РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Карлово, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20245320200257 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0281-000212/25.04.2024 г. на
Началник група в ОД на МВР- Пловдив при РУ на МВР- Карлово, на Н. Х. Х.,
ЕГН ********** от с. С., ул. ***, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., за нарушение
на чл.137Е от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения седмодневен
срок, считайки го за неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи.
Иска отмяна наказателното постановление. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата, оспорва извършване на
нарушението.
Въззиваемата страна- Началник група в ОД на МВР- Пловдив при РУ на
МВР- Карлово, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери жалбата за подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
1
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства, съдържащи
се в показанията на разпитаните по делото свидетели В. П. като
актосъставител, Б. Б., Д. П., Л. Г., Р. А., П. П., ангажираните от жалбоподателя
свидетели Р. Т., Г. С., Пл.Г., Н. Х., Н. Н., Д. М., и приложените и приети
писмени такива- справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., Заповед № 8121К- 3409/05.04.2023г., Заповед № 8121К-
3410/05.04.2023 г., справка от ВОП- Пловдив, ведно с постановление за отказ
да се образува досъдебно производство, АУАН № 1219405/02.04.2024 г.,
наказателно постановление № 20-0281- 000213/25.04.2024 г., АУАН №
1219408/02.04.2.2025 г., наказателно постановление № 20-0281-
000214/25.04.2024 г., мотивирана резолюция № 24-0281-М000036/25.04.2024
г., постановление от 19.04.2024 г. на РП- Пловдив, ТО- Карлово, справка
НБДН, мотивирана резолюция № 24-0281-М000082/21.06.2024 г., дейност на
наряд, часови график на наряда, ежедневна форма на отчет, протокол за
отговорно пазене, наказателно постановление № 24-0281-000426/18.07.2024 г.,
докладна записка, АУАН № 1073658/ 03.06.2024 г., дневник за получени и
предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на РУ- Карлово за 03/04.02.2024 г.,
справка от РУ- Карлово, писмо от РП- ТО- Карлово, справка от РУ- Карлово,
протокол за отговорно пазене от 28.02.2024 г., наказателно постановление №
20-0281- 000212/25.04.2024 г., АУАН № 1219406/02.04.2.2025 г., съдът намира
за установено следното:
С АУАН серия GA № 1219406/02.04.2024 г., актосъставителят П.-
служител на РУ- Карлово приел, че жалбоподателят Х. е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл.137Е от ЗДвП, тъй като на 04.02.2024 г. в с.
С., обл. П., по ул. ***, с посока на движение от север на юг управлява
мотоциклет марка „Хонда“ модел *** червено- бял на цвят без поставена
регистрационна табела, с номер на рама JHZPE05A18М600376 и на
кръстовището с ул. *** водачът по време на управление не използвал
предпазна защитна каска. АУАН бил съставен по докладна записка с № УРИ
№ 281р-2020/16.02.2024 г. по описа на РУ- Карлово.
Така съставеният АУАН бил подписан от жалбоподателят без
възражения.
Въз основа на така съставения акт, компетентният за това орган,
Началникът на група Пътен контрол при РУ на МВР Карлово издал
атакуваното наказателно постановление, с което при идентични със
съставения АУАН обстоятелства по нарушението, дата и място на
извършването, и индивидуализация на нарушителя на жалбоподателя на
основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП било наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.137Е от ЗДвП.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност като намира, че при издаването му не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. АУАН
2
съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното
постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона
форма и от надлежно оправомощени длъжностни лица, в рамките на тяхната
компетентност. Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на
обстоятелствата по неговото извършване, налице е посочване на датата и
точното място на извършване на нарушението, правната квалификация на
същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба.
Индивидуализиран е нарушителят. Изписано е словесно точно в какво се е
състояло нарушението на жалбоподателя, което покрива изцяло състава на
чл.137Е от ЗДвП.
Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното. Процесният АУАН не
страда от процесуални пороци, а отразени в него констатации не се
опровергават от събраните по делото доказателства. Авторството на деянието
се установява от показанията на актосъставителя П. и свидетеля по акта и
очевидец на нарушението Б., които безпротиворечиво сочат жалбоподателят
Н. Х. като извършител. С показанията си тези свидетели установяват и начина
на извършване на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.
Доказателствата по делото не установиха у посочените свидетели, които са
осъществявали служебните си задължения като автопатрул към РУ- Карлово
на процесната дата, наличие на обстоятелства, които да въведат съмнение в
тяхната безпристрастност, поради което съдът приема техните показания са
безпристрастно депозирани. Показанията им съдът счита за последователни,
безпротиворечиви вътрешно и помежду си и в пряка връзка с предмета на
делото, поради което кредитира с доверие и ползва същите при постановяване
на решението си. Показанията на свидетелите П., А. и П., съдът намира за
безпристрастно депозирани, последователни и пряко относими към предмета
на делото, тъй като установяват причината за посещение на автопатрула в с.
С., а именно подаден сигнал за висока музика на инкриминиранат дата, както
и за подавани множество сигнали по повод силен шум от движение на
мотоциклети в с. С., както и водена във връзка с управление на
нерегистрирано МПС предварителна проверка във връзка с процесния случай,
а също така и липсата на възражения от страна на жалбоподателя Х. при
съставяне на процесния АУАН. Показанията на горепосочените свидетели се
потвърждават и от писмените доказателства, събрани по делото, които съдът
ползва при постановяване на решението си, с изключение на постановление от
ВОП за изпращане по компетентност, което засяга и въпроса за авторството на
процесното деяние. Изводите, направени от прокурора от ВОП в тази насока,
съдът намира за неотносими към настоящото производство, в което
авторството на нарушението подлежи на самостоятелно и отделно доказване.
По делото са налице и показанията на доведените от страна на
жалбоподателя свидетели Р. Т., Г. С., Пл.Г., Н. Х., Н. Н. и Д. М., които
депозират показания, оспорващи местонахождението на жалбоподателя на
инкриминираната дата на мястото на полицейска проверка, както и сочат
3
техническа невъзможност на процесното МПС да се движи на тази дата.
Обсъждайки посочените гласни доказателства съдът намира, че същите не
могат да оборят показанията на свидетелите- очевидци на нарушението, тъй
като на първо място всички посочени свидетели се намират в близки или
приятелски отношения с жалбоподателя. Така, св. Н. Х. е негов брат, св. Г.-
негова приятелка, а Т., С., Н. и М. съобщават за наличие на приятелски
отношения с него, а и такива, свързани с общи интереси към мотоциклетите.
Ето защо, съдът намира, че депозираните от посочените свидетели са
подчинени на желанието им да помогнат на жалбоподателя и го оневинят
предвид особените отношения, в които се намират с него. В същото време
заявените от тях подробности се явяват в пълно противоречие с
кредитираните от съда показания на очевидците на нарушението, за които не
се установи да имат особени отношения с жалбоподателя, които да се
отразяват на обективността им. Св. Г. съобщава, че на инкриминираната дата
се е намирала в дома на жалбоподателя, където гледала телевизия, а
жалбоподателят бил на компютъра заедно с брат си, обстоятелство, за което не
се съобщава да е първо или последно такова, така че да бъде запомнено като
такова с особено значение. Относно това значимо обстоятелство обаче св. Н.
Х. не депозира показания, като твърди, че към инкриминираната дата
процесния мотоциклет бил разглобен с цел да бъде ремонтиран от него и
жалбоподателя. От друга страна, св. М. твърди, че именно той и
жалбоподателя са ремонтирали мотоциклета. Св. С. пък заявява, че
непосредствено преди инкриминираната дата на месец февруари 2024 г.
продал мотоциклета на Х., но с проблеми по запалването, които обаче не му
пречили да е в движение. Посоченото обаче противоречи на заявеното от св.
Н. Н., че преди инкриминираната дата е виждал жалбоподателя Х. да кара
процесния мотор в Балкана. При така констатираните от съда несъответствия в
показанията на посочените свидетели, съдът намира същите за неубедителни,
подтикнати от стремежа на същите да помогнат на своя близък и приятел,
поради което не ги кредитира с доверие и ползва при постановяване на
решението си.
Поради гореизложеното съдът намира за безспорно установено по
делото, че на 04.02.2024 г. в с. С. жалбоподателят Х. е управлявал мотоциклет
без защитна каска, с което е осъществил и вмененото му във вина нарушение
на чл.137Е от ЗДвП. Деянието не се отличава с по- ниска степен на обществена
опасност от обичайните, така че да се приеме същото за маловажно. За така
осъщественото нарушение е приложена съответната санкционна разпоредба
на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, действаща към датата на извършването му, а
именно глоба в размер на 50 лв.
При така установеното нарушение на чл.137Е от ЗДвП, за което
жалбоподателят е санкциониран на осн. чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП правилно
са отнети 10 контролни точки на жалбоподателя, съгласно чл.6 ал.1 т.18 от
Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
4
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение.
При този изход на делото разноски се следват на въззиваемата страна,
като такива не са направени и претендирани и не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0281-
000212/25.04.2024 г. на Началник група в ОД на МВР- Пловдив при РУ на
МВР- Карлово, с което на Н. Х. Х., ЕГН ********** от с. С., обл. П., ул. ***,
на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.137Е от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд- Пловдив в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5