РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Благоевград, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100033 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№33/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба вх.№234/04.01.2024г., подадена от „А... седалище и адрес на
управление гр.С, Б, представлявано от управителя Ива Шаламанова, против С. Г. Т., ЕГН
**********, гр.С
С Определение №666/08.04.2024г. е приет за съвместно разглеждане в настоящото
производство предявения от ответника С. Г. Т. срещу ищеца „Ай Тръст“ ЕООД насрещен иск
с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 20.06.2019г. С. Г. Т., ЕГН ********** е кандидатствала
онлайн за отпускане на потребителски кредит от „К като е попълнила заявление за
отпускане на кредит от разстояние на интернет страницата на „К а именно — , в който сайт
е попълнила личните данни - три имена, ЕГН, данни на документ за самоличност, адрес,
електронен адрес (е-мейл) за получаване на документи и кореспонденция /, мобилен телефон
/**********/ и др.
Сочи се, че в процеса на Заявление пълната преддоговорна информация за условията на
кредита е била налична чрез хиперлинкове, в т.ч. Общите условия за кредитиране („ОУ“) на
„К..., Стандартен европейски формуляр /„СЕФ“/, Договора за кредит, ведно с Приложение
№1 с Погасителния план, като преддоговорната информация (СЕФ) е била изпратена
предварително и на и-мейла на кредитоискателя.
Сочи се, че след запознаване с условията по кредита ответницата е отправила обвързващо
електронно волеизявление по чл.2 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /„ЗЕДЕУУ“/ на Сайта чрез натискане на бутона „Декларирам, че
съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам
ОУ и Договора.“. С извършване на гореописаните действия заявлението се счита за
подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договора за кредит – приети и подписани от същия.
Твърди се, че след електронното изявление на ответника на е-мейла й са изпратени
автоматично Договор №2046937/20.06.2019г. /„Договора за кредит“/, Приложение №1 към
него, ОУ и СЕФ, като е-мейлът съдържа електронното изявление на кредитора „К за
сключването на Договора за кредит и приложенията към същия.
Твърди се, че в резултат на горното, по реда на З на 20.06.2019г. между кредитора „К и
кредитополучателя С. Г. Т. е сключен Договор за кредит №2046937 за сумата от 2550 лв. -
главница и уговорен срок на погасяване на кредита - 30.06.2021г. при лихва и други условия,
подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. Сочи се, че ответницата
е усвоила заемната сума по банков път на 20.06.2019г. по следната нейна банкова сметка с
1
IBAN: като сумата е била преведена от „Кредисимо“ ЕАД от следната банкова сметка с
IBAN: BG81STSA93000021455323.
Сочи се, че договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ чрез
размяна на електронни волеизявления по чл.2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията на
ЗЕДЕУУ, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и
приложимото законодателство. Сочи се, че при кандидатстването си за кредит от
Кредисимо, ответницата сама е избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си, като
осигури поръчителство на „Ай Тръст“ ЕООД, като е имала възможност да избере и
необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като друг вид обезпечение,
съгласно Раздел II, т.17 от ОУ. Сочи се, че договорът за предоставяне на поръчителство не е
бил задължителен за сключване, като Договорът за предоставяне на поръчителство с Ай
Тръст е сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между „А и ответницата Т. по
същността си е договор за поръчка по чл.280 от ЗЗД, сключен по реда на ЗЕДЕУУ, по силата
на който „А предоставя гаранционна услуга, като се задължава да сключи с „К договор за
поръчителство по чл.147 от ЗЗД и да обезпечи като поръчител задълженията на ответника
по неговия Договор за кредит.
Сочи се, че „Ай Тръст“ ЕООД е изпълнило задълженията си по Договора за предоставяне
на поръчителство и е сключил с „Кредисимо“ ЕАД Договор за поръчителство, по силата на
който се е задължил да отговаря пред „Ксолидарно с ответника за изпълнението на неговите
задължения по Договора за кредит, както и за всички последици от неговото неизпълнение.
Твърди се, че ответникът е извършил две плащания по банкова сметка на „Кпри „Б, както
следва: 273.32 лв. на 31.07.2019г.; 273.32 лв. на 29.08.2019г., като ответникът е извършил и
двадесет плащания чрез „Изипей“ АД, както следва: - 273.32 лв. на 30.9.2019г.;- 273.32
лв. на 5.11.2019г.; 100.00 лв. на 17.6.2020г.; 100 лв. на 25.9.2020г.;- 273.32 лв. на
30.10.2020г.;-546.64 лв. на 14.12.2020г.;-233.33 лв. на 31.3.2021г.;-300.00 лв. на
29.5.2021г.; -290.00 лв. на 28.6.2021г.;-280.00 лв. на 29.7.2021 г ; -290.00 лв. на 4.9.2021г.;-
280.00 лв. на 29.9.2021г.;-280.00 лв. на 30.10.2021г.;-280.00 лв. на 29.11.2021г.;-275.00 лв. на
30.12.2021г.;-275.00 лв. на 31.1.2022г.; -550.00 лв. на 29.3.2022 г.;-275.00 лв. на
4.5.2022г.;-280.00 лв. на 30.5.2022 г.; 275.00 лв. на 30.6.2022 г.
Сочи се, че след извършеното плащане от 30.06.2022г. ответникът е изпадал отново в
просрочие на задълженията си и няма последващи вноски, поради което „Кредисимо“ ЕАД е
изпратило искане за плащане до поръчителя „А и поради неплащане в дадения срок, на
11.11.2022г. „Ай е изпълнило задълженията си като поръчител и е погасило всички дължими
от ответника суми към „К, а именно: 442.46 лв. /главница/, 30.76 лв. /договорна лихва/, 49.96
лв. /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/, като е встъпил в правата
на кредитора по чл.146 от ЗЗД. Сочи се, че преди да извърши плащането поръчителят е
уведомил длъжника за предстоящото плащане.
Твърди се, че „Ай Тръст“ е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№2163/2023г. по
описа на Районен съд-Благоевград, по което е издадена заповед за изпълнение за следните
суми: 442.46 лв. - главница, 30.76 лв. - договорна лихва за периода от 01.04.2021г. до
30.06.2021г., 49.96 лв. -обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за
периода от 01.04.2021г. до 07.03.2023г., както и 75 лв. разноски, от които 25 лв. - държавна
такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение
ответницата е подала възражение по чл.414 от ГПК, което обуславя правния интерес на
ищеца от предявяване на настоящия установителен иск за вземанията по издадената заповед
за изпълнение.
В отговора на исковата молба ответникът навежда доводи за нищожност на договора за
кредит на основание чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 във вр. с чл.19, ал.1 и
ал.2 във вр. с чл.21 и с чл.22 от ЗПК. Сочи се, че уговореният в договора ГПР не съдържа
всички данни, формиращи размерът му, в нарушение на нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Посоченият в договора ГПР не отговарял на реално приложимия в отношенията между
страните, тъй като в същия не било включено възнаграждението за дружеството-поръчител,
като уговорката имала неравноправен характер и представлявала заблуждаваща търговска
практика.
На следващо място се сочи, че договорната лихва в размер на 41.24% е нищожна като
2
противоречаща на добрите нрави, като неравноправна и като осъществяваща основанието
по чл.21 от ЗПК.
Сочи се, че договорът е недействителен, тъй като кредиторът не е изпълнил изискванията
на императивната норма на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК да предвиди в договора правото на
потребителя да се откаже от предоставения му кредитен ресурс.
Сочи се, че не е породил валидни права и задължения сключения договор за
поръчителство на основание на неговата акцесорност към невалидната кредитна сделка и на
собствени основания - по чл.138 от ЗЗД, страни по него са кредиторът и поръчителят и
неговата типична и непосредствена цел е трето на правоотношението лице да обезпечи
изпълнението на главния длъжник, поради което сключването на договор за поръчителство с
длъжника се твърди, че е лишено от правно основание; договорът за поръчителство
противоречи на добрите нрави поради липсата на каквато и да е еквивалентност на
насрещните престации; поради неговата неравноправност- същият е сключен в нарушение
на чл.16 от ЗПК, изискваща кредиторът да извърши преценка на кредитоспособността на
потребителя и в зависимост от извършената оценка да откаже да кредитира
неплатежоспособно лице или да предложи добросъвестна ставка на печалба; и поради
обстоятелството, че договорът за поръчителство разкрива характеристики на обещание за
бъдещо дарение, което според ответника е нищожно.
Сочи се, че кредитоподателят използва материалната затрудненост на своите клиенти,
поставяйки условие договора за кредит да бъде обезпечен при неизпълними условия, с цел
учредяване на поръчителство с „А, което е свързано лице с кредитодателя, доколкото „К е
едноличен собственик на капитала на „А... В договора за кредит и договора за предоставяне
на поръчителство била посочена една и съща банкова сметка, а съгласно договора за
поръчителство „Кредисимо“ ЕАД било овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за поръчителство. Бил формиран бизнес модел за разделяне
на приходите от кредита между две свързани дружества с цел да се заобиколи ограничението
по чл.19, ал.4 от ЗПК.
На следващо място се сочи, че кредиторът не е изпълнил изискването да посочи размера
на лихвения процент на ден, като законодателят е извел изрично правило по какъв начин
следва да се посочи в договора тази стойност, за да гарантира, че информацията за лихвения
процент на ден ще бъде предоставена на разбираем език, съгласно изискването на чл.10, ал.1
от ЗПК за яснота и прозрачност при съставяне на договорните условия и в подходящ
А.литичен вид, за да може всеки потребител дори и този, който няма достатъчна финансова
грамотност да осмисли предоставената му информация или да извърши математически
изчисления да може да упражни правото си по чл.29 от ЗПК.
Сочи се, че клаузата за договорна лихва в размер на 41.24 % не е произвела валидни
правни последици. Твърди се, че договорната лихва надхвърля три пъти размера на
законната лихва, което е в разрез с добросъвестността и кредиторът използва материалната
затрудненост на кредитополучателя, за да получи престация, значително неравностойна на
предоставения от него кредитен ресурс. Сочи се, че извършеното договаряне създава
неравноправност съгласно чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП, като размерът на записА.та договорна
лихва бил неточен и подвеждащ, тъй като в него не било включено възнаграждението за
дружеството-гарант.
Навежда се, че поради нищожността на кредитната сделка не е произвела правен ефект
уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване от негова
стрА. на лично обезпечение, като се сочи, че договорът за поръчителство също е нищожен.
С оглед на гореизложеното се иска отхвърляне на предявените искове.
В насрещната искова молба се твърди, че сумата от 2 678.69 лв. е платена на основание
Договор за предоставяне на поръчителство от 20.06.2019г., сключен между „А и С. Т., по
силата на който договор за поръчителство, който е бил задължително условие, поставено от
кредитодателя „К за предоставянето на кредитния ресурс от 2 550 лв., ответното дружество
„А се е задължило да сключи договор за поръчителство с „К по силата на който да отговаря
пред кредитодателя солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
същия.
Сочи се, че съгласно чл.8, ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство от
20.06.2019г., потребителят дължи на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение,
посочено в размер и при условия съгласно Приложение №1 - потребителят дължи на
3
поръчителя 24 месечни вноски от по 115.58 лв. или общо 3785.76 лв. Навежда се, че
съгласно чл.8, ал.4 и ал.5 от Договора за предоставяне на поръчителство от 20.06.2019г.,
потребителят може да изплаща дължимото на поръчителя възнаграждение по банкова
сметка на „К...което дружество е овластено да приема вместо поръчителя изпълнението на
задължението на потребителя към поръчителя. Твърди се, че ищцата по насрещния иск С. Т.
е извършвала плащания на месечните погасителни вноски и възнаграждението на
поръчителя съгласно уговореното в чл.8, ал.4 и ал.5 от договора за поръчителство, както
следва: - 273.32 лв. на 30.9.2019г.;- 273.32 лв. на 5.11.2019г.; 100.00 лв. на 17.6.2020г.; 100
лв. на 25.9.2020г.;- 273.32 лв. на 30.10.2020г.;-546.64 лв. на 14.12.2020г.;-233.33 лв. на
31.3.2021г.;-300.00 лв. на 29.5.2021г.; -290.00 лв. на 28.6.2021г.;-280.00 лв. на 29.7.2021 г ;
-290.00 лв. на 4.9.2021г.;-280.00 лв. на 29.9.2021г.;-280.00 лв. на 30.10.2021г.;-280.00 лв.
на 29.11.2021г.;-275.00 лв. на 30.12.2021г.;-275.00 лв. на 31.1.2022г.; -550.00 лв. на
29.3.2022 г.;-275.00 лв. на 4.5.2022г.;-280.00 лв. на 30.5.2022 г.; 275.00 лв. на 30.6.2022 г.
Твърди се, че Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради
недействителността на кредитната сделка. Същият бил недействителен и на самостоятелни
основания – договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на
поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и има неравноправен
характер; противоречи пряко на Директива 2008/48.
С оглед на гореизложеното се иска да бъде осъден ответника „А... да възстанови на
ищцата по насрещния иск сумата в общ размер на 2 678.69 лв., платена без основание, в
изпълнение на Договор за поръчителство от 20.06.2019г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В отговора на насрещната исковата молба ответникът „А... оспорва предявения насрещен
иск по основание и размер и се иска да бъде отхвърлен изцяло. Изложени са подробни
правни доводи за оборване твърденията на ищеца за нищожност на договора за кредит.
Твърди се, че предоставянето на поръчител в лицето на „А... е единствено възможност, но
не и задължение за кредитополучателя. Настоява се, че няма задължително условие
кредитът да е обезпечен, като потребителят има избор да реши дали иска обезпечен или
необезпечен кредит. Отделно от това, клиентът имал право по чл.13, раздел III от ОУ да се
откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство.
Счита, че възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като
не отговаря на дефиницията по пар.1, т.1 от ДР на ЗПК за „общ разход по кредита“. При
сключването на договора за кредит, кредитодателят няма как да знае предварително какво
възнаграждение ще се уговори между кредитополучателя и поръчителя.
Сочи се, че вземането за възнаграждение по процесния договор за предоставяне на
поръчителство възниква в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „К...
Сочи се, че дружеството „Кредисимо“ ЕАД не е стрА. по договора между ищцата и „Ай
Тръст“ ЕООД, като дружеството „А.... извършва престацията на услугите по договора за
предоставяне на поръчителство.
Оспорва се твърдението за наличието на свързаност между „Кредисимо“ Е.. Твърди се, че
в договора за предоставяне на поръчителство била предоставена възможност на клиента да
избере начин за заплащане на възнаграждението на поръчителя, като това можело да стане
по сметка на „К... или по сметка на „Ай Тръст“ ЕООД. „К.не било титуляр на вземането, а
само получавало сумите от името и за сметка на „А....
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не изпращат представители.
Представят писмени становища по съществото на спора.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 20.06.2019г. между „К. като заемодател и С. Г. Т. като заемател е сключен Договор за
потребителски кредит №2046937 при следните параметри на отпуснатия заем съгласно
Приложение №1 към Договора: размер на отпуснатия заем 2 550 лв.; вид на кредита:
потребителски кредит с условие с погасителен план по продукт Credissimo плюс; срок на
кредита – 24 месеца; брой погасителни вноски – 24; първа погасителна вноска –
31.07.2019г.; последна вноска – 30.06.2021г.; лихвен процент по кредита – 41.24%; ГПР –
50%; общ размер на всички плащания – 3785.76 лв. Не е спорно межу страните, че кредитът
е усвоен и за погасяването му ответницата е правила плащания.
Съгласно чл.4 от Договора в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че
4
ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в
заявлението вид на обезпечението: да предостави на Кредисимо банкова гаранция съгласно
общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице /“поръчител“/ в
срок до 48 часа от подаване на заявлението.
На 20.06.2019г. между С. Г. Т. като потребител и „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се
задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да
отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията по договора за паричен кредит, както следва: - задължение
за връщане на заемната сума в размер на 2 550 лв.; - задължение за плащане на
възнаградителна лихва; - задължение за плащане на всички дължими от потребителя
разноски във връзка със сключването и изпълнението на договора за потребителски кредит; -
задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава за плащането, разходи
за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари /чл.2/. По силата на чл.1,
ал.2 за поемане на задължението по ал.1 потребителят дължи възнаграждение на
поръчителя, като същото е уговорено в размер на 3 785.76 лв., платимо разсрочено на
вноски, всяка в размер на 157.74 лв., на посочени падежни дати, съвпадащи с падежните
дати по договора за паричен заем. Уговорено е, че потребителят заплаща възнагражданието
по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на
потребителя по договора за паричен заем, като „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема
вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство /чл.8, ал.5/.
„Ай Тръст“ ЕООД е изпълнил задължението си по чл.1 от Договора за предоставяне на
поръчителство, и на 20.06.2019г. е сключил Договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД,
по силата на който се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по договора
за паричен кредит.
От заключението на вещото лице Р. В. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установява следното: по Договора за кредит и Договора за предоставяне на поръчителство
ответницата С. Т. е извършила плащания в общ размер от 6 276.57 лв. От тази сума на
„Кредисимо“ ЕАД по Договора за кредит са погасени 3 597.88 лв., отнесени за: главница в
размер на 2 107.54 лв.; възнаградителна лихва в размер на 1 205 лв.; лихва за забава в размер
на 285.34 лв., а на „Ай Тръст“ ЕООД по Договора за поръчителство – сума в размер на
2 678.69 лв. Последното извършено плащане е на 30.06.2022г., като към тази дата има
неиздължени суми в размер на 523.18 лв., от които главница – 442.46 лв., възнаградителна
лихва – 30.76 лв. и лихва за забава – 49.96 лв. Вещото лице е изчислило ГПР в размер на
191.26% по договора за кредит, във вариант, при който в ГПР се включи възнаграждението
по договора за поръчителство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото се установи сключването на договор за потребителски кредит от 20.06.2019г.
между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на кредитор, от една стрА., и С. Г. Т., от друга
стрА., в качеството й на кредитополучател, по силата на който кредиторът е предоставил
заемната сума на кредитополучателя по уговорения от страните начин. Срокът на договора е
изтекъл на 30.06.2021г. с падежа на последната погасителна вноска. Към договора за кредит
на същата дата е сключен договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“
ЕООД като поръчител и С. Г. Т. като потребител.
Съгласно задължителните разяснения по ТР №1/2020г. на ОСГТК съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересовА.та стрА., ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства.
В чл.5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да осигури
точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложениието им съдът следи служебно. Общественият интерес
5
от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява
диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен
интерес; 2. е относимо към външната стрА. /формата/ на представения правопораждащ
спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице
неравноправна клауза.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване.
Съдът намира, че в настоящия случай сключеният договор за кредит е недействителен на
основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от
неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски
кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване
на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови
изисквания не са спазени.
В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 50%. Според съда обаче
възнаграждението за поръчителя представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде
калкулирано при изчисляването на ГПР.
Макар отношенията между кредитора и длъжника и между длъжника и поръчителя да са
представени като две отделни и самостоятелни правоотношения, произтичащи от отделни
договори /от договор за паричен заем и от договор за предоставяне на поръчителство/, то в
случая се касае за взаимно свързани и обусловени правоотношения. От справка в ТР се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е кредиторът
„Кредисимо“ ЕАД. В чл.19, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент
на разходите, който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на
ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. Независимо че произтича от друг договор, възнаграждението
за поръчителя съставлява разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, защото
икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите
парични задължения по договора за заем – главници, лихви и пр., като същото съгласно
условията на договора е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на
погасителните вноски по договора за кредит. Възнаграждението за поръчителство не попада
в изключенията по чл.19, ал.3 от ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите,
които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. В
настоящия случай в Договора за паричен заем е посочен ГПР в размер на 50%. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с „А.. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
В същото време, съгласно чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство, “К. е
овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
6
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства. При включването на дължимото възнаграждение за
поръчителя, ежемесечно начислявано в погасителните вноски по кредита и представляващо
скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според изчисленията на вещото
лице възлиза на 191.26%, който надвишава допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК.
В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният
размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора
изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не
съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално
лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му
признава и гарантира.
Поради изложеното съдът приема, че сключеният договор за потребителски кредит е
недействителен, поради което нищожен се явява и акцесорния договор за предоставяне на
поръчителство. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било
обусловено от сключването на договора за предоставяне на поръчителство от стрА. на
кредотополучателя, с който е било уговорено последният да заплати възнаграждение. След
като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител, то
очевидно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем,
сключен с „Кредисимо“ ЕАД, доколкото, плащайки задължението на потребителя де факто
поръчителят плаща вземането си сам на себе си. С уговарянето на допълнително
възнаграждение под формата на такса за поръчителство, оформена като отделно съглашение
с трето лице, свързано с кредитора по смисъла на пар.1, т.5 от ТЗ, която такса е платима с
вноските по договора за кредит, и която води до допълнителни разходи за потребителя, се
цели единствено заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК,
ограничаваща максималния процент на разходите по кредита, и оттам обогатяване на
кредитора. Със сключването на този договор се цели единствено набавянето на
допълнително възнаграждение за заемодателя по договора за кредит, в нарушение на
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Като краен резултат, сключвайки договора за
поръчителство, ответникът се е задължил да заплати още едно възнаграждение в полза на
кредитора си „К., който е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител „А.,
а последният всъщност не е поел задължение по договора, тъй като реално обезпечава
задължението сам пред себе си. Доколкото в случая се цели постигане на запретен от закона
правен резултат чрез използване на законни средства, то договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК.
Договорът за предоставяне на поръчителство накърнява добрите нрави, има неравноправен
характер и заобикаля закона. В обобщение, както договорът за кредит, така и договорът за
предоставяне на поръчителство са недействителни.
Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК
кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита – в случая 2 550 лв., но не
дължи лихва и други разходи по кредита. Поради това и направените плащания по договора
за кредит в размер общо на 3 597.88 лв., следва да бъдат отнесени като погашения към
главницата, поради което главницата се явява изцяло погасена. Предвид изложеното,
предявеният иск за установяване дължимост на главница, договорна и законна лихва, като
неоснователен подлежи на отхвърляне.
По насрещния иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД:
По делото се установи от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, че длъжникът е заплатил възнаграждение в полза на ответника „Ай Тръст“
ЕООД по сключения между тях договор за предоставяне на поръчителство в размер на
2 678.69 лв. Установи се, че договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен,
поради което не е породил задължение за потребителя. Ето защо, платената сума по
недействителния договор за предоставяне на поръчителство е дадена при начална липса на
основание за плащането, поради което е недължимо платена и подлежи на връщане на
7
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното погасяване.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, на който следва да се
присъдят сторените разноски за платена държавна такса в размер на 107.15 лв., както и 200
лв. за експертиза.
Ответната стрА. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
В практиката на ВКС, се приема, че осъдената за разноски насрещна стрА. не може да
оспорва правото на адвоката да получи възнаграждение съгласно чл.78 от ГПК за нейна
сметка по съображения, че в действителност материалното състояние на безплатно
представлявания не е затруднено. Изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка
за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38,
ал.2 от ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗА; заявление, че предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават;
отговорност на насрещната стрА. за разноски, съобразно правилата на чл.78 от ГПК.
Достатъчно е да се представи договор за защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези основания. Касае
се за вътрешни отношения между страните, в които съдът не може се намесва, за разлика от
хипотезата при освобождаване от публични държавни вземания по чл.83 от ГПК.
Възражението на другата стрА., че ползващият безплатна правна помощ не е материално
затруднен по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатура всъщност не е основание
тази стрА. да се освободи от разноски. Адвокатът вече е осъществил действията по защитата
на стрА.та, следователно разноските са реално извършени и заплащането им се дължи
съгласно разпоредбите на чл.78 от ГПК. Именно тези разпоредби са приложими по
отношение на отговорността за разноски, а не общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, което
касае установяването на фактите, свързани с предмета на спора /Определение
№220/02.02.2024г. по ч.т.д.№653/2023г. на ВКС, I т.о.; Определение №1738/10.04.2024г. по
гр.д.№1522/2023г. на ВКС, II г.о.; Определение №60227 от 03.06.2021г. по ч.гр.д.
№1954/2021г. на ВКС и др./.
При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, предвид приетото с
решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, че
посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват
съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС, настоящият състав
съобразявайки предмета на делото, материалния интерес, вида и количеството на
извършената от адвоката правна дейност, правната и фактическа сложност на делото,
обстоятелството, че макар в производството са да разгледани два иска – първоначален и
насрещен, то същите произтичат от взаимно свързани и обусловени правоотношения, както
и че се касае за искове, част от заведени голям брой еднотипни дела, по които има формирА.
трайна съдебна практика, намира, че обоснован и справедлив съобразно критериите по
чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от общо 600 лв. по двата иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ищеца „А, седалище и адрес на
управление гр.С бул.“В „Б представлявано от управителя И, против ответника С. Г. Т., ЕГН
**********, гр.С, положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във
вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено
съществуването на вземане в полза на “А срещу С. Г. Т., ЕГН **********, за следните суми:
- сумата от 442.46 лв. – неплатена главница по Договор за кредит №2046937 от 20.06.2019г.,
сключен между „К... С. Г. Т., обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от
20.06.2019г., сключен между „А и С. Г. Т., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 18.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането;
8
сумата от 30.76 лв. - договорна лихва за периода от 01.04.2021г. до 30.06.2021г.; сумата от
49.96 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от
01.04.2021г. до 07.03.2023г., които суми са предмет на издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №945/19.10.2023г. по ч.гр.д.№2163/2023г. по описа на
Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, „А, седалище и адрес на управление
гр.С Б“, представлявано от И Ш, да заплати на С. Г. Т., ЕГН **********, гр.С сумата от 2
678.69 лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща недължимо платена сума за възнаграждение на поръчителя по Договор за
предоставяне на поръчителство от 20.06.2019г. към Договор за потребителски кредит №г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2024г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „А, седалище и адрес на управление гр.С Б, представлявано от И....., да
заплати на С. Г. Т., ЕГН **********, гр.С..., сумата от 307.15 лв. /триста и седем лева и
петнадесет стотинки/ за разноски по делото.
ОСЪЖДА „А седалище и адрес на управление гр.С, представлявано от Ивда заплати на
адв.Д. Л. Ф., САК, личен №**********, гр.С, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9