№ 667
гр. Плевен, 21.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
в присъствието на прокурора И. Ст. Г.
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА
Въззивно частно наказателно дело № 20254400600799 по описа за 2025
година
Производството е въззивно по реда на чл. 69, ал. 3 НПК
Образувано е по повод частен протест на прокурора с срещу
Определение на Районен съд Плевен по ЧНД №1660/25 г., с което е оставено
без уважение искането на прокурора за отстраняване на обвиняемата М. П. Т.
от заеманата длъжност – „Разследващ полицай“ при 02 РУ МВР Плевен, като
е посочено бланкетно без конкретика, че в рамките на разследването
обвиняемата е направила нов опит да манипулира протоколи за разпит, както
и други доказателства по други досъдебни производства.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Плевен
прокурор Г. поддържа частния протест и представя ново писмено
доказателство – справка за постъпили сигнали в УИС срещу обвиняемата, в
която са посочени прокурорски преписки и процесното досъдебно
производство. Възразява срещу изложеното от защитата, че фактически
обвиняемата няма достъп до служебното си място, тъй като във всеки един
момент тя би могла да се завърне.
1
Защитникът адв. Г. Г. счита искането на прокурора за неоснователно.
Възразява срещу допустимостта на представеното доказателство, сочейки, че
същото е в разрез с нормата на чл. 214, ал. 3 НПК. Счита атакуваното
определение на РС Плевен за правилно и законосъобразно.
Обвиняемата М. Т. поддържа заявеното от защитника. Дава кратки
обяснения, в които отрича след изземване на досъдебното производство да е
извършвала действия по същото. Единственото, което узнала, било от случаен
разговор със свидетел, който изразил възмущението си, че се налага отново да
го разпитват, въпреки вече дадените показания. Изтъква, че фактически от м.
август не е на работа след ползван платен отпуск, а впоследствие и отпуск
поради болест, уточнявайки, че й предстои оперативна намеса и
продължително възстановяване. Уточнява, че всички досъдебни производства
са й иззети.
Въззивната инстанция, обсъждайки оплакванията в частния протест,
становищата на страните, изложени в откритото заседание и съобразявайки
материалите по делото, прие следното:
Отстраняването от длъжност по реда на чл. 69, ал. 1 НПК е мярка за
процесуална принуда, която може да бъде наложена, когато са налице
едновременно две условия: 1.) обвиняемият да е привлечен за умишлено
престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата му; 2.) да има
достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде
пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по
делото.
По отношение на първата предпоставка - обвинението срещу М. Т. е за
престъпление по чл. 310, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
извършено със седем деяния (подробно описани) в периода от 17.03. до
05.05.2025 г., изразяващи се в съставяне на неистински официални документи
– протоколи за разпит на свидетели (посочени поименно), в кръга на службата
си „разследващ полицай“. С оглед правната квалификация и фактическото
обвинение следва извод, до който е достигнал и първият съд, че обвинението е
за престъпление е във връзка с нейната работа като разследващ полицай.
Относно втората предпоставка първоинстанционният съд е приел, че
няма обективни данни за извършени действия, които биха застрашили
обективното, всестранно и пълно разследване, а хипотетичните действия –
2
оказване на натиск върху свидетели и извършване на действия по прикриване
на извършеното, не могат да послужат като превантивно основание за
отстраняване от длъжност. Съдът е приел, че с поведението си обвиняемата не
е попречила на провежданото разследване, по което са разпитани 7 свидетели,
изготвена е съдебно-почеркова експертиза и няма данни обвиняемата да е
създавала пречки за това.
Въззивният съд прие, че този извод на контролирания съд е небоснован,
поради пропуски в анализа и оценката на доказателствата, които са се
отразили и на правилоността на решаващите изводи. Съществените факти,
които не са намерили отражение в първоинстанционния акт, са следните:
- С Постановление от 24.06.2025 г. прокурор В. И. - А. от Районна
прокуратура Плевен (л. 2, пр.пр.4097/25) е отделила материали от ДП
№943/23 по описа на същата прокуратура (ЗМ №37/25 по описа на 02 РУ –
Плевен), по което е разследвано престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК
(средна телесна повреда), като е приела, че има данни за извършено
документно престъпление от служител на ОД МВР – Плевен. В мотивите на
постановлението е посочено, че на 27.05.2025 г. на основание чл. 196, ал. 1, т.
4 НПК делото било иззето от обвиняемата, в качеството й на разследващ
полицай, след което на случаен принцип за такъв бил определен С. М.. В
мотивите на прокурора да отдели материалите е посочено, че на 23.06.2025 г. е
постъпил доклад от новоопределения разследващ полицай, в който било
посочено, че двама от разпитаните от него свидетели – Д. И. И. и Й. Ц. И.,
заявили, че не са разпитвани до момента, а едновременно с това отстранената
разследваща М. Т. предала делото заедно със 7 броя протоколи за разпит на
свидетели, сред които и на посочените лица.
- съдебно-почерковата експертиза от 14.08.2025 г. е установила, че
подписите за „свидетел“ в изследваните документи - 7 броя протоколи за
разпит, не са положени от посочените като свидетели лица.
- в разпита си за нуждите на настоящото ДП, което е възложено на
следовател, свидетелите Й. Ц. И. (л. 86) и Ц. Г. П. (л. 97) освен че отричат да
са полагали подписи в инкриминираните документи с дата съответно
05.05.2025 г. и 24.04.2025 г., но така също свидетелстват, че през м. юли са
били потърсени от обвиняемата с искане да подпишат протоколи за разпит.
Св. Й. И. „…вчера, на 21.07.2025 г. в 11 ч. и 15 мин получих обаждане
3
от непознат телефонен номер *********, като женски глас ми се представи
за разследващ полицай М. Т. и ме попита дали мога да отида сега при нея във
02-РУ Плевен, за да ми зададе няколко въпроса…след около час аз бях при
нея…Тя поиска да се кача в сградата, че някакъв документ бил сбъркан…тя
ми даде да прочета един протокол за разпит от м. май тази година…Тя ме
попита дали мога да подпиша протокола…“
Св. П. „…тази година през месец юли…бях призован да се явя за
разпит при нея….показа ми показания, които бях дал преди месеци пред неин
колега мъж, на който също не помня името…и ми даде да подпиша един лист
със съдържание на моите показания. Аз го подписах и си тръгнах..“,
Горните обстоятелства еднопосочно установяват, че действията на
обвиняемата с устно призоваване на двама от свидетелите и предлагането им
за подпис на протоколи, са осъществени след като вече прокурорът й е иззел
делото и го е предал на другия разследващ полицай С. М..
Мярката по чл. 69 НПК е несанкционна мярка за процесуална принуди,
чиято легитимна цел е разкриване на обективната истина. Основанията за
отстраняване са строго лимитирани поради обстоятелството, че с тази
временна мярка се засяга конституционното право по чл. 48, ал. 3 от
Конституцията на Република България – правото на обвиняемата свободно да
избира професия и място на работа.
Поради това и временно отстраняване по реда на ЗМВР е недопустимо и
предвиденото такова по чл. 214, ал. 2 ЗМВР е било обявено за
противоконституционно с Решение №10/29.05.2018 г. по к.д.№4/2017, което е
предвиждала, че „При привличане на държавен служител като обвиняем за
престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, буква „а“ от Наказателния кодекс и е образувано
дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, съответният орган по чл. 158 и
159 го отстранява временно от длъжност“.
Заедно с това обаче в мотивите на това решение ясно е очертана
допустимото ограничение на основното право на обвиняемата за нуждите на
наказателното производство.
В конкретния случай и на база на представените доказателства
въззивният съд приема, че ако обвиняемата остане на заеманата от нея
длъжност, тя ще има достъп до служебните информационни масиви на МВР,
4
до сградата на полицейското управление. Тези обстоятелства, заедно с вече
реализираната опасност – призоваване и провеждане на разпити на двама от
свидетелите през м. юли, след като вече досъдебното производство й е било
иззето от прокурора, следва да бъдат оценени като основания да се счита, че
служебното положение на обвиняемата ще създаде пречки за обективното,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съгласно
изискването на чл. 69, ал. 1 НПК.
Съдът прие, че възраженията на защитата относно представеното в
съдебно заседание писмено доказателство от прокурора е основателно и по
тази причина не изгради фактически или правни изводи на база на същото.
Поради горното, въззивната инстанция прие, че оспореното определение
е неправилно, а частния протест срещу него – е основателен.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 69, ал. 4 НПК,
Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №981/16.10.2025 г. на Районен съд Плевен по
ЧНД №1660/25 г., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 69, ал. 1 НПК М. П. Т. с ЕГН
**********, обвиняема по ДП №3398/25 г. по описа на ОСлО - Плевен (пр.пр.
№4097/24 по описа на ОП Плевен) от заеманата длъжност – „Разследващ
полицай“ при 02 РУ МВР Плевен
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5