Р Е Ш Е Н И Е
№ 260094
гр.Пловдив, 18.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 24.08.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
1055/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от ОД на МВР- гр.*** против решение № 535/17.02.2020г. по гр.д.№
16563/2019г. на ПдРС, І гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на
въззиваемия Т.И.М. сумата от 1895 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за 2209,4 часа нощен труд, приравнен на дневен труд с коефицент
1,143, положен през периода 14.10.2016г.- 14.10.2019г., ведно с мораторна лихва
в размер на 246,36 лева за периоди от датите на падежа на всяко едно вземане-
първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил
полаган нощния труд, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на делото. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон. По-конкретно се сочи, че не е налице непълнота на приложимия
Закон за МВР, която да допусне приложението на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, включително на горепосочения
коефициент. Изложени са подробни доводи относно приложимата нормативна уредба.
Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените от
жалбоподателя искове.
От въззиваемия Т.И.М. е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е изцяло правилно и
законосъобразно
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 16563/2019г. на ПдРС, І гр.с.
е образувано по искова молба от Т.И.М. ***, с която са предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.140, във вр. с чл.261 от КТ, чл.178,
ал.1, т.3, чл.187, ал.5, т.2 и чл.179 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. В исковата молба
се твърди, че от 29.04.2008г. Т.М. работи като **** в група „ООР, сектор „ОП“
към ІІІ РУ на МВР- гр.****. Изпълнявал служебните си задължения при условията
на ненормиран работен ден. През периода 14.10.2016г.- 14.10.2019г. той положил средно
80 часа нощен труд месечно. Същите следвало да бъдат умножени с коефициент
1,143, който коефициент изрично бил предвиден в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи / отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., бр.
60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./. Сочи се, че макар в последващите
наредби да не е налице изрична идентична разпоредба, то при непълнота в
специалния нормативен акт следва да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
С подадения от ОД на МВР- гр.**** отговор на исковата
молба, същата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи за това, че не е
налице непълнота на закона и единствено приложим по отношение на държавните
служители в структурите на МВР се явява ЗМВР.
Между страните не е налице спор относно
обстоятелството, че през процесния период въззиваемият е заемал длъжността „****“
в група „ООР, сектор „ОП“ към ІІІ РУ на МВР- гр.****. От приетите по
първоинстанционното дело писмени доказателства и заключение по ССЕ, изготвено
вещото лице С. К., се установява, че през процесния период ищецът е положил
общо 1933 часа нощен труд, като същите са му платени, без да бъдат приравнени
на дневен труд чрез приложението на определен коефициент. Приравнени на дневен
труд отработените часове стават 2209,4 часа. От заключението се установява също
така, че при приложението на коефициента от 1,143 по чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата дължимото допълнително
възнаграждение е в размер от 1895,76 лева, а лихвата за забавено плащане на
това възнаграждение е в размер от 246,36 лева.
В ЗМВР и в действалите през процесния
период Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители /отм./ и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители /отм./ липсва
правна уредба относно заплащането на положения нощен труд. Разпоредбата на
чл.187, ал.1 определя нощния труд като такъв, който се полага между 22,00 и
6,00 ч., а относно правата на държавните служители в структурите на МВР,
полагащи нощен труд, разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР препраща към КТ. Текстът
на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното: „Държавните служители, които полагат
труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“.
Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен
труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбата на
чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен
труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение,
но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет“. Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е приета включително и на
основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима в конкретния случай по силата
на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се явява и
коефициентът за преизчисление от 1,143 пункта. Както беше посочено по- горе,
при приложението на този коефициент се явява неиздължено трудово възнаграждение
в присъдения от първоинстанционния съд размер от 1895 лева, ведно със съответните лихви за забавено
плащане. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, като в полза на въззиваемия Т.М. бъдат присъдени
направените от него съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 600
лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 535/17.02.2020г. по гр.д.№ 16563/2019г. на ПдРС, І гр.с., с което
жалбоподателят ОД на МВР- гр.**** е осъден да заплати на въззиваемия Т.И.М.
сумата от 1895 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 2209,4 часа
нощен труд, приравнен на дневен труд с коефицент 1,143, положен през периода
14.10.2016г.- 14.10.2019г., ведно с мораторна лихва в размер на 246,36 лева за
периоди от датите на падежа на всяко едно вземане- първо число на месеца,
следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощния труд,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
делото.
ОСЪЖДА ОД на МВР-
гр.**** да заплати на Т.И.М. ***, ЕГН: ********** сумата от 600 лева- съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: