Старозагорски районен съд Първи граждански състав

На петнадесети януари Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

Председател: Генчо Атанасов

Членове: 1.

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3540 по описа за 2019 година.

Предявен е иск с правно основание чл.538 ТЗ.

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София твърди в исковата си молба, че по силата на запис на заповед от 14.11.2007 г. „СМАЙЛ" ЕООД, гр.Стара Загора безусловно и неотменимо се задължило да плати при предявяване на записа на заповед на "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"АД или на негова заповед сумата от 50000,00лв., ведно с годишна лихва в размер на 9 % върху тази сума, считано от издаването на записа на заповед. На 11.01.2013 г. в Търговския регистър била вписана промяна в наименованието на дружеството от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД. Менителничният ефект бил авалиран при условията, при които е издаден, от К.С.В.. Поради обявяването на „СМАЙЛ" ЕООД в несъстоятелност с решение № 392 от 07.12.2017 г. по т.д. № 94/2017 г. на Окръжен съд - Стара Загора, на основание чл. 617 от ТЗ вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД по запис на заповед от 14.11.2007 г. станало изискуемо и същото било предявено за плащане с нотариална покана от 03.09.2018г. с рeг. № 2540, том 1, акт 127 на нотариус А.К., връчена на 01.11.2018г., и с нотариална покана от 12.04.2019г. с рeг. № 1791, том 1, акт 122 на нотариус С.Ч., връчена на 22.04.2019г. Поради неизплащането на задължението по запис на заповед от 14.11.2007 г. в общ размер на 98000,00 лв., от които 50000,00 лв. главница, и 48000,00 лв. лихва, за „Юробанк България" АД се породил правен интерес от настоящия иск, който предявява като частичен. Моли съда да постанови решение, с което да осъди авалиста К.С.В. да му заплати задължение, произтичащо от запис на заповед от 14.11.2007 г. в частичен размер на 10000,00 лв., представляваща главница по записа на заповед, ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба. Моли съда да осъди ответника да му заплати направените съдебни и деловодни разноски.

Ответникът К.С.В. оспорва предявения иск. Записът на заповед от 14.11.2007 г., авалиран от него в качеството му на физическо лице, представлявал обезпечение по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия" № BL3840/09.11.2006 г. Като обезпечение за цялото вземане по цитирания договор била учредена в полза на банката втора по ред ипотека съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 09.11.2007 г. по отношение на поземлен имот с пл. № 403, парцел 9, площ по документи - 520 кв. м. ведно с масивна жилищна сграда с гараж и складове с площ 87.87 кв. м., находящи се в с. ..., общ. Стара Загора, обл. Стара Загора. По силата на договора за кредит на кредитополучателя . „СМАЙЛ" ЕООД, гр.Стара Загора бил предоставен кредит в размер на 30000 лева с краен срок за погасяване 180 месеца, считано от 09.11.2006 г., при лихва и други условия, подробно описани в договора за кредит. Впоследствие по силата на сключения между страните анекс № 2 от 08.11.2007г. към договора за кредит, размерът на предоставената на кредитополучателя кредитна линия за оборотни средства била увеличена със сума в размер на 20000 лв., с което общият размер на предоставения от банката на кредитополучателя кредит по договор за банков кредит № BL 3840/09.11.2006 г. бил общо в размер на 50000 лв. Договореният кредит бил плащан редовно до 04.02.2010 г. - главница, а на 27.12.2012 г. била погасена последно лихва. Поради неплащане в срок на дължимите погасителни вноски, лихви и такси банката обявила кредита изцяло за предсрочно изискуем в пълния му размер. Предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпила на 27.11.2012 г. На 27.11.2012 г. била връчена нотариална покана peг. № 2291, том I, № 164 от 15.11.2012 г. на нотариус В.Д.за предсрочна изискуемост на "СМАЙЛ" ЕООД. Към датата на обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем общият размер на непогасената по договора за кредит сума бил както следва: 50000 лв. - главница, 4039,17 лв. - договорни лихви и 810,00 лв. - такси. След получаване на нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост на договора за кредит кредитополучателят „Смайл“ ЕООД извършило частични плащания по договора за кредит в общ размер на 4886,41 лв., след което преустановил плащанията. На 17.08.2016 г. кредиторът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист чрез заявление до Районен съд - Стара Загора. По ч.гр.дело №3932/2016 г. била издадена заповед за изпълнение № 2427/18.08.2016 г. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и изпълнителен лист. По силата на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист „СМАЙЛ" ЕООД, гр. Стара Загора било осъдено да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД следните суми: главница - 50000 лева за периода от 27.11.2012 г. до 11.08.2016 г. представляваща връщане на парична сума по предоставен договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия" № BL 3840/09.11.2006 год., допълнен и изменен с анекс № 1 от 06.04.2007 год., анекс № 2 от 08.11.2007 год. и допълнително споразумение от 12.11.2010 год.; договорни лихви - 24948,15 лева за периода от 05.11.2012 год. до 11.08.2016 год.; такси и застраховка - 521,50 лева за периода от 07.06.2012г. до 11.08.2016 г.; законна лихва за забава от 18.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането; както и разноските в заповедното производство, както следва: държавна такса в размер на 1509,39 лева, и адвокатски хонорар в размер на 2393,34 лева. На 16.09.2016 г. банката предприела действия по принудителното удовлетворяване на вземанията си срещу кредитополучателя „Смайл“ ЕООД и било образувано изпълнително дело № 20167650402883 по описа на ЧСИ Гергана Илчева два изпълнителни листа. Единият изпълнителен лист бил издаденият по ч.гр.д. № 3932/ 2016 г. PC - Стара Загора, а другият по ч.гр.д. №3933/2016 г. на PC - Стара Загора. По молба на „Смайл“ ЕООД било образувано т.д.№ 94/ 2017 г. по описа на ОС - Стара Загора и на 08.08.2017 г. в TP било обявено решение, с което било открито производство по несъстоятелност и обявена неплатежоспособност на „Смайл“ ЕООД с начална дата 31.12.2012 г. На 12.09.2017 г. ищецът „Юробанк България“ АД предявил на основание чл.685 ТЗ вземането си срещу „СМАЙЛ“ ЕООД по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия" № BL 3840/09.11.2006год., допълнен и изменен с анекс № 1 от 06.04.2007 год., анекс № 2 от 08.11.2007 год. и допълнително споразумение от 12.11.2010 год. На 26.10.2017 г. с определение № 1253 от по т.д. № 94/2017 г. съдът одобрил списъка с приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1. Прието било и вземането по посоченият договор. На 07.12.2017 г. с решение № 392 по т. д. № 94/2017 г. съдът обявил в несъстоятелност „Смайл“ ЕООД и постановил прекратяване на дейността, като прекратил правомощията на органите му. На 10.01.2019 г. с решение № 19 по т.д. № 94/2017 г. съдът прекратил производството по несъстоятелност на „СМАЙЛ“ ЕООД и го заличил от TP. По изпълнително дело № 20167650402883 по описа на ЧСИ Гергана Илчева на основание изп. лист по ч.гр.д. № 3932/2016 г. PC Стара Загора, издаден на основание посочения договор, била насрочена първа публична продан със срок от 30.12.2016 г.- до 30.01.2017 г. В периода 06.10.2017 г. - 06.11.2017 г. била насрочена втора публична продан на същия имот. На 07.11.2017 г. за купувач било обявено търговско дружество „СТРЕГА-ЕСТЕЙТ“ ООД. Изготвено било постановление за възлагане на недвижим имот № 61403/13.11.2017 г. на ЧСИ Г. Илчева по посоченото изп. дело. Парите от публичната продан били преведени на кредитора „Юробанк България“ АД. На 01.11.2018 г. при условията на чл. 47, ал.5, във вр. чл. 50, ал.5 от ГПК /чрез уведомление чрез залепване/ на „СМАЙЛ“ ЕООД била връчена нот. покана № 127, том I, peг. № 2540/2018 г. по описа на нот. А. К. за предявяване на настоящия запис на заповед. На 22.04.2019 г. лично на ответника била връчена нот. покана № 122, том 1, peг. № 1791 по описа на нот. С.Ч., с която му бил предявен в качеството му на авалист настоящият запис на заповед за плащане. Твърди, че подал отговор по повод отправената към него нот.покана за предявяване на записа на заповед за плащане на исканите суми, в който отговор направил възражения, получени от ищеца „Юробанк България“ АД на 10.05.2019 г. чрез деловодството на банката. Счита, че записът на заповед не притежава реквизитите съгласно чл.535 ТЗ. Твърди, че в приложения запис на заповед е допълнена след подписването от него годината на предявяване. Същата сума от 50 000 лв. била предявена за плащане на „Смайл“ ЕООД на 27.11.2012 г. чрез връчена на 19.11.2012 година нотариална покана peг. № 2291, том I, № 164 от 15.11.2012 г. на нотариус В.Д.за предсрочна изискуемост на управителя на "СМАЙЛ" ЕООД по договора за кредит, а не била предявена на него като авалист. Прави възражение, че приложеният запис на заповед не е предявен по реда на ТЗ по т.д. № 94/2017 г. в производството по несъстоятелност срещу издателя „СМАЙЛ“ ЕООД. Възразява, че има частично плащане по договор за банков кредит № BL 3840/09.11.2006 год., който бил обезпечен с приложения запис на заповед. Счита, че нотариалната покана би следвало да бъде връчена на назначения временен синдик по т.д. № 94/2017 г. По повод връчената му в качеството на авалист на 22.04.2019 г. покана № 122, том 1, peг. № 1791 по описа на нот. С.Ч. твърди, че отправителят на покана не е имал представителна власт към датата на подписване на поканата 10.04.2019 г., а в поканата били описани пълномощни от 2017 г. с други номера. Възразява за изтекла давност за предявяването на запис на заповед. Счита, че приложеният запис на заповед няма действие спрямо него в качеството му на авалист, тъй като не е предявен за плащане на издателя „Смайл“ ЕООД. Счита, че банката действа недобросъвестно и иска по съдебен ред събирането на една и съща сума - 50000 лв. - главница, веднъж по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия" № BL 3840/09.11.2006год., втори път по запис на заповед, издаден на 14.11.2007 г., въпреки че знае, че същият е издаден като обезпечение. Кредиторът „Юробанк България“ бил удовлетворен от публичната продан, поради това счита, че няма основание да търси посочената сума още веднъж. Счита, че искът за предявявяне на настоящия запис на заповед е погасен по давност съгласно чл.487 ал.1 ТЗ. Моли съда да отхвърли иска изцяло като неоснователен, като му присъди разноските по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

С представения по делото запис на заповед от 14.11.2007 г. издателят „СМАЙЛ“ ЕООД, гр.Стара Загора се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"АД /предишно наименование на банката ищец/, гр.София сумата 50000 лв., ведно с годишна лихва в размер на 9 % върху тази сума, считано от издаване на записа на заповед. Падежът на задължението е на предявяване, като е посочено, че записът на заповед може да бъде предявен за плащане в срок до 14.12.2021 г. Записът за заповед е авалиран при условията, при които е издаден, от ответника К.С.В.

От събраните по делото доказателства не се установява нередовност на записа на заповед от 14.11.2007 г. Същият е съставен в писмена форма и съдържанието му отговаря на изискванията на чл.535 ТЗ.

Падежът на записа на заповед е уговорен в съответствие с разпоредбата на чл.486, ал.1, т.1 ТЗ – на предявяване, като самият издател изрично е определил по-дълъг срок за предявяване от посочения в чл.487, ал.1 ТЗ едногодишен такъв. Следователно в разглеждания случай падежът задължението на записа на заповед не обусловен от предявяването му за плащане в срока по чл.487, ал.1 ТЗ, както неправилно се поддържа от ответника.

Несъмнено предявяването на записа на заповед с падеж „на предявяване“ има за цел да установи падежа на задължението и е условие за изискуемостта на вземането спрямо издателя и авалиста. Тъй като авалистът отговаря както издателя, за изискуемостта на задължението е достатъчно записът на заповед за бъде предявен за плащане на издателя /решение № 113/12.07.2017 г. по гр.д.№ 640/2016 г., I т.о., ТК на ВКС, решение № 207/12.02.2018 г. по т.д.№ 1100/2017 г., I т.о., ТК на ВКС, определение № 45/13.01.2014 г. по ч.т.д.№ 2880/2013 г., I т.о., ТК на ВКС и др./.

За определяне момента на настъпване на изискуемостта на задължението по процесния запис на заповед следва да се отчете обстоятелството, че с решение № 392 от 07.12.2017 г. по т.д. № 94/2017 г. на Окръжен съд - Стара Загора издателят „СМАЙЛ" ЕООД е обявен в несъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл. 617 от ТЗ от датата на решението за обявяване в несъстоятелност всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми. Разпоредбата не разграничава вземанията на предявени и непредявени, доколкото решението за обявяване в несъстоятелност може да бъде постановено и едновременно с решението за откриването на производството по несъстоятелност или в друг момент, предхождащ предявяването на вземанията /чл. 630, ал. 2 от ТЗ/. Разпоредбата на чл. 617, ал. 1 от ТЗ не установява и изключения с оглед основанието на вземанията. Поради това следва да се приеме, че тя поражда действие и по отношение на вземанията, основани на менителнични ефекти. В този случай, независимо от начина, по който е определен, падежът на издаден от несъстоятелния търговец запис на заповед следва да се смята за настъпил на датата на решението за обявяването в несъстоятелност на издателя. Следователно предявяването на записа на заповед с падеж, определен "на предявяване", в хипотезата на чл. 617 от ТЗ е необходимо за оределлянето на падежа както по отношение на издателя, така и по отношение на авалиста. За началото на тригодишната погасителна давност за прекия менителничен иск следва да се смята датата на решението за обявяване на издателя в несъстоятелност, защото по силата на чл. 617, ал. 1 от ТЗ тази дата се счита за падеж на всички негови задължения /в този смисъл е решение № 207/12.02.2018 г. по т.д.№ 1100/2017 г., I т.о., ТК на ВКС/.

В разглеждания случай от датата на решението за обявяване на издателя „СМАЙЛ" ЕООД, гр.Стара Загора в несъстоятелност - 07.12.2017 г., до датата на предявяване на настоящия иск срещу авалиста - 08.07.2019 г., не са изминали повече от три години, поради което възражението на ответника за прескрибиране на менителничния ефект се явява неоснователно.

По делото не се спори относно наличието на каузално правоотношение, по повод на което е издаден записът на заповед от 14.11.2007 г., както и че източник на това правоотношение е договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия" № BL 3840/09.11.2006 год., допълнен и изменен с анекс № 1 от 06.04.2007 г., анекс № 2 от 08.1 1.2007 год. и допълнително споразумение от 12.11.2010 г., сключен между ищеца и издателя на записа на заповед. Ответникът е направил възражения във връзка с непредявяване на вземането по записа на заповед в производството по несъстоятелност срещу издателя, както и за погасяване на задължението от издателя в производството по индивидуално принудително изпълнение срещу същия.

С оглед на тези възражения е необходимо да се отбележи, че менителничното поръчителство /авал/ има самостоятелен, неакцесорен характер спрямо задължението на издателя на записа на заповед – чл.485, ал.2 ТЗ. Във връзка с това в чл.465 от ТЗ предвижда, че длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители. Такива могат да бъдат правени само ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата. Недобросъвестността следва да бъде разбирана като знание за релевантни факти, на които се основават възраженията на длъжника по каузалната сделка.

Самостоятелният характер на менителничното поръчителство дава възможност на поемателя да упражни правата си по ефекта срещу солидарно задължените лица и задължението на авалиста не може да се счита за отпаднало или погасено нито с непредявяване на вземането, основано на записа на заповед, имащ единствено гаранционна функция, нито с последващото изгубване на правосубектността на издателя. Заличаването на издателя в ТР и прекратяването на производството по несъстоятелност, без поемателят да е получил пълно плащане по приетото вземане, както е в настоящия случай, не би могло да обуслови извод за недобросъвестност на поемателя и съответно - за допустимост авалистът да противопостави възраженията на издателя на записа на заповед по каузалното правоотношение /решение № 194/01.02.2018 г. по т.д. № 84/2017 г., II т.о., ТК и определение № 443/04.07.2019 г. по т.д.№ 2831/2018 г., II т.о., ТК /.

Недобросъвестност на поемателя по смисъла чл.465 от ТЗ би била налице единствено ако с предявяване на иска последният цели да получи двойно плащане – веднъж по каузалното правоотношение и втори път - по записа на заповед, изпълняващ гаранционно-обезпечителна функция. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза обаче се установява, че постъпилите по изп.д.№ 2883/2016 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева суми не са използвани за погасяване на задълженията по веднъж по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия" № BL 3840/09.11.2006год., както се твърди от ответника. Според вещото лице към момента на проверката задължението за главница в размер на 50000 лв. по посочения договор не е погасено.

При така установените обстоятелства, доколкото записът на заповед от 14.11.2007 г. е съставен в писмена форма и съдържанието му отговаря на изискванията на чл.535 ТЗ, съдът намира, че на основание чл.538 ТЗ в полза на ищеца е възникнало вземане към ответника за сумата 50000 лева – задължение по записа на заповед. Ответникът - авалист по записа на заповед - не твърди и не представя доказателства за изпълнение на посоченото задължение, като от доказателствата по делото не се установява настъпването на други факти, водещи до погасяване на задължението.

По тези съображения съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 10000 лева, представляваща неизпълнено задължение като авалист по запис на заповед от 14.11.2007 г., претендирано като част от цялата дължима сума в размер на 50000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 08.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1346 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА К.С.В. *** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ 260, ЕИК *********, представлявано от Милена Ванева и Петя Николова Димитрова, сумата 10000 лева, представляваща неизпълнено задължение като авалист по запис на заповед от 14.11.2007 г., претендирано като част от цялата дължима сума в размер на 50000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 08.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1346 лева представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Номер на акта:	213
Дата:	10 февруари 2020 г. (в сила от 1 декември 2020 г.)
Съдия:	Генчо Колев Атанасов

Дело:	20195530103540
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	8 юли 2019 г.

Решение по дело №3540/2019 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта Свали акта

Старозагорски районен съд Първи граждански състав