Разпореждане по дело №524/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е образувано по жалба на „Мини маркет – Каялоба“ ЕООД [населено място], [община], [област], действащо чрез пълномощника адв. Д. Г., против Решение № 2153-08-244/10.07.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01918922/02.06.2025 г. на [длъжност] – контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали.

Счита оспореното решение за неправилно, като издадено в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на административно производствените правила и немотивирано.

Оспорва изцяло изводите на административния орган, с които е прието, че А. М. К. притежава качеството качество на „осигурено лице” по смисъла на КСО за периода от 24-04-2024 г. до 22-04-2025 г.

Считаме, че директорът на ТП на НОИ - гр.Кърджали неправилно е приложил материалния закон. В тази връзка излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, осигурени лица за всички осигурителни рискове са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина па заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1. В случая било безспорно, че А. М. попадал в кръга на понятието „осигурено лице”. Това се потвърждавало и от анализа на легалното определение на понятието „осигурено лице”, дадено в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, а именно : "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и чл. 4а1, ал.1 за, което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.

По силата на Кодекса на труда/КТ/ понятието „трудовата дейност” било всяка дейност, която се извършва лично от работника или служителя под ръководството и контрола на работодателя или на друг орган, който го представлява или всяка дейност, която се извършва възмездно или безвъзмездно, но подлежи на контрол от страна на работодателя или друг орган.

Намира, че така дефинираното определение било важно, защото то формирало основата за установяване на трудовите отношения и правата и задълженията на страните по трудовия договор. Във връзка с осигурителните права, наличието на действителна трудова дейност било от съществено значение за правилното начисляване и плащане на осигурителни вноски.

Развива доводи, че директорът на Националния осигурителен институт (НОИ) или други контролни орган при ТП на НОИ нямали пряко правомощие да констатират дали е била извършвана действителна трудова дейност от осигурено лице по трудов договор. Това била задача, която обикновено се изпълнявала от Инспекцията по труда или други компетентни органи, които имат правомощията да проверяват спазването на трудовото законодателство и условията на труд.

Безспорно, органите на НОИ имали роля в контрола върху осигурителните вноски и можело да извършват проверки за съответствие с осигурителното законодателство, но при наличието на съмнения относно действителността на трудовите договори или осигурителните вноски, органите на НОИ можело да поискат информация и документи от работодателите и да предприемат действия в рамките на своите правомощия.

В случай на конкретен случай на съмнение за неправомерно поведение или злоупотреби, свързани с осигурителни права, органите на НОИ следвало да уведомят съответните органи, за по-нататъшни действия.

Твърди, че лицето А. М. К., в качеството му на работник, т.е. лице извършващо трудова дейност по трудово правоотношение при жалбоподателя „Мине Маркет-Каялоба“ ЕООД, следователно и в качеството му на „осигурено лице” по смисъла на КСО, е страдало от [заболяване]. Именно поради това му е била осъществявана медицинска терапия извън страната, което е било причина за честите отсъствия от работа и пътувания в чужбина.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-244/10.07.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01918922/02.06.2025 г. на [длъжност] – контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали.

С оглед изложеното и на основание чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът намира, че следва да се приемат приложените към административната преписка писмени доказателства, като в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират и страните по делото, а именно: „Мини Маркет – Каялоба“ ЕООД [населено място], [община], [област], с [ЕИК], в качеството му на жалбоподател и органът, издал оспорения административен акт – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал. 1 и чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: „Мини Маркет – Каялоба“ ЕООД [населено място], [община], [област], с [ЕИК], със съдебен адрес: [населено място], [улица], [адрес];

ОТВЕТНИК: Директор на ТП на НОИ – Кърджали, с адрес [населено място], [улица].

Заинтересовани страни: НЯМА.

ПРИЕМА и прилага като ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото, както следва: *****

*****

*****

*****

*****

*****

*****.

УКАЗВА на жалбоподателя, че следва да посочи, в какво конкретно се състои незаконосъобразността на оспорения акт, както и, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. В този смисъл, следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, че за посочените в процесните Задължителни предписания периоди, А. М. К. е упражнявал трудова дейност в Мини Маркет – Каялоба“ ЕООД [населено място], [община], [област], с [ЕИК].

УКАЗВА на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.10.2025 г., от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

Разпореждането не подлежи на обжалване.