№ 192
гр. София, 05.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110155334 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД от
"Топлофикация София" ЕАД АД срещу И. М. А. за приемане за установено в
отношенията между страните дължимостта на вземания по Заповед за изпълнение №
172/30.07.2025 г., издадена по ч. гр. д № 283/2025 г. по описа на РС-Кула.
Съдът, след като се запозна с ч. гр. д № 283/2025 г. по описа на РС-Кула,
намира, че предявените искове са недопустими, тъй като липсва една от предвидените
абсолютни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск по смисъла
на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК.
Съгласно задължителните указания към съдилищата, дадени в ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, за съществуването на правото
на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение е
необходимо да са налице както общите, така и специални предпоставки за надлежното
му предявяване, за които съдът, разглеждащ установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
следи служебно. Такива са наличието на подадено в срок от длъжника по
изпълнението възражение и спазването от страна на заявителя на преклузивния
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК за завеждането на иска, който започва да тече
от връчването на заявителя на указанията на заповедния съд.
С оглед изменението на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК с ДВ бр. 86/2017 г.
като допълнителна предпоставка за постановяването на съдебен акт по посочения ред,
респ. – за допустимост на установителния иск, законодателят е въвел и липсата на
подадено в срока възражение, ограничавайки приложимостта й само до хипотезата на
връчена заповед по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр.
с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.
В случая заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника И. М. А. именно
по реса на чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно актуалната редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК (доп. ДВ. бр. 100 от 20 декември 2019 г.) - когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че
длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от
кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с
посочване на източника на тези данни в съобщението, съдът указва на заявителя, че
може да предяви иск за вземането си.
Видно от приложените съобщения и залепените уведомления по реда на чл. 47,
ал. 1 ГПК в хода на проведеното заповедно производство не са събрани достатъчно
1
данни дали длъжникът живее или не живее на адреса по посочените начини - чрез
справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по
друг начин, като се конкретизира и източника на събраната информация. На следващо
място по делото не установява дали е надлежно извършено връчването по реда на чл.
47, ал. 1 ГПК доколкото няма данни за извършени трикратни посещения на адреса в
рамките на един месец в необходимия времеви интервал между тях. На следващо
място не се установява по делото длъжникът да е търсен и на местоработата му, в
случай че такава е била известна или е могло да бъде направена справка за нея.
С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т. 2
ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно
заведени и като такива - недопустими.
В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени
съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на
образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на
заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното
вземане.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, извършвайки дължимата
самостоятелна преценка, намира, че предпоставки за даване на указания и предявяване
на искове по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК срещу длъжника не са налице, а предявените
установителни искове са недопустими.
Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството
по делото – прекратено. Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след
стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава
на РС- Кула, за преценка за издаване на изпълнителен лист или продължаване на
процедурата по връчване на заповедта за изпълнение на длъжника.
Във връзка с изложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. №412783/17.12.2025 г., подадена от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: ****, срещу И. М. А., ЕГН: **********, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 55334/2025 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 36-и състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок, считано от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи на ищеца.
След влизане в сила на определението, заверен препис от същото, да се изпрати
на Районен съд- Кула.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2