Присъда по дело №418/2021 на Районен съд - Провадия

МОТИВИ към присъда по НОХД № 418 по описа за 2022 г. на
Провадийски районен съд, първи състав.

Районна прокуратура – Варна, ТО П. е внесла обвинителен акт срещу
ХР. Г. ХР., с ЕГН: **********, роден на 14.11.1976 г. в гр. П., с адрес с. Ч.,
община П., област Варна, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, неосъждан, безработен, затова, че на 14.02.2021 г., в
**********, нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна
болест по хората със Заповед № РД-01-74/01.02.2021 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, след като е бил поставен под 10-
дневна карантина с начална дата 09.02.2021 г. с предписание за поставяне под
карантина № 210209/187736 от 09.02.2021 г. на директора на РЗИ- Русе, не
изпълнил задължението си да не напуска адреса, на който е поставен под
карантина, а именно ********** и е напуснал посочения адрес, като деянието
е извършено по време на пандемия, свързана със смъртни случаи от COVID-
19-престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В хода на разпоредително заседание, защитниците на подсъдимия са
изразили желание производството по делото да се движи по общия ред.
В съдебно заседание представителят на ВРП-ТО П. поддържа
обвинението така, както е отразено в обвинителния акт. Пледира за
определяне на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година,
което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от
три години, както и глоба в размер на 10 000 лева.
Защитниците на подсъдимия пледират за признаване на подсъдимия за
невиновен с приложението на чл.9 от НК.
Производството по депото се движи в отсъствието на подсъдимия с
негово съгласие по реда на чл.269, ал.3 от НПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 11.03.2020 г. Световната здравна организация е обявила пандемия от
COVID-19.
Подс. ХР. Г. ХР. живеел в **********. Към месец февруари 2021 год.
той се намирал на работа в Република Франция.
Към него момент действала Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от
Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс и във
връзка е предложение на главния държавен здравен инспектор. Съгласно т. 13
от Заповедта- Всички близки контактни на потвърден случай на COV1D- 19,
съгласно Приложение № 4, подлежат на 10- дневна карантина, считано от
последния контакт с потвърдения случай, като се поставят под карантина в
дома или на друго място, на което лицето е посочило, че ще пребивава с
предписание по образец съгласно Приложение № 5 на директора на
1

съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него
длъжностно лице. Съгласно т. 14- под карантина за срок от 10 дни се
поставят и лицата, които са влезли на територията на страната от други
държави, посочени в заповед на министъра на здравеопазването по чл. 61, ал.
2 и чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето. Съгласно т. 15- в периода на
карантината лицата по т. 13 и 14 са длъжни да не напускат домовете си или
мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в
предписанието срок и да спазват инструкциите, посочени в Приложение
№ 6. Съгласно т. 19- Предписанията, с които се поставят под
карантина лицата по т. 14 могат да се издават и в електронна форма, при
наличие на техническа възможност. Запознаването със съдържанието се
удостоверява с полагане на подпис върху електронното устройство и
подписване на декларация за запознаване със съдържанието на.
предписанието.
Към този момент на основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 5 и 11 и чл. 63в
от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, и във
връзка с Решение № 72 на Министерския съвет (МС) от 26.01.2021 г. за
удължаване на срока на обявената с Решение № 325 на МС от 14.05.2020 г.
извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на МС от
12.06.2020 г., Решение № 418 на МС от 25.06.2020 г., Решение № 482 на МС
от 15.07.2020 г., Решение № 525 на МС от 30.07.2020 г., Решение № 609 на
МС от 23.08.2020 г., Решение № 673 на МС от 25.09.2020 г., и Решение № 855
на МС от 25.11.2020 г. и предложение на Главния държавен здравен
инспектор, Министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-
74/01.02.2021 г. (влязла в сила от 02.02.2021 г.), с която била въведена
временна забрана за влизане на територията на Р България, считано от
02.02.2021 г. до 30.04.2021 г., както следва:
1. Временно било забранено влизането на територията на Р България на
всички лица, независимо от тяхното гражданство, през всички гранични
пунктове, с въздушен, морски, железопътен и автомобилен транспорт.
2. Забраната по т. 1 не се отнасяла за:
а) българските граждани, гражданите на държави членки на Европейския
съюз и др.
Съгласно т. 8 от същата заповед, българските граждани, които не
предоставят документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72
часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна
верижна реакция за доказване на COVID- 19, се поставят под карантина за
срок от 10 дни, с предписание, издадено от директора на съответната
регионална здравна инспекция или на оправомощено от него заместник-
директор.
На 09.02.2021 г. подс. Х. влязъл на територията на страната през ГКПП
„Дунав мост“- Русе. При влизането на подсъдимият в страната му било
издадено предписание 210209/187736 от директора на РЗИ- Русе за поставяне
2

под 10- дневна карантина е начална дата 09.02.2021 г. на адреса си в с. Ч.,
общ. П.. Същото било издадено в електронна форма, съгласно т. 19 от
Заповед РД-01-610/22.10.2020 г. и подсъдимият положил подпис върху
електронното устройство. С предписанието подс.Х. бил запознат и с
наказателната отговорност по чл. 355 НК за неизпълнение на предписанието.
При издаването на предписанието била изготвена разписка за връчена
декларация за запознаване с предписание с предписание за поставяне под
карантина 210209/187736. В разписката били вписани трите имена на
подсъдимия, телефонният му номер, номера на предписанието, датата на
съставянето 09.02.2021 г. и бил подписана от подсъдимия.
След това подс. Х. се придвижил до дома си в с. Ч., общ. П., и започнал
да спазва предписанието за поставяне под карантина. Няколко дни след това,
неустановено по делото лице се обадило на подсъдимия и му казало, че
трябва да се върне на работа в Р Франция. По тази причина на 14.02.2021 г.
подсъдимият нарушил предписанието и напуснал адреса, на който бил
поставен под карантина. На същата дата в 17.54 часа подс. Х. напуснал
страната през ГКПП „Дунав мост“- Русе.
Два дни по- късно, на 16.02.2021 г. св. М. М., служител на РУ- П.,
извършил проверка на адреса на подс. Х. в с. Ч. и установил, че не е там.
За да формира своите изводи относно гореизложената фактическа
обстановка, съдът взе предвид събраните по делото доказателства: гласните
доказателства, събрани чрез разпита на св.В. Б. П., М. Ж. М. и Х. Г. Ф.,
постановление за привличане на обвиняем и обясненията на подсъдимия,
свидетелството за съдимост на подсъдимия, справка характеристични данни,
справка задгранични пътувания, разписка за връчена декларация за
запознаване с предписание за поставяне под карантина, предписание
210209/187736, както и останалите писмени доказателства по делото.
От показанията на св.Х. Г. Ф. се установи, че подсъдимия е неин брат.
Поради липса на работа във фабриката във Франция, където работел му било
предложено да се прибере в дома си. Карантината карал в с.Ч., като не
напускал адреса. Не е боледувал и не е имал симптоми на COVID- 19. В един
момент получил обаждане от работодателя, че трябва да се върне на работа. В
противен случай щял да загуби работата си от която бил доволен и се
изхранвал. Тръгнал веднага със сина на свидетелката с автомобил. Като
пристигнали се обадили на близките си в България, че са добре и не са
боледували. При влизането си преди това в страната си бил направил бърз
тест, който бил отрицателен.
От показанията на св.М. Ж. М. се установявя, че е посетил адреса на
подсъдимия по повод проверки свързани с изпълнение на карантината и не го
е намерил. От проведен разговор разбрал, че е напуснал страна в посока
Франция, което се доказало и от направената проверка в АИС“Граничен
контрол“.
В същия дух са и показанията на св.В. Б. П..
3

Съдът кредитира свидетелските показания, които са подробни,
взаимнодопълващи са и кореспондиращи с останалия приет по делото
доказателствен материал.
Горната фактическа обстановка не е спорна, като в подкрепа на същата
са приобщените гласни и писмени доказателства. По делото не е спорно, че
на 14.02.2021г. подсъдимият Х. е напуснал мястото, където е следвало да
спазва карантина.
Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
От събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал
безспорно се установяват обективните и субективни признаци на
осъществено от подс. Х. престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият е бил запознат с издаденото му предписание за спазване
на карантина, като на същия е връчена декларация. Последният е бил наясно
какво поведение следва да спазва предвид поставянето му под карантина,
като изрично е посочил адреса си, на който да бъде извършено това.
Понятието карантина има широко известно значение и разбиране, а именно:
временно принудително изолиране на хора, животни, стоки и др., които са
или е възможно да бъдат носители на заразни болести. Поради това съдът
намира, че подсъдимият е бил добре запознат, че не трябва да напуска адреса.
Съставът на престъплението по чл.355, ал.1 НК изисква от обективна
страна активно поведение на дееца, с което не спазва, нарушава наредба,
правила или мерки, издадени против разпространението или появяването на
заразна болест по хората. Нормата от особената част на НК е бланкетна и
препраща към нормативни актове /наредба, заповед или закон - ако правилата
и мерките са регламентирани с него/, чрез които са били въведени от по-рано
нормативни изисквания или изисквания на общ административен акт /каквато
се явява заповедта на министъра, а не чрез индивидуален административен
акт/, непозволяващи или ограничаващи разрастването на случаите на
заразяване на хора на територията на цялата страна или на определен район
/така, Решение № 193 от 13.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 806/2020 г., II н. о.,
НК/.
Обект на престъплението са обществените отношения, гарантиращи
живота и здравето на гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице.
От обективна страна, на 14.02.2021г подсъдимият е нарушил
задължителните мерки, издадени против разпространяването на заразната
болест COVID-19. На тази дата подсъдимият не е изпълнил вменените му /със
Заповед № РД-01-74/01.02.2021год. на МЗ и издаденото задължително
предписание/ задължения да спазва 10-дневна карантина на посоченото в
предписанието място в гр.П.. Подс. Х. напуснал дома си, тръгвайки с лек
автомобил към Република Франция, като в автомобила бил с още едно лице.
4

Изпълнителното деянието е извършено по време на обявено извънредно
положение, свързано със смъртни случаи.
От субективна страна той е осъществил деянието при форма на
вина-пряк умисъл, като същият е бил наясно, че следва да спазва карантина и
да не напуска дома си, като същият е бил наясно с издаденото задължително
предписание за спазване на карантина. Това обстоятелство категорично се
доказва от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели
Обстоятелството, че подсъдимият е напуснал адреса, който е посочен в
предписание 210209/187736 за поставяне под карантина не са оспорва по
делото, но се твърди, че това не води автоматично до извод за извършване на
престъпление.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и
писмени доказателства, като всички доказателства са взаимно допълващи се.
След като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, съда постанови присъдата си, като взе
предвид следните правни съображения:
На първо място по отношение на направено от страна на защитата
възражение, с което се оспорва законността на Заповед № РД-01-
74/01.02.2021г. на Министъра на здравеопазването, съдът намира за
необходимо да отбележи практиката на ВКС, според която, приложимите
правила или мерки, запълващи диспозицията на бланкетните правни норми,
каквато е чл.355, ал.2 от НК, могат да бъдат ненормативни не само защото
актът, в който те са включени няма нормативен характер, но защото е
достатъчно, нормативен да бъде само актът, който предвижда задължение за
тяхното спазване. По настоящото дело, на подсъдимият е било
инкриминирано, като запълващо бланкета на чл.355, ал.1 от НК, нарушение
на мерките по Заповед № РД-01-74 от 01.02.2021 г. на Министъра на
здравеопазването (отм.). Тази заповед от своя страна е била издадена въз
основа на актове - чл.29 от Наредба №21/2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразни болести (отм.) и чл. 61, чл. 63 и 63в от Закона
за здравето, чл. 73 от АПК, и във връзка с Решение № 72 на Министерския
съвет за удължаване срока на обявената с извънредна епидемична обстановка.
Правилата за поведение /мерките/, отразени в заповедта на Министъра не са
правни норми, но от съществено значение е обстоятелството, че именно
нормативни актове - Закон за здравето и Наредба №21/2005г. са послужили
/те са основанието/ за издаване на заповедта. При това положение не
съществува пречка бланкетния състав на разпоредбата на чл.355, ал.2 от НК
да бъде запълнен с мерките, посочени в Заповед №РД-01-74 от 01.02.2021 г.
на Министъра на здравеопазването. Валидността на Заповедта на Министъра
на здравеопазването , в това число и дали е влязла в сила, подлежи ли на
обнародване в ДВ и пр., не е предмет на разглеждане в настоящото
производство. В т.3 от същата е оказано, че влиза в сила от 02.02.2021 г., и по-
5

нататък, че подлежи на обжалване в едномесечен срок от публикуването на
интернет страницата на Министерството на здравеопазването, пред
съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. За разлика от ГПК /чл.17, ал.2/, който предвижда възможност съдът,
разглеждащ граждански дела, да се произнася инцидентно по валидността на
административните актове, независимо от това, дали те подлежат на съдебен
контрол, то НПК изобщо не предвижда възможност за инцидентен контрол на
административни актове в рамките на наказателното производство и в този
смисъл възражението, направено във въззивната жалба, е лишено от
основание.
Настоящият състав на съда намира, че в случая за инкриминираното
деяние намира приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, поради което
оправда подсъдимия по възведеното му обвинение.
Съставът на престъплението по чл.355, ал.2 от НК изисква от обективна
страна активно поведение на дееца, с което нарушава наредба, правила или
мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна
болест по хората. Настоящата инстанция изразява съгласие с твърдението на
защитниците на подсъдимия, че обществената опасност на деянието,
извършено от него, е явно незначителна. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК
визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и привидно да
съдържа признаците на определен състав на престъпление: когато то не е
обществено опасно въобще и в действителност не оказва никакво
отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения, или
когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да е
напълно изключена. В настоящият случай е налице втората хипотеза.
Престъпленията по глава XI, раздел III от НК, насочени срещу народното
здраве и околната среда, поначало са такива със завишена степен на
обществена опасност. Това обаче не може да бъде пречка за приложението на
чл. 9, ал. 2 от НК, ако при обсъждането на конкретното деяние се разкрива
неговата малозначителност — липса или съществена незначителност на
отрицателното въздействие върху защитените отношения. При конкретната
фактическа обстановка настоящият състав намира, че поведението на
подсъдимия Х. може да се разглежда на плоскостта на предпоставките по
втората алтернатива — явна незначителност на обществената опасност на
деянието. Несъмнено, инкриминираното поведение на подсъдимия формално
осъществява признаците на неправомерно нарушаване на наложената му
забранителна мярка да напуска адреса, на който е карантиниран и с оглед на
това попада в обсега на наказателноправната забрана по чл. 355, ал. 2, пр. 3
вр. ал. 1 от НК. Същевременно спецификата на конкретната престъпна
проява, съдържа в себе си нисък потенциал за засягане на защитените
обществени отношения.
Утвърдено в съдебната практика е разбирането, че когато се обсъжда
въпроса за приложението на чл.9, ал.2 от НК следва да се преценяват
съвкупно всички елементи от състава на престъплението, в т.ч. характера и
6

обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или
застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение върху
обществената опасност на неговата личност, обществено опасните последици
от деянието.
На първо място, подсъдимият не е бил поставен в задължителна
изолация, поради заболяване от Кодив-19 или с оглед контакта му с такова
лице, респ. не е проявил признаци на заболяването в периода на
карантинирането му, до момента на напускане пределите на страната, поради
което с нарушаването на карантината не е възникнала пряка опасност за
живота и здравето на другиго. Инкриминираните му действия са били
мотивирани от необходимостта да се завърне в страната, в която е
обичайното му местопребиваване, а именно Р. Франция, за да продължи
работата си във фабрика, чиято дейност съставлява единствен негов източник
на доходи.
На следващо място, съдът взе предвид и данните за личността на
подсъдимия, а именно чистото му съдебно минало и липсата на доказателства
за извършени правонарушения, трудовата му ангажираност, поради което
прецени, че се касае за лице с положителни характеристични данни, т.е.
процесното деяние има инцидентен характер.
При това положение, обществените отношения, обект на защита по
глава XI, раздел III от НК, се оказват засегнати в една твърде незначителна
степен, а от това следва, че конкретното деяние няма характера на престъпно.
Изложеното очертава конкретното деяние, като малозначително, поради
явно незначителната му обществена опасност. Затова в случая са налице
основанията на чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК за признаване на подсъдимия ХР.
Г. ХР. за невинен и оправдаването му по предявеното обвинение за
извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 3 , вр. ал. 1 от НК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си, като оправда
подсъдимия по възведеното му обвинение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	29
Дата:	1 септември 2022 г.
Съдия:	Димитър Стефанов Михайлов

Дело:	20213130200418
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 декември 2021 г.

Присъда по дело №418/2021 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите