РЕШЕНИЕ
Номер 635 12.06.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА Н.
секретар: Ирина Ламбова
прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 870 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано по касационна жалба от В.С.К. ***, против решение № 53/28.02.2020г. постановено по а.н.д. № 1810/2019г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 19-0304-003058 от 18.11.2019г., издадено от началник сектор при РУ-Несебър към ОД на МВР – Бургас, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на касатора е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение е неправилно, постановено при недоказаност на нарушението. Иска се отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. Н. , която поддържа касационната жалба и допълва аргументите в същата с уточнението, че от субективна страна е липсвал умисъл в правнорелевантния отказ на касатора. Обяснява, че в АУАН не е бил отразен спътник на нарушителя, който би могъл Да даде показания в подкрепа на защитната му теза.
Ответникът по касация – РУ-Несебър при ОД на МВР - Бургас, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление, отговорността на В.К. е била ангажирана за това, че на 10.11.2019г., около 21:10 часа по гл. път I-9, посока Бургас - Варна, управлявал лек автомобил с рег.№ А4851НР, като отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози с дрегер дръгтест 5000, с фабр.№ 0041. Издаден бил и талон за медицинско изследване, като касаторът отказал да даде кръв за анализ.
За констатираното е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, който бил подписан от касатора и същият посочил собственоръчно, че има възражения, без да уточни същите. Това не било сторено и в 3-дневния срок по чл.44 ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено процесното НП, в което обстоятелствата билио изложени по идентичен начин.
За да постанови съдебното решение,
първоинстанционният съд е приел, че АУАН е съставен за нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП, в съответствие с чл.42 от ЗАНН. Посочил е, че
административнонаказващия орган, приемайки нарушението за безспорно установено
е издал процесното НП в съответствие със ЗДвП и Наредба № Iз-2539/17.12.2012г.
Според мотивите на въззивния състав, установената с акта фактическа обстановка
кореспондира с приложените налични по делото доказателства – писмени и гласни.
При техния анализ съдът е приел, че нарушението е безспорно осъществено от
обективна и субективна страна, а определената квалификация е правилна и
законосъобразна.
Така постановено решение е правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.
От анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което изложените в тази насока доводи са неоснователни. Посочването на спътникът на К. в АУАН не е предпоставка за допустимост на показанията му пред въззивната инстанция, където жалбоподателят не е посочил и водил свидетел.
Както акта, така и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП /в приложимата към момента на извършване на нарушението редакция/, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
В настоящата хипотеза, не е било спорно пред въззивния състав обстоятелството, че К. е имал качеството на водач на процесното МПС.
Отразените в акта обстоятелства се потвърждават от свидетелските показания на разпитания актосъставител-очевидец и от писмените доказателства по делото, сред които и съставения протокол за медицинско изследване.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице твърдените в касационната жалба пороци на НП. Административното нарушение е описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества и техни аналози в качеството му на водач на конкретно МПС. От събрания по делото доказателствен материал, безспорно се установява, че касаторът е отказал да му бъде извършена проверка с Дрегер Дръгтест 5000, както и да му бъде взета проба за анализ в лечебно заведение за установяване на същото обстоятелство.
Според чл. 2, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 19 ЮЛИ 2017 Г. ЗА РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА АЛКОХОЛ В КРЪВТА И/ИЛИ УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА ИЛИ ТЕХНИ АНАЛОЗИ при извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. В ал. 2 на същата норма е посочено, че неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.
Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест.
В настоящият случай отказът на лицето да бъде установено дали същото, като водач на МПС е употребило наркотични вещества или техни аналози, се установява по несъмнен начин от наличния по делото талон за изследване № 0008343, където отказа на лицето да бъде тестван с техническо средство и да отиде в лечебно заведение са удостоверени с неговия подпис, както и от показанията на разпитания пред районния съд свидетел, които напълно кореспондират на описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Отделно от това санкционираното лице не оспорва самия отказ като факт.
Съдът следва да посочи и това, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване /осъществени едновременно в конкретната хипотеза/, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана отговорността на водача. Обратната теза би била в нарушение на принципа „ne bis in idem” и би могла да доведе до ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора двукратно за едно и също бездействие.
За нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП
законодателят е предвидил административно наказание глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години. В конкретния случай и
двете кумулативно предвидени наказания са определени в нормативно
регламентирания размер на приложимата санкционна разпоредба и съобразно
изискванията на чл. 27, ал.1 от ЗАНН.
Предвид изложеното, като е потвърдил НП,
Районен съд – Несебър е постановил правилно съдебно решение.
Воден от горното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, XIX-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 53/28.02.2020г., постановено по а.н.д. № 1810/2019г. по описа на Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.