наказание. Нещо повече, подсъдимият е осъждан и друг път за
престъпление с идентична на настоящата правна квалификация – по чл.144, ал.3 НК и то
дори извършено по отношение на същото лице – сестра му и свидетелка по делото С..
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Т. обстоятелства съдът отчете
доброто му процесуално поведение в производството пред настоящата съдебна инстанция и
младата му възраст, която безспорно се характеризира с лекомислие и недостатъчна оценка
на противоправността на действията му. Освен горното защитникът му посочи, че
подсъдимият желае да промени живота си, като планува да започне работа и да сключи
граждански брак. Действително, доказателства в тази насока не са налице по делото, но
заявеното кореспондира с изразеното пред съда съжаление за стореното от страна на
подсъдимия. Ето защо, съдът намира, че изразеното съжаление не е формално, а отразява
действителната оценка на подсъдимия на стореното от него.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите
обстоятелства под средния размер, а именно една година и шест месеца лишаване от
свобода и съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така определеното наказание с
1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на една година „Лишаване
от свобода“.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил
осъждан на „Лишаване от свобода“ за престъпления от общ характер, поради което по
отношение на него не са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК.
С оглед горното съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“
от ЗИНЗС за определяне на първоначален „строг“ режим на изтърпяване на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият Х.
А. Т., ЕГН **********, е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.

По веществените доказателства.
Съдът разпореди вещественото доказателство - оптичен носител, находящ се на л.72
4

от ДП да остане приложено по делото за срока на съхранение на делото в Архив, след което
да бъде унищожено по реда на ПАС.

По делото няма направени разноски, във връзка с които съдът да дължи произнасяне.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	183
Дата:	6 ноември 2024 г. (в сила от 22 ноември 2024 г.)
Съдия:	Яна Дичева Атанасова - Митева

Дело:	20242120204252
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 октомври 2024 г.

Присъда по дело №4252/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите