МОТИВИ на присъда по НОХД № 541/2020 г. по описа на ***ски РС

Срещу подсъдимият В.А.И., роден на ***г***. Български  произход. Български гражданин. Женен. Осъждан. ЕГН **********, е повдигнато обвинение за това, че през периода 03.07.2013 година 01.10.2013 година в гр. ***, при условията на продължавано престъпление  и опасен рецидив, като длъжностно лице - управител на ***/по отношение на деяния 2 и 3/ в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за себе си имотна облага  възбудил у различни лица заблуждение, че ще върне наети вещи и с това причинил имотна вреда в размер на 111 555 лева, представляваща особено големи размери, като престъплението представлява особено тежък случай, както следва:

 1. През периода 03.07.2013 година- 10.07.2013 година в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага  възбудил у В.М.В. ***, че ще върне наети вещи и с това причинил имотна вреда на ******в размер на 56 240,00 лв, от които 28 130 лева представляват стойността на рамковото скеле от 1 100 кв.м. и 28 110 лв.  представляват стойността  на кофраж комплекта.

2. През периода 19.07.2013 година-  23.07.2013 година в гр. ****, като длъжностно лице- управител на ***в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за себе си имотна облага  възбудил у Г.Б.Е. ***, че ще върне наети вещи и с това причинил имотна вреда на „***.“ СД- *** в размер на 26 235,00 лева , от които 11 957,00 лева представляващи стойността  на 530 бр. телескопични подпори Н 2000/3500 мм, 2001,00 лева представляващи стойността на 300 броя глави сменяеми /вилици/ Н- 18 см, 3278,00 лева представляващи стойността на 190 броя триноги, 8032,00 лева представляващи стойността на  132 бр. дървени немски трегери Н 20 с дължина 4,90 м., 391,00 лв  представляващи стойността на 7 броя дървени немски трегери Н 20 с дължина 4,50м., 576,00 лева представляващи стойността на 16 бр. дървени немски трегери Н 20 с дължина 2,90 м.

 3. През периода 26.08.2013 година- 30.08.2013 година в гр. ***, като длъжностно лице- управител на ***в кръга на неговата длъжност с цел да набави за себе си имотна облага  възбудил у А.Н.В. ***, че ще върне наети вещи  и с това причинил имотна вреда на ***.“ ***в размер на 26 920,00 лева, от които 24 120 лева представляващи стойността на 268бр. стоманени бутилки за съхранение на газ кислород и 2 800лева, представляващи стойността на 14 броя палети за транспорт на бутилки за съхранение на газ кислород.

4. На 01.10.2013  година в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага  възбудил у ***. ***, че ще върне наети вещи и с това причинил имотна вреда на ***.“- *** в размер на 2160,00 лв.

         - престъпление по чл.211 вр. чл.210, ал.1, т.3, предл. първо  вр. чл.209, ал.1 вр. вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. “а“ от НК

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Пледира подсъдимият да бъде осъден, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода към максимумът, предвиден в закона , а именно около десет години, като изпълнението на наказанието да бъде при първоначален строг режим.

         Подсъдимият напуснал пределите на РБългария в хода на ДП, обявен за издирване с телеграма № 47687/20.12.2013 година на ГДНП- София . За датите на съдебните заседания е редовно призован и не се явява. Производството пред съда е проведено по реда на чл.269 ал.3 т.4 б.”в”от НПК.

         Защитникът на подсъдимия -адв.А.К. пледира, ако Съдът намери че са налични доказателства за се касае за деяние, извън гражданските правоотношения, да осъди подсъдимия,като определи наказание в минимален размер.

         Съдът, като обсъди всички доказателства по делото – показанията на свидетелите, както и писмените доказателства по делото, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В.А.И. бил роден на ***г***. ЕГН **********. Български  произход. Български гражданин. Женен. Осъждан. Адрес за призоваване в страната: с***

 С Присъда по НОХД № 9/2010 година по описа на Районен съд- град ***, подсъдимият В.И. бил признат за виновен това че на 02.07.2006   година е извършил престъпления по  чл.  211, пр. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и б. „б“  от НК, чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 и чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 23, ал.1 от НК му било наложено наказание две години и  шест  месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.  Присъдата влязла в сила на 14.04.2010 година.

На 14.06.2013 година И. излязъл от ****, където изтърпявал наказание лишаване от свобода наложено му по ЧНД № 300/2010 година по описа на Районен съд- гр. ***.

Подсъдимият И. бил едноличен собственик на капитала и управител на ****След излизането му от затвора притежаваната от него фирма не осъществявала никаква дейност поради липсата на кадрови, технически и материални ресурси за това. Поради липсата на финансови средства И. решил да сключи договори с различни лица за наемане на вещи, които впоследствие да продаде, за да си набави пари.

 На 03.07.2013 година в гр. ***  И. се срещнал със  св. В.М.В. -  управител на *******. И. изразил желание да вземе под наем рамково скеле и кофраж комплект, собственост на представляваното от В. дружество. Обяснил на В., че вещите са му необходими във връзка с извършван от него ремонт, което не отговаряло на истината. Още при първоначалното постигане на уговорката подсъдимият нямал намерение да ползва по предназначение наетите вещи, след което да ги върне. Заблуден от обясненията на подсъдимия, В. се съгласил да  му предостави за временно ползване горепосочените вещи срещу заплащане на наемна цена. На  03.07, 06.07 и 10.07.2013 година подсъдимият И. взел от склада на дружеството рамково скеле  1100 кв.м. и кофраж комплект, като заплатил само част от уговорената наемна цена. В изпълнение на намисленото И. не върнал наетите вещи, каквато била първоначалната уговорка, като по този начин причинил имуществена вреда на дружеството в общ  размер - 56 240,00 лв, от които 28 130 лева представляващи стойността на рамковото скеле от 1 100 кв.м. и 28 110 лв.  представляващи стойността  на кофраж комплекта.

             След тази дата В. многократно се опитвал да се свърже с подсъдимия И. на мобилния му телефон, но последният  не отговарял на обажданията.

             На 19.07.2013 година подсъдимият И. видял публикувана обява за отдаване под наем на строително оборудване, собственост на „***.“ СД- ***. Още същия ден се обадил на посочения в обявата телефон, като провел разговор със св. Г.Е.- съдружник в събирателното дружество. Обяснил му, че строителното оборудване е необходимо , тъй като управляваната от него фирма ***ще  извършва изграждане на зърнобаза в с.****и за това му било необходимо оборудването, което не отговаряло на действителността. Св. Е. направил справка в „****“, като установил, че действително има регистрирана фирма с такова наименование и че неин управител е подсъдимият, като преценил, че исканото от последния строително оборудване ще е необходимо за правене на хоризонтален кофраж.

              На 23.07.2013 година в гр. ****подсъдимият И. се срещнал със св. Г.Е.. Е. сключил договор за наем на строително оборудване с И. в качеството му на управител на ***, заблуден от твърденията на последния за предстоящия строеж . С приемо- предавателен протокол от същата дата на В.И. били предоставени следните вещи- 530 бр. телескопични подпори Н 2000/3500 мм; 300 броя глава сменяема / вилица / Н- 18 см; 190 броя триноги; 132 бр. дървени немски трегери Н 20 с дължина 4,90 м; 7 броя дървени немски трегери Н 20 с дължина 4,50 м. и 16 бр. дървени немски трегери Н 20 с дължина 2,90 м.

Подсъдимият не върнал наетите вещи, каквато била първоначалната уговорка, като по този начин причинил имуществена вреда на „***.“ СД- *** в размер на 26 235,00 лева, от които 11 957,00 лева представляващи стойността  на 530 бр. телескопични подпори Н 2000/3500 мм, 2001,00 лева представляващи стойността на 300 броя глави сменяеми / вилици / Н- 18 см, 3278,00 лева представляващи стойността на 190 броя триноги, 8032,00 лева представляващи стойността на  132 бр. дървени немски трегери Н 20 с дължина 4,90 м, 391,00 лв.  представляващи стойността на 7 броя дървени немски трегери Н 20 с дължина 4,50 м, 576,00 лева представляващи стойността на 16 бр. дървени немски трегери Н 20 с дължина 2,90 м.

  На 26.08.2013 година в гр. *** подсъдимият И. се срещнал със св. А.Н.В. *** ****. Дружеството управлявано от В. имало сключен договор за дистрибуция на газове с  ***.“ ****. При проведената среща подсъдимият обяснил, че фирмата, на която е управител се нуждае от бутилки с кислород във връзка с извършваната от нея строителна дейност, което не отговаряло на истината. На същата дата бил сключен договор между обвиняемият в качеството му на управител на ***и ***.“ ***за доставка на газ в бутилки с кислород. На 29.08.2013 година  и 30.08.2013 година И. въз основа на така сключения договор взел 268 бутилки пълни с кислород, които били поставени в 14 палета. Заплатил цената на газта и наемната цена за срок от 5 дена на бутилките и палетата.

 И. не върнал наетите бутилки, нито върнал палетите за транспорта им, каквато била първоначалната уговорка, като по този начин причинил имуществена вреда на ***.“ ***в размер на 26 920,00 лева , от които 24 120 лева представляващи стойността  на 268 бр. стоманени бутилки за съхранение на газ кислород и 2 800 лева, представляващи стойността на 14 броя палети за транспорт на бутилки за съхранение на газ кислород.

             На 01.10.2013г.  в гр. *** подсъдимият В.И. се срещнал със св. ***.- управител на на ***.“- ***. Управляваната от И. фирма се занимавала с отдаване на коли под наем. Подсъдимият въвел в заблуждение И., че има намерение да ползва кола под наем, която да върне след изтичане на срока по договора.  На същата дата между подсъдимият и С.И. в качеството му на управител на  ***.“- *** бил сключен договор за наем за лек автомобил ****Въз основа на договора И. получил горепосочения лек автомобил, като в изпълнение на намисленото малко след това се разпоредил с автомобила като го продал  на св. П.В.И. ***.

С действията си В.И. причинил имуществена вреда на ***.“- *** в размер на  2 160,00 лева представяваща стойността на лекия автомобил.

Поради невръщане на автомобила и изгубване на връзка с В.И. на 16.10.2013г. ***. подал сигнал във Второ РУ – ***.

 Във връзка с присвоеното имущество в Районна прокуратура- гр.*** били образувани Досъдебно производство № 2920/2013 година, Досъдебно производство № 712/2014 година, Досъдебно производство № 424/2014 година  и Досъдебно производство № 2492/2013 година и четирите по описа на РП-***. С Постановление на РП-*** от 22.02.2018 година горепосочените досъдебни производства били обединени поради съществуващата връзка между тях.

В хода на разследването по досъдебното производство месторождението на И. не било установено, поради което  същият бил обявен за издирване с телеграма № 47687/20.12.2013 година на ГДНП- София. По делото постъпили справки за известни адреси на И. на територията ****. Във връзка с горното Районна прокуратура- *** изготвила два броя молби за правна помощ за връчване на призовка на И. в качеството на обвиняем. От получените отговори от компетентните органи на горепосочените държави се установило, че към момента на разследването И. не пребивавал на тези адреси.

В ДП В.И. бил привлечен в качеството на обвиняем при хипотезата на чл. 206 вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б.“а“ от НК в присъствието на служебен защитник.

 Описаната фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите  Л.А.М., Г.Б.Е. , Б.Б.С. , А.Н.В., В.М.А.,   ***. , Ж.Т.Ж., заключението на назначените съдебно- стокови експертизи /л. 38- л.45, том 1; л.175-л.176, папка 3, л. 84-л.87, том 4, л.33-л.35/,  писмо от ****/л. 163 /, договор за наем № 6/23.07.2013 година сключен между „***.“ ****и приемо- предавателен протокол / л. 20-л.25, том 2/, „Запис на заповед“, удостоверение за актуално състояние на ****/л.83-л.85/,  справка от ****/л. 171 /, протокол за доброволно предаване от 16.10.2013 година / л. 11, т. 4/, договорът  за доставка на газове в бутилка от 26.08.2013г. между ***.“ ***и  *******,представлявано от подсъдимият В.А.И.- ДП том 4, л.8-10, фактури и складови разписки -том.4,л.11-14, товарителница-л.17,   свидетелство за съдимост /л.73-л.92, т. 1/ и характеристична справка за подс. И. /л.70-л.71, т. 1/, приобщен на основание чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, които описват механизма, по който били пострадалите били измамени от подсъдимия И..

Според показанията на св.Г.Е.  - подсъдмият, като управител на фирма взел оборудване за строителство- кофраж от „***.“ СД- ***. Договарял със свидетеля Г.Е.  . Заблудил го, че ще върне вещите, че само ги наема и ще ги върне,но вместо това се укрил.. Те подали жалба до РП гр. ****. Това  се случило през юли 2013 година. Предоставили му  строително оборудване за  кофраж -хюнебеци, Н - гр****в различни  видове размери,  кобилици -вилици , които се слагат върху хюнебеците и стойките за самите хюнебеци. Имали обява във вестник „Позвънете“ и подсъдимият отишъл в офиса на  фирмата, който се намирал на ****във  ****. Той обяснил пред свидетеля, че за някакъв обект в ****му трябвало оборудването. Представил се като управител на фирма, представил документи -  регистрация на фирмата, както и личната си  карта. Подписал „ Запис на заповед.“ Свидетелят лично проверил фирмата му в ****регистър, през интернет. Подсъдимият съобщил на св.Е.,че излязъл наскоро  от затвора и това го накарало да си помисля,  че е честен човек, т.к. не  скрил това обстоятелство. Заявил, че започва изграждане на зърнобаза в с.****Съпругата му не била присъствала на уговорките с В.И.. Подсъдимият взел вещите от склада на фирмата и в определения записан срок трябвало да ги върне. Платил наем за дните, за които  ги взел да ги ползва- за месец . Като приближил края на връщането им, свидетелят се свързал с подсъдимият и той казал, че ще ги върне. Забавил се ,обаче с два дни и  после изчезнал, като не отговарял по телефона вече. Свидетелят все пак успял да го намери. Търсил го в с. ****, където разбрал, че има  жена и дете  в ****и чрез кмета на селото го открил там. Подсъдимият не върнал нищо от вещите, представени му от свидетеля Е. по договора. Това били 530 бр. телескопични подпори Н 2000/3500 мм, 2001,00 лева представляващи стойността на 300 броя глави сменяеми /вилици / Н- 18 см, на 190 броя триноги, 132бр. дървени немски трегери Н 20 с дължина 4,90 м, 7 броя дървени немски трегери Н 20 с дължина 4,50 м, и 16 бр. дървени немски трегери Н 20 с дължина 2,90 м. Всичките са 724,70м са всичките.

Показанията на свидетеля са логични, последователни, непротиворечиви, подкрепени от писмени доказателства -договор за наем № 6/23.07.2013 година сключен между „***.“ ****и приемо- предавателен протокол, „Запис на заповед“, поради което се кредитират с доверие. От показанията на св. Г.Б.Е., които се  подкрепят  напълно от приложения  по делото договор за наем, както и  от приложеният  по делото  приемно-  предавателен протокол, и Запис на заповед се установява по безспорен и категоричен начин, че  за периода  19.07.2013 година-  23.07.2013 година подсъдимият   при сключен договор за наем наел вещи необходими  за  строително ремонти дейности собственост на „Е.  с.“СД ***. От показанията на св.Е., който е  представляващ  ощетеното дружество, се установи, че подсъдимият  се е представил като управител на ****и в това си качество е  сключил  наемния договор. В показанията си в ДП, прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК св.Е. твърди още, че И. му обяснил, че въпросните вещи са необходими за изграждане на зърнобаза в с.****. Видно от приложената по делото справка от с. ****е, че в този период такива строително- ремонтни дейности на зърно- база не са  осъществявани. Пред съда св.****първоначално твърди,че подсъдимият му бил съобщил, че ще започва обект в гр.****или гр.****и за това му било необходимо оборудването, но при прочитане показанията му от ДП,потвърди, че посоченото там е вярно, т.е. подсъдимият му казал, че наема вещите за строеж на зърнобаза в ****, какъвто се установи не се е осъществявал в този момент.

Горното обстоятелство, както и факта, че подсъдимият не е върнал  взетите вещи в уговорения срок, след това се е укривал от св.Е.,   води до извода, че още при първоначално сключване на договора, същият  е нямал намерение да върне наетите вещи .

Показанията на св.Е. се подкрепят и от свидетелят  Б.С.. Той твърди, че познавал подсъдимия  В.И.. Той имал  скелета, бутилки кислород. Имало измамени хора от с.****и  от гр.****. Свидетелят бил  квартален на с.****, през 2013 година бил служител в ****и работил по преписката. Свидетелят твърди, че никога фирмата на В. не била извършвала строителство. През 2013 година подсъдимият се занимавал с измами. Още от 18- годишен се занимавал с кражби и измами. Никога през живота си подсъдимият И. не  се бил занимавал със строителни работи. Бил си направил фирма,  сключва  договори, наема скелета и ги продавал на друго място. Имало тогава същият случай и с кислородни бутилки към 3000 броя.-цял тир-наети и невърнати- продадени. Свидетелят знаел със сигурност за два случая на измама  през 2013 година за един човек от ****, един от ****. Такива случаи  иначе имало много и  много сигнали имало срещу подсъдимият В.И. за измами.

Според показанията на свидетеля А.В., която през 2013 година била дистрибутор на ***.“ ***,подсъдимият отишъл  в офиса й на 29.08.2013 година. Представил се. Тя преснимала личната му карта, Той наел   кислородни бутилки. Подписал договор. Платил си газта. На 29.08. наел 100 бутилки, на 30.08. - 96 броя и още 72 броя, общо 268 броя бутилки, като първите сто взел лично, а на 30.08. се явявал негов представител, който взел останалите. Свидетелката ,освен че преснимала личната му карта, записала и  телефонния му номер. Подсъдимият се представил като управител на ****с. **** и  казал, че  е сключил договор  в гр.****и щели да режат  завод  за скрап. Като изтекъл договора те  започнали да му звънят да върне бутилките. Подсъдимият казал, че се забавили нещата и по - късно щял да ги върне. Свидетелят В. разбрала от други клиенти, че той продавал бутилките.  В проведените разговори по телефона, подсъдимият твърдял, че ще върне бутилките. До известно време си вдигал телефона, но после спрял.

Показанията на св.В. са достоверни и подкрепени от писмените доказателлства.  По делото са налични договорът  за доставка на газове в бутилка от 26.08.2013г. между ***.“ ***и  *******,представлявано от подсъдимият В.А.И.- ДП том 4, л.8-10, фактури и складови разписки -том.4,л.11-14, товарителница-л.17

В този случай подсъдимият отново се е представил като управител на ****и обяснил, че тези вещи са му необходими за извършване  на строително  ремонтни дейности  в база в  гр.Червен бряг. Подсъдимият  не е върнал така наетите вещи в уговорения срок и ги е продал на трети лица.

Свидетелят С.И. твърди, че Ж. довел В. в офиса му на ****„ и казал,  че искал кола под наем. В. бил „изтупан, с вратовръзка,  големия баровец“, и казал „искам кола“ и свидетелят му дал ****. Подписали  си договор и всичко било редовно, но станало така, че взел колата и не я върнал. От тогава свидетелят повече не бил виждал В.. Той не си вдигал телефона и впоследствие станало ясно, че продал колата  в  село **** на друг ****. Скрил, че колата е  под наем и я дал като негова и  от там колата, отишла  на ****при един друг ****. Накрая със съдействие на полицията колата била върната на И..

Това се потвърждава от показанията и на свидетеля Ж.Ж..  Той твърди, че завел С. при ****,където била колата му. В. бил оставил колата там. В. я бил взел от  С. под наем. Свидетелят твърди  също ,че бил в офиса на фирмата на  В.В. когато там дошъл В.. Било 2012-2013година.

Свидетелят си купил материали да прави изолация на своята къща. Не знаел защо В. е бил там. Разбрах след това, че В. от там бил взел скеле под наем. Имал фирма В.. Свидетелят чувал също, че В. е вземал кислородни бутилки уж да реже желязо, ама не знаел дали ги е върнал после.

Свидетелят познавал подсъдимия И. от 1984 година. От затвора се познавали. Той бил от ****, но „водел“ момиче от ****.

Свидетеля В.А. - Инспектор ****през  2013 -та година потвърждава показанията на последните двама свидетели. А. твърди, че работел по преписка по жалба на един от свидетелите С.И. за обсебен рента - кар автомобил. И. представил на свидетеля договор . Виждало се от договора, подсъдимият е наел автомобила и не го е върнал и му съобщил също, че получил информация, че наемателя на автомобила се  е разпоредил  с него и го е препродал на лице на име „****“ -П.В.И. ***. Свидетелят А. призовал „****“ и  той върнал автомобила срещу разписка. **** твърдял, че автомобила му бил продаден от В.И..  Показанията на тези свидетели са подкрепени от съответните документи в ДП.

Свидетеля Л.А.  ****твърди, че бил информиран за присвояване на строителни материали - метално скеле и  хюнебеци, Свидетелят работил за В.В.. Лице, което се казвало В., ги взел уж под наем и не ги върнал.  Свидетелят не помнел коя година станало това,  но било пр****повече от пет- седем години. Не помнел да е присъствал при разговорите за наемането на вещите, но бил присъствал при предаването на вещите. Помнел камиона, който бил особен, зърновоз,  с високи  канати. По време на товаренето присъствал във  ***Дружество пр****се  казвало ****- В.В.“,  сега е „В.с.  и.“.  Знаел за уговорките между подсъдимия  и В.В.. Знаел, че били договорили под наем да се предоставят вещите, но подсъдимият ги взел и не ги върнал.

От показанията на посоченият свидетел Л.А.  ****, както  и от приложения по делото опис на вещи, се установи, че в периода 03.07.2013 година 10.07.2013 година подсъдимият  И. е взел под наем строително скеле и кофраж/хюнебеци собственост на „В.с.и.“. Въпреки  постигнатите  уговорки да  върне в срок вещите,  той  не е  изпълнил  това си  задължение. Щетата нанесена на дружеството била в общ размер на 56 240 лв., съглано заключението на в.л.

От приетото за установено , въз основа на събраните и обсъдени до тук гласни и писмени доказателства е видно, че  подсъдимия В.  А.И. е извършил престъпление  по чл.211 вр. чл.210, ал.1, т.3, предл. първо  вр. чл.209, ал.1 вр. вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. “а“ от НК.

Той е знаел, че няма капацитет и умения да извършва никаква строително - ремонтна дейност и нито той като физическо лице, нито фирмата му някога са извършвали такава дейност. От друга страна, за да осъществи престъпление по чл.209 от НК ”Измама”, деецът извършил активни действия по изпълнителното деяние „възбуди и поддържа заблуждение”. Той се срещал лично със свидетелите, убеждавал ги, че осъществява строително- ремонтни дейности и ги уверявал, че ще наеме съответните вещи, а след изтичане на уговорения срок ще ги върне.  Това обстоятелство е установено по несъмнен начин и не е спорно по делото.

Като цяло описаната фактическа обстановка е непротиворечива, ако се възприеме от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства по делото.

Доказателствата в тази насока са показанията на свидетелите, подробно изложени и обсъдени по-нагоре в мотивите. Съобразно чл.117 от НПК със свидетелски показания могат да бъдат установени всички факти от значение на делото, които свидетелят е възприел.Освен това,те са подкрепени и от посочените писмени доказателства .

От друга страна трудно би могло да се предположи създаването на една стройна организация от множество свидетели,и документи, които умишлено да пресъздадат с голяма точност и последователност една невярна фактическа обстановка. Подсъдимият е осъществил измамливите си действия с ясната цел да въведе в заблуждение свидетелите и по този начин да набави за себе си имотна облага - и съответно да причини имотна вреда на пострадалите.

В подкрепа на приетата за установена от съда фактическа обстановка са изброените по-горе и обсъдени писмени и гласни доказателства.Те допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията, предшестващи, по време и последващи обсъжданата деятелност на подсъдимият И., пряко и косвено възпроизвеждат отделни елементи от развитието й – времето, мястото, съдържат данни за поведението на подсъдимия. Същите са логични, непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват.

Приетата за установена  фактическа обстановка всъщност не се оспорва и от подсъдимият, който в адресирано до съда писмо сочи, че иска „съкратено производство“- л.174 от делото, което само по себе си включва признаване на обстоятелствата по ОА.

От тези доказателства и по този начина съда формира изводите си.

В хода на съдебното следствие не са изслушани показанията на св.  В.В., Ц.Ц., А.Т., П.И. и Д.Е. , които са разпитани в хода на досъдебното производство. Въпреки положените опити за изслушване на свидетелите от съда, те не се явяват, за да бъдат разпитани. По делото от настоящият съдебен състав и от предходният са положени  безуспешно усилия за призоваване и явяване на свидетелите в продължение на почти две години .  Показанията на тези свидетели с нищо не биха допринесли за изясняване на и така ясната и несъмнено установена фактическа обстановка, за която има достатъчно ясни и категорични други гласни и писмени доказателства, включително приобщените чрез прочитане по реда на чл.283 от НПК такива. На разпита на тези свидетели прокурорът и защитата заявяват, че не държат, поради което са заличени.

Въпреки, че е пострадал св. В.В. също не се яви по делото, макар неколкократното му редовно призоваване. Съдът намери, че и без неговите показания фактическата обстановка по делото е изяснена пълно, обективно и всестранно. Показанията, които този свидетел би дал, каквито и да са те не биха могли да наклонят тежестта на доказателствата и променят с нищо  изводите, изложени по-горе в мотивите до които съдебният състав е достигнал, след преценка на всички доказателства в тяхната съвкупност.

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че с деянието си подсъдимият В.И. е осъществила от обективна и субективна страна  престъплението „измама”.

От обективна страна са налице всички признаци на деянието чл.211 вр. чл.210, ал.1, т.3, предл. първо  вр. чл.209, ал.1 вр. вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. “а“ от НК . Деецът с цел да набави за себе си имотна облага,  в посоченият период от време е възбудил и поддържал у В., Е., В. и И. заблуждение ,че ще наеме вещите им за определен период от време, след което ще ги върне, с което им причинил имуществена вреда. В двата от случаите – пункт 2 и 3 от присъдата това направил в качеството си на длъжностно лице - управител на *******в кръга на неговата длъжност.   Основна характеристика на измамата е неправилната представа на измаменото лице, която е от съществено значение за вземане на последващите решения- водещи в крайна сметка до предаване на вещи при сделка за наемането им с подсъдимия И.. Възбуждането на заблуждение е налице, защото деецът проявил активност с цел установяване на една невярна представа и имал принос за заблуждението,което поддържал у пострадалите до деня на предаване на вещите. В следствие на деянието извършено от подсъдимия, у В., Е., В. и И. се формирала неправилна представа относно обстоятелството, че вещите ще им бъдат върнати след изтичане на съответният срок . А вредата е в особено големи размери - 111 555 лева,  като престъплението представлява особено тежък случай ,тъй като това е стойността на вещите към момента на деянието .

Измамата е резултатно увреждащо престъпление, защото законът изисква, вследствие на акта на имуществено разпореждане, да е настъпила имотна вреда, като отрицателното изменение в имуществото на измамения, каквато именно е настъпила за пострадалите -*******, , „ ***. „ ****

         От субективна страна престъплението е осъществено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е обществено-опасните му последици, искал е и е целял тяхното настъпване. Целта е била придобиване на имотна облага, чрез получаване на   вещи, които не бил негова собственост, а само наети за определен период, но той ги задержал и продал за своя сметка. Деецът е преследвал користна цел - да набави за себе си имотна облага, като същевременно съзнавал, че последната е невъзможна без причиняване на вредата на собствниците. Както користната цел, така и прекият умисъл са елементи от състава на престъплението и бяха доказани в настоящият процес.Извършената от подсъдимият измама е обществено-опасно деяние,обявено от закона за престъпление и наказателната отговорност следва да бъде понесена от подсъдимият.

В същото време, като се взе под внимание стойността на причинената на четирите пострадали дружества имотна вреда, а именно 111 555 лв. и съпоставена с Тълкователно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС, с което са определени критериите за квалифициране на вредоносния резултат спрямо размера на минималната работна заплата към датата на извършване на деянието, е установено, че причинените имуществени вр****са в „особено големи размери" и „особено тежък случай“.

Тези обстоятелства се установяват от доказателствата събрани по време на съдебното следствие.

Деянието е такова и по чл.26 от НК, тъй като са извършени четири деяния,които осъществявот поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вина, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите .

По отношение  подсъдимия е налице квалификация по чл.211 от НК - престъплението извършено  от подсъдимият представлява опасен рецидив на основание чл.29 ал.1 б. “а” от НК, тъй като е извършил деянието след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода,не по-малко от една година, което не е отложено по чл.66 от НК. Едновременно с това, към датата на деянието, не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на наказанията по предходните присъди.

         При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства проявената упоритост при извършването на престъплението, проявеното пренебрежително отношение към правовите порядки в страната ни, високата степен на обществена обасност на деянието, обремененото съдебно минало, причините и подбудите за извършване на престъплението – да спечели чрез измама,че щетите от деянието са големи и не са възстановени /с изключение на автомобила ****/.

В настоящия процес не се установи наличие нито на изключително смекчаващо обстоятелство, нито на многобройни смекчаващи обстоятелства. При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид и не игнорира фактора продължителност на наказателното производство в контекста на претенцията за смекчаване на наказанието. Видно от материалите по делото, деянието е извършено през 2013г. От тогава до датата на разглеждане на делото от настоящия съдебен състав и постановяване на присъдата са минали почти девет години. Върховният касационен съд на Република България в редица свои решения, приема, че дългият период, от цялото наказателно производство, следва да бъде отчетен като съществен фактор, налагащ смекчаване на наказателната репресия при налагане на наказание. Този подход е в съгласие с практиката на Европейския съд по правата на човека относно приложението на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ в аспекта за разумната продължителност на наказателното производство, която в случая е значително надхвърлена

Съдът се съобрази и с всички индивидуализиращи вината обстоятелства, обществената опасност на деянието, която не е по - висока от характерната за този вид престъпления, съобразно квалифициращите признаци, които като такива са по-тежко наказуеми според Закона и това е предвидено в съответните текстове.

Поради това наказанието за извършеното престъпление бе определено на основание чл.54 от НК, но в неговият минимум, а именно три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим..

Според настоящият съд,така определеното наказание е в състояние да осъществи,целите предвидени в чл. 36 от НК. С наказанието ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати разноските.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

Районен съдия: