РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Враца,
07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав, в публично заседание на 05.10.2022
г. /пети октомври две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия
РАДЕНКОВА адм. дело № 541 по описа на
АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 64,
ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на л/с В.Л.М.,***,
против Заповед № Л-2188/09.08.2022 г. на Началника на Затвора – Враца, с която
му е отказано преместване от Затвора – Враца в ЗООТ „Враца“.
В жалбата са изложени съображения за придобито
на 18.02.2022 г. формално право на преместване. Изтъкнати са аргументи, че
оспорващият е баща на три деца, които много обича, осъзнал е извършеното
престъпление, за което много съжалява и се разкайва за миналото си поведение.
Твърди, че за времето на престоя в
Затвора е поддържал добро поведение и е давал пример на останалите лишени от
свобода, като кмет на етажа, включително е председател на ученически комитет в
СУ „Мито Орозов“ към Затвора – Враца, където продължава образованието си.
Намира отказът на Началника на Затвора да бъде преместен в ЗООТ, за
несправедлив, неоснователен и в нарушение на предоставените му в закона права и
моли да бъде отменен.
Ответникът – Началник на Затвора -
Враца, чрез процесуалния си представител ст. ю.к. Г.Х., в представен по делото
писмен отговор и в съдебно заседание, поддържа, че оспореният отказ е обоснован
и законосъобразен, постановен след отчитане на поведението на л. св. по време
на изтърпяване на наказанието и мотивиран от становищата на Началник сектор социална
дейност и възпитателна работа и на Зам. – началника по режимна и надзорно
охранителна дейност. Намира жалбата за неоснователна и като такава отправя
искане съдът да я остави без уважение.
По делото
са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната
пред административния орган административна преписка.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните, доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на
чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща
правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл.
149, ал. 1 от АПК срок и отговоря на изискванията за форма и съдържание,
поради което е процесуално допустима.
Препис от
оспорената заповед оспорващият е получил на 10.08.2022 г., видно от направеното
от него отбелязване върху същата. Жалбата е изпратена по пощата 12.08.2022 г. и
входирана в съда на 15.08.2022 г. следователно спазен е предвидения в чл. 149,
ал. 1 от АПК 14-дневен срок, към който
препраща разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС. Съдът счита, че като адресат
на заповедта оспорващият има правен интерес от оспорването ѝ. Жалбата
отговаря на изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбата на чл.
150 от АПК.
Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Производството по оспорения отказ е
започнало по молба вх. № М-4041/11.07.2022 г. на л. св. В.М., в която е
отправил искане до Началника на Затвора – Враца да го премести в Затворнически
общежитие от открит тип (ЗООТ). Във връзка с отправеното искане е изготвен
Доклад за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС, в който е
отбелязано, че не са маркирани индикации прогнозиращи вероятност от реализиране
на автодеструктивни действия и бягство. При поетапно извършваните ревизии е
отчетена тенденция към положителна поведенческа линия, ориентирана към
пълноценно оползотворяване на свободното време и включване в предлаганите му
форми на ангажираност.
Според доклада лицето поддържа
коректни взаимоотношения с останалите лишени от свобода, не са регистрирани
враждебни нагласи, не е влизало в конфликти и открити спорове в групата и в СУ
„Мито Орозов“, където участва в образователен процес и завършило 10 клас през
учебната 2021/2022 г.
В резултат на
проведената индивидуално-корекционна работа с л.св. е констатирано настъпването
на следните положителни промени:
Активно включване в провежданите общо
затворнически спортни мероприятия, като поема инициативи при организирането и провеждането
на спортни турнири и информационни беседи в групата. Поддържа контакт със
семейството си, получава необходимата морална и материална подкрепа, изразява
загриженост за децата и желае ефективно и ангажирано да се грижи за тяхното
възпитание и образование по време на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. Цялостното поведение на л. св. М. и понижените стойности на
първоначално фиксираните проблемни зони в оценката на риска от рецидив,
промененият профил на нуждите и поведението, сочат за постигнат поправителен
ефект на наложеното наказание.
С оглед спецификата на извършеното
престъпление, обаче се препоръчва да се прецизира извеждането на външни работни
обекти при евентуално преместване в ЗООТ.
Изготвена е и експертна оценка на
актуалното психично и емоционално състояние. В нея е посочено, че към момента на изследването,
стойностите за оценка на стреса, тревожност и депресия са под средните. Рискът
от агресивно поведение по всички скали, от използвания самооценъчен инструмент
за оценка на агресивността, е под средните стойности; скала „Социална
желателност“ е в норма. Като вероятно поведение и препоръки е посочено, че до момента лицето следва самосъхранителна линия на
поведение, участва във вътрешногруповите дейности, има желание и мотивация за
трудоустрояване и мисли за бъдещата си ресоциализация в обществото. Препоръчано
е ангажирането на лицето с трудова дейност на обекти с охрана или в рамките на
общежитието, предвид размера на остатъка от наложеното наказание.
Отрицателно мотивирано становище е дадено
на 08.08.2022 г. от Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“
(СДВР) и на 09.08.2022 г. от зам. Началник „Режимно
и надзорно-охранителна дейност“ (РНОД). Мотивите
са: да продължи корекционната работа, образователния процес и завършване на
средно образование. Отрицателно
становище, без мотиви е дадено на 09.08.2022 г. и от началника на Затвора –
Враца – л. 17 от делото.
Въз основа на тези констатации,
Началникът на Затвора – Враца е издал Заповед
№ Л-2188/09.08.2022 г., с която е отказано преместването на л. св. М. ***.
При така установените факти,
Административен съд – Враца прави следните правни изводи:
Въз
основа на изпълнената административна процедура и становищата, приложени по
административната преписка, е издадена оспорената в съдебното производство Заповед № Л-2188/09.08.2022 г. на Началника на Затвора – Враца, с която е
отказано преместване на жалбоподателя от Затвора – Враца в ЗО от открит тип. Административният орган е възприел за свой мотиви и е възпроизвел
в оспорената заповед констатациите в доклада на Инспектор СДВР.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
чл.
64 от ЗИНЗС лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели
най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в
затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани
по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на
наказанието в затворнически общежития от открит тип, като началникът на затвора
се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя
на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на
съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4.
Оспорената
заповед е издадена от компетентния съгласно чл.
64, ал. 1 от ЗИНЗС орган – началникът на затвора. Спазени са изискванията
по отношение формата на административния акт, заповедта е мотивирана, като в
нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й.
Допуснати
са съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената
заповед е постановена при нарушение на материалния закон.
В
случая административното производство е започнало по подадена от жалбоподателя
молба и се е развило в съответствие със специфичните изисквания по ЗИНЗС, като
са изискани и взети предвид становища от лицата, посочени в чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС.
Разпоредбата
на чл.
64 от ЗИНЗС предвижда възможност лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от
свобода“, да бъдат премествани за доизтърпяване на наказанието в ЗО от открит
тип, ако по отношение на тях са изпълнени две условия – показали са добро
поведение и са изтърпели най-малко една четвърт, но не по – малко от 6 месеца
от наложеното наказание в затвор или в ЗО от закрит тип. Видно от текста на
разпоредбата, несъмнено се касае само за възможност, а не за задължение на
органа, на който е възложено издаването на съответния административен акт, да
разпореди преместване във всички случаи, в които са налице материалноправните
предпоставки по чл.
64, ал. 1 от ЗИНЗС, тоест изпълнението на посочените в чл.
64, ал. 1 от ЗИНЗС условия не обуславя непременно уважаване на молбата,
респективно на предложението за преместване.
В
случая, видно от изложените в заповедта мотиви, административният орган е
констатирал, че са изпълнени формалните изисквания на чл.
64, ал. 1 от ЗИНЗС – жалбоподателят е изтърпял най-малко една четвърт от
наложеното наказание и е показал добро поведение. Отказът е аргументиран
единствено с мотива „В изготвения план на присъдата е заложено корекционна
работа в зона „Умения за мислене“ – с оглед констатираните дефицити е удачно
участието на л. св. в корекционна програма и е желателно да се продължи
участието му в образователен процес до завършване на средно образование в СУ
„Мито Орозов“ към Затвора - Враца“.
Липсва
изобщо произнасяне от страна на АО, още по-малко, въз основа на конкретни
фактически установявания, защо е приел, че л. св. не следва да бъде преместван.
Преместването в различен тип общежитие не е мярка, която препятства
осъществяването на корекционно-възпитателната дейност, а е във връзка с
продължаването й.
Всички
ангажирани в административното производство органи, задължени по закон да дадат
становища по административното производство относно релевантния факт по втората
предпоставка на нормата, за конкретното поведение на л. св., от което следва да
се направят изводи за наличието или липсата на „добро поведение“, в рамките на
пенитенциарното заведение, се аргументират. В настоящият казус не може да се
приеме, че компетентните органи са дали становище, относно поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието, доколкото във формуляра
именован „Становище“ не са посочени обстоятелствата визирани в нормата на чл.
64, ал. 2 от ЗИНЗС, а аргументи относно удачно бъдещо участие на л. св. в
корекционна програма и в образователен процес. Същевременно не са посочени
обстоятелства как и по какъв начин преместването в ЗООТ би попречило на
участието на жалбоподателя в корекционна програма и в образователен процес.
Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за
преместването/непреместването се взема на база дадени становища на ръководителя
на направлението за социална дейност и възпитателна работа (СДВР) и
заместник-началника по режимно-охранителната дейност относно поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието, каквито становища по делото
всъщност липсват.
На
следващо място, изискването за представяне на съответните становища е
императивно, а липсата на което и да е от тях, съставлява съществено
процесуално нарушение, което води до необоснованост и неправилност на
издадената Заповед.
В
настоящият казус не може да се приеме, че компетентните органи са дали
становище, доколкото във формуляра именован „Становище“ – л. 17 от делото,
фигурират три подписа, чието авторство е неустановено. Същевременно в
оспорената заповед липсва позоваване на цитираното становище. По всички тези
съображения съдът не кредитира приложеното в административната преписка
становище.
Не
са посочени, не са анализирани и не са представени доказателства за релевантни
факти, въз основа на които може да бъде направен конкретен извод за поведението
на жалбоподателя, в противовес на нормата на чл.
439а от НПК. В националното наказателно право, категорията „добро
поведение“, като морална категория не е нормативно установена изрично. Същевременно
обаче е налице пряка императивна норма относно доказването за поправяне и в
частност доброто поведение на осъдения, а именно: съгласно чл.
439а, ал. 1 от НПК доказателства за поправянето на осъдения и лишен от
свобода, са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения
по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в
трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Според ал. 2,
доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155
от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156
от същия закон, както и от всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Това изисква,
изводите на административния орган, да са базирани на представителна и надеждна
емпирична информация, установена с конкретни доказателствени средства относно
относими положителни/отрицателни факти, в конкретното административно производство.
Тежестта
на доказване, в процесния казус относно наличието на факти, обосноваващи
липсата на материалноправни предпоставки, в противовес, на законоустановените,
положителни такива, за постановяването на отказа, се носи от административния
орган, който именно, защото издава оспорения акт, в условията на оперативна
самостоятелност, в мотивите на акта, следва да посочи, както фактически
основания, аргументирани с валидни, допустими и събрани по законов ред
доказателства, така и правни основания за постановения отказ, което в
съвкупността си съставлява мотивиран отказ по смисъла на закона. Оперативната
самостоятелност, на по-голямо основание, ангажира и задължава административния
орган да посочи доказателства и да извърши анализ на същите, въз основа на които
извършва преценката си.
Издавайки
заповедта с тези мотиви, началникът на Затвора Враца е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт се издава, след като
се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени. Фактът, че административният орган
действа в условията на оперативна самостоятелност, не дерогира законово
вмененото му задължение да установи всички факти и обстоятелства от значение за
случая, тъй като от една страна рамките на оперативната самостоятелност се
поставят от законовите разпоредби, а от друга страна оперативната
самостоятелност, макар да дава свобода на преценка на административния орган,
съобразно вътрешното му убеждение, това убеждение следва да се основава на
всички обективно съществуващи факти. Ако то не е съобразено с тези факти, то с
административният акт, който обективира свободната преценка на органа, се
нарушава принципа на истинност, нормативно закрепен в чл. 7 от АПК и процесната заповед е постановено при несъобразяване с принципа за
съразмерност, прокламиран в чл. 6 от АПК, задължаващ административните органи при упражняване на правомощията си
да действат по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Констатираните от съда пороци на оспорената
заповед обуславят нейната незаконосъобразност и са основание за отмяната й от
съда, като преписката следва да се изпрати на компетентния административен
орган за ново произнасяне по молбата на В.М., при спазване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
При този изход на спора е основателна
претенцията за разноски за жалбоподателя, които ответникът следва да бъде
осъден да заплати в размер на 10,00 лева за държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл.
64, ал. 4 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
Л-2188/09.08.2022 г. на Началника на Затвора – Враца, с която на л. св. В.Л.М.,***, е отказано преместване от Затвора – Враца в ЗООТ „Враца“.
ИЗПРАЩА преписката на Началника на Затвора – Враца за ново произнасяне съобразно
дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, като определя
срок за това – 14 дни от постановяване на решението, на основание чл. 174
от АПК.
ОСЪЖДА Затвора – Враца ДА ЗАПЛАТИ на В.Л.М.,*** сторените по делото разноски в размер на 10,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
оспорване, на основание чл.
64, ал. 4, изр. второ от ЗИНЗС.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМ. СЪДИЯ: