РЕШЕНИЕ
гр.
Ловеч, 8.01.2021 година
в ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в публично заседание на осми
декември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
2.ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като
разгледа докладваното от съдия ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА в.гр. д. № 622 по описа за 2020 година и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постановено е съдебно решение
№26053/6.10.20 г. по гр.д.№2255/19 г. от РС-Ловеч , с което е признато
за установено, на основание чл.422, ал.1 във
връзка с чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, че към 26.06.2019 г. - датата на подаване
на Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК,
ответникът Д.С.А., ЕГН-**********, с адрес *** дължи и е осъден да заплати
на „Банка
ДСК"ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Московска”№19, представлявана
от Главния изпълнителен директор В.М.С. и Изпълнителния директор Д.Н.Н.,
следните суми: 19 301,32 /деветнадесет
хиляди триста и един лева тридесет и две стотинки/ главница, 886,88 /осемстотин осемдесет и шест
лева осемдесет и осем стотинки/ договорна лихва за периода от 11.11.2018 год.
до 22.04.2019 год., а за сумата 98,02 лева, представляваща разликата до пълния
претендиран размер на сумата 984,90 лева, отхвърлил тази акцесорна претенция като
неосноватена и недоказана, 23,83
/двадесет и три лева осемдесет и три стотинки/ обезщетение за забава за периода
от 11.11.2018 год. до 22.04.2019 год., а за сумата 0,88 лева, представляваща
разликата до пълния претендиран размер от 24,71 лева; отхвърлил тази акцесорна
претенция като неоснователна и недоказана, 332,41
/триста тридесет и един лева четиридесет и една стотинки/ законна лихва за
периода от 23.04.2019 год. до 24.06.2019 год., а за разликата в размер на 0,01
лева до пълния претендиран размер на сумата от 332,42 лева отхвърлил тази
акцесорна претенция като неоснователна и недоказана, 120 /сто и двадесет/ лева разходи при изискуем кредит, дължими съгласно т.5 от
Приложение №3 към договора за кредит, такси по кредите за текущо потребление,
заедно със законна лихва, считано от 26.06.2019 г. до окончателното погасяване
на задължението, което вземане произтичаща от Договор за кредит за текущо потребление от
04.06.2018 год., за което е издадена Заповед №608/26.06.2019 год. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по Ч.гр.д.№1210/2019
год. по описа на РС-гр.Ловеч спрямо солидарният длъжник Д.С.А.; осъдил е Д.С.А., ЕГН-**********, с адрес *** да заплати на „Банка
ДСК"ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, ул.”Московска”№19, представлявана от Главния изпълнителен директор В.М.С.
и Изпълнителния директор Д.Н.Н. сумата 1 859,24
/хиляда осемстотин петдесет и девет лева двадесет и четири стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково
производство, изчислени съразмерно с уважената част на исковата претенция, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, а за сумата 8,80 лева, представляваща разликата
до пълния претендиран размер на сумата от 1 868,20 лева отхвърлил
претенцията като неоснователна и недоказана; осъдил Д.С.А., ЕГН-**********, с адрес *** да заплати на „Банка
ДСК"ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, ул.”Московска”№19, представлявана от Главния изпълнителен директор В.М.С.
и Изпълнителния директор Д.Н.Н. сумата в размер общо на 465,28 /четиристотин шестдесет и пет лева двадесет и осем
стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство по
Ч.гр.дело №1210/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч, от които 415,28 лева платена
по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 50 лева възнаграждение за
юрисконсулт, като е постановил да се изплати на адвокат Б.Ц. *** определеното
възнаграждение в размер на сумата 1 152,92 /хиляда сто петдесет и два лева
деветдесет и две стотинки/ от внесения от ищеца депозит, за осъщественото
процесуално представителство на ответника Д.С.А. по гр.дело №2255/2019 год. по
описа на РС-гр.Ловеч
Постъпила е въззивна жалба с
вх.№262084/21.10.20 г. от адв.Б.Ц. *** в качеството му на особен представител
на Д.С.А. *** против решение №260053/6.10.20 г., постановено по гр.д.№2255/19 г. с твърдения,
че то е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че ЛРС неправилно е приел, че е
изпълнена процедурата на чл.60 ал.2 от ЗКИ, съгласно която кредиторът трябва да
уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда, тъй като в случая
поканата-уведомление с изх.№08-20-00316/25.02.19 г. е изпратена от банката и
адресирана до ответника е връчена на адрес, различен от този на ответника.
Посочва, че тя е връчена на майка му и на адрес, различен от този, посочен в
договора за кореспонденция с ответника. Твърди, че по делото липсват
доказателства А. да е уведомяван за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането на адреса, посочен за кореспонденция , а именно ***, а поканата
е връчена в *** на адреса на майка му.
Отделно от това моли съда да
определи и възнаграждение за особения представител за настоящата инстанция в
размер 1 152,92 лв, като бъде задължен ищеца да го заплати.
Моли съда да постанови решение,
с което да отмени решение №20053/6.10.20 г. постановено по гр.д.№2255/19 г. по
описа на ЛРС и вместо него да бъде постановено друг, с което да бъде отхвърлена
изцяло исковата претенция на „Банка ДСК“ ЕАД-София против Д.С.А. *** като
неоснователна недоказана.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от „Банка ДСК“ ЕАД-София
с вх.№262612/3.11.20 г. с която се изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба. Твърди, че при погасяване на кредита длъжникът е допуснал
нередовност на плащането, което е довело да настъпване на предсрочната
изискуемост. Сочи, че банката, а е упражнила правото да обяви предсрочната
изискуемост на кредитополучателя с покана-уведомление с
изх.№08-20-00316/25.02.19 г, която е получена от майката на длъжника на 24.04.19
г. Твърди, че поканата е изпратена до длъжника на адрес в ***, като това е
адресът за кореспонденция на длъжника и тя е връчена на него, но чрез майка му,
която се е задължила да го предаде на сина си. Позовава се на разпоредбата на
чл.46 ал.1 и ал.2 от ГПК, като счита, че поканата е връчена точно на адреса на
длъжника, но е посочен адреса на майка му, която живее на различен адрес, от
този, на който е връчена поканата и който е адреса на длъжника в с.***. Счита,
че банката е изпълнила задължението си съгласно т.18 от ТР №4/13 г. на ОСГК на
ВКС.Моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно.
В съдебно заседание за въззивника се
представлява чрез особен представител адв.Б.Ц., който поддържа въззивната жалба
на изложените в нея основания.
Въззиваемият се представлява в
съдебно заседание от гл.юриск. И., който моли такуваното решение да бъде
потвърдено и да му бъдат присъдени направенте разноски по делото по представен
списък на разноските.
От събраните по гр.д.№2255/19 г. на ЛРС
доказателства, от обясненията на страните в съдебно заседание от всички тези
доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Решението на съда е съобщено на адв. Ц. на 8.10.2020
г., а въззивната жалба е подадена на 21.10.20 г. т.е. в законоустановения срок,
поради което тя е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът констатира, че е постановено
валидно и допустимо съдебно решение от 6.10.2020 г. на ЛРС по гр.д.№2255/19 г.
и при това положение следва да се обсъди неговата правилност в обжалваната
осъдителнна част, в какъвто смисъл са и оплакванията във въззивната жалба.
По делото е представен Договор
за кредит за текущо потребление от 04.06.2018
год, сключен между кредитора „Банка ДСК”ЕАД, чрез Финансов център гр.Ловеч и
кредитополучателя Д.С.А. ***, съгласно който банкта е предоставила на кредитополучателя
кредит за текущо потребление в размер на сумата 20 000 лева. Съгласно чл.2
на договора срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на
неговото усвояване, като в чл.3 е разписано, че кредитът се усвоява еднократно
в срок до 30 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит. Договорено
е в чл.4 и чл.5 от договора, че кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка IBAN :
№*****; BIC : *** Д.С.А.,
като кредитът се погасява чрез разплащателна сметка IBAN №*****; BIC : ***
вноски /главница и лихва/, съгласно погасителен план /Приложение №1/, съдържащ
информация за общата сума, дължима от кредитополучателя. Съгласно чл.7 на
Договора за кредит падежната дата за
издължаване на месечните вноски е 10-то число на месеца, а съгласно чл.8
кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7.65% годишно или
0.02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.163%, който
при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 7.487%, при изпълнение на Условията по
програма ДСК Престиж плюс, подробно описани в Приложение №2 към договора. Страните
са договорили, че при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото
си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията и максималният
размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на
условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити, в размер на 6-месечният SOFIBOR към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,287%. Съгласно т.8.1 е уговорена възможност,
лихвеният процент да се променя с промяната на 6-месечният SOFIBOR
при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия, като в
случаите на отрицателна стойност съответния лихвен индекс, същата се приема за
стойност 0%, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на
фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна
надбавка съответно намалена, в случай на изпълнение на условията. Постигнато е
съгласние в чл.9 е договоа, че ГЛП на разходите по кредита е 8.19% ГПР, който
може да бъде променян при предпостивките, предвидени в ОУ. Уговорено е в чл.10,
че кредитът се обезпечава, с лични обезпечения - поръчителства, встъпване в
дълг. Съгласно чл.16 на договора всички
съобщения, уведомления и покани във връзка с договора за кредит ще се считат за
получени от кредитополучателя, ако са изпратени от кредитора на посочения от
кредитополучателя адрес за кореспонденция, в случая с.***, *** ако
кредитополучателят не е уведомил кредитора за промяна на адреса за
кореспонденция и опитът за доставане на съобщението /уведомлението/ поканата е
удостоверен от пощенска/куриерска служба. В от чл.18 е уговорено, че кредитополучателят
следва да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните,
които „Банка ДСК”ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента. Установява се от
чл.19, че неразделна част от този договор са ОУ за предоставяне на кредити за
текущо потребление на ФЛ и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните,
които „Банка ДСК”ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента /Приложение №3/,
които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора, като за
неупоменатите в договора, ОУ и всички приложения по договора въпроси се
прилагат разпоредбите на ЗКИ, Наредбите за прилагането му, ЗПК и други относими
нормативни актове.
На
същата дата е сключен Договор за поръчителство между Г.К.С. от ***, като
поръчител, от една страна и „Банка ДСК”ЕАД, ФЦ Ловеч, като кредитор, от друга
страна, за обезпечаване изпълнението на задълженията на Д.С.А. по Договора за кредит за текущо потребление от
04.06.2018 год. и ОУ към него, сключен между банкатаи кредитополучателя за
сумата 20 000 лева за срок от 120 месеца при променлив лихвен процент,
като съгласно чл.2 на този договор, поръчителят отговоря солидарно с
кредитополучателя и помежду си и се задължава спрямо кредитора при неизпълнение
от кредитополучателя на задълженията му по Договора за кредит за текущо
потребление от 04.06.2018 год., да ги изпълняват в съответствие с договорените
условия, включително и когато са настъпили промени, основани на тези условия, а
в други случаи на промяна поръчителят отговоря, само ако е приел писмено промяната.
По
делото са представени и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, приложими относно всички видове кредити за текущо потребление,
които Банка ДСК ЕАД предоставя на ФЛ и са неразделна част от съответния договор
за кредит. В т.3.1 от ОУ е посочено, че кредитът се усвоява наведнъж или на
части след датата на учредяване на обезпеченията, предвидени в догоовора, като
според т.3.2 кредитополучателят е длъжен да извърши усвояването или първото
усвояване на кредита в срок до 30 дни, считано от датата на сключване на
договора за кредит и с изтичането на този срок ангажиментът на кредитора да
предостави кредита отпада. Съгласно т.8 на ОУ кредитополучателят дължи на
кредитора такси и комисионни, съгласно Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента и когато
кредитополучателят не внесе дължимите
суми, с размера им се увеличава дългът. Освен това в Раздел IV Погасяване - т.10.1 е предвидено, че
дължимите месечни вноски за лихва и главница се събират служебно на падежната
дата от кредитора от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя,
открита в Банка ДСК, като в случай на просрочие вноските се събират при всяко
постъпване на суми по разплащателната сметка до погасяването му. Съгласно
т.18.1 от раздел VII „Отговорности и
санкции“ при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната
дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта и ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска
до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. В т.18.2
е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва
над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и
се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта, като последиците настъпват автоматично, а ако законът го
изисква - след уведомление до клиента, изпратено до последния посочен от него
адрес за кореспонденция. Посочено е, че след предявяване на молбата за събиране
на вземането по съдебен ред остатъкът от главницата се олихвява със законната
лихва по чл.86 от ЗЗД. Изрично в чл.19.1 са изброени хипотезите, в които
кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, както следва:
1.при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница;
2.кредитополучателят предоставя невярна информация на кредитора преди
разрешаването или по време на обслужването на кредита; 3.при нецелево
използване на средства от кредита; 4.кредитополучателят не изпълнява
задължението си за осигуряване на достъп и оказване на съдействие на кредитора
при извършване на проверки; 5.при всяко друго неизпълнение от страна на
кредетополучателя на клаузите на Договора и настоящите Общи условия, както и в
други случаи, предвидени в закона; 6.кредитополучателят не предостави удостоверение
за погасено задължение по т.13.9 при рефинансиране на кредит, а съгласно т.19.2
изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на т.18.2.
Представено
по делото е извлечение от счетоводни книги от 25.06.2019 год. по Договор за
кредит №25335839 от 04.06.2018 год. на името на кредитополучателя Д.С.А., с
поръчител Г.К.С., съгласно което съдът установява, че изискуемостта на кредита
е настъпила на 23.04.2019 год., поради забава в плащанията на дължими вноски и
обявяване на предсрочната изискуемост на длъжниците, като броят, размерът и
падежът на непогасени/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница
до датата на предсрочната изискуемост са шест за периода от 10.11.2018 год. до
10.04.2019 год. включително, като на 10.11.2018 год. сумата е 91,19 лева, а за
всички останали падежни дати сумата е идентична - 238,97 лева и общата дължима
сума по кредита с такси и разноски възлиза в размер на сумата 20 763,97
лева.
Представна
по делото е покана-уведомление изх.№08-20-00316/25.02.2019 год. чрез Съдебен
изпълнителен Велислав Петров, район на действие ОС-гр.Ловеч от „Банка ДСК”ЕАД
до Д.С.А., с адрес ***, с която последният е уведомен, че поради забава в
погасяване на задълженията му по сключен с „Банка ДСК”ЕАД Договор за банков
кредит от 04.06.2018 год., отпуснат в размер на 20 000 лева, отчитан по
сметка ******* и на основание предвидените в него условия, Банката обявява кредита
за предсрочно изискуем и от датата на получаване на това писмо цялата
непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се
начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената
в договора надбавка за забава, като Банката ще пристъпи към събиране на
вземането по съдебен ред, съгласно действащото законодателство. Тази
покана-уведомление е връчена на 23.04.2019 год. на С.А.Х. - майка на длъжника, като
призоваващото лице е отбелязало, че тя е живуща ***.
За
правилно решаване н аспора ЛРС е назначил съдебно икономическа експертиза,
изготвна компетентно от в.л.Николина Русева. От заключението се установява, че тя след запознаване с
материалите по делото и извършване на необходимите справки в счетоводството на
ищеца, е установила, че договор за кредит за текущо потребление с дата
04.06.2018 год. е обслужван по сметка №***** чрез банкова сметка *** *** „Банка
ДСК”ЕАД, на която ответника е титуляр. Посочено е, че по тази сметка са
отразявани всички операции по процесният кредит: усвоени суми, начислени лихви,
такси, внесени суми от кредитополучателя за погасяване на задълженията. Посочено
е, че кредитът в размер на сумата 20 000 лева и е усвоен на 05.06.2018
год., като внесените от ответника суми за погасяване на задълженията по кредита
през периода 10.06.2018 год.-10.11.2018 год. са в размер на сумата
1 342,63 лева, с която сума са погасени 698,06 лева главница и 644,57 лева
договорна лихва. Вещото лице заявява, че длъжника е погасил цели 5 погасителни
вноски по 238,97 лева до 10.10.2018 год. включително и частично погасена вноска
- тази от 10.11.2018 год, като считано от 10.11.2018 год. той е преустановил
внасянето на суми за погасяване на кредита. В заключението се посочва, че на
22.04.2019 год. в системата е регистрирана предсрочна изискуемост на кредита и
са начислени разходи при изискуем кредит в размер на 120 лева и от датата на
предсрочната изискуемост до 26.06.2019 год. - датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК е начислена законна лихва за забава в размер на 332,41 лева. Вещото
лице пояснява, че размерът на дължимите суми към 26.06.2019 год. - датата, на
която е подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в
РС-гр.Ловеч е, както следва : 19 301,94 лева главница, 886,88 лева
договорна лихва за периода от 11.11.2018 год. до 22.04.2019 год., 23,83 лева
обезщетение за забава за времето от 11.11.2018 год. до 22.04.2019 год., 332,41
лева законна лихва за забава от 23.04.2019 год. до 26.06.2019 год., 120 лева
разходи при изискуем кредит или общият размер на дължимите суми е в размер на
20 665,06 лева.
От приложено като доказателство по
делото Ч.гр.дело №1210/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч се установява, че
„Банка ДСК”ЕАД е подала заявление вх.№7065/26.06.19 г. за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК срещу солидарните
длъжници Д.С.А. и Г.К.С. по повод на което е издадена Заповед №608/26.06.2019
год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжниците Д.С.А. и Г.К.С. солидарно да
заплатят на кредитора "Банка ДСК”ЕАД сумите както следва:
19 301,32 лева главница, 984,90 лева договорна лихва за периода от
11.11.2018 год. до 22.04.2019 год., 24,71 лева обезщетение за забава за периода
от 11.11.2018 год. до 22.04.2019 год., 332,42 лева законна лихва за периода от
23.04.2019 год. до 24.06.2019 год., 120
лева разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 26.06.2019 год. до
изплащане на вземането, както и 415,28 лева разноски по делото за държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
След като заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника Д.С.А. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване
на уведомление, то с определение №1332/06.11.2019 год. по Ч.гр.дело №1210/2019
год. по описа на РС-гр.Ловеч, е указано на заявителя, че в едномесечен срок от
получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си
против длъжника Д.С.А., като довнесе дължимата държавна такса, съгласно Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С определението
заявителя е предупреден за последиците по чл.415, ал.5 от ГПК, че при
непредставяне на доказателства за предявяване на иска в законния срок,
заповедта за изпълнение, както и изпълнителният лист, издаден по чл.418 от ГПК,
ще бъдат обезсилени, в частта по отношение на длъжника Д.С.А..
Препис от това определение е връчен
на "Банка ДСК”ЕАД на 06.11.2019 год.
и получен от юрисконсулт Н.И. на 14.11.2019 год., съгласно
разписката, приложена по заповедното производство.
Исковата молба в изпълнение на
дадените указания е с вх.№12852/21.11.2019 год., т.е. тя е подадена в законният едномесечен срок и е
допустима.
От така
изложените факти настоящата инстанция приема, че е сезирана с установителен иск
с пр.основание чл.422 ал.1 от ГПК. По своята същност производството по чл.422
от ГПК представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се
предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това
производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и
изискуемост. В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането
му. В случая документа, от които произтича вземането, посочен от заявителя, е
Договор за кредит за текущо потребление от 4.06.18 г. От представените по делото писмени доказателства и
заключението на съдебно-икономическата експертиза по безспорен начин се
установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е представил
на кредитополучателя Д.С.А. кредит в размер на 20 000 лева на 5.06.2018 г.
Също от представените по делото писмени доказателства, извлечение от кредитната
сметка и от заключението на вещото лице съдът безспорно установи, че към 26.06.2019
г. датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
нередовните погасителни вноски са 6 броя и това са вноските с вальор 10.11.2018-91,19
лв, и от датите 10.12.2018, 1.01.2019, 10.02.2019 г, 10.03.2019 г, 10.03.2019
г. и 10.04.2019 г. от по 238,97 лв. включ.всяка от тях и по силата на т.18.1 от
ОУ, неразделна част от договора банката е обявила целия кредит за предсрочно
изискуем. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение №4/13 г. банката кредитор може
да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие
следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл.417 т.2 от ГПК. В
случая банката е изпълнила това свое задължение, като на длъжника е съобщила
посредством писмено уведомление на 23.04.2019 г., факта, че прави целия кредит
предсрочно изискуем. Упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в
случай, че фактическото връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е
положил усилия за откриване на длъжника. Според решение на Европейския съд по
дело С-327/10 от 17.11.2011 г. при прилагане на нормите на процесуалното право,
националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за
откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и
добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника, съдът
разглеждащ иска, предявен по чл.422 от ГПК следва да направи преценка на
положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при
всеки конкретен случай. В казуса поканата-уведомление е била връчена на
постоянния адрес на длъжника, фигуриращ в договора и в справката по Наредба
№14/09 г. по реда на чл.47 от ГПК, където е открита майката на длъжника С.А.Х..
Призоваващото лице Н.С.К. изрично е отразила, че майката на длъжника живее на
друг адрес, а именно в с.***, ***. Това обаче не прави нередовно връчването на
поканата-уведомление. Следва да се отбележи, че адресът на майката на длъжника
в с.*** е същевременно и настоящия адрес на длъжника съгласно приложената
справка по Наредба №14/09 г.
Следователно кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението
си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви
предсрочната изискуемост на кредита и тя
е настъпила на 23.04.2019 г., т.е. датата, на която е връчена поканата на
майката на длъжника със задължение да я предаде по реда на чл.46 ал.1 от ГПК.
Оплакванията във въззивната жалба
се свеждат само досежно нередовното връчване на поканата-уведомление на
длъжника за предсрочната изискуемост, поради и което съдът на основание чл.269
пред.2 от ГПК излага съображения досежно това оплакване съгласно правомощията
си.
С оглед на тези съображения настоящата инстанция счита, че предявения иск
е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като в тази връзка основателни
и доказани се явяват и акцесорните искове за присъждане на договорна и
мораторна лихви върху главницата, заемните такси както и законната лихва с
правно основание чл.86 от ЗЗД върху главницата от 26.06.2019 г. до изплащане на вземането, като бъде прието за
установено, че ответникът дължи посочената в
исковата молба сума общо в размер на 19 301,32
/деветнадесет хиляди триста и един лева тридесет и две стотинки/ главница, 886,88 /осемстотин осемдесет и шест
лева осемдесет и осем стотинки/ договорна лихва за периода от 11.11.2018 год.
до 22.04.2019 год., 23,83 /двадесет
и три лева осемдесет и три стотинки/ обезщетение за забава за периода от
11.11.2018 год. до 22.04.2019 год., 332,41 /триста тридесет и един лева
четиридесет и една стотинки/ законна лихва за периода от 23.04.2019 год. до
24.06.2019 год., 120 /сто и двадесет/
лева разходи при изискуем
кредит, дължими съгласно т.5 от Приложение №3 към договора за кредит, такси по
кредите за текущо потребление, заедно със законна лихва, считано от 26.06.2019
г. до окончателното погасяване на задължението, което вземане произтичаща от Договор за
кредит за текущо потребление от 04.06.2018 год., за което е издадена Заповед
№608/26.06.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК по Ч.гр.д.№1210/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч спрямо солидарният
длъжник Д.С.А..
Поради съвпадение на правните
изводи на Ловешки окръжен съд с тази, изложени в атакуваното решение №260053/6.10.2020
г. постановено по гр.д.№2255/19 г. на Ловешки районен съд същото следва да бъде
потвърдено като правилно.
При
този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия на основание чл.78 ал.3 от ГПК
сторените разноски за въззивната инстанция по представен списък на разноските
по чл.80 от ГПК в размер на заплатения депозит от 1149,93 лв. възнаграждение за назначения на
разноски на ищеца особен представител.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно съдебно решение решение №260053/6.10.2020 г. постановено по гр.д.№2255/19
г. на Ловешки районен съд в атакуваната му част.
ОСЪЖДА Д.С.А.,
ЕГН-**********,*** да заплати на „Банка ДСК"ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Московска”№19, представлявана от Главния изпълнителен директор В.М.С. и
Изпълнителния директор Д.Н.Н. сумата 1149,93 лв /хиляда сто чтиридесет и девет лева и деветдесет и три
стотинки/ разноски поделото.
Решението е
окончателно на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.