РЕШЕНИЕ
№ 633
гр. П., 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Пловдив, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330207720 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-0273-000508/11.11.2021
г., издадено от *** РУ Х. към ОДМВР гр. П. с което на Л. Л. П. с ЕГН:
********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от
200 лева за извършено от нея нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят Л.П., чрез **** адв. М. обжалва процесното
наказателно постановление, като иска неговата отмяна, доколкото същото се
явява неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че в АУАН и
НП било налице погрешно описание на нарушението, като жалбоподателят не
бил в състояние да предположи, че след завой ще има паднало дърво. Не било
посочено с какво точно процесната скорост се явявала несъобразена.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно
заседание, не изпрати представил. Депозира становище по съществото на
делото с което оспорва подадената жалба, намира същата за неоснователна,
поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно
постановление.
1
П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
16.10.2021 г. около 23:00 часа в община Х. на път Трети клас № 606 – км.53-
ти, между с. К. и с. Б., с посока към с. К., като водач на лек автомобил ,,Киа
Рио‘‘ с рег. № ****, чужда собственост, управлява този лек автомобил като се
движи със скорост, несъобразена с атмосферните условия, със състоянието на
пътя и конкретните условия на видимост, за да е в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Д.Ш.. В
показанията си той потвърди отразеното от него в АУАН, като добави, че на
процесния ден и място е имало буря, вследствие от което е имало паднали
дървета. Били налице завои по пътя, като нямал спомен дали процесното
паднало дърво е било сигнализирано по някакъв начин.
Съдът кредитира депозираните гласни доказателства, доколкото същите
са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран
доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните.
Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП предвижда, че водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
2
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Нито в акта, нито в постановлението е посочено с каква скорост е
следвало да се движи водачът, т. е. коя скорост се е явявала съобразена с
обстоятелствата, посочени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, така че да е бил състояние да
спре пред предвидимо препятствие, респ. при създадена опасност за
движението. Не е посочена и скоростта на движение на управлявания от
жалбоподателя автомобил, за да може да се прецени, дали същата е била
съобразена или не с обстоятелствата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, респ. да може да се
прецени дали водачът се е движил с несъобразена скорост. Наред с горното
следва да се отбележи и това, че нито в акта, нито в постановлението е
посочено пред какво жалбоподателят не е бил в състояние да спре - дали пред
предвидимо препятствие или пред възникнала опасност за движението.
Изложеното обосновава и извода, че в случая отговорността на водача е
неоснователно ангажирана за деяние, което не е доказано, като е дадено и
непълно описание на съставомерни негови елементи, които препятстват съда
да извърши преценка за наличието на виновно поведение от една страна, а от
друга – за установяване на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. От
друга страна, видно от АУАН и НП се установява, че деянието е било
осъществено при управление на МПС в тъмната част на денонощието – 23:00
часа на път със завои, като не може да се установи с каква скорост следва да
се движи управляваният от жалбоподателя лек автомобил, че да е в състояние
да спре след завой при наличието на паднало дърво на пътя.
В тази насока е Решение № 2217 от 13.12.2017 г. на АдмС - П. по к. а. н.
д. № 2926/2017 г.
Предвид гореизложеното с оглед допуснатото процесуално нарушение,
обжалваното наказателно постановление, като неправилно
незаконосъобразно, следва да се отмени.
По разноските:
С оглед изхода на делото в тежест на въззиваемата страна следва да се
възложат разноските за адвокатско възнаграждение по делото, като са налице
доказателства за заплатени такива в размер от 300 лева.
По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0273-000508/11.11.2021 г.,
издадено от *** РУ Х. към ОДМВР гр. П. с което на Л. Л. П. с ЕГН:
********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от
200 лева за извършено от нея нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. П. да заплати на Л. Л. П. с ЕГН:
********** сумата в размер от 300 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4