№ 46324
гр. София, 13.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110146807 по описа за 2022 година
Е. Д. М. е предявил срещу ,,,рия осъдителен иск с правно основание чл.
2, ал.1, т. 1 вр. 2в от ЗОДОВ, чл. 47, § 1 от ХОПЕС, вр. чл. 5, § 4 от ЕКЗПЧ за
сумата от 20 000 лв., представляваща неимуществени вреди от противоправно
деяние на ответника, изразяващо се в липса на предприети действия по
отправяне на искане за възобновяване на производството по к. н.о.х.д.
№1018/2019 по описа на ВКС.
Ищецът твърди, че на 18.08.2020 г. е подал жалба до Главен прокурор на
Република България с искане за възобновяване на дело № 1018/2019 г. по
опис а на ВКС. Твърди се още, че ответникът умишлено бездействал и не
изпълнявал задълженията си, като не се е произнесъл по подадената жалба, с
което нарушил разпоредбите на член 2 от МПГПП на ООН, член 47 от
ХОПЕС, член 13 от ЕКЗПЧ, член 18, 20, 67, 82 параграф 2 т Б, В от ДФЕС
ДЕРЕКТИВА 2012/29 на ЕС, член 2, 3, 4 5, 6 от ДЕС, член 2, 5, 7, 26 от
МПГПП на ООН, член 1, 4, 20, 21, 41 47, 51, 52, 53, 54 от ХОПЕС, член 1, 3,
5(4, 5), 13, 14, 17, 18 от ЕКЗПЧ, член 1, 205, 422 от НПК, член 5(4), 127(5)от
КРБ. Поддържа, че „това е произвол и злоупотреба с право“.
Във връзка с проверката за допустимост на производството, за което
съдът следи служебно, след извършена справка в деловодството на съда е
установено, че в Софийски Районен съд е образувано гр. д. № 44826/ 2022 г.
по описа на СРС, 143 с-в, като иска е предявен от същия ищец срещу ,,,рия с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 вр. 2в от ЗОДОВ, чл. 47, § 1 от ХОПЕС, вр.
чл. 5, § 4 от ЕКЗПЧ, за сумата от 20 000 лева, представляваща неимуществени
вреди, настъпили в резултат на противоправно от страна на изпълняващия
функциите на главен прокурор деяние, който не се е произнесъл по искане,
подадено от ищеца за възобновяване на дело КНОХД 1018/2019 г. на ВКС.
Като съобрази, че цитирания от ищеца в настоящото производство период се
припокрива с периода по 44826/ 2022 г. по описа на СРС, 143 с-в,
Настоящият съд намира, че производството по гр. д. № 46807/2022 г. по
описа на СРС, 49 състав следва да бъде прекратено. В разпоредбата на чл. 126,
1
ал. 1 ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две
дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се
търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати
постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи
разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или
правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива
по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-
късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като
констатира недопустимостта на предявения иск. Производството образувано
по гр. д. № 44826/2022 г. по описа на СРС, 143 състав, както и производството
по гр. д. № 46801/2022 г. по описа на СРС, 44 състав са идентични, като
единствената разлика, която настоящият съдебен състав констатира е номерът
на документа, с който ищецът твърди да е сезирал ответника с искане за
предприемане на действия по възобновяване на производството по к. н. о. х. д.
1018/2019 г. по описа на ВКС. Идентичността на предмета се извежда от
обстоятелствената част на исковите молби по делата, както в настоящото, така
и в другите две производства ищецът желае да получи обезщетение предвид
бездействие на главния прокурор да отправи искане за възобновяване на едно
и също наказателно дело, поради едни и същи основания за възобновяване,
квалифицирани от самия ищец като такива. Тъй като основанията за
възобновяване, въз основа на които главният прокурор е следвало да отправи
искане по глава ХХІІІ НПК, са очертани с една и съща правна рамка в
подадените от ищеца жалби, бездействието на главния прокурор да
предприеме действия по всяка от тези жалби на практика накърнява един и
същи правен интерес. Поради това и доколкото е налице съвпадение на
периода, в който се твърди, че е настъпило увреждането /ако се приеме, че то е
част от предявения иск/ е налице пълен идентитет между производствата.
Въпросът с кое точно писмо, респективно колко пъти главният прокурор е бил
сезиран с това искане, е относим към размера на дължимото обезщетение, не
и към правопораждащите го факти – в този смисъл и определение № 2128 от
13.07.2023 г. постановено по гр. д. № 2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО.
Съдът намира, че по настоящото производство и по производството по
гр. д. № 44826/2022 г. по описа на СРС, 143 състав, както и по гр. д 46801/2022
г. по описа на 44 с-в, е налице пълно тъждество между предмета, страните и
вида на търсената с осъдителните искове по двете дела съдебна защита.
Доколкото и двете производства са по – рано образувани, като гр. д.
44826/2022 г. е насрочено за разглеждане, то в случая е нали процесуална
пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК за започване и за провеждане на настоящото
производството.
Предвид изложеното, производството по гр. д. № 46807/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, 49 състав следва да бъде прекратено на
основание чл. 126 ГПК.
Предвид изложеното,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК производството по гр.
д. № 46807/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 49 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3