О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№……./……02.2022г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 35 по описа за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е молба от И.С.А., инкорпорирана във въззивна жалба, с която е отправено искане за освобождаване от
заплащане на дължимата за въззивното обжалване д.т. предвид липсата на достатъчно средства за
заплащането й.
Във
връзка с молбата е представена декларация за материално състояние и семейно положение, в която отв.А. декларира, че не е в гр.брак;
притежава недв.имущество- поземлен имот с вила, ипотекирани в полза на банката;
не получава месечен доход, като осигурява средства за издръжка от помощ от
роднини и приятели; не притежава МПС, парични влогове и дялове и акции в ТД.
Декларира още, че е регистриран като ЕТ Мони-65-И.А., но не осъществява
дейност. С молбата същият е представил справки от АВ за имотното си състояние.
От извършените служебни справки се установява, че ответникът не е получавал
парични обезщетения за безработица и временна неработоспособност за периода
2020г. - 2021г. и няма регистрирани трудови договори, както и няма доходи от
самоосигуряване.
Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК съдът
следва да прецени няколко обстоятелства, изчерпателно изброени в т.1-6, както и
да съобрази евентуално други извън тези, и въз основа на тях да направи
цялостна преценка за основателността на искането. Съобразявайки така
представените доказателства и удостоверените с тях обстоятелства /че молителят не получава доходи от трудова
дейност, не притежава МПС и влогове, а притежавания недв.имот – ПИ с жил.сграда
е предмет на учредена договорна ипотека, което препятства възможността да се реализират
доходи от него; декларирания
факт, че регистрирания ЕТ не извършва дейност/ съдът прави извода, че отв.А.
реално не е в състояние и не разполага с достатъчно средства, за да може да
заплати дължимата държавна такса за въззивно обжалване, възлизаща в размер на
4650,02лева.
Предвид гореизложеното съдът намира
подадената молба за освобождаване от държавна такса от ответника по делото за
основателна, поради което същият следва да бъде освободен от задължението за
внасяне на държавна такса за въззивно обжалване.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА жалбоподателят И.С.А., ЕГН **********,
от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение
№260160/13.10.21г. по т.д.№35/20г. на ВОС, на осн. чл. 83 ал. 2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: