Определение по дело №216/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание 647, т.3 от ТЗ и по чл.537, ал.2 от ГПК, от НАП-С., против „Д. – М - 72” О., Г.К. и О. А. Т. от Г.К..

Предявен е и инцидентен установителен иск от О. А. Т. от Г.К. против НАП-С. и „Д.-М-72” О., Г.К., с правно основание 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.212 от ГПК.

По делото е било постановено Решение № 88/06.04.202г., обезсилено с Решение №784/11.12.2014г., постановено по възз.т.д.№1150/2014г. по описа на ПАС. С решението на въззивния съд са дадени указания за конституиране на синдика на „Д. – М - 72” О., Г.К. /в Н. като съищец, с оглед §9 и §10 от ЗИДТЗ, обнародван в ДВ, бр. 20/28.02.2013 г., в сила от 4.03.2013 г., с които са въведени изменения съответно в разпоредбите на чл.647 и на чл.649 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на §14, ал.1 от посочения ЗИДТЗ тези изменения се прилагат и за заварените искови производства за попълване масата на несъстоятелността.

С Определение № 147/19.02.2015г. съдът конституирал е като съищец в производството синдика на „Д. – М - 72” О., Г.К. /в Н., изискал е от Съвета на Адвокатска колегия - К. да определи адвокат от списъка на НБПП за назначаването му като особен представител на ответника „Д. – М - 72” О., Г.К. /в Н., на разноски на ищеца /доколкото НАП не е освободена от съдебни разноски на осн.чл.84 ГПК/, при размер на възнаграждението му съгласно чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200лв., и е указал на НАП-С. да представи до първото по делото заседание доказателства за заплатено възнаграждение на особения представител на ответника „Д. – М - 72” О., Г.К. /в Н. в размер на 200лв.

С Определение №243/18.03.2015г. съдът повторно е дал на ищеца едноседмичен срок да представи доказателства за заплатено възнаграждение на особения представител на ответника „Д. – М - 72” О., Г.К. /в Н., като е предупредил страната за неблагоприятните последици, ако това не бъде сторено. Определението е било съобщено незабавно на същата дата на НАП-С., по факс.

При извършена от главния счетоводител и деловодител при КОС справка в счетоводството на съда се установи, че до изтичане на дадения на ищеца едноседмичен срок – 25.03.2015г., а и към настоящия момент, по банковата набирателна сметка на съда не е постъпила посочената по-горе сума, възложена в тежест на ищеца НАП-С..

Задължението на ищеца във връзка с разноските за назначаване на особен представител е предпоставка за развитието на процеса, като неговото неизпълнение е основание за връщане на исковата молба при условията на чл.129, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в Определение № 211 от 1.04.2013 г. на ВКС по ч. Г. д. № 11/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С. Ц.; Определение № 563 от 24.07.2011 г. на ВКС по ч. Г. д. № 247/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. Ц.; Определение № 602 от 9.12.2013 г. на ВКС по ч. Г. д. № 7217/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г. Г.

Поради изложеното, следва исковата молба да се върне на НАП-С., а производството по делото да се прекрати.

С предявения от О. А. Т. от Г.К. против НАП-С. и „Д.-М-72” О., Г.К., инцидентен установителен иск /ИУИ/ с правно основание 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.212 от ГПК се въвежда нов предмет по делото, наред с първоначалния спорен предмет, относим към обусловеното право. Тъй като обаче негов предмет може да бъде само такова правоотношение, което е преюдициално спрямо правото, предмет на първоначалния иск, производството по което както бе казано по-горе следва да се прекрати, то и по ИУИ съдът не следва да се произнася със сила на пресъдено нещо.

На осн.чл.80 ГПК и доколкото ответникът по иска О. А. Т. е поискал да му бъдат пирсъдени деловодни разноски, съответно е представил и списък на разноските – л.178 от т.д.№87/2011г. по описа на КОС, такива му се следват в размер общо на 2 844лв. /1 524лв. ДТ, 1000лв. адвокатско възнаграждение – л.110; 120лв. възнаграждение за вещо лице; 200лв. възнаграждение за вещо лице/.

На осн. чл.649, ал.6 от ТЗ, следва да се съберат и дължимите се държавни такси за водене на производствата по т.д.№87/2011г. по описа на КОС, преобразувано след връщането му от ПАС в т.д.№22/2015г. по описа на КОС в размер на 1 447, 31лв.; по т.д.№1150/2014г. по описа на ПАС в размер на 72. 66лв.; по т.д.№29/2013г. по описа на ВКС в размер на 15лв.; по ч.т.д.№322/2011г. по описа на ПАС в размер на 15лв., или общо в размер на 2 200,97лв., които следва да се възложат в тежест на несъстоятелното дружество и да се съберат от масата на несъстоятелността, съгласно посочената по-горе разпоредба от ТЗ.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №22/2015 година по описа на Кърджалийския окръжен съд, и връща исковата молба на НАП-С., както и исковата молба на О. А. Т., по предявения ИУИ.

ОСЪЖДА НАП-С. да заплати на О. А. Т. от Г.К., с ЕГН * деловодни разноски в размер на 2 844лв.

ОСЪЖДА „Д. – М - 72” О., Г.К. /в Н. с ЕИК, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса общо в размер на 2 200,97лв.

Определението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: