РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 42080
гр. София, 22.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Частно
гражданско дело № 20211110171297 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпило заявление от [фирма] срещу
СЛ. Б. АНДР. за присъждане на парични вземания по договор за паричен заем №5564525 от
15.11.2019 г., сключен с [фирма], вземанията по който са прехвърлени на заявителя с
договор за цесия.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали
дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на
въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес,
което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
1
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид
константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и
вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за
изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно. Съдът намира, че по конкретното дело такива са клаузите,
предвиждащи заплащането на неустойка в размер на 886,70 лв. за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, както и таксата в размер на 165 лв. за
извънсъдебно събиране на вземането. В случая е предвидена неустойка, предназначена да
санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение
за погасяване на заема, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените
в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му – 3-
дневен от сключване на договора, създават значителни затруднения за длъжника за
изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с
предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване,
съответна на получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите
на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия.
Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно
погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по
същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по
този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според
която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
По отношение на клаузата за нормативно признати разходи, следва да се има предвид
и че срещу нея не се дължи никакво поведение, а точно обратно – изискуемостта на това
2
вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Това означава, че
в случая е налице клауза за неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл.
33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече
има предвидено в договора и това е лихвата за забава. Затова съдът намира, че процесната
клауза, респ. вземане преследва забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава. По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от [фирма], ЕИК [ЕИК], срещу СЛ. Б. АНДР., ЕГН
********** за присъждане на парични вземания по договор за паричен заем
№5564525 от 15.11.2019 г., сключен с [фирма] В ЧАСТТА МУ за вземането за
неустойка в размер на 886,70 лв. за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, както и за претендираната такса в размер на 165 лв. за извънсъдебно
събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
След влизане на разпореждането в сила, делото да се докладва за указания
към кредитора за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3