№ 6568
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ваня Н. Иванова
Членове:Полина Люб. Амбарева
Стоян Ст. Петров
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело
№ 20251100509092 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 3902 от 07.03.2025 г. по гр. д. № 3670/2024 г. Софийски
районен съд е прогласил по предявения от Т. Х. М., ЕГН ********** срещу
„Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, нищожността на клаузата в договор за потребителски кредит от
разстояние № OL00007312 от 29.11.2019 г., предвиждаща заплащане на такса
за експресно разглеждане в размер на 215,20 лв., поради противоречие със
закона и е осъдил „Кредито“ ЕООД да заплати на Т. Х. М., на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 5 лв. /частична претенция от общо 215, 20
лв./, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски
кредит от разстояние № OL00007312 от 29.11.2019 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба
(19.01.2024 г.) до окончателното й изплащане. Ответникът е осъден да заплати
на ищеца и сумата от 400 лв., представляваща разноски по делото, а на
Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, на основание чл. 38 ЗАдв., сумата от
480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото на Т. Х. М..
С Определение № 26362/17.06.2025 г., постановено по чл. 248, ал. 1 от
ГПК, е отхвърлена молба на ответника за изменение на решението в частта за
разноските.
Решението е обжалвано в цялост от ответника, като се развиват
съображения за неправилност на същото. Навежда съображения, че
1
процесният договор не е обвързвал страните, тъй като е бил прекратен по
силата на новационно съглашение, обективирано в нов договор за
потребителски кредит № OL00012284/31.01.2020 г. Ето защо и СРС
неправилно е уважил исковете на ищеца, имащи за предмет договор №
OL00007312 от 29.11.2019 г. Поддържа, че новият договор следвало да се
тълкува евентуално и като договор за спогодба. Подробно аргументира, че
съдът е нарушил процесуалните правила, като не е обсъдил стария и новия
договор в тяхната взаимовръзка. Настоява за отмяна на пръвоинстнацинното
решение и отхвърляне на исковете.
С писмения си отговор въззиваемата страна Т. Х. М. оспорва въззивната
жалба, като излага съображения, че СРС правилно е уважил исковете.
Обстоятелството, че процесният договор е рефинансиран с последващ
договор, не представлявало новация по смисъла на чл. 107 от 33Д, а дори
новият договор да е спогодба, тя също била нищожна, като сключена въз
основа на нищожен договор. Настоява се за потвърждаване на решението на
СРС и се претендират разноски.
Срещу определението по чл. 248 от ГПК е подадена частна жалба от
ответника „Кредито“ ООД, като се развиват съображения за неправилност на
същото. Твърди се, че определеното в полза на Еднолично адвокатско
дружество „Д.М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС не
съответствало на фактическата и правна сложност на делото, както и на
материалния интерес по същото, който е в размер на 5 лв. Поддържа още, че
неправилно бил осъден да заплати такова възнаграждение, тъй като не било
доказано, че са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна
помощ на ищеца, а именно – че същият е материално затруднено лице. Иска се
отмяна на атакуваното определение и намаляване на присъденото в тежест на
ответника адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок насрещната страна е подала отговор, в който
развива съображения, че определеното от СРС адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗА съответства на фактическата и правна сложност на делото
и материалния интерес по него. Ето защо, моли за потвърждаване на
обжалваното определение.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд страните
не се явяват и не се представляват. Депозирали са молби, с които развиват
съображения по същество, претендират разноски и правят възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред СРС е образувано по искова молба на Т. Х. М., с
която е предявил срещу ответника „Кредито“ ЕООД иск с правна
квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в
договор за потребителски кредит от разстояние № OL00007312 от 29.11.2019
г., сключен между страните, както и осъдителен иск с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 5 лв. /частична претенция от общо 215,20 лв./, представляваща
2
недължимо платени суми по договора за кредит, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба (19.01.2024 г.)
до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 29.11.2019 г. е сключил договор за потребителски
кредит от разстояние № OL00007312 с ответника. Страните се договорили
отпуснатият заем да бъде в размер на 450 лева, със срок за погасяване 60 дни.
В посочения договор било предвидено, че ГПР е в размер на 48,23 %, а
договорната лихва е в размер на 40, 10%. В договора е било уговорено, че
ищецът дължи такса за бързо разглеждане в размер на 215,20 лв. Твърди, че
изцяло е погасил сумата по договора. Твърди, че клаузата, с която е уговорено
заплащане на такса за експресно разглеждане, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, както и поради неспазване на нормите на
чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Счита, че
таксата се отнася за действия по усвояването и управлението на кредита, които
са част от дейността на кредитора по предоставянето на кредита. Твърди, че
клаузата е в противоречие с добрите нрави, в резултат на което се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. Ето защо, смята, че тази клауза следва да бъде
прогласена за нищожна, а платената въз основа на нея сума от 215,20 лв. да му
бъде възстановена, като претендира частично сумата от 5 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове. Посочва, че уговореният
краен срок за плащане на процесния кредит е бил 28.01.2020 г., като към тази
дата кредитът не е бил погасен, а на 31.01.2020 г. задължението е било
погасено чрез рефинансиране, посредством сключване на нов договор за
кредит с № OL00012284 от 31.01.2020 г. Излага доводи, че е била извършена
новация, поради което процесният договор от 29.11.2019 г. не съществува и за
ищеца липсва правен интерес да иска прогласяване на нищожност на негова
клауза, тъй като същият вече не обвързва страните. По отношение иска по чл.
55 ЗЗД оспорва ищецът реално да е заплатил сумата от 215,20 лв., а при
условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Неоснователен е доводът на въззивника, че процесният договор №
OL00007312 от 29.11.2019 г. не е обвързвал страните, тъй като е бил прекратен
по силата на новационно съглашение, обективирано в нов договор за
3
потребителски кредит № OL00012284/31.01.2020 г. Предпоставките за
обективна новация по чл. 107 ЗЗД са следните: 1. валидно възникнало
задължение, което се погасява; 2. валидно възникване на нов дълг; 3. разлика
между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете задължения
трябва да имат различен предмет; 4. намерение за новиране; 5. способност на
страните да новират; 6. нов елемент в състава на облигационното отношение
– предмет или основание /в този смисъл: Решение № 136/06.11.2015 г. по т. д.
№ 2483/2014 г. на ВКС/. На първо място, както е приел и СРС, клаузата в
процесния договор за потребителски кредит от разстояние № OL00007312 от
29.11.2019 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в
размер на 215, 20 лв., е нищожна поради противоречие със закона. Между
страните не е имало спор, че са сключили този договор с твърдяното от ищеца
съдържание, като тези обстоятелства се установяват и от представената с
отговора на исковата молба имейл кореспонденция, справка от 25.10.2024 г.,
както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието от СРС,
което и настоящият състав възприема като обективно, обосновано и
компетентно изготвено. Следователно, няма как с последващо новационно
съглашение порокът на тази клауза да се санира, тъй като именно старият
договор е предмет на евентуално новиране – тоест, липсва валидно
съществуващо старо задължение. На следващо място, новият договор за
потребителски кредит № OL00012284/31.01.2020 г. не се отличава от стария
нито по предмет, нито по основание. Предметът и на двата договора е парична
сума, която ищецът получава от ответника със задължение да му я върне, като
сумата по втория договор е отпусната за погасяване на задължението по
първия, както се установява от заключението на ССчЕ. Ето защо, не може да
се приеме, че правоотношението по процесния договор за потребителски
кредит от разстояние № OL00007312 от 29.11.2019 г. е било новирано с
договор за потребителски кредит № OL00012284/31.01.2020 г.
Настоящият състав не споделя доводите на въззивника, че новият
договор можело да се тълкува и като договор за спогодба. На първо място,
спогодбата върху непозволен договор е нищожна, дори страните да са се
спогодили относно неговата нищожност - чл. 366 ЗЗД. На следващо място, в
договора от 31.01.2020 г. не са уговорени каквито и да било взаимни отстъпки
– договорено е рефинасиране на предходния договор, в резултат на което
длъжникът продължава да дължи суми на кредитора. Следователно, не са
налице характерните за спогодбата взаимни отстъпки, с които страните
избягват един съществуващ или възможен бъдещ спор.
Конкретни доводи във въззивната жалба относно действителността на
процесната клауза, както и плащането на процесната сума не се съдържат,
поради което и въззивният съд не дължи излагане на съображения в тази
насока.
Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че решението на СРС
е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на частната жалба срещу определението по чл. 248
ГПК съдът намира следното:
4
Настоящият състав на СГС намира обжалваното определение за
неправилно.
Размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се определя
от съда, който не е обвързан от направеното от адвоката искане. Пред
Софийски районен съд е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищеца Т. Х. М. и Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“,
където е отразено, че същият се сключва с предмет „правна защита и
съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба, във
връзка със сключени договори за кредит и връщане на изначално платеното
при липса на правно основание или обявяване на отделни клаузи за нищожни,
включително и образуване на изпълнително дело“, като правната помощ се
предоставя на клиента безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В
договора не е посочена датата на сключването му. Предвид така даденото
описание на параметрите на сключения договор за правна защита и
съдействие, в който липсва конкретизация на неговия предмет – не е посочен
кредиторът и съответно договорът за кредит с номер и дата, настоящият
съдебен състав счита, че същият не може категорично да бъде отнесен към
конкретния правен спор, тъй като в него не се съдържат никакви
индивидуализиращи белези. По този начин договорът може да се използва за
злоупотреба с права, която не следва да бъде допускана от съда. Ето защо, не
може да се приеме, че по делото е установено наличие на законово основание
съдът да определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 изр. 2 ЗАдв, и
обжалваното определение, като неправилно, следва да се отмени, без да е
необходимо да бъдат обсъждани останалите възражения в частната жалба.
По разноските:
Предвид изхода на делото, право на разноски има въззиваемата страна.
Същата е представлявана от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, като се
прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ЗА в полза на адвокатското дружество за процесуално представителство пред
въззивната инстанция. Въззивният съд счита, че такова възнаграждение не
следва да се присъжда, тъй като от представения договор за правна защита и
съдействие не може да се направи извод, че е сключен за процесуално
представителство по настоящото дело и във връзка с процесния договор за
кредит. В представения договор за правна защита липсват съществени
индивидуализиращи белези, като датата на сключването му, описание на
параметрите на договора за кредит с номер и дата, обжалваното решение на
СРС срещу което ще се осъществява защитата и делото, по което е
постановено. Ето защо, не са налице основания за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗА за предоставена безплатна правна помощ на Т. Х. М. по
ностоящото в. гр. д. № 9092/2025 г.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3902 от 07.03.2025 г. по гр. д. №
3670/2024 г. на Софийски районен съд.
ОТМЕНЯ Определение № 26362/17.06.2025 г., постановено по гр. д. №
3670/2024 г. по описа на СРС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № 3902/07.03.2025 г. по гр. д. № 3670/2024 г. по
описа на СРС, в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв. „Кредито“ ЕООД, ЕИК: ********* е осъдено да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „Д.М.“ сумата от 480 лева – адвокатско възнаграждение
с включен ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство на Т.
Х. М..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6