№ 56
гр. Сливен, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христина Ян. К.а - Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Ян. К.а - Чолакова Административно
наказателно дело № 20242230201169 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от А. Я. А., ЕГН ********** против
НП № 10351/05 от 09.12.2005г., издадено от началник на РУ-Сливен, ОДМВР
Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 30 лева за извършено нарушение на чл. 36, ал. 1,
т.“б“ от ЗДвП и на основание и чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 40 лева за
извършено нарушение на чл. 102, ал. 1, т.“б“ от ЗДвП. На основание Наредба
№ I-139 от 16.09.2002г. на МВР са му отнети общо 14 контролни точки, както
следва: по чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от ЗДвП - 4 контролни точки, по чл. 183,
ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП -10 контролни точки.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. В депозирано по делото писмено становище, както и в
хода на устните състезания, пледира НП да бъде отменено като
незаконосъобразно, като излага подробни съображения относно нередовното
връчване на НП, неприложимост на хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
1
Счита, че възможността за административнонаказателно преследване спрямо
жалбоподателя е погА.а по давност.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 21.11.2005г. на жалбоподателя бил съставен АУАН № 10351 за
нарушения по чл. 36, ал. 1 и чл. 102, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на
21.11.2005г.около 18.30 часа, в гр. Сливен, между бул. „Цар Освободител“ и
бул. „Братя Миладинови“ управлявал лек автомобил Мерцедес С 220D, рег. №
СН 2293АН като извършвал маневра завиване на ляво по бул. „Братя
Миладинови“ от крайна дясна лента, обособена за движение само направо и
надясно. По време на движението водачът не използвал обезопасителен колан.
АУАН бил подписан от актосъставителя и двама свидетели. На датата на
съставянето му той бил връчен на нарушителя и подписан от него, като в
АУАН било вписано, че нарушителят няма възражения по акта. Такива не
постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал
процесното наказателно постановление, с което на осн. чл. 183, ал. 3, т. 5,
предл. 1 от ЗДвП му наложил административно наказание „глоба” в размер на
30 лева, за извършено нарушение на чл. 36, ал. 1, т.“б“ от ЗДвП и на основание
и чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП му наложил административно наказание
„глоба” в размер на 40 лева, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 1, т.“б“ от
ЗДвП. На основание Наредба № I-139 на МВР му отнели общо 14 контролни
точки, както следва: по чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от ЗДвП - 4 контролни
точки, по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП-10 контролни точки.
В процесното НП липсва положен подпис на жалбоподателя, като на
мястото на подписа е вписано „чл. 58, ал. 2 от ЗАНН“ и е посочена дата
23.01.2006г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт,
2
подлежащ на съдебен контрол.
По отношение допустимостта на жалбата и направеното възражение от
процесуалния представител на жалбоподателя за спазване реда на чл. 58, ал. 2
ЗАНН, съдът счита, че жалбата е депозирана в срок, доколкото не са били
налице основанията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В тази връзка намира за
основателно възражението, като съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 и 2 от ЗАНН, в редакцията й към датата на
извършване на нарушението предвижда, че препис от наказателното
постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия
обезщетение. В алинея втора е посочено, че когато нарушителят или
поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. За да се
връчи НП по реда, посочен в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, следва да са налице
кумулативно дадените предпоставки, а именно: нарушителят да не е намерен
на посочения от него адрес и новият му адрес да не е известен. За да е налице
първата предпоставка, не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на
известния по делото адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило
връзката си с него. Съгласно трайната съдебна практика, за да се докаже това
обстоятелство по несъмнен начин е необходимо връчителят да е извършил
най-малко две посещения, в различни дни и части на денонощието, да бъдат
събрани сведения, при които да е установено, че търсеното лице не може да
бъде намерено на адреса. От събраните по делото писмени доказателства се
налага извода, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН. По преписката липсват данни, че жалбоподателят е търсен повече от
веднъж, както и данни, от които да е видно, че е правена справка за
установяване на друг известен адрес на който да се извърши връчването на
НП. От служебно изисканите доказателства се установява, че постоянният и
настоящ адрес на жалбоподателя не е променян от датата на извършване на
нарушението до настоящия момент. Безспорно е, че представените по делото
доказателства, не установяват наличие на предпоставките на чл. 58, ал. 2
ЗАНН, поради което съдът счита, че не е налице редовно връчване на
процесното НП, респ. срокът за обжалване на същото не е започнал да тече,
следователно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане.
Съдът намира жалбата за основателна, като счита, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е погА.а по
давност, в каквото насока е и направеното от процесуалния му представител
3
възражение. Съображението за това са следните:
Съгласно чл. 11 от ЗАНН относно обстоятелствата, изключващи
отговорността субсидиарно приложение намират разпоредбите на НК.
Доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби по въпросите, свързани с
течението, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно
т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на
чл. 80 и сл. от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия
на ВАС.
На основание чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (в редакцията й
към момента на извършване на административното нарушение)
административнонаказателно преследване се изключва по давност, когато то
не е възбудено в продължение на две години. Давностният срок започва да
тече от довършване на нарушението. В случая - от датата на извършване на
процесното нарушение, която е 21.11.2005г.
Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от ЗАНН, независимо от
спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден
в предходния член.
В настоящия случай, предвид датата на извършване на
административното нарушение - 21.11.2005г., към настоящия момент е
изтекъл предвидения в закона тригодишен абсолютен давностен срок (същият
е изтекъл на 21.11.2008г.), следователно наказателното преследване е погА.о
по давност, което означава, че към датата на постановяване на настоящия
съдебен акт възможността за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя се е преклудирала на основание чл. 11 от
ЗАНН, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (в редакцията й към
момента на извършване на административното нарушение) и НП следва да се
отмени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 10351/05 от 09.12.2005г.,
издадено от началник на РУ Сливен, ОДМВР Сливен, с което на А. Я. А., ЕГН
********** от гр. Сливен, местност „Дюлева река“, № 272 на основание чл.
183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
4
„глоба” в размер на 30 лева за извършено нарушение на чл. 36, ал. 1, т.“б“ от
ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 40 лева за извършено
нарушение на чл. 102, ал. 1, т.“б“ от ЗДвП, и на основание Наредба № I-139 от
16.09.2002г. на МВР са му отнети общо 14 контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5