№ 253
гр. Тетевен, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100427 по описа за 2025 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН от молителя - К. Р. М., ЕГН **********,
с постоянен адрес с. Галата, област Ловеч, ул. „хххххххх“ № 93, която е сезирал съда с
искане за издаване на заповед за защита срещу С. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес
с. Галата, област Ловеч, ул. „хххххххх“ № 127, който е син на сестрата на молителя М. и
негов племенник. В молбата си твърди, че ответникът е извършил спрямо него домашно
насилие на дата 01 и 02.02.2025 г. Твърди, че е О. излязъл на двора с брадва в ръка и
започнал да се заканва на молителя, че ще го ликвидира, че ще го насече с брадва, ако си
позволи да премине през двора на недвижимият имот, както и изричал нецензурни думи и
закани по адрес на молителя, което предизвикват в него страх и безпокойство, тъй като може
да се стигне и до по-тежки прояви на насилие. Моли съда да му бъде издадена заповед за
защита от домашно насилие, с която на ответника бъде забранено да доближава молителя и
жилището му, да контактува по какъвто и да е начин с него.
В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителя е
възпроизвел изложените от него твърдения в молбата му за защита от домашно насилие.
Декларацията е подписана от молителя.
В заключителното съдебното заседание молителят се явява лично, като поддържа
молбата.
Ответникът - С. И. О. от с. Галата, област Ловеч, в заключителното съдебно заседание
се явява лично, както и с процесуален представител. Изслушан по реда на чл. 176 от ГПК
ответникът О. заявява, че съжалява за стореното. Сочи, че конкретните действия били
извършени в състояние на силно раздразнение, породено от битово-имуществен спор между
страните. Заявява, пред съдебният състав, че занапред ще се въздържа от подобни прояви,
както и споровете между страните ще се разрешават със законови способи.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на
1
свидетели. По делото е разпитан Радослав Асенов Георгиев. В съдебно заседание свидетелят
сочи, че С. говори за него и молителя К., че ще ги бие. Миналата година с К. носили земя за
градинката, Симо и негов приятел си работели, а свидетеля си работил с К., и тогава С.
казал „още малко ще ви изчакам и ви започвам“. Свидетелят си замълчал, свършил си работа
и се прибрал. Свидетелят заявява, че вечер се прибира от работа, С. е по кафетата, системно
пиян и само говори, че ще ги бие. Един път С. карал кола, няма книжка, пиян показал, на
свидетеля, в багажника си пушка флоберка и каза, че ще я пробва на тях. Това било преди
около година. Постоянно само това говорел, че ще ги „започва“, тоест ще ги бие. Свидетеля
заявява, че изпитва страх от това негово поведение на О..
На следващо място по делото е разпитан свидетелят М. С. Д., която заявява, че С.
живеел на адреса на К. в село Галата на улица хххххххх, сега не знае къде живее. Не е
присъствала на техни разправии. Свидетеля има заведение и К. ходел при нея и седял до
1:30 - 2:00 ч. през нощта, защото се страхувал да не стане някоя беля, затова и свидетеля
ходела с него да преспива у тях, за да не е сам. Сочи, че с К. гледали на камерите какво прави
С.. Свидетелят била бях отгоре вкъщи при К. и я било страх да излезе. Там изкарала 24 часа
горе в стаята. С. буйствал, тоест крещял и псувал на камерата по адрес на К.. Свидетелят е
присъствала само един път на тези неща, защото било по-рано. С. пред свидетеля нищо не е
говорил. К. го било страх да се прибере вкъщи, защото е сам. На камерата С. бил агресивен,
псувал К. на майка. Свидетеля видяла на камерата какво прави, махал с брадва и удрял по
асмата и псувал, а те с К. седели вътре. К. имал телефон в себе си, но не звъннал на 112. Това
се случило през деня. С. цял ден седял на двора, той живял там на долният етаж.
На следващо място по делото е разпитан свидетелят Д. Д., дъщеря на молителя, която
заявява, че от както С. и семейството му се преместили да живеят на адреса на молителя,
при майката на С. от тогава започнало да назрява напрежение между С. и неговото
семейство и бащата на свидетеля Д.. Сочи, че причината за спора е заключена баня, която се
ползвала от всички, но от както О. и семейството му заживели на адреса от банята
започнали да изчезват вещи и да сменя по собствена инициатива неща в банята. На
следващо място свидетелят сочи, че таванското помещение, където баща й държал вещи,
също било отключвано и от него липсвали определени неща, собственост на семейството на
М.. Тези причини били в основата на конфликта, в който С. О. заплашвал молителя с брадва,
както и че ще го върже за трафопоста. Сочи, че при тези прояви са се обаждали на 112 и са
викали полиция.
На следващо място по делото е разпитан свидетелят Т. Стефанова О.а, съпруга на
соченият за извършител на домашно насилие и ответник по делото, която заявява, че са се
преместили със съпруга си и децата си в къщата на майката на С. О., тъй като там имало по-
добри битови условия. Заявява, че конфликтът между семействата се породил от това, че
молителят М. заключил общата баня и О.а и децата й нямало къде да използват баня. В този
момент С. О. не бил в селото, а на работа, в друг град. След като съпругата му и свидетел Т.
О.а му се обадила, О. се прибрал в селото, където семейството на К. М. и свидетеля Д.
извикали полиция, преди още С. О. да се е прибрал. Свидетеля заявява, че след издаване на
заповедта за защита М. сложил катинар на тяхната порта и О.а нямало как да се прибере в
домът на свекърва си, в който до този момент живее със семейството си. На въпрос от къде
са минава, М. и отговорил да заобикаля през съседите. Това принудило свидетеля да си
събере вещите и да напусне адреса на свекърва си и да отиде да живее при роднини в с.
Джурово.
На следващо място по делото е разпитан свидетелят М. Маркова М., която заявява, че
по време на празненство на С. О. и негов приятел била извикана полиция от Д. и баща й М..
Полицаите извикали С., за да му направят забележка за музиката, в този момент излязъл
молителя М. и започнал да вика „откраднаха ми бащинията и майчинията“ и така станали
конфликтите. В следващ момент свидетеля видяла как отново дошла полиция, за да
2
уведомят С. О. за издадената заповед. След извеждането му от жилището, К. М., сложил
синджир и катинар на портата от която влизали О. и семейството му. Свидетеля сочи, че не е
виждала заплахи с брадва.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, преценяйки тези на Д. Д. и Т.
О.а по реда на чл. 172 ГПК, предвид факта на роднински връзки между свидетелите със
страните по делото, намира същите за обективни, непротиворечиви и съответстващи на
останалия доказателствен материал по делото.
По искане на молителя М. и процесуалният му представител адв. К. по делото са
представени компакт дискова със свалени видео записи от охранителна камера и мобилен
телефон, за които се твърди че съдържат разигралата се сцена на насилие, извършена на 01-
02.02.2025 г. преди да ги приеме по делото съдебният състав е назначил на основание чл. 195
ГПК Съдебно – Компютърно Техническа експертиза, със задача, да се установи
автентичността на представените видео записи. С депозирано заключение от 16.10.2025 г.
експертът инж. Б. е отговорила на всички поставени от съдебния състав въпроси. В
заключение експертът инж. Б. заявява, че представените записи от охранителна камера и
снети от мобилен телефон на дъщерята на молителя М. не са манипулирани. Преди да ги
приеме по делото съдът по реда на чл. 204 ГПК е извършил оглед на видео записите в
съдебна зала, в присъствието на присъстващите в залата страни и техните процесуални
представители. След това и предвид липсата на възражения и оспорване автентичността на
същите съдебният състав си е приел и приобщил, в кориците на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в предвидения по чл. 10 от ЗЗДН
шестмесечен срок от извършване на акта на домашно насилие. Същата е подадена от
легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 1 във вр. чл. 3, т. 6 от ЗЗДН, а именно от
пострадало лице от домашно насилие, извършено от лице, с което е пострадалият е в
роднински отношения, а именно пострадалото лице е вуйчо на извършителя на домашното
насилие. Посочените обстоятелствата не са спорни по делото, а именно ответникът не е
оспорил същото.
От приложената Справка за съдимост на ответника С. И. О., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Галата, област Ловеч, ул. „хххххххх“ № 127 се установява, че същият е
осъждан еднократно, преди повече от 10 години.
От изисканите справки от „ДПБ – Ловеч“ от 07.05.2025 г. се установява, че страните
по делото не се водят на диспансерно лечение и не са лекувани в ДПБ – Ловеч до настоящия
момент.
Съгласно приложената Справка за наложени мерки по ЗЗДН от РС- Тетевен, се
установи, че на страните по настоящото дело няма наложени мерки по ЗЗДН.
По делото са представени от молителя доказателства, в подкрепа на молбата му.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В чл. 3 от закона е
очертан кръгът от лица, които могат да търсят защита по него, като в т. 9 са посочени като
такива лицата, пострадали от домашно насилие, извършено от лице, което е роднина по
права или по съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира
или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В случая не е
3
спорно, че соченият за извършител е племенник на молителя М. и следователно попадат в
кръга от лица, легитимирани като страни по този закон, и посочени в чл. 3, т. 6 от ЗЗДН.
Предмет на настоящото дело са конкретни действия на домашно насилие, които
молителя твърди да са извършени от ответника, и изразили се в това, че на дата 01-
02.02.2025 г.‚ същият му отправял обидни реплики и заплахи по повод зародилият се спор
между страните, касаещ собствеността правото на ползване на наследственият им имот,
както и в последствие се установи от доказателствата по делото, а именно изследваните
видео записи, че О. държи брадва и удря с нея по предмети и вещи от жилището, както и
изрича нецензурни думи и закани по адрес на молителя М. – негов вуйчо. Дори и да бъде
кредитирана защитната теза на О. и неговият процесуален представител, че в момента на
извършване на тези действия, М. не е бил в жилището и е думите са изречено единствено
срещу монтираната видео камера, то същата не би могла на се разглежда в насока
оневиняване на О.. На първо място не бе доказано твърдението, че М. в процесният момент
е отсъствал от жилището си. Част от свидетелите сочат, че М. е бил в жилището, другата
част сочат, че не е бил вътре. Но дори и да се приеме, че не е бил в жилището /което не е
доказано/, то думите и действията на О. са насочени вербално и пряко срещу М., чрез
охранителната камера. О. сипейки обиди и закани срещу М., в посока охранителната камера
на последния, ясно съзнава, че казаното от него и показните действия с брадвата в ръка ще
срещнат своя адресат – М. и ще породят желаните последици, а именно всяване на страх у
молителя. Очевидно това е породило желаният ефект, тъй като именно то е поводът за
иницииране на настоящето производство по закона на защита от домашно насилие. Предвид
изложеното извършеното от О. действие следва да бъде третирано като акт на домашно
насилие, още повече, че самият О. заяви, че съжалява за стореното и че то е било извършено
в момент на силно раздразнение от негова страна.
Също така безспорно се установи от показанията на всички свидетели, че словесен
конфликт и обидни реплики между страните е имало. Единствено свидетелите на ответната
страна заявиха, че нямат спомен да е имало заплаха с брадва между О. и М., но това се
доказа от приетите по делото видеозаписи. Свидетелите еднозначно сочат за наличие на
напрежение между страните, по повод спор на имущество, до решаването на този спор
страните следва да се въздържат от прояви на домашно насилие.
Производството по ЗЗДН представлява съдебно администриране на граждански
правоотношения, в което освен предвидените в ГПК доказателства са допустими и изрично
посочените в чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН. В това производство доказателствената тежест да
установи наличието на извършен от ответника акт на домашно насилие лежи върху
молителя. Провеждането на това доказване е до голяма степен улеснено от законодателя,
доколкото съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други доказателства, съдът издава
заповед за защита и само на основание приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. За
целта в декларацията и молбата следва да са налице достатъчно данни, свързани с
установяването на конкретен случай на домашно насилие по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от
ЗЗДН. Същевременно ответникът по молбата следва да не е провел успешно оспорване на
обстоятелствата, изложени в декларацията.
В настоящият случай съдът намира, че изложеното от молителя в декларацията му по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не бе опровергано от ответника в съдебното производство със събрани в
същото доказателства, поради което счита искането за издаване на заповед за налагане на
мерки за защита по реда на този закон за основателно. Напротив, от събраните по делото
доказателства се установяват данни в подкрепа на твърденията на молителя. При това съдът
намира, че по делото се установява извършените на дата 01-02.02.2025 г. актове на домашно
насилие от страна на ответника спрямо молителя и изразяващ се в отправяне на обидни
реплики и заплахи по негов адрес, както демонстративно размахване на брадва и удряне с
нея в предмети, което действие съставляват акт на психическо насилие по смисъла на чл. 2,
4
ал. 1 от ЗЗДН.
Предвид това и с оглед доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, предвидена с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН съдът намира молбата за издаване
на заповед за защита по реда на ЗЗДН за основателна. Налице са предпоставките по чл. 15,
ал. 2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита на пострадалото от домашно насилие лице,
като на извършителя бъдат наложени предвидените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3
и т. 4 от ЗЗДН, които съдът намира за подходящи с оглед естеството на извършения акт на
домашно насилие и неговата тежест, а именно обиди и заплахи. Посочените мерки за защита
съдът намира за подходящи и достатъчни предвид естеството на извършеното домашно
насилие и неговата тежест, както и предвид обстоятелството, че същото не включва
извършено физическо насилие, както и данните изразени от страните на настъпило
успокояване на отношенията им.
При определяне на вида на мерките и срока, за който се определят, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ЗЗДН, както и глава шеста от Правилник за прилагане на ЗЗДН -
Методика за оценка на риска по чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН /нова - дв, бр. 74 от 2024 г., в сила от
30.08.2024 г. /. Наложените мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителя,
както и че ще въздействат в достатъчна степен върху личността на ответника и ще го
мотивира към спазване на дължимото поведение, предписано от нормите на закона и
морала.
На следващо място, съдът намира, че съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН (в редакция изм. ДВ,
бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.), при уважаване на молбата за защита, съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба, но с оглед измененията на
ЗЗДН в сила от 01.01.2024 г., намира, че в приложното поле на § 30 не попада разпоредбата
за налагане на глоба, поради което такава не следва да бъде налагана.
Законът предвижда, че при уважаване на молбата съдът издава заповед за защита (чл.
15, ал. 8 ЗЗДН). Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие до
издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед
за защита. Тъй като решението подлежи на незабавно изпълнение (чл. 17, ал. 3 ЗЗДН), се
налага с оглед яснота в диспозитива изрично да се посочи, че заповедта за незабавна защита
е загубила силата си.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 11, ал. 2
от ЗЗДН да заплати в полза на РС – Тетевен държавна такса в размер на 25. 00 лв., както и
5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. С оглед изхода от спора,
разноски се дължат и на молителят М., за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на
500.00 лева и депозит за СТЕ, в размер на 700.00 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 15 вр. чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 15 от Закон за защита от домашното насилие във вр. с чл.
5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН на С. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Галата,
област Ловеч, ул. „хххххххх“ № 127 за извършено от него на 01-02.02.2025 г. домашно
насилие спрямо К. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Галата, област Ловеч, ул.
„хххххххх“ № 93, изразяващо се в психическо насилие, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН С. И. О., ЕГН ********** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. Р. М., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на С. И. О., ЕГН ********** да
5
доближава К. Р. М., ЕГН ********** на разстояние по-малко от 30 метра, за срок от 8
месеца, считано от 15.04.2025 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на С. И. О., ЕГН ********** ДА
ПРИБЛИЖАВА жилището находящо се с. Галата, област Ловеч, ул. „хххххххх“ № 93,
обитавано от К. Р. М., ЕГН **********, неговата месторабота и местата за социални
контакти и отдих, на разстояние по-малко от 30 метра, за срок от 8 месеца, считано от
15.04.2025 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН на С. И. О., ЕГН ********** ДА
ОСЪЩЕСТВЯВА контакт с К. Р. М., ЕГН ********** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 8 месеца, считано от
15.04.2025 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. И. О., ЕГН **********, че съгласно чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН при
неизпълнение на заповедта констатирано от полицейските органи, същия ще бъде задържан
и незабавно ще бъде уведомена прокуратурата, като му указва, че неизпълнението на
настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С. И. О., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Районен съд – Тетевен държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева както и 5 лева /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С. И. О., ЕГН **********, да заплати на
К. Р. М., ЕГН ********** сума, в размер на 1200.00 (хиляда и двеста) лева, представляваща
съдебни разноски за процесуално представителство, осъществено от адвокат и депозит за
експертиза.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу С. И. О., ЕГН **********, с постоянен
адрес с. Галата, област Ловеч, ул. „хххххххх“ № 127, като се посочат последиците при
неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.
С издаване на заповедта за защита, издадената заповед за незабавна защита № 6 от
15.04.2025 г. се обезсилва.
Препис от решението и заповедта да се връчат на страните и на РУП на МВР по
настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването не спира
изпълнението (чл. 17, ал. 3 ЗЗДН).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в седемдневен срок от
06.11.2025 г., датата посочена в открито съдебно заседание, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6