МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 1373/2019г. на ДнРС
Районна прокуратура гр.Дупница е предявила обвинение за престъпление по чл.195,
ал.1,т.4 и т.7 във вр.с чл.28,ал.1 НК , чл.20,ал.2 НК чл.26,ал.1 НК срещу В.Й.Е.
и по чл.194,ал.1 във вр. с чл.20,ал.1 НК срещу А.К.С..
В обвинителния акт се сочи,че подсъдимият Е. за
периода от 11.06.2019 г. до 26.06.2019 г., под формата на продължавано
престъпление, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, в гр. Дупница, в района на автогарата, в съучастие като
извършител с А.К.С. *** е отнел чужди движими вещи, а именно един брой дамска
чанта на стойност 6 лв. и парична сума в размер на 18.00 лв. от владението на В.Д.Г.
***, общ. Дупница от постройка, прилежаща към къща, сам е отнел чужда движима
вещ, а именно: 1 бр. машина за домиване на мед (центрофуга) на стойност 249 лв.
от владението на И.Н.А. ***, или вещи на обща стойност 273 лв., без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на
кражбата е използвал техническо средство (подбран или подправен ключ), и
кражбата е извършена при условията на чл. 28, ал. 1 от НК – повторност, в
немаловажни случаи (с оглед на характеристиките на дееца и на деянието, както и
на квалификацията на настоящото престъпление и миналите му осъждания), след
като е осъден със Споразумение № 234/28.11.2013г. по НОХД № 1262/2013т. на
Районен съд – Кюстендил, в сила от 28.11.2013г. е признат за виновен за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от четири месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от
три години, като от изтърпяването на наказанието не е изтекъл петгодишният срок
по чл. 30 от НК.
Освен това,подсъдимият С., на 11.06.2019 г., в гр. Дупница, в района на автогарата, в съучастие
като извършител с В.Й.Е.,***, е отнел чужди движими вещи, а именно един брой
дамска чанта на стойност 6 лв. и парична сума в размер на 18 лв., всички
движими вещи на обща стойност 24 лв., от владението на В.Д.Г. ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Прокурорът поддържа обвинението срещу двамата
подсъдими, като предлага на двамата подсъдими да се наложат наказания в
минимален размер ,съобразно квалификацията на повдигнатите обвинения, като по
отношение С. се приложи разпоредбата на чл.66,ал.1 НК, а подсъдимият Е. да
изтърпи наказанието ефективно .
Подсъдимият Е. не се признава за виновен. Дава
обяснения,че не е участвал в осъществяване на изпълнителните деяния, а вещите
са били на друго лице.. Защитника излага доводи за недоказаност на обвинението
и предлага подсъдимия да бъде оправдан.
Подсъдимият С. се признава за виновен,
изразява съжаление за стореното, като преди приключване на съдебното следствие,
същият е възстановил щетите на пострадалата Г..Защитника предлага на подсъдимия
да се наложи наказание в минимален размер, при превес на смекчаващи вината
обстоятелства.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства – обясненията на подсъдимия Е.,показанията на разпитаните
свидетели, оценителна експертиза, и
писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Със споразумение № 234/28.11.2013 год. по НОХД № 1262/2013 год. по описа на РС – Кюстендил, в сила от 28.11.2013 год. за престъпление по чл195,ал.1,т.3 НК на подсъдимия Е. е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, чието изтърпяване
е оттложено на осн.чл.66,ал.1 НК за срок от 3 години.
Двамата подсъдими поддържали
приятелски отношения и често се срещали,предвид,че Е. живеел в района на
старата автогара в гр.Дупница, а С., който работел като таксиметров шофьор
пребивавал на местостоянката за таксиметрови автомобили, в непосредствена
близост до същото място.
На 11.06.2019г. свид.Г. пристигнала в
гр.Дупница на фолклорен фестивал.Късния следобед, след приключване на
програмата,отишла на старата автогара и оставила багажа си/ пътна чанта, в
която имала различни плетива и дамска такава с лични вещи и сумата от 18лв/ на
една от пейките и отишла до близкия магазин.
Подсъдимият Е.,който наблюдавал
действията на свид.Г. от непосредствена близост, след като последната влязла в
магазина, се обадил на подсъдимият С. да дойде по най-бързия начин,знаейки,че
той се намира в дома му. В рамките на няколко минути, С. пристигнал и видял Е.
да седи на пейката, където Г. оставила багажа си.Последният му казал да вземе
чантите, и след като С. ги взел, двамата отишли в дома на Е.. След като
проверили съдържанието, взели сумата от 18лв., а останалите вещи Е. изхвърлил в
контейнера на следващата сутрин.
Подсъдимият Е. ,който не притежавал
МПС, често ползвал лекия автомобил на свид.М., независимо,че не притежавал СУ
на МПС. На 20.06.2019г.последният отново му го дал за ползване, с уговорката,че
ще си го прибере като му потрябва.
Няколко дни след това- ранните часове
на 26.06.2019г.,пътувайки в с.Грамаде, подсъдимият Е. решил,че в стопанската
постройка, собственост на свид.А., може да има вещи, които лесно да продаде. С
помощта на техническо средство/ подправен ключ/ успял да отвори вратата на
постройката и от там взел центрофуга за мед, изработена от неръждаема
стомана.Качил я в багажника на автомобила, след което се прибрал в гр.Дупница,
като паркирал автомобила в близост до дома си.
Същият ден, по-късно сутринта, свид.А.
отишъл в имота си в с.Грамаде и установил,че вратата на стопанската постройка е
отключена и е взета центрофугата за мед,за което незабавно уведомил служителите
на полицията.Предвид,че последните имали информация,че подсъдимият Е. е бил
забелязан да обикаля с автомобила на М.
в с.Грамаде, решили да проверят евентуално съпричастността му към извършената
кражба.Наближавайки жилището на подсъдимия, забелязали лекия автомобил на свид.М.
и видели центрофугата за мед,като решили да изчакат лицето, което ще вземе центрофугата.
Малко преди обяд, свид.П.,който бил в
близост до дома на подсъдимия Е.,му се
обадил и го помолил да му даде лекия
автомобил. Същият излязъл и след като отключил автомобила, полицейските
служители, които изчаквали,се намесили. Задържали подсъдимия и свид.П., и след извършен оглед на автомобила и вещите в
него, двамата били заведени в районното управление.
Оценителната
експертиза, изготвена на досъдебното производство, неоспорена от страните и
приета от съда
установи,че стойността на центрофугата е 249лв.., а на преносимия компютър
260лв.на дамската чанта на свид.Г. -6лв.
Съдът прие за установена горната
фактическа обстановка като даде вяра на показанията на свидетелите А., Г., И., Е., П., М.
и Т..Същите не си
противоречат, установяват фактите в тяхната последователност и се подкрепят
от писмените доказателства и оценителната експертиза. Свид.А., собственик на
центрофугата, установи времето и начина на извършване на кражбата, както и че
именно неговата центрофуга е била предадена от подсъдимия Е. на разследващите органи и впоследствие му
е върната. Свид. Г. установи времето,мястото
и вещите, които са и били отнети,като свид.Е. и . Свид.И. и Е./***/ са
взели отношение, непосредствено след подаване на сигнала от Г. за извършената
кражба и след преглед на охранителните камери ,са разпознали двамата подсъдими
като извършители,установявайки действията им по осъществяване на изпълнителното
деяние. Свид. М. установи,че често е давал автомобила си на подсъдимия Е. да го
ползва, както и че впериода20.26.06.2019г. автомобила е бил у него. Свид.П.
установи,че е отишъл да вземе автомобила на М. от подсъдимия Е. и в последния
се е намирала центрофугата за мед.Свидетелят Т. установи,че автомобила е бил
паркиран пред блока на Е. и последният е бил в автомобила, в който е намерена и
центрофугата за мед.
Съдът не даде вяра на показанията на
свид.Х./ приятелка на подсъдимия Е./, която твърди,че последният не е ползвал
автомобила на М., тъй като нямал свидетелство за управление, както и че вещите
на Г. са били донесени в дома им от С.,който впоследствие си ги взел ,тъй като
противоречат на останалите гласни и писмени доказателства, а и с оглед близките
и отношения с подсъдимия явно цели оневиняването му.
Съдът не кредитира и обясненията на
подсъдимия Е., че вещите в автомобила, включително и центрофугата,са на свид.М.,
тъй като противоречат на останалите гласни и писмени доказателства, които
безспорно установиха,че подсъдимият е ползвал автомобила от няколко дни, а по
отношение твърдението,че изобщо не знае за кражбата на вещите от свид.Г., освен
на останалите доказателства, противоречи и на елементарна житейска логика, С. е
оставял и изнасял вещите от дома му, без той да е разбрал.
С оглед
на така установеното, съдът прие, че двамата подсъдими са осъществили и от обективна и субективна
страна, следното:
ОБЕКТИВНА СТРАНА
Обект на престъплението са обществени
отношения, свързани със собствеността.
Подсъдимият С. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението, като заедно с подсъдимия Е., като
извършители, са отнели от владението на Г. дамаската и чанта
и сумата от 18лв.,установявайки фактическата си власт върху вещите
противозаконно, без знанието и съгласието на собственика, като до приключване
на съдебното следствие, подсъдимият С. е възстановил щетата на Г.,
възстановявайки и сумата от 19лв. и равностойността на дамската чанта.
Подсъдимият
Е. е извършил две отделни деяния,
осъществяващи състава на едно и също престъпление-същият, в съучастие с
подсъдимият С.,като извършител, е осъществил изпълнителното деяние на описаната
по-горе кражба на вещи, собственост на свид.Г..Освен това, няколко дни
по-късно, е отнел от владението на свид.А.
центрофуга за мед,без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои, като за извършване на кражбата е използвал техническо средство/
подправен ключ/. Двете деяния са извършени през много кратък период от време,
прие една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината като
последващото е от обективна и субективна страна продължение на
първото.Подсъдимият Е. е извършил
престъплението при условията на повторност, след като е бил осъден за същото такова престъпление и от изтърпяването му не е изтекъл пет годишен
срок,като случая е немаловажен.
СУБЕКТИВНА СТРАНА
От субективна страна
престъплението е извършено умишлено-при
пряк умисъл. Двамата
подсъдими са съзнавали обществено-опасния характер на престъплението,
предвиждали са настъпването на обществено-опасните последици
и са искали
тяхното настъпване.
С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимият С. е осъществил
състава на престъплението по 197,ал.1,т.1 НК във вр. чл.194,ал.1 и чл.20,ал.2 НК, а
подсъдимият Е. престъплението по чл.196,ал.1,т.4 и т.7 НК ,във вр. с чл.26,ал.1 чл.20,ал.2 НК, както от обективна,така и субективна
страна, призна ги за виновни и им наложи наказания.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА
Съдът определи наказанията съобразно изискванията на чл.54 НК, като взе
предвид вида и пределите, визирани в чл.195,ал.1НК за подсъдимия Е. и
чл.197,ал.1,т.1 НК за подсъдимия С. степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на престъплението и останалите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Степента на обществена опасност на
деянието ,осъществено
от С. е сравнително по-ниска от характерната такава за
този вид престъпления.. Съдът
направи този извод, като взе предвид времето,мястото ,начина на извършването му,както и обстоятелството,че
вещите са на сравнително ниска стойност ,подсъдимият е възстановил щетата, което
обуславя и по-малка степен на засягане на обществените отношения.
Степента на обществена опасност на
деянието, осъществено от Е. е със значително по-висока степен на обществена
опасност, предвид,че се касае за продължавано престъпление, на различни вещи и
от различни собственици, което обуславя е висока степен на засягане на
охраняваните обществени отношения.
Степента на обществена опасност на подсъдимия С. е
ниска .Не е осъждан, проявява критичност към поведението си и е възстановил щетата на потрадалата.
Сепента на обществена опасност на Е. е висока.Същият
е осъждан за престъпление срещу собствеността, като наложеното наказание не е повлияло на ниското му правосъзнание.
Смекчаващи вината обстоятелства за С.-чистото
съдебно минало, самопризнанието, прояването разкаяние.
Отегчаващо вината
обстоятелство за Е. –миналите му осъждания.
С оглед изложеното, съдът наложи наказание на
подсъдимия С. пре превес на смекчаващите вината обстоятелства, в минимално
предвидения от закона размер-три месеца „лишаване от свобода. Предвид размера
на наказанието, както и че не е осъждан, съдът прие,че са налице предпоставките
на чл.66,ал.1 НК и отложи изтърпяването за срок от 3 години.
Съдът определи наказанието на
подсъдимия Е., макар и да не са налице смекчаващи вината обстоятелства, имайки
предвид сравнително ниската стойност на отнетите вещи и обстоятелството, че
щетата на Г. е възстановена, а центрофугата на А. върната, което обуславя
по-ниска степен на засягане на обществените отношения и наложи наказание една
година „лишаване от свобода“, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
Съдът счете,че така наложените наказания ще постигнат целите на същото, визирани в чл.36 НК, да се поправят и превъзпитат
подсъдимите , като им се отнеме възможността да извършат и други
престъпления, както и да се въздейства предупредително и възпитателно и на
останалите членове на обществото.
На осн.чл.189, ал.3 НПК съдът осъди двамата подсъдими да заплатят деловодни разноски от 248,35лв.
ПО ТЕЗАТА НА ЗАЩИТАТА
Защитника на подсъдимия Е. излага доводи за недоказаност на обвинението,
като сочи,че не е доказано безспорно участието му в осъществяване на
изпълнителните деяния на двете кражби.както бе посочено по-горе в мотивите,
установената от съда фактическа обстановка, безспорно установява участието на Е.
в осъществяването и на двете деяния. Същият е разпознат на записите от
охранителните камери при извършване на кражбата на вещите от Г., като лицето,
което е седяло до чантите и е изчаквало подсъдимия С. да ги вземе, след което
двамата са занесли вещите в дома на Е. т.е. участвал е във
всички действия по отнемане на вещите и съответно противозаконното им
присвояване. По отношение центрофугата за мед- обстоятелствата, установени с
гласните и писмени доказателства ,че е ползвал автомобила на М. няколко дни
преди кражбата, че е бил забелязан да обикаля с.Грамаде с него , както и че
центрофугата е намерена именно в автомобила, ползван от Е.,непосредствено след
извършване на кражбата, също безспорно установяват авторството на деянието.
Предвид
на изложеното, съдът прие,че тезата на защитника е необоснована
и се опроверга от събраните по делото доказателства.
По
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: